РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Девня, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100060 по описа за 2023 година
Предявен е иск с основание чл.49, ал.1 СК
Ищецът Р. Б. А., р. на 25.07.1985г. твърди, че с ответника А. М. А., ЕГН **********, са съпрузи,
сключили граждански брак на 21.10.2021г. с акт за брак №0****, съставен в гр. А., общ. А., обл. Б.. От брака си
нямат родени деца, ненавършили пълнолетие. Твърди, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по
закон и морал съдържание и следва да бъде прекратен поради настъпила фактическа раздяла.Моли за
прекратяване на брака, без съда да се произнася относно вината, след прекратяване на брака да възстанови своето
предбрачно фамилно име Б., както и ползването на семейното жилище в с. Г. К., общ. В. д., обл. В., което е
собственост на родителите на ответника, да бъде предоставено за ползване на ответника.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда на ответника представител
по реда на чл.47 ГПК, с който се завява, че така предявения иск е допустим
От приетия по делото дубликат на удостоверение за граждански брак е видно, че страните по делото
са съпрузи, сключили граждански брак в гр. Айтос, за което е издаден акт №0*** от 21.10.2021г., като след
сключване на брака ищцата е приела да носи фамилното име А..
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на ищеца
В своите изявления пред съда свидетеля Ш. С. Ш., без родство и дела със страните, излага, че
познава страните от селото, където живеели преди. Твърди, че не знае, къде се намира А. понастоящем, дали се е
върнал и кога от Германия.Излага, че страните нямат деца от брака. Явства, че от общи познати чувал, че още в
Германия като са били, страните са се разделили към края на 2021 г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната
връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като основание за разстройството на брака се сочи трайната фактическа
раздяла между съпрузите, която е довела до липса на взаимност и обща грижа за семейството. Ако страните са във
трайна фактическа раздяла, отношенията между съпрузите не отговарят на желаното от правния ред съдържание
на брачната връзка. След раздялата на съпрузите, ако те не поддържат отношения помежду си, това говори за
1
липса на желание у тях за продължаване на брачната връзка. Брачната връзка отразява отношения между лица,
които доброволно са избрали, да създадат семейство заедно. Ищцата е заявила в исковата молба желание да бъде
прекратена брачната връзка, както и се яви лично в с.з., поради което съдът прави извода, че в конкретния случай
е налице нежелание от нейна страна да поддържа такава връзка занапред. При това положение брачната връзка
трудно би била заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, което налага прекратяването му.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е направено от никоя от
страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно параграф 1 от ДР на СК „семейно жилище" е жилището, обитавано от двамата съпрузи и
техните непълнолетни деца. Според показанията на разпитания по делото свидетел страните последно преди
фактическата раздяла са живеели в Р. Германия, а жилището, в което са се били установили да живеят в Р.
България, е било напуснато преди това от страните. Следователно с оглед изложеното жилището в с. Г. К., общ.
В. д., не представлява семейно жилище по смисъла на параграф 1 от ДР на СК, по което съдът да се произнася
относно ползването му .
Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след прекратяване на брака следва да
възстанови предбрачното си фамилно име – Б.. Правната норма на чл.53 СК не поставя въпроса за фамилното име
в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключване на брака – в този смисъл Решение
№ 245/17.05.2012г. по гр.д. № 1058/2011г. на ІV гр. отд. на на ВКС.
Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в размер на 75 лв., на осн.
чл.6, т.1 и т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните поравно съгл. чл 329 от ГПК, при приспадане
на вече платената от ищцата държавна такса от 25 лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и държавна
такса в размер на 15 лева по искането за промяна на име.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Р. Б. А., родена на **.**.1985г. и А. М. А., ЕГН **********, за който е
съставен Акт за граждански брак №0***** от 21.10.2021г. от длъжностно лице по гражданското състояние при гр.
А., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на
осн. чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Р. Б. А., да носи предбрачното си име Б. на основание чл.53 от СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 56 СК на Р. Б. А., родена на
**.**.1985г., за предоставяне на ответника А. М. А., ЕГН **********, ползването на жилището, находящо се в с.
Г. К., общ. В. д., обл. В.
ОСЪЖДА Р. Б. А., родена на **.**.1985г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата от 12,50 лева
/дванадесет лева и 50 стотинки/, представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т.1 и т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК, държавна
такса в размер на 15 лева / петнадесет лева / за уважената претенция за промяна на име съгласно чл. 5 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата , както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за
принудителното събиране на държавните такси съда издаде служебно изпълнителен лист
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, с. Г. К., общ. В. д., обл. В., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Девня сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и 50 стотинки/, представляваща държавна такса по иска за
развод, на основание чл. 6, т.1 и т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр.
2
чл. 329, ал. 1 от ГПК, както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за принудителното събиране на
държавните такси съда издаде служебно изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок,
считан от момента на съобщаването на страните ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3