№ 216
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20212001000129 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по молба вх.№ 4794/
27.09.2021 г., депозирана от „И.“ АД с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за
изменение на решение № 48/ 20.08.2021 г., постановено по в.т.д. № 129/ 2021
г. по описа на Апелативен съд Бургас, в частта за разноските, като
определената с осъдителния диспозитив сума от 92 099 лв., представляваща
разноски след дадено разрешение от съда по несъстоятелността, да бъде
намалена на сумата от 100 лв., равняваща се на дължимите съгласно НМРАВ
разноски за процесуално представителство в едно съдебно заседание, както и
решението да се измени в частта за разноските, като се осъди „Т.“ ООД в н.
да заплати в условията на разделност в квота ½ направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В молбата се сочи, че синдикът е изготвил, подписал и депозирал от
свое име в качеството си на синдик и на лице с юридическа правоспособност
писмен отговор на въззивната жалба – процесуално действие по чл.9 от
НМРАВ. След размяната на книжата, след доклада на съда и насрочване на
делото в открито съдебно заседание, синдикът е поискал разрешение да
упълномощи адвокатско дружество, което да представлява „Т.“ ООД и да
извърши цялостно процесуално представителство по отношение на
несъстоятелния длъжник. Сочи се, че действията преди насрочване на делото
са осъществени от синдика и за тях според чл.9 от НМРАВ се дължи
1
възнаграждение в размер на ¾ от възнаграждението, присъдено по-късно на
упълномощеното лице. Ето защо, според молителя, присъждането на
разноски в полза на упълномощения адвокат за извършените от синдика
действия до съдебното заседание е неоснователно и при начална липса на
правно основание. Предвид фазата на процеса, в която е поискано
разрешение за упълномощаване на адвокат, а именно след насрочването на
делото, то твърдяното за дължимо възнаграждение за цялостно
представителство е неоснователно поискано. Освен това, участието в
единственото съдебно заседание не се отличава с особена сложност, която да
обоснове високата стойност на претендираното адвокатско възнаграждение –
не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства.
На второ място се сочи, че представителната власт на органите на
длъжника се запазва в производството по чл.649 от ТЗ и дружеството е
депозирало въззивна жалба, която е била връчена на „И.“ АД. Синдикът
участва в самостоятелно качество, като заплатените разноски са за
представителство на синдика, а не на дружеството в несъстоятелност. Поради
това, според молителя, разноските са заплатени неправилно от масата на
несъстоятелността и не могат да бъдат претендирани от синдика като такива
за представителство на „Т.“ ООД. Предвид обстоятелството, че „Т.“ ООД
също е подало въззивна жалба, разноските за адвокатско възнаграждение,
независимо от техния размер, следва да бъдат възложени и върху „Т.“ ООД в
режим на разделност, т.е. ½.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещните страни и синдика не са взели
становище.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по
делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:
Молбата е подадена в законовия срок по чл.248, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна и е допустима.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 48/ 20.08.2021 г., постановено по в.т.д № 129/ 2020 г. по
описа на АС Бургас, въззивната жалба на „И.“ АД е счетена за неоснователна,
обжалваните решения са потвърдени и въззивникът е осъден да заплати в
полза на несъстоятелния длъжник разноски, заплатени от масата на
несъстоятелността. Въззивна жалба е била депозирана и от „Т.“ ООД чрез
2
управителя, но е върната като просрочена с разпореждане
№260843/13.11.2020 год. (л.329 от т.д.№59/19 год. на БОС). Така въззивник в
настоящото производство е бил само „И.“ АД.
Пред Бургаски окръжен съд е бил предявен отменителен иск от
кредитор – „Надя 62“ ЕООД, против страните по атакуваните договори – „И.“
АД, „Т.“ ООД и Т.Т..
Според разпоредбата на чл.649 ал.3 от ТЗ, синдикът придобива
качеството на съищец и участва самостоятелно, докато несъстоятелния
длъжник се представлява от органите си.
Пред въззивната инстанция сидникът е подал отговор на въззивната
жалба, депозирана от „И.“ АД. След разрешение на съда по
несъстоятелността, дадено на основание чл.660 ал.2 от ТЗ, е сключил договор
за правна защита и съдействие с адвокатско дружество на 06.08.2021 год. и
отново след разрешение на съда по несъстоятелността се е разпоредил със
сумата от 92 009 лв. в полза на упълномощеното адвокатско дружество.
Оплакванията на молителя, че на процесуалния представител на
синдика не се следва пълен размер на адвокатското възнаграждение, за което
не се оспорва, че е присъдено в минимален размер на Наредба №1/2004 год.
на ВАС, от една страна, защото до момента на упълномощаването вече са
били предприети значителна част от действията по представителство във
въззивната инстанция, а от друга и защото проведеното съдебно заседание не
се е отличило с особена сложност, следва да бъдат подведени под хипотезата
на чл.78 ал.5 от ГПК.
С т.3 от ТР №6/2012 год. на ОСГТК ВКС се прие, че съдът може да
намали размера на разноските под формата на заплатено възнаграждение на
адвокат само при изрично искане с правно осн.чл.78 ал.5 от ГПК, като в този
случай следва да извърши преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В настоящия
случай такова искане за редукция на заплатеното от синдика възнаграждение
за негово процесуално представителство като въззиваем по делото не е
направено до приключване на съдебното дирене и е преклудирано.
Отделно от това, неоснователно е оплакването, че неправилно
разноските са заплатени от масата на несъстоятелността, тъй като те са за
представителство на синдика, а не на несъстоятелния длъжник. Действително
3
в това производство длъжникът участва самостоятелно, но синдикът
придобива качеството на съищец и като орган на несъстоятелността не
участва в производството с лични средства – напротив, като орган на
несъстоятелността неговото участие се обезпечава именно за сметка на
масата на несъстоятелността, за да се гарантира съблюдаване интереса на
всички кредитори.
Неоснователно е искането разноските да бъдат възложени по равно,
независимо от техния размер, между „И.“ АД и „Т.“ ООД в н. Въззивната
жалба на дружеството-длъжник е била върната и поради това то е участвало
като въззиваем., т.е. не може да се приеме, че е инициирало неоснователно
обжалване и е причина за извършване на разноски от синдика.
В обобщение съдът намира, че не са налице предпоставки за
изменение на решението в частта за разноските.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК,
Апелативен съд – Бургас :
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4794/ 27.09.2021 г., депозирана
от „И.“ АД с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за изменение на решение №
48/ 20.08.2021 г., постановено по в.т.д. № 129/ 2021 г. по описа на Апелативен
съд Бургас, в частта за разноските, като определената с осъдителния
диспозитив сума от 92 099 лв., представляваща разноски след дадено
разрешение от съда по несъстоятелността, да бъде намалена на сумата от 100
лв., равняваща се на дължимите съгласно НМРАВ разноски за процесуално
представителство в едно съдебно заседание, както и решението да се измени в
частта за разноските, като се осъди „Т.“ ООД в н. да заплати в условията на
разделност в квота ½ направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248,
4
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5