РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Кърджали, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500152 по описа за 2021 година
С решение № 260182 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 269/ 2021
г., Районен съд – К. е признал за установено по отношение на СВ. Ф. К. с
настоящ адрес в гр. К., съществуване на вземане на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр. Б., произхождащо от доставки на ВиК услуги, както
следва: за сумата 49.20 лева по фактура № 0035714*/25.10.2017 г. за
доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период от 13.06.2017 г.
до 09.10.2017 г., с краен срок за плащане 24.11.2017 г., за абонатен № 7173* с
адрес в гр. Н., ведно със законна лихва от 24.08.2020 г. (дата на постъпване на
заявлението в съда) до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 25.11.2017 г. до 13.05.2020 г. в
размер на 12.31 лева и за сумата 11.34 лева по фактура №
0035560*/26.09.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетния период от 01.06. 2017 г. до 01.09.2017 г., с краен срок за плащане
26.10.2017 г., за абонатен № 7085* с адрес в гр. Н., ведно със законна лихва от
24.08.2020 г. (дата на постъпване на заявлението в съда) до окончателното й
изплащане и с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 27.10.2017 г. до 13.05.2020 г. в размер на 2.93 лева, като е отхвърлил иска
1
по чл. 422, ал. 1 от ГПК в останалата му част, за сумата 24.95 лева по фактура
№ **********/26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетния период от 11.10.2016 г. до 12.06.2017 г., с краен срок за плащане
26.07.2017 г., за абонатен № 717342, ведно със законна лихва от 24.08.2020 г.
(дата на постъпване на заявлението в съда) до окончателното й изплащане и с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.07.2017 г.
до 13.05.2020 г., за разликата над сумата в размер на 12.31 лева до пълния
размер на иска от 26.21 лева, както и за сумата 162.01 лева по фактура №
0035120*/26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода през отчетни
периоди от 19.06.201З г. до 31.05.2017 г., с краен срок за плащане 26.07.2017
г. за абонатен № 7085*, ведно със законна лихва от 24.08.2020 г. (дата на
постъпване на заявлението в съда) до окончателното й изплащане и с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.07.2017 г.
до 13.05.2020 г., за разликата над сумата в размер на 2.93 лева до пълния
размер на иска от 51.01 лева, за което парично вземане е издадена Заповед №
260125/16.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 1181/ 2020 г. на РС – К.. С решението си съдът е осъдил СВ. Ф.
К. да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б. сумата 52.40
лева разноски за производството и сумата 17.47 лева разноски за заповедното
ч. гр. д. № 1181/2020 г. на РС – К.. Осъдил е също така "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр. Б. да заплати на СВ. Ф. К. сумата 368.22 лева разноски
за производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът –
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б., който чрез своя представител по
пълномощие го обжалва, в частта, с която е отхвърлен предявения по реда на
чл. 422 от ГПК установителен иск, като неправилно в тази му част. Твърди, че
съдът неправилно е уважил възражението на ответника за погасяване на част
от главницата по давност. В случая правилно съдът определил датата на
падежа на паричните задължения – 26.07.2017 г., както и че била приложима
тригодишната давност. Неправилно обаче приел, че при това положение
подаденото на 24.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по отношение на две от главниците (по фактури № **********/26.06.2017 г. и
№ 0035120*/ 26.06.2017 г.) било след изтичане на тригодишния давностен
срок. В тази връзка излага съображения, че този извод на съда не е съобразен
със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
2
като не е отчел, че в двумесечния период (13 март – 13 май 2020 г.) не е текъл
давностен срок на основание чл. 3, ал. 1 от посочения закон. Поради
изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част
и да уважи изцяло исковите претенции в отхвърлената им част. Претендира
разноски за въззивното производство – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от
въззиваемия СВ. Ф. К. не е постъпил. От процесуалния представител на
въззиваемия е подадена молба, с която се оспорва жалбата и се прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е
основателна.
Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са
налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му
като недопустимо.
Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на СВ. Ф. К. с настоящ адрес в гр. К., съществуване на вземане на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б., произхождащо от доставки на
ВиК услуги, както следва: 1.) за сумата от 173.35 лева, от която 162.01 лева по
фактура № 0035120*/ 26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода
през отчетни периоди от 19.06.201З г. до 31.05.2017 г., с краен срок за
плащане 26.07.2017 г., за абонатен № 7085* с адрес в гр. Н., и 11.34 лева по
фактура № 0035560*/26.09.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода
през отчетния период от 01.06. 2017 г. до 01.09.2017 г., с краен срок за
плащане 26.10.2017 г., за абонатен № 7085* с адрес в гр. Н., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за идване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, 2.) за сумата от 74.85 лева, от която 24.95 лева
по фактура № **********/26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена
3
вода през отчетния период от 11.10.2016 г. до 12.06.2017 г., с краен срок за
плащане 26.07.2017 г., за абонатен № 7173*, и 49.80 лева по фактура №
0035714*/25.10.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетния период от 13.06.2017 г. до 09.10.2017 г., с краен срок за плащане
24.11.2017 г., за абонатен № 7173* с адрес в гр. Н., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за идване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, 3.) за сумата от 51.01 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 173.35
лева, за периода от 26.07.2017 г. до 13.05.2020 г., за абонатен № 7085* и 4.) за
сумата от 26.21 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху сумата от 74.85 лева, за периода от
26.07.2017 г. до 13.05.2020 г., за абонатен № 7173*, за което парично вземане
е издадена заповед № 260125/16.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1181/ 2020 г. на РС – К..
Ответникът не е оспорил, че е титуляр на горепосочените партиди с
абонатен номер 7085* и с абонатен номер 7173*, че е собственик на
посочените имоти, за които се отнасят партидите, както и не оспорва
количеството и стойността на доставените ВиК услуги.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е
уважил предявения иск за сумите: 49.80 лева по фактура № 0035714*/
25.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, и обезщетение за
забава в размер на 12.31 лева и за сумата 11.34 лева по фактура №
0035560*/26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, и
обезщетение за забава в размер на 2.93 лева, като е отхвърлил иска в
останалата му част, за сумата 24.95 лева по фактура № **********/
26.06.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, и за обезщетението за
забава, за разликата над сумата в размер на 12.31 лева до пълния размер на
иска от 26.21 лева, както и за сумата 162.01 лева по фактура №
0035120*/26.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, и за
обезщетението за забава, за разликата над сумата в размер на 2.93 лева до
пълния размер на иска от 51.01 лева. Решението, в частта, с която е уважена
исковата претенция, не е обжалвано и като такова е влязло в сила.
С оглед гореизложеното и предвид релевирания във въззивната жалба
довод, спорно по делото е единствено обстоятелството погасени ли са по
4
давност вземанията по процесните две фактури – № **********/ 26.06.2017 г.
и № 0035120*/26.06.2017 г., респективно – вземанията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите по тези фактури за
процесния период.
Видно от постановеното по делото решение, за да отхвърли иска за
вземането по посочените две фактури и съответното обезщетение за забава
съдът е констатирал, че процесните вземания по тези две фактури – №
**********/26.06.2017 г. и № 0035120*/26.06.2017 г., са с падеж на парично
задължение – 26.07.2017 г., поради което тригодишния давностен срок изтича
на 26.07.2020 г. При това положение е приел, че от посочения срок –
26.07.2017 г., до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 24.08.2020 г., е изтекъл срок повече от три години,
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което искът по чл. 422 от ГПк за тези
вземания и за припадащата им се лихва, е основателен, но погасен по давност.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. В тази връзка, първоинстанционният съд не е отчел, че в
двумесечния период (13 март – 13 май 2020 г.) не е текъл давностен срок на
основание чл. 3, т. 2 от цитирания закон, поради което и искът, предявен на
24.08.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, откогато се смята предявен искът за съществуване на вземането
(чл. 422, ал. 1 от ГПК), не е погасен по давност, тъй като срокът за погасяване
на вземанията по процесните две фактури изтича на 26.09.2020 г.
Ето защо, като е отхвърлил предявения иск за посочените по – горе
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
районният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да
се отмени, като се уважи изцяло предявения иск.
При този изход на делото, следва решението на първоинстанционния
съд да се отмени и в частта, с която "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.
Б. е осъдено да заплати на СВ. Ф. К. сумата 368.22 лева разноски за
5
производството. С оглед основателността на предявения иск, на ищеца
(въззивник) в това производство следва да се присъдят направените в
заповедното производство и първоинстанционното производство разноски в
пълен размер, като се осъди СВ. Ф. К. да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр. Б. допълнително 57.53 лева, представляващи разликата
между направените в заповедното производство разноски общо в размер на
75 лева (25 лева – платена държавна такса и 50 лева – присъдено
юрисконсултско възнаграждение) и присъдените с решението на районния
съд в размер на 17.47 лева, както и сумата от 122.60 лева, представляващи
разликата между направените в първоинстанционното производство разноски
общо в размер на 175 лева (75 лева – довнесена държавна такса и 100 лева –
определено юрисконсултско възнаграждение) и присъдените с решението на
районния съд такива в размер на 52.40 лева. Следва също така да се осъди
въззиваемия да заплати на въззивника направените разноски за въззивното
производство в размер общо на 300 лева, от които 100 лева – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, 100 лева – заплатена допълнително
държавна такса за предявените искове и 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка, неоснователно е възражението на въззиваемия
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, тъй като същото (100
лева) е в минимален размер, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължим на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260182 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. №
269/2021 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлен
предявения от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б. против СВ. Ф. К. с
настоящ адрес в гр. К., иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на
вземане на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б., произхождащо от
доставки на ВиК услуги, за сумата 24.95 лева по фактура №
**********/26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетния период от 11.10.2016 г. до 12.06.2017 г., с краен срок за плащане
6
26.07.2017 г., за абонатен № 7173*, ведно със законна лихва от 24.08.2020 г.
(дата на постъпване на заявлението в съда) до окончателното й изплащане и
за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
26.07.2017 г. до 13.05.2020 г., за разликата над сумата в размер на 12.31 лева
до пълния размер на иска от 26.21 лева, както и за сумата 162.01 лева по
фактура № 0035120*/26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода
през отчетни периоди от 19.06.201З г. до 31.05.2017 г., с краен срок за
плащане 26.07.2017 г. за абонатен № 7085*, ведно със законна лихва от
24.08.2020 г. (дата на постъпване на заявлението в съда) до окончателното й
изплащане и за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 26.07.2017 г. до 13.05.2020 г., за разликата над сумата в размер на 2.93 лева
до пълния размер на иска от 51.01 лева, за което парично вземане е издадена
Заповед № 260125/16.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 1181/ 2020 г. на Районен съд – К., както и в частта, с
която "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б. е осъдено да заплати на
СВ. Ф. К. сумата 368.22 лева разноски за производството, вместо което
постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СВ. Ф. К. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. К., ж.к. „В.-1“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, общ. К.,
обл. К., съществуване на вземане на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., кв.П., ул. „Г. В. В.“ №
*, сграда „Метални панели и конструкции“, произхождащо от доставки на
ВиК услуги, за сумата 24.95 лева по фактура № **********/26.06.2017 г. за
доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период от 11.10.2016 г.
до 12.06.2017 г., с краен срок за плащане 26.07.2017 г., за абонатен № 7173*,
ведно със законна лихва от 24.08.2020 г. (дата на постъпване на заявлението в
съда) до окончателното й изплащане и за сумата в размер на 13.90 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за
периода от 26.07.2017 г. до 13.05.2020 г., както и за сумата 162.01 лева по
фактура № 0035120*/26.06.2017 г. за доставена, отведена и пречистена вода
през отчетни периоди от 19.06.201З г. до 31.05.2017 г., с краен срок за
плащане 26.07.2017 г. за абонатен № 7085*, ведно със законна лихва от
24.08.2020 г. (дата на постъпване на заявлението в съда) до окончателното й
изплащане и за сумата в размер на 48.08 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за периода от 26.07.2017 г. до 13.05.2020
7
г., за което парично вземане е издадена заповед № 260125/16.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1181/
2020 г. на Районен съд – К..
ОСЪЖДА СВ. Ф. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. К., ж.к.
„В.-1“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, общ. К., обл. К., да заплати на "Водоснабдяване
и канализация" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
кв.П., ул. „Г. В. В.“ № *, сграда „Метални панели и конструкции“,
направените по делото разноски, както следва: 57.53 лева – направени в
заповедното производство (ч. гр. д. № 1181/ 2020 г. на Районен съд – К.)
разноски, 122.60 лева – направени в първоинстанционното производство
разноски и 300 лева – направени разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8