Решение по дело №1139/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от А. Х. А., [държава], срещу Решение №3233/22.04.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. За административния орган не било налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Анализът бил формален и не кореспондирал с бежанската история, а и не било изследвано обстоятелството относно последното местоживеене на жалбоподателката в [държава] и къде евентуално ще бъде върната. Не било отчетено и условието вътрешното разселване да е наистина практически достъпно. Така решението било издадено в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г., а и превратно било тълкувано Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 по дело С-465/07. Информацията, на която органът се позовал, не отговаряла на реалната ситуация. Не били разгледани причините, поради които напуснала страната, а изложените обстоятелства в акта били необосновани и противоречиви, относими само към една област в [държава]. В държавата [държава] продължавало да е опасно за живота и сигурността, опасявала се да не бъде подложена на преследване, ако бъде върната. Налице били предпоставките на закона да се предостави международна закрила. Нямало надлежно мотивиране на акта. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 33720/06.08.2024г. по описа на ДАБ А. Х. А. е поискала закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 05.08.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю, подписани са декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-15412/26.09.2024г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 20.09.2024г. с кандидатката било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателката заявила, че била родена и живяла в село в обл.Д., но до напускането на страната живяла в друго село, от другия край на реката, в съща област. В България била с брат си, който бил на 15 години. В Германия били други техни Братя , като единият от тях имал статут, а за другия не знаела. Напуснала [държава] през юли 2024г. и влезнала незаконно в Турция. В Турция останала около седмица и тръгнала за България, като пристигнали между 23.07. и 27.07.2024г.. Минали група от 12-15 души със стълба през оградата, после дошъл трафикант и ги оставили в Харманли, където се предали в полицията. Не била арестувана и осъждана в [държава], нямала проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не членувала в политически партии, не била участвал във военни формирования. Била арабка, мюсюлманка – сунит. Баща ѝ починал, а майка им била прегазена от кола през 2024г. Имала средно образование. Работила като шивачка. От групировките закачали жените. Четири месеца преди да напуснат я заплашили. От един джип хора със скрити лица искали да се качи при тях, а ако не направела това казали, че ще я убият. Тя не се качила и избягала. През 2015г заклали брат ѝ, а през 2017г. паднал снаряд върху къщата им. Имало сражения, чували се бомби. Заедно били с майка им, но вече я нямало и не знаела какво да прави в [държава]. Усетили, че брат ѝ имал проблеми с психиката, защото много се страхувал. Сам си говорел и сам си отговарял. В лагера казали, че има проблеми, защото били при психолог. Трябвало грижи за него.

С Решение №3233/22.04.2025г. на Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отхвърлена молбата от А. Х. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 29.04.2025г. и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 05.05.2025г.

Представена е справка вх.№МД-02-200 от 08.04.2025г. – за обстановката към тази дата, както и вх.№МД-02-109/29.11.2024г. – относно общото положение, а също и №МД-02-41 от 05.11.2024г. – за състоянието на сигурността в Дейр ал. Зор.

Допълнително се представя актуална справка вх.№МД-02-262 от 19.05.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самата кандидатка не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самата оспорваща сочи, че спрямо нея няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложеният в интервюто инцидент не е основание да се счита, че при променените условия за жалбоподателката продължава да има опасност. Изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-109/29.11.2024г. и вх.№МД-02-41/05.11.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За наличието им безогледното насилие следвало да е изключително, но ситуацията в [държава] била стабилна, въпреки отделни прояви на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] тя щяла да бъде изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният орган сочи и че завръщането на А. Х. А. в [държава] е разумно и релевантно, тъй като не съществува вероятност да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи нейния личностен и физически интегритет. В случая следва да се отчете и че действително след 27.11.2024г. и падането на режима на президента А., обществено-политическата обстановка е променена, но различните формирования работят за стабилен преход при прехвърлянето и установяването на властта. От представената справка и от общодостъпните средства може да се направи извод, че към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Следва да се имат предвид категоричните данните за завърнали се сирийски бежанци, за които има осигурен достъп до услуги за закрила. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. Въпреки регистрирани случаи на насилие в променящите се понастоящем условия, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. Не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата тя не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали понастоящем непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в [държава]. Не е посочила да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу нея. В случая жалбоподателката не е била принудени да напусне [държава], а доброволно е тръгнала оттам без да се сочи обективна ситуация, която да е била претърпяла. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. Х. А.. В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателката е напуснала [държава] по причини, които не предпоставят предоставяне на убежище.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и в частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. А., [държава], срещу Решение №3233/22.04.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.