Р Е Ш Е Н И Е
911
Гр. Пловдив, 03 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев КАНД № 522 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от адв. Ж.Д., пълномощник на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил
Ихчиев" № 56, представлявано от управителя С.Н., срещу Решение № 2339 от 07.12.2019
г. на Пловдивския районен съд, VIII н. с., постановено по АНД № 4345 по
описа на съда за 2019 г., с което е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление №
16-002558/27.06.2019 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по
труда" /Д „ИТ“/ - гр. Пловдив, с което на МЦ „Хипоталамус“ ООД, с ЕИК *********
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000
лева за нарушение по чл.128 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, КАТО Е НАМАЛЕНА наложената имуществена санкция на 2 500
лева.
Оплакванията в жалбата се свеждат до
това, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на
закона и явна неспарведливост на наложеното наказание – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК във
връзка с чл.63 ал.1 изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че имуществена санкция в размер на
2 500 лв. се явява сраведлива и отговаряща на обществената опасност на
допуснатото нарушение от лечебното заведение. Твърди се, че решаващият съд не е
съобразил, че нарушението е за пръв път, а АНО не е представил отгечаващи
отговорността обстоятелства, които биха обусловили налагането на имуществена
санкция над минимума, посочен в разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ. Иска се
отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да се отмени изцяло
наказателното постановление или намали санкцията до законовия минимум.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция "Инспекция по труда" –гр. Пловдив чрез
юриск.П.Тодоринска оспорва
жалбата, моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от Медицински център „Хипоталамус“ ООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 56,
представлявано от управителя Г.Т., Наказателно постановление №
16-002558/27.06.2019 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по
труда" /Д „ИТ“/ - гр. Пловдив, с което дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение по чл.128 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.414 ал.1 от КТ
НП е постановено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002558/12.06.2019 г.,
съставен от Николай Илиев Балтаджиев, на длъжност главен инспектор в Д "ИТ"
- Пловдив.
Обективираните в актовете на
административнонаказателното производство фактически констатации, възприети и
от първоинстанционния съд се свеждат до следното:
На 06.06.2019 г. от служители към Д
"ИТ" – Пловдив е извършена проверка
по документи на дружеството-жалбоподател за спазване на трудовото
законодателство. От представените документи е установено, че работодателят МЦ
„Хипоталамус“ ООД, в срок до 30.04.2019 г., както и до момента на проверката,
не е изпълнил задължението си да изплати дължимото трудово възнаграждение за
извършената работа за м. Март 2019 г. на Даниела Иванова Д. в размер на
1 231.10 лв. Възнаграждението
следвало да се изплати до 30.04.2019 г., съгласно декларираното на 12.06.2019
г. от упълномощено от дружеството лице.
Процесното административно наказание
е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота
от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителя на АУАН Балтаджиев, който потвърждава фактическите
констатации в АУАН, като сочи, че освен констатираното неизплатено дължимо
трудово възнаграждение за м.03.2019 г. на д-р Д., дружеството не е изпълнило
това си задължение спрямо всички останали служители, а сочената причина за това
била финансови затруднения.
С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, първоинстанционният съд е изменил процесното наказателно
постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз
основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на
касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно
нарушение, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на чл.128 ал.2 от КТ.
Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението,
като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, доколкото са достатъчно
ясни и конкретизирани времето, мястото и в какво точно се изразява нарушението.
Приел е, че случая не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид, като посоченото
смекчаващо обстоятелство относно изплащане на трудовото възнаграждение след
установяване на нарушението, следва да се вземе предвид при определяне на
санкцията в законовия минимум. По отношение на вида и размера на наложеното
наказание, съдът е приел, че правилно е определено по вид административното
наказание, предвидено в санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ, но размерът на наложеното наказание имуществена
санкция, е незаконосъобразен, тъй като АНО не е изложил доводи защо налага
най-високата по размер такава. В случая е първоинстанционният съд е определил
размер на наказание, съобразен с обстоятелството, че освен на жалбоподателя, и
на всички останали служители не са изплатени трудови възнаграждения за сочения
месец, за което обаче липсват доказателства, както и фактът, че трудовото
възнаграждение на д-р Д. е забавено с три месеца, поради което и е намалил
санкцията в размер на 2 500 лв., явяваща се справедлива и отговаряща на
обществената опасност на допуснатото нарушение.
Решението е правилно.
Като е стигнал до изводи за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение на наложеното
административно наказание в размер на 2 500 лв. районният съд е постановил
правилен , обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.221 ал.2 предл. последно АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
Във връзка с оплакванията на
касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи,
че същите са неоснователни, тъй като при правилна преценка на събраните гласни
и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния
закон, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на наказателното постановление по отношение на наложеното
административно наказание в размер на 2 500 лв., като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е
оценил. Въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни и писмени
доказателства е установено по безспорен начин, че МЦ „Хипоталамус“ ООД, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ, не е изплатил
на работника Даниела Иванова Дивитрова, трудовото възнаграждение за месец март
2019 г. за извършената от него работа, с което е нарушил законовото задължение,
възведено в нормата на чл.128 т.2 от КТ.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42 - 44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което, от
своя страна, е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Наказание в размер на 2 500 лв.
за процесното административно нарушение, е в съответствие с изискванията
на чл.27 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното
нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя и като
такова, същото е справедливо и способстващо в най-пълна степен за изпълнение на
целите на наказанието. В тази насока без всякакво съмнение при индивидуализация
на наказанието следва да се отчете установеното по делото отегчаващо обстоятелство
относно неизплащане на трудово възнаграждение за месец март 2019 г. и към
датата на проверката, извършена от служителите на Д „ИТ“ – Пловдив – 06.06.2019
г., както и твърденията на
актосъставителя, че и на останалите служители в дружеството не са заплатени
трудовите възнаграждения за м.03.2019 г., независимо че по делото не са
представени доказателства в тази насока, но следва да се има предвид и фактът,
че показанията на Балтаджиев са дадени под страх от наказателна отговорност
по чл.290 ал.1
от НК.
В тази насока е необходимо да се
посочи, че разпоредбата на чл.415в от КТ предвижда за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В
конкретния случай, каза се, трудово възнаграждение на конкретния работник за
месец март 2019 г. не е изплатено и до 06.06.2019 г., когато е извършена
проверката. Т.е. отсъства първата предпоставка за приложимостта на цитирания
текст. В случая, обаче несъмнено отсъства и втората предпоставка, предвидена
по чл.415в ал.1 от КТ – от нарушението да не се
произтекли вредни последици за работника, който е останал около 3 месеца без
заплатата си. Заплащането на дължимо трудово възнаграждение с такова закъснение
не може да отстрани причинените неблагоприятни последици за работника, а само
може да бъде предовратено настъпването на повече такива.
В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
Изложеното дотук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно.
При постановяването му не са
допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция в тази му част.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане, на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер 80 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП), предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно
заседание.
Водим от горното Админстративен
съд – Пловдив, ХХ състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
2339 от 07.12.2019г. на Пловдивския районен съд, VIII н. с., постановено по АНД
№ 4345 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА Медицински център „Хипоталамус“ ООД,
ЕИК ********* да
заплати на дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.