Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2444
гр. Пловдив, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
2. ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и при участието на прокурора Христев, като разгледа
КНАХД № 3187 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА
МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от ИА МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР против Решение № 1503 от 09.08.2019 г., постановено по АНД № 2333/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
С решението е отменено Наказателно постановление № НП-27-133-10/16.11.2018 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), гр. София, с което на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ТРИМОНЦИУМ“ ООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето са наложени дванадесет „имуществени санкции“ в размер на по 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето.
В жалбата се сочат касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.
Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е издадено в нарушение на материалния закон.
Относно съставомерността
на нарушенията и факта на тяхното доказване касационната инстанция намира
изводите на районния съд за неправилни. Събраните по делото материали не
доказват по безсъмнен начин извършването на нарушенията. Няма спор по факта, че
в процесния период в МБАЛ „Тримонциум“
на съответна група пациенти са извършени оперативни манипулации, за които са
използвани медицински изделия, който не са закупени от болничната аптека, а от
търговски фирми. Не се спори също, че лечебното заведение за периода е имало
сключен договор с УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на
медицински изделия чрез болничната му аптека. Така установените факти не водят
до обоснован и безсъмнен извод, че лечебното заведение е извършило нарушение на
чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ като не е
изпълнило задължението си по чл. 82б ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗЗ. На първо място по смисъла на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът
има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на
необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от
Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. На следващо
място като гаранция за това право е поставено и задължението по чл. 82б, ал. 1
от ЗЗ лечебните заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия. В допълнение, за да бъде
предадено и съдържание на правото на пациента, правилото на ал. 3 от посочената
норма предвижда, когато медицинските изделия не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по
цените, на които ги е закупило лечебното заведение. От друга страна по смисъла
на чл. 94 от ЗЗ пациентът не е длъжен да ползва за нужното му лечение само и
единствено медицински изделия от болничната аптека. При това положение е
обосновано да се заключи, че правото на пациента да получи необходимите му
медицински изделия от болничното заведение, в което се провежда лечението, по
същество цели да обезпечи по-голяма достъпност и ефективност на медицинската
помощ, като се снеме тежестта от пациента да организира набавянето на нужните
му медицински изделия, но при гаранцията, че ще получи качествени изделия на
цени не по-високи от тези на които са доставени. Отказът да бъдат осигурени
медицински изделия от лечебното заведение, респ. осигуряването на некачествени
изделия или такива на цени, превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще
представлява нарушение на правото на пациента. По делото не е спорно, че
пациентите са получили необходимите за лечението им медицински изделия именно
от лекуващото ги болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на
медицински изделия извън болничната аптека, контролните органи не са установили
тези изделия да са несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да
са били продадени на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава
лечебното заведение в болничната аптека. В закона не се съдържа специална
санкционна разпоредба, която да регулира случаите на изпълнение на задължението
по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно
осигуряване на медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека.
Законът не урежда и задължение за пациента лечението да се проведе единствено
чрез осигурени от болничната аптека на лечебното заведение медицински изделия.
Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго
регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от
средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже изплъзването на
тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на болничната
аптека. В този аспект обстоятелството, че през проверения период при лечението
на съответните пациенти от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не
доказва извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури
нужните медицински изделия на пациентите на установените цени и с нужното
качество. За да се обоснове с категоричност заключение, че лечебното заведение
е нарушило изискването на чл. 82б от ЗЗ би следвало да са налице безсъмнени
данни, че е имало желание на пациенти да се възползват от правото си да получат
медицинските изделия именно от болничната аптека и то не е било удовлетворено.
Поради изложеното следва да бъде оставено
в сила въззивното решение.
Воден от горното, на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1503 от
09.08.2019 г., постановено по АНД № 2333/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.