РЕШЕНИЕ

гр. София, 12.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 9715 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД – длъжник по изп. дело № 20199210400687 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.П., рег. № 921 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу постановление от 17.06.2019 г., с което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е присъединен за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 487,46 лева с ДДС в полза на взискателя ЗАД „А.Б.“.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че извършените по последното процесуални действия не са необичайни, като единствените предприети от пълномощника на ЗАД „А.Б.“ действия са свързани с подаването на молба за образуване на изпълнително производство с посочване на способа за изпълнението. Поради което счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намери приложение. Отправя искане за отмяна на атакуваното постановление и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 240 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подадено възражение срещу частната жалба от взискателя ЗАД „А.Б.“, чрез процесуалния му представител адв. А.Б.. В последното се намират за неоснователни твърденията на длъжника за липсата на основание за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че доколкото по изпълнителното дело е липсвало доброволно изпълнение от страна на „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД, то е имало активно поведение от страна на взискателя за проучване имуществото на длъжника, били са изискани справки, а впоследствие е бил посочен и конкретен способ за изпълнение. Поради което се отправя искане за отхвърляне жалбата на длъжника. Претендират се разноски.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК  от ЧСИ С.П., в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Счита се, че не са налице предпоставки за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, тъй като извършените от взискателя действия по изпълнителното дело не са се състояли единствено в депозиране на молба за неговото образувано, но също така и в подаването на молба за проучване на имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор на банковите му сметки, като единствено вследствие на последния се е стигнало до погасяване на задължението на „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД. Оправя се искане за отхвърляне жалбата на длъжника и потвърждаване на извършените по изпълнителното производство действия.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените в изпълнителното дело писмени доказателства се установяват следните значими за решаването на спора факти по делото:

Изпълнително дело № 20199210400687 по описа за 2019 г. е образувано по молба на взискателя ЗАД „А.Б.“, чрез адв. А.Б., срещу длъжника „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД за събиране на сумата по изпълнителен лист от 18.03.2019 г., издаден по гр. д. № 51527/2017 г., по описа на СРС, 67-ми състав, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело, в това число и адвокатски хонорар в размер на 240 лева с вкл. ДДС. В молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят изрично е посочил, че представя като приложения към същата: изпълнителен лист срещу „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД, пълномощно, препис от фактура и извлечение от банкова сметка. ***, от съдържащите се в кориците на изпълнителното производство материали се установява, че по делото са приложени единствено изпълнителен лист срещу „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД и пълномощно, като липсват описаните в молбата приложения на препис от фактура и извлечение от банкова сметка. ***нителното дело надлежно отбелязване с подписа и печата на ЧСИ С.П. е удостоверено, че делото съдържа 39 /тридесети и девет/ броя листа. По последното е направено съответно номериране на прошноруваните в него страници като съдът не констатира да са налице липсващи такива. С оглед което съдебният състав намира, че приложеното по настоящото производство изпълнително дело е предоставено в неговата цялост с всички намиращи се в него материали.

С постановление от 17.05.2019 г. на ЧСИ С.П. е образувано ИД № 20199210400687, като е присъединен за събиране претендираният от взискателя адвокатски хонорар в размер на 240 лева.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжник на 13.05.2019 г., съдебният изпълнител е поканил длъжника на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчването, като заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнението, включително и сумата от 240 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.

С молба с вх. № 12557/14.06.2019 г. по ИД № 20199210400687 взискателят ЗАД „А.Б.“, чрез адв. А.Б., е поискал от ЧСИ да бъде извършена справка за притежаваните от длъжника по делото банкови сметки, доколкото последният не е заплатил задължението си в срока за доброволно изпълнение.

С последваща молба с вх. № 12588/17.06.2019 г. по ИД № 20199210400687 взискателят е направил искане към ЧСИ да бъде наложен запор върху банковите сметки на „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД в О.Б.“ АД, както и на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да бъде присъединен за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 487,46 лева с вкл. ДДС. Отново към молбата е посочено като приложение препис от фактура, ведно с извлечение, каквито препис и извлечение реално не са приложени по делото. Въпреки това, в СГС е постъпило придружително писмо с вх. № 101664/09.08.2019 г. от ЧСИ С.П., в което е отбелязано, че при комплектоването и преснимането на ИД № 20199210400687 е допусната грешка с прилагането на част от документите, поради което са изпратени следните документи: фактура № 653/12.06.2019 г. за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело и извлечение от разплащателна сметка за получен кредитен превод. Освен това, видно от приложеното по делото запорно съобщение, съдебният изпълнител е наложил запор на всички суми по банкови сметки на длъжника в О.Б.“ АД.

С постановление от 17.06.2019 г. на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЧСИ С.П. е присъединил за събиране в изпълнителното производство в полза на взискателя допълнителен адвокатски хонорар в размер на 487,46 лева с вкл. ДДС. За посоченото постановление „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД е било уведомено със съобщение, получено на 20.06.2019 г., като на 27.06.2019 г. длъжникът е атакувал същото с частна жалба с вх. № 13466, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство. Същевременно, с разпореждане от 27.06.2019 г. ЧСИ С.П., след като разгледал жалбата на длъжника с вх. № 13466/27.06.2019 г., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК отказал да редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело и администрирал последната. 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.

Следователно преценката за основателност на депозираната жалба ще се сведе до извършването на анализ, касаещ определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че присъединеното с атакуваното постановление допълнително адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума, предвиден Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая претендираното такова е в размер на 487,46 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата или в случая в размер на 520,61 лева с вкл. ДДС. В разглеждания случай процесуалното представителство на взискателя не се изчерпва само с подаване на молба за образуване на изпълнително производство, като са извършени и действия по водене на делото с оглед постъпилите впоследствие молби с посочени действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител.

При това положение, взискателят има право на допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  /в случая в размер на 520,61 лева с вкл. ДДС/. Доколкото претендираното от него възнаграждение е в общ размер на 487,46 лева, то се налага извод, че същият е под минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

По делото са налице и доказателства за извършено плащане на същото – видно от фактура № 653/12.06.2019 г. за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело и извлечение от разплащателна сметка за получен кредитен превод.

Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а атакуваното постановление от 17.06.2019 г. на частен съдебен изпълнител С.П. по изп. дело № 20199210400687, с което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е присъединен за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 487,46 лева с ДДС в полза на взискателя ЗАД „А.Б.“, следа да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено ЗАД „А.Б.“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Във възражението на жалба е направено искане за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение.

По делото ЗАД „А.Б.“ е доказало разноски в размер на 240 лева – адвокатско възнаграждение, видно от фактура № 660/09.07.2019 г. за заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на възражение срещу жалба по ИД № 20199210400687 и извлечение от разплащателна сметка за получен кредитен превод. Съдът намира направеното от „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразно предвидения в разпоредбата на чл. 10, т. 5, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Така мотивиран, Софийски градски съд, втори „б“ въззивен състав

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.06.2019 г. на частен съдебен изпълнител С.П. по изп. дело № 20199210400687, с което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е присъединен за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 487,46 лева с ДДС в полза на взискателя ЗАД „А.Б.“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „З.А.Д.ОЗК –З.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес гр. София, ул. „********да заплати на ЗАД „А.Б.“, с ЕИК: ********, с адрес гр. София, бул. „********, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                          2.