РЕШЕНИЕ
№ 886
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214978 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 42-0002511 от 28.09.2021 година директорът на
регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София, е наложил на ИВ. ЕВГ. ЦВ., с
ЕГН ********** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр
за извършено нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка(Наредбата).
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба с бланкетен характер го атакува с искане за отмяна,
като освен това по делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на
жалбоподателя. В същите най-напред се излагат подробни съображения за неправилно
приложение на материалния закон, а именно неточно определяне на санкционната
разпоредба, доколкото към изложените в АУАН и НП факти следва да се приложи
разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗАвтПр, свързана с липса на документи при проверката, а не с
изначалната такава, която именно се санкционира на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАНН. На
следващо място пък се сочи, че въобще липсват доказателства за извършване на превоз за
собствена сметка, от страна на жалбоподателя, а в заключение се иска определяне на случая,
като маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не изпращат
представител
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
1
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят ИВ. ЕВГ. ЦВ., ЕГН **********, с постоянен адрес г*******
На 09.08.2021г. около 08.50 часа, в гр. София, товарен автомобил марка “Мерцедес”, с
рег. № ******, собственост на "Еко Феникс" ЕООД, с водач жалбоподателя И.Ц. се движело
по бул."Ломско шосе", когато на около 50 метра преди бензиностанция "Кристал" бил спрян
за проверка от екип на регионална дирекция „Автомобилна администрация”. В хода на
същата, жалбоподателят Ц. представил Пътно-прехвърлителна разписка № 1275/09.08.2021г.
за товара, издадена от "Еко Феникс" ЕООД като изпращач, с местоназначение - "Гестрейд"
ООД, гр. София. В същата освен вида на товара, били посочени регистрационния номер на
товарния автомобил, чрез който се извършва превоза- ******- собствен на изпращача, и
водача- жалбоподателя И.Ц.. В хода на извършената от контролните органи проверка обаче,
същият не представил трудовия договор, с който е назначен в дружеството извършващо
превоза.
В тази връзка на 09.08.2021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия А-2021, бланков номер 293846 от страна на свидетеля
К.В., с който на жалбоподателя Ц. било повдигнато административнонаказателно обвинение
за това, че на 09.08.2021г., около 08.50 часа, в гр.София, на бул."Ломско шосе", като водач
на товарен автомобил, извършващ превоз на товари за собствена сметка, не представя
трудов договор за назначение. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал
като нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 на Министъра на транспорта.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 42-0002511 от 28.09.2021 година директорът на регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-София е наложил на ИВ. ЕВГ. ЦВ., с ЕГН ********** глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл.18,
т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка(Наредбата).
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля К.В., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия А-2021, бланков номер 250967,
Наказателно постановление (НП) № 42-0002511 от 28.09.2021г., Заповед № РД-08-
30/24.01.2021г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
за компетентност на административнонаказващия орган, Пътно-прехвърлителна разписка №
1275/09.08.2021г.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля В. като
същите се явяват логични, и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Липсата на детайлен спомен у свидетеля, съдът отдава на вида и естеството на работата му,
свързана с извършване на множество идентични проверки, поради което по реда на чл.284
НПК им е предявен АУАН, в хода на което процесуално действие той потвърждава
участието си в съставянето на акта. Същевременно с това показанията на свидетеля не са
изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, както от приложения по
делото АУАН, така и от представените по делото писмени доказателства, приобщени на
осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Последните, съдът възприема в цялост
като ги намира за логични, последователни, съответни, като същите не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания
за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
явява частично основателна по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, серия А-2021,
бланков № 293846/09.08.2021г., който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице
от службите за контрол на автомобилните превози- инспектор при ИА „АА”, оправомощен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за
автомобилните превози, по силата на чл.92, ал.1 от ЗАвПр. При съставянето на процесния
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху
неговата законосъобразност, като актът съдържа всички посочени в чл.42 от ЗАНН,
реквизити, спазени са изискванията за участие на свидетели и нарушителя при съставянето
на акта, като на последния е връчен и препис от същия.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган- директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация”- гр.София,
овластен по силата на т. I.6. от Заповед № РД-08-30/24.01.2021г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В съдържанието на
наказателното постановление се съдържа достатъчно пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено- време, място, вид превоз и допуснатия при
осъществяването му пропуск от страна на жалбоподателя, а именно като водач на МПС
извършващо превоз на товари за собствена сметка, същият не е представил трудов договор
за назначение при търговеца извършващ превоза, като бездействието е надлежно
квалифицирано като нарушение на чл.18, т.1 Наредба Н-8 от 26.06.2008г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. С оглед на това
съдът намира, че са изпълнение изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, свързани с
осигуряване на правото на защита на санкционирания субект, в частност възможността му
да узнае фактическите и правни рамки на административното обвинение.
Съдът намира, че така установените факти правилно са подведени под посочената
материално правна норма на чл.18, т.1 Наредбата, като законосъобразно е констатирано, че е
налице нарушение от страна на жалбоподателя И.Ц., в качеството му на водач извършващ
превоз на товари за собствена сметка. Фактическите основания на отговорността, изложени
в АУАН и НП, са установени и от настоящия съдебен състав, получила са съответна правна
квалификация, с оглед, което правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Ц.. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на
посочената разпоредба при извършената му на 09.08.2021г. проверка от страна на служители
на контролен орган- инспектор в регионална дирекция "Автомобилна администрация"-
София, същия не е представил копие на трудовия си договор, или поне заверено извлечение
от същия, с минимално определеното от чл18, т.1 Наредбата, съдържание. Жалбоподателят
като водач на товарен автомобил извършващ превоз за собствена сметка е бил длъжен по
време на самия превоз да разполага с определен набор от документи, изчерпателно изброени
в чл.18 от Наредба Н-8 от 27.06.2008г., респективно да представи същите при проверка от
страна на контролните органи, но не е изпълнил това си задължение. Жалбоподателят Ц. е
субект на отговорността за нарушение по чл.18, т.1 Наредбата, като от приобщената в хода
на проверката Пътно-прехвърлителна разписка № 1275/09.08.2021г., може да се направи
категоричен извод, че с управляваното от него МПС е извършван именно превоз на товари
за собствена сметка по смисъла на § 1, т.4, б.А от ДР на ЗАвтПр и чл. 9 от Наредбата.
Товарният автомобил с рег. № ******, е собственост на търговското дружество, вписано
като изпращач в посочената разписка- "Еко Феникс" ЕООД, т.е. извършва се транспорт на
продукция със собствено МПС, като за самият превоз не може да се твърди, че е насочен
към формиране на печалба. Обстоятелството, че в АУАН и НП не е отразен факта, дали е
3
изпълнено изискването на чл.19 Наредбата за обозначаване на превозното средство с табела
с надпис "превоз за собствена сметка", по никакъв начин не дискредитира твърдението за
вида на превоза, противно на изложеното в писмените бележки на жалбоподателя.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като нарушителят е
съзнавал факта, че като водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка,
има задължение да носи и представи на контролните органи заверено копие на трудовия си
договор, с който е назначен при лицето извършващо превоза, но въпреки това не е изпълнил
същото, като се е отнасял безразлично към последиците от това си бездействие.
При това обаче, наказващият орган неправилно е определил санкционната разпоредба,
под която следва да се подведе извършеното административно нарушение. На
жалбоподателя е било наложено наказание глоба на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр, която
норма обаче урежда отговорността на водач на МПС, извършващо превоз за собствена
сметка, които осъществяват същия без "издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му" т.е. при липсата на съответния документ, удостоверяващ
правната възможност за осъществяване на превоза, като всички те са свързани с
установяването на изисквания към превозвача, превозното средство или водача, които дават
право да се извършва съответния превоз. Поради това и за отсъствието им е предвидена
относително високо по размер наказание. В настоящия случай, както правилно се сочи от
жалбоподателя, отговорността на водача И.Ц., е ангажирана за това, че не е представил по
време на проверката, изискуем от подзаконов нормативен акт документ, а именно - копие на
трудов договор, т.е. нарушението се е изразило не в липса на документ, удостоверяващ
правото да се извърши превоза въобще, а в непредстяването му по време на конкретна
проверка, което съответства на нарушение, наказуемо по чл.93, ал.2 ЗАвтПр, за което се
предвижда наказание глоба в размер на 100 лева.
Предвид на това и в съответствие с разбирането отразено в ТР № 8 от 16.09.2021г. на
ОСС на ВАС I и II колегия, залегнало и в чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 ЗАНН, обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде изменено, като основанието за налагане на
административното наказание се промени от чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр, на чл.93, ал.2 ЗАвтПр,
и размерът на глобата се намали съответно от 2000 лева на 100 лева. Изменението е
процесуално допустимо, като същото не касае обстоятелствата на нарушението, нито дори
нарушената разпоредба, а единствено налага прилагане на друг състав на административно
нарушение, който се явявя закон за по-леко наказуемо нарушение, с оглед размера на
имущественото наказание глоба, предвиден в двете разпоредби.
Най-сетне, доколкото нормата на чл.93, ал.2 ЗАвтПр предвижда наказание глоба в
размер на 100 лева т.е. санкцията е абсолютно определена, то същата не се нуждае от
допълнително обсъждане. Следва единствено да се отбележи, че не са налице основания за
третиране на извършеното като маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН,
доколкото нарушението по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид,
в посока снижаване на обществената му опасност. Напротив деянието е типично проявление
на пропуска на водачите да разполагат със и да представят на контролните органи
документи, свързани с превоза, като същото по правило е формално и простия факт на
извършването му е преценен от законодателя като достатъчно основание за налагане на
административно наказание.
Предвид на изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като се приложен закон за по-леко наказуемо нарушение и размерът на глобата се
намали на 100 лева.
При този изход на производството, доколкото обжалването е частично основателно,
4
то на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на
присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е
направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие,
от страна на същия е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, като при
съотнасяне между претендирания размер и размерът, до който е намалено имущественото
наказание, респективно до който е уважена жалбата, следва, че дължимото възнаграждение
се равнява на 345, 33 лева, като същото е много близо до минимума от 300 лева, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да се
определи като прекомерен, поради което следва да се присъди в цялост, като разноските се
възложат на ИА "Автомобилна администрация". От въззиваемата страна не се претендират
разноски.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл.63,
ал.2, т.4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0002511 от 28.09.2021 година
директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е наложил на
ИВ. ЕВГ. ЦВ., с ЕГН ********** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтПр за извършено нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г.
за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка(Наредбата), като изменя основанието за налагане на глобата в чл.93, ал.2 ЗАвтПр и
НАМАЛЯВА размера на глобата на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на ИВ.
ЕВГ. ЦВ., с ЕГН **********, сумата от 345, 33 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5