Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Светлана Стоянова
изслуша докладваното от съдията адм. д.
№ 2883 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Глава десета на Административния процесуален кодекс вр. чл.231 от
Закона за министерство на вътрешните работи.
Образувано е по
жалба на И.Х.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Б., срещу Заповед № 365з-3880
от 20.09.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР-Варна.
Заповедта от
20.09.2018 година е оспорена с твърдения за незаконосъобразност поради
издаването й при съществени нарушения на процесуалния закон, в противоречие с
материално-правни разпоредби и целта на закона. Изложени са съображения за
наличие на уважителни причини, които обективно са възпрепятствали жалбоподателя
да се яви на работа в определения от закона срок, след посТ.яване на съдебното
решение за възсТ.яването му на заеманата длъжност, които не са съобразени от
компетентния орган. Искането е заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение да бъде отменена.
Ответната страна Директорът на Областна
дирекция на МВР-Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата с доводи
за недоказаност на наличието на уважителни причини за неявяването на работа на
възсТ.ения със съдебно решение служител. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед
предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:
Жалбата срещу оспорената заповед е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
надлежна страна, поради което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Фактите по делото:
С решение № 7752/11.06.2018
година, посТ.ено по адм. дело № 1602/2017 година на Върховния административен
съд е отменено решение № 2466/06.12.20165 г., посТ.ено по адм. дело № 581/2016
г. на Административен съд Варна, като е отменена заповед №365з-444/04.02.2016
г. на Директора на Областна дирекция на вътрешните работи Варна, с която на И.Х.Т.
е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
С молба УРИ № 365000-25496/06.07.2018 г. И.Т. е
поискал възсТ.яване на работа, съгласно влязлото в сила решение № 7752/11.06.2018
г. на ВАС. Във връзка с постъпилата молба, на 11.07.2018 г. е представено сТ.ище
от главния юрисконсулт за прекратяване на служебното правоотношение на
основание чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР по съображения, че в определения от закона
14 дневен срок, започнал да тече след влизане в сила на съдебното решение на
11.06.2018 година, до 25.06.2018 година И.Х. не е подал заявление за възсТ.яване
на държавна служба.
Предвид подаването
на молбата за възсТ.яване на заеманата длъжност след изтичане на определения в
закона срок, с писмо от 24.07.2018 година, връчено лично на 25.07.2018 година,
Директорът на Областна дирекция на МВР, на основание чл.30 от АПК указва на И.Т.
да представи доказателства за уважителни причини за неявяването му в срок за
заемане на длъжността. На 27.07.2018 година И.Т. депозира възражение, с което
заявява, че за времето от 09.06.2018 година до 24.06.2018 година е бил в
обективна невъзможност да се яви на работа поради провеждано домашно лечение,
прикован на легло с диагноза Остър вертебрален синдром, като прилага и
медицинско направление от 09.06.2018 година.
За усТ.яване
наличието на уважителни причини за неявяването на И.Т. в законния срок за възсТ.яване
на длъжност е извършена проверка, резултатите от която са отразени в Справка от
13.09.2018 година, изготвена от Началник сектор „Човешки ресурси“. На
14.09.2018 година от Началника на група „Общинска полиция“ до Директора на ОД МВР
Варна, въз основа на данните от извършената проверка, е внесено предложение за
прекратяване на служебното правоотношение на И.Т.. Като възприема направеното
предложение, въз основа на констатациите от проверката, административният орган
прекратява на основание чл. 226, ал. 1,
т. 6 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител И.Т. – командир на
отделение в група „Общинска полиция“ по допълнителния щат към щата на ОД на МВР
Варна на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при Областна
дирекция на МВР поради неявяване да заеме длъжността, на която е възсТ.ен, в 14
- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение и липса на уважителни причини за
спазване на срока, считано от 26.06.2018 година.
По делото са
събрани като доказателства показанията на свидетелите – С.Н.Н., лекараят,
извършил прегледа на служителя и издал медицинското направление от 09.06.2018
година и Х.И.Т., баща на жалбоподателя.
Свидетелят С.
Неделев усТ.ява, че на посочения в медицинското направление ден, по молба на бащата,
е прегледал И.Т., като е отразил констатациите си в направлението и е
препоръчал на пациента да си направи скенер поради „съмнение за дискова болест,
дискова херния, дискова контузия нещо такова. Според свидетеля „Не мога да
кажа, че страдаше много, не е от най-тежките вертебрални синдроми, които се
налага да бъдат хоспитализирани, но той страдаше. Той имаше ригидност,
стегнатост на мускулатурата долу в поясната област, което говори за положително
екстензионни феномени …“.“Пациентът се движеше, но състоянието му беше свързано
с болезнено усещане“. „Нямам впечатление след това как се е развило състоянието
на пациента и какво се е случило с него….“.
Свидетелят Х.Т.
заявява, че при ремонт на притежавания от тях камион и сваляне на скоростното
кутия синът му получил „някакви болки в кръста, разтегна сухожилие…. Като стана
белята И. „изохка“ и като малко дете го пренесох вкъщи. Лежа вкъщи един или два
дена и след това го заведох на лекар…… Повече от десетина-петнайсет дни беше на
легло … „Беше на легло“ означава, че не можеше да се изправя синът ми. Носих го
като малко дете в началото… Много трудно вкарах сина ми на задната седалка на
лекия автомобил … При доктор С.Н. водих сина ми частно. „Мъкнех“ го на рамото
си, той не можеше да върви. Положих сина ми на кушетката на лекаря , за да го
прегледа…“.
Съпоставянето на
показанията лекаря С.Н. и на бащата усТ.ява противоречие по отношение
състоянието на И.Т., степента на болките му и възможностите му за движение.
Докато според д-р Н. пациентът се е движел сам, бащата заявява, че синът му не
е можел да върви, бащата го е положил на кушетката в кабинета на лекаря. Свидетелят
Н. заявява, че след прегледа няма сведения как е протекло лечението на И.Т.,
бащата не усТ.ява и по делото не се твърди, да е изпълнено предписанието на
лекаря за изследване със скенер. За времето на лечението – от 09.06.2018 година
до 24.06.2018 година, за което медицинското направление е било основание за
издаване на болничен лист, такъв документ не е издаден.
Издаденото от д-р С.Н.
медицинско направление от 09.06.2018 година, като посочва усТ.ената от лекаря
диагноза и препоръките за изследвания, указва на нуждата от домашно лечение в
продължение на 15 дни – за времето от 09.06.2018 година до 24.06.2018 година,
ден, преди изтичане на срока по чл.232 от ЗМВР.
Правните изводи на
съда:
Съдът приема, че
обжалваният административен акт, издаден от Директора на ОД на МВР Варна, е
валиден, посТ.ен от компетентния орган по смисъла на чл. 227, вр. чл. 159 от ЗМВР, при спазване на усТ.ената писмена форма, както и на административно -
производствените правила и материалния закон.
Основание за
издаване на заповедта е чл. 226, ал.1, т.6
от ЗМВР,
съгласно който служебното правоотношение на държавния служител в МВР се
прекратява при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е
възсТ.ен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна
на заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде
спазен по уважителни причини. Фактическият състав на нормата включва наличие на
влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение и отрицателен факт – неявяване, респ. отказ на
служителя да заеме длъжността в определен от закона преклузивен срок. Законът
допуска преодоляване на преклудиращото действие на изтеклия срок в хипотеза,
когато той не е спазен по уважителни причини. Доказването на тези уважителни
причини е в тежест на служителя, който е пропуснал срока.
Безспорна е между
страните отмяната на Заповед рег.№ 365з-444/04.02.2016 г. на Директора на
Областна дирекция на МВР, с която на И.Т. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ с влязлото в сила решение
№7752 от 11.06.2018 година по адм.д. № 1602/2017г. на ВАС на РБ.
Съгласно чл. 232 от ЗМВР при отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в
МВР се възсТ.яват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я
заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят
в съответната структура. Следователно възсТ.яването на заеманата от държавния
служител в МВР длъжност е поставено под условието в определения от закона
преклузивен срок държавният служител да заяви намерението си и прояви активни
действия, като се яви в съответната структура на МВР.
Решение
№7752 от 11.06.2018 година по адм.д. № 1602/2017г. на ВАС на РБ, като
акт на касационна инстанция, влиза в сила в деня на обявяването му – 11.06.2018
година и от следващия ден за И.Т. започва да тече срокът по чл.232 от ЗМВР. До
изтичането на срока на 25.06.2018 година И.Т. не се е явил в предишната си
месторабота и не е отправял искане за възсТ.яването му на заеманата длъжност.
Молбата за възсТ.яване на работа е подадена от него на 06.07.2019 година в
Областна дирекция на МВР, без да е посочено в нея наличие на уважителни причини
за внасянето й след изтичане на указания в закона срок и представяне на
съответни доказателства.
Служителят
се позовава на уважителни причини след получаването на писмото на Директора на
ОД на МВР от 24.07.2018 година, с което му указва да представи доказателства за
уважителни причини за неявяването му в срок за заемане на длъжността. Възражението,
заедно с доказателствата – медицинско направление, са представени от И.Т. на
27.07.2018 година.
Предвид
окончателния характер на отменителното в случая решение на Върховния административен
съд, обстоятелството, че както за съда, така и за органа, не съществува
задължение за уведомяване за решението, жалбоподателят е бил длъжен да следи за
датата на обявяване на съдебното решение на Върховния административен съд.
Проявената от него активност е определяща за реализиране на признатите от
закона права. За разлика от разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ, времето
/денят/ на узнаване за посТ.еното решение по реда на АПК е ирелевантен по
отношение на срока по чл. 232 от ЗМВР, поради което са неоснователни доводите
относно възможностите на лицето да узнае за решението. Без правно значение са
факта на връщане на делото в Административен съд – Варна, възможностите на
служителя да борави с интернет.
При съвкупната
преценка на доказателствата, усТ.яващи здравословното състояние на И. Т., при
съобразяване на родствената връзка между служителя и баща му като свидетел,
съдът приема, че за посочения в медицинското направление времеви период от
09.06.2018 година до 24.06.2018 година влошеното здравословно състояние на И. Т.
е представлявало пречка за заявяване на намерението му за заемане на
длъжността, така както това е направено на 06.07.2018 година.
Изтичането на
времето на предписаното от лекаря домашно лечение на 24.06.2018 година, при
положена от служителя дължима грижа в собствен интерес, предполага както узнаване
на решението, така и заявяване на намерението му за възсТ.яване на работа в
рамките на срока по чл.232 от ЗМВР – на 25.06.2018 година, но това не е
сторено. Бездействието на И.Т. продължава 11 /единадесет/ дни след приключване
на домашното лечение – от 25 юни 2018 година до 06.07.2018 година, когато
депозира молбата си в ОД на МВР. За дните от 25.06.2018 година до 05.07.2018
година включително както пред административния орган, така и пред съда не са
изложени твърдения и не са представени доказателства, които да обосновават
извод за уважителна причина, довела до пропускане на преклузивния срок и
наложила подаването на молбата на 06.07.2018 година.
Продължилото 11
дни бездействие от страна на И.Т. без доказана препятстваща причина, изключва
наличието на уважителна причина по смисъла на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР за
пропускане на законоусТ.ения срок за явяване на служителя да заеме длъжността,
от която е бил уволнен.
Предвид изложените
съображения съдът намира заповедта за прекратяване на служебното правоотношения
на държавния служител в МВР посТ.ена при спазване на
административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните
предпоставки по чл. 226, ал.1, т.6
от ЗМВР,
поради което жалбата на И.Т. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора, своевременно предявеното искане и осъществената защита от юрисконсулт в
производството, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ в размер на 100.00 лева.
По изложените съображения, Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Т., ЕГН **********,***,
адв. Б.Б., срещу Заповед № 365з-3880 от 20.09.2018 година на Директора на
Областна дирекция на МВР-Варна.
ОСЪЖДА И.Х.Т., ЕГН **********,*** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи разноски по делото в
размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението
до страните.
СЪДИЯ: