О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 42
Гр. Пловдив, 29.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 37 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2
от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №
2238/15.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 616/2019 г. на Окръжен съд-П., с
което е върната касационна жалба с вх. № 10 189/11.11.2019 г., подадена от О.С.
против решение № 386/29.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 616/2019 г. на ОС-П..
Жалбоподателят О.С. моли разпореждането
да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 10 714 от 26.11.2019 г., като делото бъде върнато на
окръжния съд за администриране на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба В.Д.Б.
моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира за
присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
На 29.10.2019 г. ОС-П. като
въззивна инстанция по спора е постановил решение № 386 по в.гр.д. № 616/2019
г., с което е потвърдил решение № 106/12.07.2019 г. по гр.д. № 905/2018 г. на
РС-П., като е присъдил и разноски. С посоченото решение на районния съд е
признато за установено по отношение на В.Д.Б. и О.С. че помежду им съществува
облигационно правоотношение, съгласно което О.С. дължи на В.Д.Б. заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен на 6.07.2016
г. и адвокатско пълномощно от същата дата, сключени за представителство на О.С.
пред АС-С.по т.д. 706/2016 г., водено срещу ДФ“З.“, като О.е осъдена да заплати
на Б. разноски (изключая за заплащане на куриерска услуга). Уважен е от
районния съд предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Решението на
районния съд е обжалвано от О.С. пред окръжния съд и е потвърдено. В
диспозитива на решението въззивният съд изрично е посочил, че то не подлежи на касационно
обжалване, като в мотивите е приел, че делото е търговско, като вземането е в
размер на 5 500 лв., за което е издадена заповед за изпълнение №
500/24.08.2018 г. и е налице функционална връзка между характера на спора, във
връзка с който е издадено изпълнителното основание, и характера на делото по
установителния иск по чл. 422 от ГПК, в която връзка съдът се позовава на
определение № 20/8.01.2015 г. по т.д. 3526/2014 г. на ВКС, 1 ТО.
На 11.11.2019 г. от жалбоподателя
о.С. чрез окръжния съд до ВКС е подадена с вх. № 10 189 касационна жалба против
решението.
На 15.11.2019 г. окръжният съд постановява
обжалваното разпореждане, с което приема, че касационната жалба е подадена
против решение, което не подлежи на обжалване. Окръжния съд преценява, че се
обжалва съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 422 от ГПК,
с цена на иска 5 500 лв., като делото е търговско по смисъла на чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК, доколкото е налице функционална връзка между характера на
спора, във връзка с който е било издадено процесното изпълнително основание, и
характера на производството по установителния иск. Затова съдът на основание
чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК връща касационната жалба.
За постановеното от окръжния съд
разпореждане жалбоподателят е уведомен на 21.11.2019 г. и в срок, на 25.11.2019
г. подава (изпраща по куриер) частната жалба, получена в съда с вх. № 10 714/26.11.2019
г. С нея се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като не е налице
хипотеза на чл. 280,ал.3 от ГПК. Жалбоподателят посочва, че делото е
гражданско, тъй като О. не е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ, адвокатът също
не е търговец по смисъла на същата
разпоредба, и двамата нямат законово право да извършват търговска дейност и
сключеният между тях договор за правна защита и съдействие не би могъл да се
квалифицира като търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ. Счита, че
посоченото от окръжния съд като съдебна практика определение на ВКС е
ирелевантно за случая. Жалбоподателят посочва, че делото по установителния иск
на адвокат Б. е гражданско с цена на иска в размер на 5 500 лв., поради
което с обжалваното разпореждане е ограничено законовото му право да обжалва
въззивното решение на окръжния съд.
С отговора на частната жалба
ответникът по нея възразява, че жалбоподателят се позовава на доводи, които са
несъвместими и ненавременни, тъй като делото е приключило с влязло в сила
съдебно решение. Заявява, че жалбоподателят се е съгласил, че делото е
търговско по своя характер, тъй като е имал възможност да оспори това
обстоятелство както във въззивната жалба, депозирана от него до въззивната
инстанция, така и в проведеното открито съдебно заседание пред окръжния съд на
14.10.2019 г. Счита, че след като материалноправният въпрос е решен в полза на
ищеца по спора с влязло в сила решение, което е окончателен съдебен акт, то
подадената по-късно частна жалба е неосноавтелна, преклудирана и процесуално
недопустима. Счита, че правилно окръжният съд е приел делото за търговско.
Съгласно разпоредбата на чл. 279
във вр. с чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК, когато разпореждане, постановено
от окръжен съд като въззивна инстанция,
прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидена изрична
възможността за обжалване с частна жалба в случаи, изрично посочени в закона,
това разпореждане подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Нормата
на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК предвижда, че касационна жалба се връща от въззивния
съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.
280,ал.3 от ГПК, а съгласно чл. 286,ал.2 от ГПК разпореждането за връщане може
да се обжалва с частна жалба. Затова подадената до апелативния съд частна жалба
с вх. № 10 714/26.11.2019 г. е допустима и именно в образуваното сега по
нея производство следва да бъде разрешен въпросът дали въззивното решение,
касационната жалба против което е върната, подлежи или не подлежи на касационно
обжалване по чл. 280,ал.3 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела,
а за граждански дела – с цена на иска до 5 000 лв. В случая е безспорно,
че цената на предявения от ищеца В.Б. против жалбоподателя О.С. пред районния
съд установителен иск е под 20 000
лв. и над 5 000 лв. (5 500 лв.).
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от ищеца адвокат В.Б.
***, като искането е за установяване дължимост на сумата 5 500 лв.
(съгласно уточняващата молба от 26.03.2019 г.) като неиздължено възнаграждение (неизплатен
адвокатски хонорар) на основание подписан между страните договор за правна
защита и съдействие от 6.07.2016 г., за която сума в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Несъмнено е, че спорът в
случая няма за предмет право, отнасящо се до изпълнението, респективно
неизпълнението, на търговска сделка, тъй като договорът за правна защита и
съдействие, сключен между О. и адвоката, не е търговска сделка по смисъла на
чл. 286,ал.1 и ал.2 от ТЗ. Освен това и двата правни субекта, които са страни
по договора, не са търговци по смисъла на чл. 1,ал.1 от ТЗ. Относно ищеца е
налице изрично установеното изключение по чл.2, т.2, предл.3 от ТЗ, тъй като
адвокатът упражнява свободна професия и е сключил договора, видно от
съдържанието на същия договор, именно при изпълнение на дейност на свободна
практика за предоставяне на юридическа услуга, която няма търговскоправен
характер. Относно О.в случая не е налице характеристиката по чл.1,ал.1 от ТЗ да
извършва по занятие сделки от вида, посочен в същата алинея, тъй като сключване
на договор за правна защита по конкретно дело не се явява стопанска дейност,
респективно, търговска сделка. В предмета на спора между адвоката и О.в случая
несъмнено не се включва разглеждане на спора, който е бил предмет на
производството по делото, по което е осъществена защитата от адвоката, сега
ищец, поради което видът на този спор е без правно значение за определяне на
вида на настоящото дело. В случая предмет на делото следователно е претенцията
за наличие на право, което не произтича от неизпълнение на търговска сделка.
Неправилно следователно окръжният съд е извършил преценката по чл. 286, ал.1,
т.3 от ГПК с оглед характера на претенцията, предявена от ищеца с
установителния иск за разглеждане от съда. При тези обстоятелства частната
жалба е основателна, обжалваното определение се явява неправилно и следва да
бъде отменено, като делото се върне на съда за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия по подадената от О.касационна жалба с вх. №
10 189/11.11.2019 г.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 2238/15.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 616/2019 г. на Окръжен съд-П., с
което е върната касационна жалба с вх. № 10 189/11.11.2019 г., подадена от О.С.
против решение № 386/29.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 616/2019 г. на ОС-П..
Връща
делото на същия съд и състав за извършване на съответните съдопроизводствени
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)