Р Е Ш Е Н И Е
Номер 640 19.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На
двадесет и трети януари през
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 1981 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов, с която е предявил срещу ответницата Я.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца по силата на сключен помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г сумата от 30.47 лв., представляваща присъдена законна лихва върху главницата от 433.60 лв. от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК– 28.03.2018г. до извършеното плащане 05.12.2018г., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 1073 от 29.03.2018г. за изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 2141/2018г. по описа на БРС. Претендира за присъждане на разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен горепосочения договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата в заем сумата от 700.91 лв., която последната се е задължила да му върне при посочените в договора и съгласно погасителния план условия и срокове. Твърди се, че кредитът е с настъпил краен падеж на 15.12.2017г. Aнгажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си процесуален представител –юрисконсулт поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е предявила насрещни искове по чл. 211 от ГПК, приети за съвместно разглеждане и впоследствие уточнени, първият от които за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД по отношение на ответното дружество, че сключения помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. е недействителен поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК, а останалите за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 34 от ЗЗД да заплати на ищцата получените от него без основание суми по същия договор в общ размер от 130.20 лв., от която сумата от 43.94 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.06.2017г. до 15.12.2017г. и сумата от 86.26 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2017г. до 15.03.2018г. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител. Представя писмена молба, с която моли за отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещните искове. Претендира присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове, от които първият с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, като са предявени и насрещни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК и чл.55, ал. 1, предл. 1 и чл. 34 от ЗЗД.
Със заповед № 1073 от 29.03.2018г. за изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 2141/2018г. по описа на БРС е разпоредено Я.Д.Е. да заплати на ищеца „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД сумата от общо 563.80 лв. съгласно извлечение от счетоводните книги на Банката от 15.03.2018г. за клиентски номер *********, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016 г. в размер на 700.91 лева за закупуване на преносим компютър ACER-1 брой, с единична цена на стоката от 649.00 лева и застраховки към сделката: Bank Комбо Живот от 25.70 лева и Bank Комбо Безработица от 26.21 лева, с краен падеж на кредита на 15.12.2017 г., платим с договорна възнаградителна лихва на 12 месечни вноски по погасителен план, всяка от 68.22 лева, с първа погасителна вноска на 15.01.2017 г., от които до момента са просрочени 7 месечни вноски, от която обща сума 433.60 лева -главница, сумата от 43.94 лева -договорна възнаградителна лихва, за периода от 15.6.2017 г. до 15.12.2017 г. и сумата от 86.26 лева - обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 15.06.2017 г. до 15.3.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-28.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125 лв. - разноски по делото, от които 25 лева -държавна такса за производството и 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е редовно връчена лично на длъжника на 26.11.2018г. от съдебния изпълнител съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК, ведно с покана за доброволно изпълнение.
С писмено възражение по чл.414а от ГПК, подадено на 07.12.2018г. в срока по чл. 412, т.8 от ГПК ответницата е възразила срещу вземанията на ищеца, за които същият се е снабдил със заповедта за изпълнение, като е представила писмени доказателства, че е изпълнила задълженията за главница, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане на главницата. Посочила е, че на 28.11.2018г. е платила в полза на ищеца чрез системата на Изи Пей сумата от 329.31 лв. – главница съгласно данните, предоставени от служителка на Изи Пей, като впоследствие с оглед издадения изпълнителен лист на 05.12.2018г. е платила и сумата от 234.49 лв., представляваща остатък от главницата, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане на главницата. По повод становището на кредитора и възраженията на длъжника по чл. 414а от ГПК, съгласно указанията на заповедния съд в дадения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК само за вземането за законна лихва за забавено плащане на главницата, заявено в размер на 30.47 лв.. считано от подаването на заявлението-28.03.2018 г. до окончателното плащане на задължението- 05.12.2018г, по които искове е образувано настоящото дело.
По делото е представен сключен между страните договор за потребителски кредит от № ********** от 09.12.2016г., по силата на който ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД като кредитор е предоставил на ответницата Я.Е. като кредитополучател кредит в размер на сумата от 700.91 лв. за закупуване на преносим компютър AСER на стойност 649 лв. със срок на погасяване на 12 месечни вноски в размер на 68.22 лв. всяка за периода от 15.01.2017г. до 15.12.2017г., при ГЛП 29.68%, като към предоставената в кредит сума са включени и задължения на ответника за сключване на застраховка живот с вноска в размер на 25.70 лв. и застраховка безработица в размер на вноска в размер на 26.21 лв., като така общия размер на кредита съгласно чл.10 от договора е в размер на 818.64 лв.
Процесният договор за потребителски
кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
С предявените насрещни искове ответницата е навела съображения за недействителност на договора за кредит, поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т.9, т. 9а и т. 11 от ЗПК. С оглед наведените от ответницата съображения за нищожност и след извършена служебна проверка за спазване на задължителните условия за валидност на договора съгласно изискванията на ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; и методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а
от ЗПК.
Видно от съдържанието на договора, в случая съдът констатира, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, тъй като чл. 10 от договора е налице информация относно формирането на лихвата по кредита и лихвения процент. Що се касае до твърдението за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9а вр. с чл. 33а от ЗПК в случая договорът за кредит е сключен при установен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо да съдържа методика за изчисляване на референтен процент по смисъла на чл. 33а от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, посочена в договора, което според съда представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
От горното следва извода, че насрещния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК от ЗПК се явява частично основателен, поради което същият следва да бъде уважен частично, като бъде прието за установено, че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в останалата част следва да се приеме, че не са налице твърдените основания за недействителност, поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а вр. с чл. 33а от ЗПК.
Що се касае до останалите искове:
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от заключението по която се установява, че извънсъдебно за периода от 11.01.2017г. до 26.03.2018г. ответницата е извършила плащания по договора за кредит в размер на сумата от общо 364.62 лв. Отделно от това, съдът констатира, че след завеждане на заповедното производство съобразно представените писмени доказателства, ответницата е платила доброволно чрез превод чрез системата на Изи пей на 28.11.2018г. сумата от 329.31 лв. и на 05.12.2018г. - сумата от 234.49 лв., които плащания изрично са признати от ищеца и съдът следва да ги зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Това означава, че ответницата е заплатила по процесния договор за кредит сумата от общо 928.42лв., т.е. в случая е надвнесла сумата от 227.51 лв. над дължимата на основание чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита, която е 700.91 лв.
От гореизложеното следва извода, че искът на кредитора за установяване на дължимостта от ответницата за сумата от 30.47 лв., представляваща присъдена законна лихва върху главницата от 433.60 лв. от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК– 28.03.2018г. до извършеното плащане 05.12.2018г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на насрещните искове на ответницата за осъждане на дружеството на основание чл.55, ал. 1, предл. 1 и чл. 34 от ЗЗД да й възстанови получените от него без основание суми по същия договор в общ размер от 130.20 лв., от която сумата от 43.94 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.06.2017г. до 15.12.2017г. и сумата от 86.26 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2017г. до 15.03.2018г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Този заявен фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, в случая изисква предаване от кредитополучателката, съответно получаване от кредитора на някакво материално благо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
В случая видно от данните по делото, поради установената недействителност на договора за кредит и обстоятелството, че на основание чл. 23 от ЗПК ответницата вече е заплатила пълния размер на дължимата от нея чиста стойност на кредита в размер на 700.91лв., следва, че горепосочените суми в общ размер от 130.20 лв. по договора за кредит за договорна и мораторна лихви са надвнесени от нея, тъй като са били недължими и следва да се приемат като платени без основание. Този извод следва от обстоятелството, че нищожността на договора за кредит, макар и обявена в настоящото производство има действие с обратна сила, което в случая означава, че в тежест на кредитополучателката не са възникнали задължения за заплащане на каквито и да е задължения по процесния договор за кредит, освен за връщане на кредитора получената от него в заем сума от 700.91лв., а съгласно чл. 34 от ЗЗД кредиторът следва да й върне всичко, което е получил от нея без основание по договора.
Ето защо предявените насрещни
искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да се
уважат, като дружеството следва да бъде осъдено да възстанови на ответницата
платените без основание сумив общ размер от 130.20 лв., от която сумата
от 43.94 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
16.06.2017г. до 15.12.2017г. и сумата от 86.26 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 15.06.2017г. до 15.03.2018г.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК с оглед отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещните искове в полза на Я.Д.Е. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1062 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Я.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, и „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов, че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК сключения помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за нищожност на същият договор за кредит поради нарушения по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а вр. с чл. 33а от ЗПК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов, за приемане за установено по отношение на ответницата Я.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД същата му дължи съгласно сключен помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. сумата от 30.47 лв., представляваща присъдена законна лихва върху главницата от 433.60 лв. от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК– 28.03.2018г. до извършеното плащане 05.12.2018г., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 1073 от 29.03.2018г. за изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 2141/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано
от изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Е., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 вр. с чл. 34 от ЗЗД получените без основание суми сключения
помежду им договор за
потребителски кредит № ********** от 09.12.2016г. в общ размер от 130.20 лв., от която сумата от
43.94 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 16.06.2017г. до 15.12.2017г. и сумата от 86.26 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 15.06.2017г. до 15.03.2018г.
ОСЪЖДА „ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев № 52-54,
представлявано от изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски
в общ размер от 1062 лв.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.