Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав
в открито заседание, на единадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
При секретаря : Галина Карталска, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 1915 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от “***“ ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:*** против С.Ц.А. с ЕГН ********** ***. Ищецът
твърди, че подадената искова молба е на основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1,
т.1 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД. Ищецът твърди, че предишното му наименование е „***“ ЕАД, със седалище *** и адрес на управление:***,
с ЕИК № ***. Твърди, че на
22.11.2018г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, като в хода на
образуваното ч.гр.д.№8552/2018г. Районен съд Плевен издал заповед за
изпълнение, с която разпоредил С.Ц.А., с
ЕГН **********, да заплати на *** следните суми: 1028,74 лева - главница; 89,45 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 481,87 лева за периода от 12.07.2016г. до 21.11.2018г.;
законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 22.11.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; 26,00 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна
такса и банкова комисионна. Твърди, че ответникът подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което установява
правния интерес от предявяване на исковата молба. Ищецът твърди, че с ответника
С.Ц.А. сключил Договор № М3896666 от
02.12.2013г., Договор № М3911754 от 11.12.2013г. и Договор № М5211763 от
27.06.2016г., които са с рамков характер и имат за предмет предоставяне
на електронни съобщителни услуги и продукти. Твърди, че отделните услуги и
продукти по тях са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни
индивидуални договори и приложения към същите. Твърди, че номерата на
горепосочените договори - М3896666, М3911754 и М5211763 представляват индивидуални клиентски номера и реферират към
услугите, които ползва абонатът, а съгласно Общите условия на един
клиентски номер може да се предоставят множество услуги като по тези клиентски номера се издават месечните
сметки/фактури. Ищецът твърди, че клиентът се въвежда в системата на
оператора с ID номер (Account ID), под който се завеждат
всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. Твърди, че абонатът С.Ц.А. фигурира в системата на
ищцовото дружество под индивидуален
абонатен номер (ID) *********. Ищецът твърди, че към рамков Договор
№ ********* (М3896666) от 02.12.2013г., е подписан Договор за електронни
съобщителни услуги от 28.09.2015г., а с
Приложение № 1 от 28.09.2015г. към същия е избран
тарифен план за телефонен номер ***с месечна
абонаментна такса за него в размер на 20,00
лева (16,67 лева без ДДС). Твърди, че Съгласно чл. 6.2.1 от съответното
Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е 24 месеца и същият изтича на 28.09.2017г. Твърди, че към посочения
телефонен номер е сключен и Договор за
продажба на изплащане от същата дата, по силата на този договор,
продавачът - ***, прехвърлил на купувача - С.Ц.А., правото на собственост върху
една или няколко вещи, а последният се задължил да му заплати уговорената цена
на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора.
Твърди, че този договор е със срок 24 месеца (чл. 11 от Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23
месечни вноски, като всяка е в размер на 5,00лв. Твърди, че пьрвоначалната вноска е платима при
подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в
Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Твърди, че предмет на
този договор е Апарат Lenovo А536 DS Black MAT 20. Ищецът твърди, че услугата е била спряна поради
неплащане от страна на абоната, при което е преустановено и начисляването на
месечни такси, като впоследствие услугата е била възстановена. Твърди, че в
този случай се начислява и месечна такса за периода, през който услугата е била
спряна от оператора поради неплащане на задълженията за предходен период.
Твърди, че по отношение на горепосочения рамков договор са начислени и други такси, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, които са отразени в представените фактури, като такава
е таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС). Ищецът твърди, че към
рамков Договор № ********* (М3911754)
от 11.12.2013г. е подписан Договор
за електронни съобщителни услуги от 28.09.2015г. С Приложение № 1 към същия бил избран тарифен
план за телефонен номер ***с месечна
абонаментна такса в размер на 20,00
лева (16,67 лева без ДДС). Твърди, че съгласно чл. 6.2.1 от съответното
Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е 24 месеца и същият изтича на 28.09.2017г. Твърди, че към посочения
телефонен номер бил сключен и Договор
за продажба на изплащане за срок от 24 месеца (чл.11 от Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 5,00 лв. Първоначалната
вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Lenovo А536 DS Black MAT 20. Ищецът твърди към горепосочения рамков договор е сключен
и Договор за електронни съобщителни
услуги от 15.05.2015г., а с приложение № 1 от 15.05.2015г. към същия бил избран тарифен план за услугата цифрова
телевизия - Стандартен пакет с месечна такса в размер на 16,90 лева (14,08 лева без ДДС). Твърди, че съгласно
чл. 5.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е 24 месеца и изтича на 15.05.2017г.
Твърди, че съгласно чл.4 от съответното приложение № 1 операторът предоставя на
абоната техническо оборудване за временно ползване (сателитен приемник и смарт
карта), а клиентът се задължава да върне оборудването в пълна комплектност и
изправност при прекратяване на договора, като в противен случай дължи
неустойка. С допълнение към Приложение № 1 от същата дата е предоставен
допълнителен комплект оборудване (приемник и карта). Твърди, че към горепосочената услуга е сключен и Договор за продажба на изплащане от
15.05.2015г. за срок от 24
месеца (чл.11 от Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 24,98 лв. Първоначалната
вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Телевизор SONY R430 32" Интернет и
Телевизия. Твърди, че по отношение на горепосочения рамков договор са начислени и други такси, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, които са отразени в представените фактури, като такава
е таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС). Ищецът твърди, че за
неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "***" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия“). Те имат задължителна сила за
абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора за услуги,
съгласно т.6 от Общите условия. Твърди, че съгласно т.26.4 от Общите условия и
в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ***, издава ежемесечни
фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната, но ответникът не е
изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за
изплащане на продуктите. Твърди, че към момента са налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер
481.87 лв. Ищецът твърди, че горепосочените задължения по издадените фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният
оператор предоставя на абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по реда на ГПК. Твърди, че издадените от ищеца фактури
относно задълженията на потребителя за процесния период, не са били оспорени в
дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която месечните сметки
на Потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест)
месечен срок след датата на издаване на фактурата,
По отношение на
договорите за продажба на изплащане твърди, че същите се прекратяват при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача В настоящия случай е
налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на сроковете на
гореописаните договори за продажба на изплащане стават изискуеми от датата на
издаване на фактура за тези суми (в случая това е Фактура № ********* от
27.12.2016г. по Договор за продажба на изплащане от 28.09.2015г.) и следва
да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок -
чл.12.2. от съответните договори за продажба на изплащане. Договорът се счита
за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засяга задължението
на купувача за плащане на дължимите суми. Ищецът твърди, че поради неизпълнение
в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги,
горепосочените договори за услуги са прекратени едностранно от страна на ***,
съгласно т.40.ж., във връзка с т.54.1 от Общите условия. Твърди, че поради това
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.92 от Закона
за задълженията и договорите, както и:
чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 28.09.2015г.
към Договор за електронни съобщителни услуги от 28.09.2015г., сключен към
Рамков Договор № ********* (М3896666) от 02.12.2013г (за телефонен номер ***);
чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 28.09.2015г.
към Договор за електронни съобщителни услуги от 28.09.2015г., сключен към
Рамков Договор № ********* (М3911754) от11.12.2013г. (за телефонен номер ***);
чл.5.3.2 от Приложение № 1 от 15.05.2015г.
към Договор за електронни съобщителни услуги от 15.05.2015г., сключен към
Рамков Договор № ********* (М3911754) от 11.12.2013г. (за услугата за
телевизия);
чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 27.06.2016
г. към Рамков Договор № ********* (М5211763) от 27.06.2016г. (за телефонен
номер ***).
Ищецът твърди, че размерът на неустойката
се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и
без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната
сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. В
тази връзка, начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
всяка от предоставяните услуги е в общ
размер на 546,87 лв., разпределена както следва: 150,03 лв. (9 оставащи месечни такси х 16,67
лв.) - по Приложение № 1 от 28.09.2015г. към Договор за електронни съобщителни
услуги от 28.09.2015г., сключен към Рамков Договор № ********* (М3896666) от
02.12.2013г. (за телефонен номер ***) - сметка
№ ********* от 09.12.2016г.;
33,34 лв. (2 оставащи месечни такси х 16,67 лв.) - по Приложение № 1 от 28.09.2015г.
към Договор за електронни съобщителни услуги от 28.09.2015г., сключен към
Рамков Договор № ********* (М3911754) от 11.12.2013 г. (за телефонен номер ***)
- сметка № ********* от 11.07.2017 г.;
148,50 лв. (18 оставащи месечни такси х 8,25 лв.) -
по Приложение № 1 от 27.06.2016г. към Рамков Договор № ********* (М5211763) от
27.06.2016г. (за телефонен номер ***) - сметка
№ ********* от 02.12.2016 г.
Ищецът твърди, че съгласно чл.5.3.2 от Приложение № 1 от 15.05.2015г. към Договор
за електронни съобщителни услуги от 15.05.2015г., сключен към Рамков Договор №
********* (М3911754) от 11.12.2013г. (за услугата за телевизия) при
прекратяване на договора предоставеното оборудване следва да се върне на
мобилния оператор. В противен случай се дължи неустойка за невърнатото
устройство, като в тази връзка са начислени следните неустойки:
90,00 лв. - неустойка за невърнато устройство за телевизионна услуга по сметка № ********* от 11.07.2017г.
125,00 лв. - неустойка за невърнато устройство за телевизионна
услуга – допълнителен приемник - по сметка
№ ********* от 11.07.2017г.
В заключение моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи главница, представляваща сбор от посочените по -
горе суми във фактурите по Таблица 1, Таблица 2 и Таблица 3 в размер на 481,87
лева и начислената неустойка в общ размер на 546,87 лева, поради неизпълнение на гореописаните
договори.
Твърди, че поради неизпълнение в срок
на задълженията си, потребителят дължи на *** обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ***. Поради това претендира обезщетение за забава
под формата на законна лихва за забава в общ размер на 89,45 лева,
считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от
фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В едномесечния срок ответникът не е представил писмен
отговор и становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Подадена е
молба преди заседание да бъде даден ход на делото в отсъствие на ищеца.
Ответникът се явява в съдебно заседание. Изразява
становище, че предявените искове са основателни и ще заплати претендираните
суми на месечни вноски.
Съдът, след като прецени събраните доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№8552/2018г. по описа на ПлРС и се явява допустим,
поради което следва да се разгледа по същество.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Вземането
на ищеца за главница в размер на 1028,74 лв. произтича от сключени три договора
за предоставяне на електронни съобщителни услуги М3896666/02.12.2013г., М3911754/11.12.2013г.
и М5211763/27.06.2016г. При
изпълнение на договора ищцовото дружество е издавало ежемесечно на ответника
фактура за предоставените и ползувани от абоната услуги. Основното задължение
на ответника е било да заплаща стойността на тези услуги в уговорените срокове,
но същото не е било изпълнено. По делото са приложени издадени от ищеца фактури:
по Договор № М 3896666/02.12.2013г. : № *********/27.06.2016г.
с падеж на плащане 17.07.2016г. за отчетен период 23.05.2016г. до 22.06.2016г.
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 44,38 лева; -№ *********/27.06.2016г.
с падеж на плащане 17.07.2016г. за сумата от 5 лева за изплащане на закупена
стока; № *********/27.07.2016г. с падеж на плащане 16.08.2016г. за сумата от
31,21 лева за отчетен период 23.06.2016г. – 22.07.2016г. за плащане на ползвани
далекосъобщителни услуги ; № *********/27.07.2016г. с падеж на плащане
16.08.2016г. за сумата от 5 лева за изплащане на закупена стока; №*********/
25.08.2016г. с падеж на плащане 14.09.2016г. за отчетен период 23.07.2016г. –
22.08.2016г. за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност 1,49 лева ;
№*********/ 25.08.2016г. с падеж на плащане 14.09.2016г. и стойност 5 лева за
изплащане на закупена стока; №*********/27.09.2016г. с падеж 17.10.2016г. и
стойност 5 лева за изплащане на закупена стока; № *********/26.10.2016г. с падеж 15.11.2016г. за отчетен период
23.09.2016г.- 22.10.2016г. на стойност 40,01 лева; № *********/26.10.2016г.
с падеж 15.11.2016г. на стойност 5 лева
за изплащане на вноска за закупена стока; №*********/25.11.2016г. с падеж
15.12.2016г. за сумата от 20,00 лева за отчетен период 23.10.2016г. –
22.11.2016г. за ползвани далекосъобщителни услуги; ; №*********/25.11.2016г. с
падеж 15.12.2016г. за сумата от 5 лева вноска за изплащане на закупена стока;
№*********/27.12.2016г. с падеж на плащане 16.01.2017г. за сумата от 45 лева за
вноска за изплащане на закупена стока.
По
Договор №М3911754/11.12.2013г. са издадени и приложени по делото следните
фактури : № *********/13.03.2017г. с
падеж 02.04.2017г. на стойност 38,39 лева с период на фактуриране 09.02.2017г.
- 08.03.2017г. за ползване на далекосъобщителни услуги ; №
*********/13.03.2017г. с падеж 02.04.2017г. на стойност 29,98 лева за вноска за
изплащане на стоки; №*********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на стойност
36,90 лева с отчетен период 09.03.2017г. – 08.04.2017г. за ползвани
далекосъобщителни услуги ; №*********/11.04.2017г. с падеж 01.05.2017г. на
стойност 29,98 лева за вноски за закупени стоки; №*********/12.05.2017г с падеж
01.06.2017г. на стойност 36,90 лева за отчетен период 09.04.2017г. –
08.05.2017г. за ползвани незаплатени далекосъобщителни услуги ;
№*********/12.05.2017г с падеж 01.06.2017г. на стойност 5 лева за вноски за закупени
стоки; № *********/12.06.2017г. с падеж
02.07.2017г. на стойност 36,90 лева за ползвани далекосъобщителни услуги за
отчетен период 09.05.2017г. – 08.06.2017г.; № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 5 лева за
вноски за изплащане на стоки; № *********/12.07.2017г. с падеж 27.07.2017г. на
стойност 36,90 лева за отчетен период 09.06.2017г. – 08.07.2017г. за ползвани
далекосъобщителни услуги; № *********/12.06.2017г. с падеж 02.07.2017г. на стойност 5 лева за
заплащане на стоки; №**********/11.08.2017г. с падеж на плащане 26.08.2017г. на
стойност 5 лева за вноска за закупена стока.
По Договор №М5211763/27.06.2016г. следните фактури :
№*********/27.07.2016г. с падеж 16.08.2016г. за отчетен период 23.06.2016г. –
22.07.2016г. за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 9,90 лева; №
*********/25.08.2016г. с падеж 25.08.2016г. с падеж 14.09.2016г. за сумата от
1,49 лева за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 23.07.2016г. 0
22.08.2016г. ; №*********/26.10.2016г. с падеж 15.11.2016г. за отчетен период
23.09.2016г. – 22.10.2016г. за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност
19,80 лева; № ********* /25.11.2016г. с падеж 15.12.2016г. за сумата от 9,90
лева за ползвани далекосъобщителни
услуги за периода 23.10.2016г. 22.11.2016г. и № *********/27.06.2016г. с падеж
11.07.2016г. за сумата от 13,52 лева.
Така
представените фактури не са оспорени от ответника, а в съдебно заседание същият
заяви, че признава, че дължи сумите по тях. Тези
писмени доказателства не са оспорени в преклузивния срок по чл.193 от ГПК и представляват годни доказателства за количеството и стойността на
доставените през отчетните периоди услуги.
Общата
стойност на ползваните и неплатени услуги по горните фактури възлиза на сумата
от 481,87 лв. Съдът е разпределил тежестта на доказване с определението по реда
на чл.140 ГПК и е възложил в тежест на ищеца да докаже наличието на вземане
спрямо ответника за сумите, претендирани като стойност на предоставени
далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор, както и за
закупените устройства. С оглед признанието от страна на ответника, съдът не
назначи поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът
не е представил доказателства за погасяване на задължението, нито наличие на правоизключващи
или правопогасяващи факти.
Поради
горното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена 481,74 лева за ползвани, но незаплатени
далекосъобщителни услуги и закупени устройства е изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Установява
се от приложените Общи условия, действали през процесния период, че според
т.26.4 заплащането на услугите е следвало да бъде извършвано въз основа на
издавани месечни фактури, като неполучаването им от клиента не го освобождава
от задължението за плащане на дължимите суми. Съгласно т.26.5, на абоната е
следвало да се предоставя 15-дневен срок за плащане след издаване на фактурата.
Установява
се от Общите условия, че съгласно т.54.1 от Общите условия, операторът има
право да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата при неплащане в срок на дължими суми по правоотношението, а според
предвиденото в т.54.12 договорът се е
счита за едностранно прекратен от страна на *** в случай, че забавата на
плащането продължи повече от 124 дни.
Установява се от представеното на лист 11 Приложение
№1 към договора, че в раздел „Отговорност” е предвидено заплащане на неустойка
в тежест на абоната, в случай на извършено поради негово виновно поведение
предсрочно прекратяване на договора, в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.
Съдът счита, че така уговорената
неустойка представлява неравноправна клауза в договора, което я прави нищожна и
съответно не поражда действие. Ответникът не е направил възражение в тази
насока, но съдът дължи произнасяне. В тази насока е и практиката на ВКС,
изразена в Решение №229/21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о. При
тази преценка, съдът намира, че клаузата за неустойка се явява нищожна, на
основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл.143,
т.14 от ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
нормата на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни
клаузи, а разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл.144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. В случая
процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143, т.14 от
ЗЗП, защото налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за
заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края
на първоначално уговорения срок, без доставчика на практика да предоставя
услугите. В същото време не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена,
тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков
договор, в който се попълват при подписването му единствено данните
индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план и вид предоставяна
услуга. Ответникът, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху
съдържанието, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните
клаузи. В същото време ищецът не е представил доказателства и няма твърдения
този договор да е индивидуално уговорен между страните. В този смисъл клаузата се
явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави (Решение №110/ 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.) С
така уговорената неустойка се създават условия за неоснователно обогатяване на
едната страна и позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон
функции и нарушава принципа за справедливостта.
По изложените съображения, съдът счита,
че претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер
на 331,87 лева не се дължи и заявената претенция за установяване съществуването
й следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на
невърнати устройства за използване на далекосъобщителните услуги, която
претенция е в размер на 215 лева, от които 90 лева неустойка за невърнато
устройство за телевизионна услуга по сметка *********/11.07.2017г. и сумата от
125 лева неустойка за невърнато устройство за телевизионна услуга допълнителен
приемник по сметка №*********/11.07.2017г. Претенцията на ищцовото дружество е
основателна, тъй като не се установи ответникът да е върнал процесните две устройства.
При
така изложеното, съдът приема, че претенцията за главница е основателна до
сумата от 696,87 лева,
представляваща 481,87 лева ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 27.06.2016г. до 11.08.2017г. и 215 лева неустойка за невърнати два броя
устройства за телевизионна услуга, като за разликата до 1028,74 лева, или за
сумата от 331,87 лева представляваща неустойка за оставащи незаплатени месечни
такси, предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна
се явява претенцията за лихва за забава в размер на 89,45 лева върху главницата
от 481,87 лева, която съдът приема, че е дължима. Поради това и следва да бъде
уважен изцяло искат за лихва за забава.
Следва
да бъде върнат внесения депозит за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 150 лева.
Разноските
на ищеца са в размер на 76,10 лева за държавна такса. Съобразно уважената и
отхвърлена част на исковете, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 53,51 лева в исковото производство и в размер на 17,58 лева за
заповедното.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на С.Ц.А. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на “А.Б.” ЕАД (предишно наименование „***“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 696,87 лева, представляваща
481,87 лева ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
27.06.2016г. до 11.08.2017г. и 215 лева неустойка за невърнати два броя
устройства за телевизионна услуга, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5367/ 23.11.2018г.
по ч.гр.д.№8552/2018г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на вземане в размер на
331,87 лв., представляваща присъдена в заповедното производство неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.А. с
ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “А.Б.”
ЕАД (предишно наименование „***“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 53,51 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 17,58 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно установената част
от вземанията.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му.
районен съдия: