Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.София, 31,08,2016год.
Софийски градски Съд, Гражданско
отделение, І 14 състав в открито
заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 4919 по описа за 2015г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.А.И. срещу Софийски районен съд обективно съединени искове с пр.кв.чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 74000лв.-обезщетение за имуществени вреди, стойността на собствен на ищцата недвижим имот, продаден на публична продан по изп.д.№20118380406995/18,10,2011год. по описа на ЧСИ М.Б., обезщетение за забава в размер на 26318,70лв., за периода от 23,10,2011год. до 15,04,2015год./ уточнение в с.з. от 30,05,2016год./, сума в размер на 10000лв.-обезщетение за имуществени вреди, стойността на движими вещи /мебели находящи с в продаденото жилище –уточнени по молба от 18,01,2016год./ и 30000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, свързани с накърняване на честта и достойнството на ищцата в резултат на принудителното изпълнение проведено срещу нея, всички вреди настъпили в периода от 23,10,2011год. до 15,04,2015год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че сочените за ищцата вреди са в резултат от противоправно деяние осъществено по гр.д.№32589/2011год., СРС, 70състав и гр.д.№32590/2011год. по описа на СРС, 74 състав, съставляващо издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителни листове срещу ищцата като се твърди неправомерно съдът да е бездействал като не е връчил на ищцата процесните заповеди за изпълнение, вследствие което страната е лишена от възможността и правото да участва в процеса. Излага доводи за неспазване на родовата подсъдност на делата, които не са били родово компетентни на СРС, както и не е осигурен достъп на ищцата до делата, въпреки отправени многократно молби за това. Вследствие изложените закононарушения за ищцата са настъпили вреди подробно описани в исковата молба. Инициирано е изпълнително производството от заявителя в заповедните производства пред ЧСИ М. Б., в рамките на което е продаден недвижим имот, собствен на ищцата. Поддържа да се нарушени основни човешки права –чл.17, чл.20,чл.7,чл.15,чл.1 от ХОПЕС.
Съобразно горното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Софийски районен съд в срока за отговор по чл.131 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на проведени заповедни производства, при развитието на които сочи, че в рамките на предоставените му законови правомощия първоинстанционния съд е издал изпълнителни листове, а липсата на осъществена процесуална защита по издадените ЗНИ е в резултат на бездействие от страна на ищцата. При условията на евентуалност сочи на завишен размер на претендираните обезщетения.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства
се установява, че въз основа на заявление вх.№32481/26,07,2011год. и
вх.№32482/26,07,2011год. депозирани от „Ю.и Е.Д.Б.“АД в СРС са образувани
гр.д.№32589/2011год. по описа на 70състав и гр.д.№32590/2011год. на 74 състав и
двете срещу длъжника И.А. И..
По гр.д.№32589/2011год., 70 състав е издадена
заповед за незабавно изпълнение от 22,08,2011год. и ИЛ от 22,08,2011год. Депозирана е молба от ищцата на 04,03,2014год.
за достъп до материалите по делото. Такъв е разрешен с разпореждане от
14,03,2014год. Депозирани са и молби от 19,03,2014год., 03,04,2014год., 09,04,2014год.,08,01,2015год.,
05,01,2015год., 04,03,2015год., 13,03,2015год., 02,06,2015год., по които е налице своевременно произнасяне от страна
на състава на съда.
Въз основа на ЧЖ вх.№3138691/28,07,2014год. е образувано
гр.д.№16246/2014год., по описа на СГС, ІІІ Г състав като е прието, че
депозираното от ищцата възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената ЗНИ не е
просрочено и делото е върнато с указания на първостепенния съд.
С разпореждане от 09,12,2015год. СРС е дал указания
на заявителя по реда на чл.415 от ГПК, в изпълнение на които е предявен
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от страна на „Ю.Б.“АД и е образувано
гр.д.№3457/2016год. по описа на СРС, 70 състав-висящо и към момента.
Въз основа на ЧЖ вх.№25310/28,02,2014год. е
образувано гр.д.№9142/2015год. по описа на СГС, ІV Б състав, по което с
определение от 16,10,2015год. на осн.чл.419 от ГПК е отменено разпореждане за
незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и е обезсилен издаден на
02,08,2012год. изпълнителен лист срещу
длъжника.
По гр.д.№32590/2011год., 74 състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист на 01,08,2011год. Депозирани са молби от 04,03,2014год.,
19,03,2014год., 29,06,2015год., възражение по чл.414 от ГПК от 29,06,2015год.,
15,09,2015год., 08,04,2016год., 15,05,2016год., възражение по чл.423 от ГПК от 08,01,2015год. С
разпореждане от 21,10,2015год. СРС е приел възражението за подадено „извън
срока“ по чл.415 ГПК и е приложил същото по делото.
Не е спорно между страните, че въз основа на
издадените ИЛ от 02,08,2011год. и 01,08,2011год. е образувано изп.дело
№20118380406995 по описа на ЧСИ М.Б., по което с постановление за възлагане
от 18,07,2012год. собствен на ищцата
имот –апартамент №*, с площ от 65,12кв.м., находящ се в гр.************ е
възложен на „И.П.И.С.“ ЕАД.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искови претенции с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди и чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава.
Относно надлежната пасивна
процесуална легитимация на ответника СРС съдът съобрази тълкуването дадено с
Решение №579/10,12,2010год. по гр.д.№377/2009год., ГК, ІV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Този извод не се опровергава от
разрешението постановено с ТР №5/2013 от 15,06,2015год. на ОСГК на ВКС сочещо
на възможността съдът да е пасивно легитимиран да представлява държавата само в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОДОВ, доколкото касае претенция с
основание предвидено в чл.2 от ЗОДОВ.В процесната хипотеза основанието на
исковата претенция не попада в приложеното поле на чл.2 от ЗОДОВ, поради което
приложимата правна квалификация е чл.49 от ЗЗД.
По основателността на иска.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е
да установи възраженията в отговора.
За да е налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено нормативно задължение за същия неизпълнението на което да ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на ответника.
Доводът на ищцата обуславящ отговорност
на ответника е противоправно бездействие от страна на състави на
съда-невръчване на препис от заповеди за неизпълнение на парично задължение по
гр.д.№32589/2011год., 70 състав и 32590/2011год.,74състав. Цитираните заповедни
производства са образувани по реда на чл.417 от ГПК. За сезирания съд е налице
задължение за преценка основателността на искането и съобразно условията
предвидени в чл.418, ал.2 от ГПК, при наличието на които се издава заповед за изпълнение,
допуска незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист. За съдът издал
заповед по чл.417 от ГПК не съществува
нормативно задължение за връчването й на длъжника.Съгласно изричната норма на
чл.418, ал.5 от ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
изпълнител лист се връчва от съдебния изпълнител едновременно с връчване на
поканата за доброволно изпълнение. От този момент за длъжника съществува
процесуалната възможност да подаде възражение по чл.414 от ГПК, да обжалва
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. В случай,
че се установи нередовност на връчването на документи по делото от страна на
задълженото лице-ЧСИ, то това обстоятелство не може да доведе до лишаване на
длъжника от процесуалните му възможности да реагира на издадената заповед и
инициираното принудително изпълнение, въз основа на издадените изпълнителни
листове, които обстоятелства са отчетени при произнасянето по частните жалби на
ищцата по гр.д.№16246/2014год. и гр.д.№9142/2015год. от страна на СГС/ прието е че възражението по
гр.д.№32589/2011год. ,70 състав е депозирано в срок, дадени са указания по
чл.415 ГПК и е отменено разпореждане за
незабавно изпълнение/. При евентуално
отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК за длъжника би съществувала
възможност за събраните в изпълнителното производство суми, въз основа на ИЛ, издадени
във връзка с допуснатото незабавно изпълнение да се снабди с обратен изпълнителен лист по
реда на 422, ал.3 ГПК, вр.чл.245, ал.3 от ГПК.
В случай, че за длъжника са
настъпили вреди от незаконосъобразно извършено от страна на съдебния изпълнител
действие или бездействие, то същия отговаря по реда на чл.45 ЗЗД, вр.чл.74 от ЗЧСИ.
Неоснователни са доводите за
издаване на заповедите за изпълнение поради нарушена родова подсъдност на
делата. В производството по чл.417 ГПК заявителят може да поиска, респективно съдът да прецени
издаване на ЗНИ независимо от неговата цена, когато искането се основава на акт
посочен в т.1-9 от чл.417 ГПК и при наличие на условията по чл.418 ГПК, за
разлика от производството по чл.410 от ГПК, в който случай вземанията, за които
се претендира издаване на ЗИ следва да са за суми, когато искът е подсъден на
районен съд.
Неоснователни са доводите на ищцата
за неосъществен достъп до делата. Видно
от материалите по делото по двете заповедни производства са подавани
многократно молби, по които е налице
произнасяне на съответния състав. Не са ангажирани доказателства достъпът до
делото да е отказан или възпрепятстван за ищцата, въпреки заявено желание от
страна на същата. Не са приложени заместващите картони на делата, от които да
се проследи движението на делото.
Действително по гр.д.№32590/2011год.,74 състав съдът намира, че не са извършени действия по администриране на възражение вх.№1558/08,01,2015год., което с оглед искането за „обезсилване на ИЛ“ следва да се тълкува като жалба по чл.419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, както и липсва произнасяне на съда прието ли е възражението на ищцата по чл.414 ГПК. Съдебния акт на съда в този смисъл- разпореждането за връщане на възражението като просрочено подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК.
Посочените деяния, доколкото касаят деяние в период извън процесния и на непредявено основание са ирелевантни.
Съобразно изложеното съдът намира да не е налице противоправно деяние от естество да ангажира отговорността на ответника на заявеното основание.
Ето защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000,00лв.-стойността на движимите вещи на ищцата, загубила вследствие осъществения въвод в имота. Касае се до облигационна претенция, при която индивидуализацията на вещите не е условие за редовност на ИМ. От друга страна конкретизиране на вещите по вид, марка, технически характеристики, година на производство, закупуване е относима, с оглед възможността за остойностяване на същите. Отделно от изложеното следва да се посочи, че от ищцата не са ангажирани никакви доказателства за стойността движимите вещи, обезщетение за които се претендира, както и за сочените неимуществени вреди.
Предвид неоснователността на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на 74000,00лв., неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на 26318,70лв. за релевирания период.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3950,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.И., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Софийски районен съд, с адрес гр.********** обективно съединени искове с пр.кв.чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 74000лв.-обезщетение за имуществени вреди, стойността на собствен на ищцата недвижим имот, продаден на публична продан по изп.д.№20118380406995/18,10,2011год. по описа на ЧСИ М.Б., за периода от 23,10,2011год. до 15,04,2015год., обезщетение за забава върху главницата в размер на 26318,70лв., за периода от 23,10,2011год. до 15,04,2015год., сума в размер на 10000лв.-обезщетение за имуществени вреди, /стойността на движими вещи/, за периода от 23,10,2011год. до 15,04,2015год. и 30000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, свързани с накърняване на честта и достойнството на ищцата в резултат на принудителното изпълнение проведено срещу нея, за периода от 23,10,2011год. до 15,04,2015год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА И.А.И., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Софийски районен съд, с адрес гр.********** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 3950,00лв. -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: