Решение по дело №392/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Ч. К. Б. от [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, чрез адв. Ю. Д., против решение № 2153-09-11/19.06.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № РНП-2-4-09-01586509 от 30.04.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО в размер на 91 253,11 лв., от които главница за периода от 04.10.2016 г. до 29.02.2024 г. в размер на 65 990,61 лв. и законната лихва в размер на 25 262,50 лв. начислена към 30.04.2024 г., като е посочено, че лихвата по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се сочи, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Моли съда да отмени постановеното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По повод заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-09-1031 от 04.10.2016 г. от Ч. К. Б. е издадено разпореждане № **********/19.10.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кюстендил, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО. Към заявлението е представено образец УП-3, с изх. № 26 от 15.04.2014 г. за периода 10.04.1989 г. - 20.08.1990 г., издадено от „К“ ООД [населено място], като в удостоверението е предложено стажът да бъде зачетен от втора категория труд на основание т. 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).

С писмо изх. № 1056-09-256#1/27.06.2022 г. на ТП на НОИ – Кюстендил е изискано да бъде извършена проверка на осигурителя „К“ ООД за посочения период, като след извършената проверка и констативен протокол № КП-5-09-01343682/26.04.2023 г. жалбоподателят Ч. Б. не е намерен в наличните ведомости на „Ремонтната работилница“.

При така установеното е прието, че лицето има вина за неправилно отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като си е послужил с документ със съмнение за неистинност, поради което е направена нова преценка за правото на пенсия на Б.. Установено е, че към датата на подаване на заявлението, същият няма общ осигурителен стаж 27 години, а има 26 години, 08 месеца, 27 дни, поради което е констатирано, че няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО във връзка с § 50 ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., считано от 04.10.2016 г.

С оглед на новите доказателства, с разпореждане № **********/14.03.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кюстендил, е прекратена получаваната от Б. пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната считано от 04.10.2016 г. с разпореждане № **********/19.10.2016 г. и са отменени разпореждане № **********/19.10.2016 г., с което е отпусната пенсията и разпореждане № ********** от 19.05.2017 г., с което е преизчислявана с допълнително придобит стаж и доход след пенсионирането. Разпореждането от 14.03.2024 г. е обжалвано от страна на жалбоподателя по административен ред, като в тази връзка е постановено решение № 2153-09-10 от 15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Този резултат е оспорен пред Административен съд – Кюстендил, който с решение № 2163/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 337/2024 г., е отхвърлил жалбата на Б. като неоснователна. Решението не е обжалвано и същото е влязло в сила на 31.12.2024 г.

С оглед на горното е постановено разпореждане № РНП-2-4-09-01586509 от 30.04.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за възстановяване на недобросъвестно получената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО в размер на 91 253,11 лв., от които главница за периода от 04.10.2016 г. до 29.02.2024 г. в размер на 65 990,61 лв. и законната лихва в размер на 25 262,50 лв. начислена към 30.04.2024 г. - датата на постановяване на разпореждането.

Срещу разпореждането е подадена жалба с вх. № 1012-09-24/23.05.2024 г., въз основа на която е постановено оспореното в настоящото съдебно производство решение № 2153-09-11/19.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което същата е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено обжалваното разпореждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Съдът не установи в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.

За да потвърди издаденото разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е възприел доводите на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е приел, че за жалбоподателя във връзка с направена нова преценка от органа по пенсионно осигуряване и издадено разпореждане № **********/14.03.2024 г. е възникнало задължение за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО в размер на 65 990,61 лв., от които главница за периодите 04.10.2016 г. до 29.02.2024 г. и законната лихва в размер на 25 262,50 лв. начислена към 30.04.2024 г., като е посочено, че лихвата по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаване на оспореното разпореждане за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Следователно, недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените суми. Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът счита за доказано недобросъвестно получаване на сумите от Ч. Б., адресат на административния акт. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

В разглеждания случай са налице доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят с подаването от негова страна към заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на образец УП-3, с изх. № 26 от 15.04.2014 г. за периода 10.04.1989 г. – 20.08.1990 г., издадено от „К“ ООД [населено място], съзнателно се е възползвал от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО във връзка с § 50 ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., считано от 04.10.2016 г. С представената невярна информация относно положения от него труд при посочения работодател жалбоподателят е целял да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. По делото с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, жалбоподателят е следвало да проведе при условията на пълно и главно доказване твърденията си изложени в жалбата и да опровергае констатираното от страна на административният орган, което същият не е сторил в съдебното производство.

Неоснователен е доводът в жалбата, че лихвите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. В чл. 115, ал. 1 КСО, в приложимата редакция, е предвиден еднакъв давностен срок както за главниците, така и за лихвите, който е петгодишен.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба против решение № 2153-09-11/19.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. К. Б. от [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, против решение № 2153-09-11/19.06.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № РНП-2-4-09-01586509 от 30.04.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.

ОСЪЖДА Ч. К. Б. от [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кюстендил сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.