№ 23210
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110138139 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с ч.гр.д. №8288/2024г., 69 с-в.
Ищецът „Т ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника Л. С. С. за следните суми: 2477, 27 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2021 г. -
април 2023 г. в имот с аб. № **** заедно със законна лихва от 12.02.2024 г. до
погасяване на задължението и 302, 94 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2022 г. – 29.01.2024 г., както и суми за дялово
разпределение- 19, 55 лева главница за периода май 2022г. до април 2023г.,
ведно със законната логва от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 5,06 лева- лихва за периода 15.02.2021г. до 29.01.2024г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да установи вземанията
така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
От страна на ответника не постъпва отговор на исковата молба, но в молба
от 09.12.2024г. ответникът признава задълженията, като твърди, че ги е
погасил в хода на процеса. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца представя индивидуални
справки за използваната ТЕ за процесния период, както и формуляри за отчет
на уредите на ДР на ТЕ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съобразно направеното от ответника признание на факти в молбата от
09.12.2024г. съдът е отделил като безспорни всички елементи от фактическите
състави на процесните вземания. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано. Ищецът потвърждава направените от
ответника плащания и твърди, че процесните суми са погасени в цялост, с
което съдът е отделил като безспорно и обстоятелството, че на 10.09.2024 г. и
17.09.2024г. ответникът е платил сумите от 2804, 82 лева и 349, 79 лева, с
което е погасил задълженията си. Съдът намира за доказано, че погасено е и
задължението за заплащане на законната лихва от подаване на заявлението до
плащането /доколкото общият размер на задълженията е 205,71 лева, а
платената сума е 349, 79 лева/. Погасени чрез заплащане са и разноските по
делото за държавни такси по заповедното и исковото производство.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез
плащане в хода на процеса.
2
По разноските:
Към датата на завеждане на делото 12.02.2024 г. /подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК/ ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не оспорва
по основание и размер вземанията на ищеца, включително за обезщетение
забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на процеса /09.09.2024
г. и 17.09.2024г./. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от
ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските в заповедното производство/ за юрисконсултско възнаграждение
. За заповедното производство ответникът следва да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждени ев минимален размер от 50лева, а за исковото
– в минимален размер от.
Доколкото ответникът, макар да е платил задълженията си, е станал повод
за завеждане на и на исковото, и на заповедното производство /поради
забавата си/ той няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т ЕАД, ЕИК ********* срещу Л. С. С., ЕГН
********** искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с ч.гр.д. №8288/2024г., 69 с-в за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
2477, 27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
май 2021 г. - април 2023 г. в имот с аб. № **** заедно със законна лихва от
12.02.2024 г. до погасяване на задължението и 302, 94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 29.01.2024 г., както и
суми за дялово разпределение- 19, 55 лева главница за периода май 2022г. до
април 2023г., ведно със законната логва от 12.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 5,06 лева- лихва за периода 15.02.2021г. до
29.01.2024г.
ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Т ЕАД, ЕИК
********* сумата 100 лв. – разноски в исковото производство, и сумата от
50лева- разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 8288/24г. по описа
3
на СРС, 69с-в, за юрисконсултско възнаграждение .
Решението е постановено при участието в процеса на „Д ООД, като трето
лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4