Решение по дело №1604/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 735
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20194520201604
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Русе, 29.10.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  1604/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000973/26.07.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против Х.Й. /H.Y./ от Р Турция, за нарушение на чл.8, §.6, б.“а“/ii/ изр.1 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 200 лв., на осн. чл.93б, ал.11, т.2 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Х.Й. /H.Y./, чрез от адв. Д.С. *** - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, не се явява и упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.07.2019г., около 00.16 часа в гр.Русе, в района бул.“България“№123, била извършена проверка на служители от ОО “АА”-гр.Русе на товарен автомобил марка “Волво” с рег. № ***, със свързано към него полуремарке с рег. № *** и оборудван с  тахограф с инд.№ 5229794. Административните служители, че автомобила се управлява от жалб. Х.Й. /H.Y./. Установили, че последният е турски гражданин и не владее български език. Поради това, при съставянето на АУАН бил назначен Осман Мехмедов в качеството на преводач по производството, който да превежда от турски на български и обратно. В хода на проверката проверяващите установили, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товар с маршрут К Холандия – Р Румъния - Р Турция, попадащ по обхвата на AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с Регламент /ЕО/ 561/2006г. При извършената проверка на дигиталната карта на водача се установило, че водачът не спазва изискванията за нормална седмична почивка за периода от 08ч. и 14мин. на 15.07.2019г. до 15ч. и 34мин. на 21.07.2019г., т.к. този период за почивка, който е регистриран в дигиталната карта на водача е 7ч. и 20 мин /440мин/, а продължителността на периода дефакто е 6 дни 07ч. и 20мин. За посоченото  нарушение е съставен АУАН бл.№ 267330/26.07.2019г. На същия ден, въз основа на този акт, след като назначил с нарочен акт Осман Мехмедов, в качеството на преводач на Х.Й. /H.Y./, Началник на ОО“АА” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение, наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 200.00лв, което НП жалбоподателят подписал.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. Ю.С.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН и НП - съобразно показанията на разпечатката на дигиталната карта на водача.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на процесните нарушения по делото не са представени и не се събраха. Обстоятелството, че за подателя на жалбата не ставало ясно какво се има в предвид от констатацията на актосъставителя и АНО, не прави АУАН и НП издадени при съществени процесуални нарушения и поставяйки в невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен да е извършил. Ползването на различно структурирани граматически изречения, без да се нарушава смисъла на законово констатираното нарушение и правилната му правна квалификация не сочат на нарушение по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, още повече, че в производството е участвал преводач, както при изготвянето на АУАН, така и при съставянето на НП, а и очевидно санкционираното лице е професионален шофьор на тежкотоварни ППС и е могъл още при съставянето на АУАН или при издаването на НП да възрази срещу тях относно начина на описание на нарушението, но не го е сторил. Не е допуснато и нарушение на процесуалните правила във връзка с посочване на мястото на извършване на нарушението /чл.43, т.3 ; чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/, т.к. то е извършено по време и място на посочения в АУАН и НП маршрут на движение на ППС /К Холандия – Р Румъния - Р Турция/, като в случая е важно да се отбележи, че в тези държави са в сила адм. разпоредби на чл.8, §.6, б.“а“/ii/ изр.1 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил двете нарушения квалифицирани правилно по чл.8, §.6, б.“а“/ii/ изр.1 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Нарушенията са извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не ги допуска, но ги е извършил.

Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието. Тъй като за това нарушение административното наказание е фиксирано, съдът няма законово правомощие да го намалява.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000973/26.07.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против Х.Й. /H.Y./ от Р Турция, с което за нарушение на чл.8, §.6, б.“а“/ii/ изр.1 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 200 лв., на осн. чл.93б, ал.11, т.2 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :