РЕШЕНИЕ
№ 200
гр.Червен бряг 22.11.2013 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 215
по описа за 2013
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.127, ал. 2 и чл.127а от СК
В РС – Червен бряг е
постъпила искова молба от С.М.П., с ЕГН ********** ***, в качеството
си на майка и законен представител на М Ю Г, с ЕГН ********** срещу Ю.Г.П., с ЕГН ********** ***, в която твърди,
че с ответника са живели на съпружески начала, при
което съжителство им се родило детето– М Ю Г, с ЕГН **********. Твърди, че са живеели заедно с ответника до м. октомври. Твърди, че
работи на постоянна работа в чужбина и има доходи . Твърди, че не страда от
заболявания които да й пречат да отглежда детето си. Твърди, че ответника също
живее в чужбина, а за детето се грижи неговата майка и не й позволява да го
вижда. Твърди, че при нея живее и другото й дете, което е записано на нейно име
с баща неизвестени него също не и се разрешава да го вижда.
Моли съда на основание чл. 127, ал.2 от СК
да постанови решение и реши спора между родителите относно местоживеенето на
роденото от съвместното им съжителство дете – М Ю Г, с ЕГН ********** и
предоставяне упражняването на родителските права, предвид обстоятелството, че
двамата родители не живеят заедно, както и да предостави упражняването на
родителските права и върху другото родено от съвместното им съжителство дете – М
Ю Г, с ЕГН ********** и определи месечна издръжка дължима от бащата по 80 лева.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Представлява се от
адв. Цв.А. от ПлАК, който
от името на доверителката си поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на
писмени и гласни доказателства.
Ответника се явява в
съдебно заседание лично. Заявява, че тя няма да може да полага грижите, които
полага той за децата. Смята, че така както са уредили живота си с децата се
явява най –доброто за тях. Счита, че той притежава по-добър родителски
капацитет от майката.
Заинтересована страна ДСП – Червен бряг – редовно призовани не се
представляват.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните
фактически обстоятелства:
Не се спори по
делото, а се установява от представени 1 бр. у-е за раждане, че ответника Ю.Г.П. е баща на детето М
Ю Г, с ЕГН **********, а ищцата тяхна майка.
В приложения по делото социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция
“Социално подпомагане” – Червен бряг е посочено, че в
момента децата се отглеждат от бащата.
Становището им е, че за
М Ю Г се полагат
необходимите грижи и са осигурени
потребностите й.
При така установените факти съдът
прие следните правни изводи:
Съгласно чл.127 ал.2 СК когато родителите не живеят заедно и не е
постигнато споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, спорът се решава
от районния съд по настоящ адрес на децата, който се произнася по посочените
въпроси.
В процесния случай родителите на детето М Ю Г не живеят заедно, което води до невъзможност за
постигане на съгласие по чл.127 ал.1 от СК. Затова по повод подаденото искане
посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.
Малолетната М Ю Г, за определяне местожителството,
на която съдът е сезиран, е на възраст на около 5 години.
Видно от представения социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция
“Социално подпомагане” – Червен бряг, е че С.П. има и
друго дете А, което също се отглежда от Ю.П.. Майката заминала през м. юли 2010
г. да работи в Италия, като намеренията й са били след като се установи да
вземе при себе си г-н П. и децата. Ю.П. споделил, че от заминаването й до
момента той отглежда децата. Когато е работно ангажиран майка му се грижи за
тях. Същият не възпрепятствал контактите на майката с децата, говорят по
телефона и когато си идвала в България ги взимала при себе си. Според него след
срещата на момичетата с майката те са разтроени и трудно ги успокоява. След
проведен разговор с учителката на децата, която споделила че момичетата
посещават редовно детското заведение, в добър външен вид, придружавани от
бащата или бабата. В проведения разговор с децата Мартина казала че иска да
живее заедно с “мама и тати”, а А желае да живее в
България при баща си. Разговор с майката не е проведен, тъй като същата в
момента не живее на територията на общ. Червен бряг. Отчита се и факта, че
последния е подпомаган от майка си – бабата по бащина линия, която непосредствено
осъществява грижите по тяхното отглеждане и възпитание. Във връзка с доходите на ответника не са приложени доказателства. В отговор
на въпрос по чл.176 от ГПК, същия заявява, че не работи постоянно, като в
момента е безработен. От време на време работи в строителството. Известно му е,
че майката на децата живее и работи приоритетно в чужбина.
Произнасяйки се по въпроса за
местоживеенето на детето съдът следва да реши и произтичащите от това
фактически последици свързани с родителските функции предоставени на единият
родител, личните отношения на детето с другият родител и издръжката на същото
дължима от него, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, а текущото упражняване на
родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при
когото живее детето.
Семейният кодекс, уреждащ отношенията между родители и деца прокламира принципа за равноправие на двамата родители при упражняването на родителските права и задължения. Те могат да бъдат упражнявани заедно и поотделно от двамата. Различното местоживеене на двамата родители, обаче, предполага разрешаване на проблема, при кого ще живее детето
им, респективно кой от тях ще упражнява
родителските права, какъв ще бъде режима на лични отношения на родителя, при който не живее детето със самото дете.
При постановяване на своя
акт, съдът следва да се ръководи
преди всичко от интереса на детето.
В разглеждания казус ниската възраст на детето /около 5 г./, неговия пол, желанието на майката да упражнява родителските права, наличието при нея на добра семейна, битова и финансова среда налага уважаването на иска за предоставяне на упражняването на родителските
права на майката, както и иска
за местоживеене на детето
при майката. От представеният
социален доклад става
явно, че въпреки
отсъствието на майката през по-голямата част от годината то изпитва силна
привързаност към нея.
С оглед интересите
на детето и предвид дълбоката емоционална връзка на бащата и детето съдът намира, че следва да определи разширен режим на лични контакти на детето с бащата съобразен с неговата възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата и един месец през лятото, когато детето е във ваканция и майката не е в платен
годишен отпуск; през четните
години: на Бъдни вечер
– от 10 часа на 24 декември
до 18 часа на 25-ти декември;
на Нова година, от 10 часа
на 31 декември до 18 часа
на 1-ви януари; и един ден през Великденските празници от 10 часа до 18 часа; през нечетните години: на Коледа,
от 10 часа на 25 декември
до 18 часа на 26-ти декември;
на Нова година,
от 10 часа на 1-ви януари
до 18 часа на 2-ри януари и
един ден през Великденските празници от 10 до
18 часа.
По отношение на иска по чл.127а
от СК:
Относими към този факт са
твърденията изложени
в исковата молба и отговорите на бащата на детето и ответник по иска, дадени на
основание чл.176 от ГПК, според които ищцата, неведнъж е търсила
ответника и правила опити да получи
съгласието му за заминаването
на детето зад граница при нея. От тук и изводът, че по този начин детето е лишено от възможността да живее с майка си и да я придружава при пътуванията й в чужбина, каквото е тяхното взаимно желание. Същевремнно проявената от ищцата загриженост
и желание да изпълнява лично родителския си дълг, с
непосредствени усилия и грижи по отглеждането и възпитанието на детето си, са обективирани с депозирането на настоящото искане до съда. В съвкупността си тези обстоятелства, явяващи релевантни за уважаване на искането, съдът цени в насока за преценка интересите на детето при разрешаване издаването на паспорт и пътуване в чужбина, без съгласието
на бащата. Предвид
това, интерпретирайки събраните по делото доказателства, за съдебният състав се налага изводът,
че в изключителна
полза и интерес на детето е да бъде разрешено пътуването му зад граница, като напусне пределите на страната, придружавано
от своята майка, тъй като ще се гарантира отглеждането му в семейна среда, под непосредствените, преки грижи на родителя към когото е привързано и в емоционално връзка.
Отглеждането на детето от неговите родители, общото съжителство с тях, респективно личните контакти
със същите, са основни негови
права /чл.124,чл. 126 от СК/, както и право и задължение на родителите,
гарантирани от закона и Конституцията, поради което няма спор, принципно
в интерес на детето е то да расте в обкръжението
на поне един от родителите и без да се прекъсва връзката по произход, както и да пътува и опознава др. страни
и култури. В случая, майката е този от родителите, на който реално, фактически се предоставя упражняването на родителските права, като същевременно
последната, има необходимите
качества и родителски капацитет, за да обезпечи правилното отглеждане на детето, личностното му развитие и възпитание, както и подходяща социална среда, да задоволява неговите потребности – физически и емоционални, с което би гарантирала неговите интереси и права, макар и в чужда
страна. След като това е така и детето
и родителят, за да може да изпълнява родителските си задължения, с оглед
правото си на свободен избор на работа и придвижване,
като гражданин на ЕС, трябва
да има възможност да живее свободно в чужбина с детето си. Поради това и съдът приема, че са налице предпоставките на закона, даващи основание да бъде разрешено неограничено пътуване извън страната на детето Мартина,
без съгласието на бащата Ю.П.,
тъй като това е в изключителна
полза и в интерес на подрастващия. Не са налице законовите
ограничения, предвидени в
чл.35, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.33, ал.3 от ЗБЛД, касаещи правото на български гражданин, понастоящем и след присъдиняването
на Р. България към ЕС и европейски
гражданин, да напуска пределите на страната ни и се завръща в нея. От
своя страна страна, ответникът по никакъв начин не представи
относими към предмета на спора факти и обстоятелства,
указващи за противното, както и не изложи конкретните си съображения или причини за отказът си да даде съгласие. Не на последно
място, за ответника е налице и правна възможност, в случай че желае промяна в личните отношения с детето, както и всякакви действия във връзка с упражняването
на родителските права, да упражни
правата си, като сезира съда с такова искане или съответно по реда, даден в
Регламент /ЕО/2201/2003 на СЕ, относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни
дела и делата, свързани с родителската
отговорност, дори и детето да се намира
в др. страна, член на ЕС. В контекста на
изложените правни съображения, съдът
намира, че следва да осигури възможност
на малолетното дете да пътува в чужбина, за да живее съвместно с майката и се отглежда от нея, като няма да е във вреда на същото, даването на разрешение за пътуванията му зад граница, без съгласието
на бащата Ю.П.. Поради това и искането
по чл.127а,вр.чл.176,т.9 от ЗБЛД следва да бъде уважено.
В защита интереса на детето, пътуванията му зад граница, следва да бъдат разрешени, придружавано единствено от майката – ищцата С. Павлива. Направените изводи, предпоставят в съответствие с действащия
правен режим в страната за задгранични
пътувания, на детето да
бъде издаден паспорт,
съгласно чл. 34,вр.чл.38,т.3 от ЗБЛД, като поради нежеланието на бащата да даде лично съгласие
за това, това съгласие следва да бъде заместено по на чл. 127а,ал.2 СК,
с решението на съда.
По отношение на иска
за заплащане на издръжката
на детето:
По силата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото
си. Бащата не представи удостоверение за доходи, поради което съдът приема, че същия може да реализира доходи в размер на МРЗ за
страната, която в
момента на постановяване на това съдебно решение 310 лв.
Предвид ниската възраст на детето, доходите на майката и бащата, съдът намира, че ежемесечната издръжка, която бащата следва да заплаща следва
да е в размер около минималния определен от законодателя, а именно 80 лв.
Така определената издръжка по чл.
143 от СК се дължи за периода от датата на завеждане на исковата молба –
03.04.2013 г. до настъпване на причини за изменяването или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска. При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищцата 25 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса и държавна такса върху уважения
размер на иска за издръжка в размер на 115,20 лв.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето М Ю Г, с ЕГН **********
да се упражняват от майката С.М.П., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето М Ю Г, с ЕГН********** да е при майката С.М.П., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето – М Ю Г, с
ЕГН ********** с бащата
Ю.Г.П., с ЕГН **********
*** всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 08:00 до 18:00 часа по местоживеене на детето,
както и за един месец през лятото, който да не съвпада с платеният годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА Ю.Г.П., с ЕГН ********** *** да заплаща на С.М.П., с ЕГН ********** ***, като майка и
законен представител на малолетното дете М
Ю Г, с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 80 (осемдесет) лв.
за детето, считано от 03.04.2013 г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена
вноска.
ЗАМЕСТВА
липсващото съгласие на Ю.Г.П., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на заявление за издаване и
снабдяване с паспорт на малолетното дете А А Р, с ЕГН **********, представлявано от своята майка
и законен представител А Р А, с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на основание чл.123 от СК, във вр.
чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1
от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето М Ю Г, с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Ю.Г.П., с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на детето А А
Р, с ЕГН ********** да пътува извън
пределите на Република България многократно и за неограничен период от
време, придружено от майка си С.М.П., с ЕГН ********** или от изрично упълномощено
от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Ю.Г.П., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ю.Г.П., с ЕГН ********** *** да заплати на
държавата по сметка на ЧРС държавна такса върху присъдената издръжка за детето в размер на 115,20 лв.
ОСЪЖДА Ю.Г.П., с ЕГН ********** *** да заплати на С.М.П., с ЕГН ********** направените разноски
по делото в размер на 25 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: