РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Тутракан, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100040 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
22489/15.12.2023 г. по описа на РС – Добрич на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против
Т. В. С. с ЕГН ********** за осъждането му да плати парична сума по
договор за потребителски кредит. Производството пред ДчРС е прекратено и
делото е изпратено на РС Тутракан по подсъдност. Предметът му е
осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане,
за което първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК, завършило
с Разпореждане № 798/12.09.2023 по ч.гр.д.№ 464/2023 на Районен съд
Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с
Определение № 532/17.11.2023 по в.ч.гр.д.№ 355/2023 на Окръжен съд
Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 1533,28 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 30,67 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 798/12.09.2023 по ч.гр.д.№
464/2023 на 17.11.2023 г.
С исковата молба се претендират: главница – 1 137,18 лева, ведно със
1
законната лихва върху главницата считано от 18.08.2023 г.; възнаградителна
лихва – 97,67 лева, за периода от 15.06.2021 г. до 18.11.2022 г.; лихвена
надбавка за забава – 80,71 лева, за периода от 15.06.2021 г. до 18.11.2022 г.;
обезщетение за забава – 97,72 лева, за периода от 19.11.2022 г. до 16.08.2023
г.; разходи при изискуем кредит – 120 лева.
Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор. Излага доводи в тази насока. Моли за уважаване на
осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът Т. С. не подава писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Видно от разписката към съобщение от 06.02.2024 г.,
съдебните книжа са му връчени надлежно по реда на чл. 46 от ГПК чрез дядо
му – С. С., на 09.02.2024 г.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
Съдът приема от представения договор за кредит за текущо
потребление, че на 18.11.2020 г. между „Б. Д.“ ЕАД и ответникът е сключен
потребителски заем за 1500 лева, при конкретно посочени в договора
условия.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
със сумата от 1500 лева е заверена сметката на кредитополучателя на
18.11.2020 г.
От приложеното извлечение за периода 18.11.2020-09.01.2024 е видно,
че същият е направил: плащане по договор и депозит за наем към трето лице –
700 лева; изтеглил е 765 лева; и е платил глоба към Фонда за безопасност на
движението – 35 лева, с които действия се е възползвал от цялата сума на
заема.
Пак от приложеното извлечение се установява, че ответникът е
направил вноски за погасяване на кредита, както следва: на 09.12.2020 – 40
лева; на 22.12.2020 – 76 лева; на 27.01.2021 – 79 лева; на 17.03.2021 – 80 лева,
на 22.04.2021 – 80 лева; на 25.05.2024 – 60 лева; и на 17.06.2021 – 50 лева,
отразени като „кредит“ (КТ) в извлечението, или общо – 465 лева.
Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, тъй като в него е записано, че ГПР е
14,96%. Тази стойност, според заключението на вещото лице, което съдът
приема за компетентно и обосновано изготвено, се формира от посочените в
договора разходи, но без в тях да е включена застрахователната премия от
4,42 лева на месец, намерила отражение в погасителния план и реално
начислявана чрез дебитна счетоводна операция в сметката на ответника,
видно от приложното извлечение за нея.
Неправилно в погасителния план е посочено, че тази застрахователна
2
премия не следва да се включва в общите разходи по заема, след като от
приетия по делото сертификат № D0004847037201118 става ясно, че банката е
действала като застрахователен агент, като застраховащ и като ползващ се от
застраховката. Тоест, същата е вид обезпечение на заема, при настъпване на
застрахователните рискове, освен учредения залог върху вземане, който също
е бил договорен и реализиран, видно от нотариалната такса за заверка на
датата, начислена като „дебит“ в сметката на ответника.
При това положение, и след като застрахователната сума е включена в
погасителния план, за същата не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от
ДР към ЗПК, че е разход, който не е задължителен за сключването на
договора за кредит при конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно
това условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от
него. Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има
качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил
договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при
положение че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било
неоснователно да се приеме, че процесната застраховка е нямала значение за
отпускането на заема при конкретните условия. В тази връзка съдът обръща
внимание на съображение № 20 от Директивата, според което следва да се
оцени обективно доколко кредиторът реално е информиран за разходите
предвид изискванията за професионално усърдие. Щом договорът,
застраховката и изобщо всички документи по заема са подписани на една и
съща дата – 18.11.2020 г., обективната оценка на тези факти сочи на извода,
че кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да
направи потребителят за получаването на заема при конкретните условия. Ето
защо ежемесечният разход от 4,42 лева е следвало да се включи към общите
разходи по заема, оттам и при изчислението на ГПР.
Според устно даденото заключение на вещото лице, със
застрахователната премия реалният ГПР е 22,1188%. Разликата с договорения
е 7,1588%, което е с повече от 1/10 от 14,96%. Критерият от 1/10 отклонение
3
във вреда на потребителя, спрямо договореният ГПР, е установен в
практиката на Тутраканския районен съд като такъв, над-който със сигурност
грешният ГПР е довел до неправилна представа у потребителя за
икономическата полза от договора, а под тази стойност – не. Поради това
съдът приема, че невключването на застрахователната премия в процесния
случай към общите разходи по заема, а оттам и в ГПР, е довело до
невъзможност последният да изпълни функциите си на стандартизиран
показател за сравнение между различни кредитни оферти, което се
приравнява на липсващ в договора ГПР. Оттук и на основание чл. 22 във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него, в т.ч. и нотариалната
такса за заверка на датата на договора за залог, както и различните такси,
свързани с усвояването на сумата по главницата и за поддръжка на сметката;
не дължи също така въпросната застрахователна премия.
От напълно усвоената сума по заема – 1500 лева, следва да се извадят
вече направените погасителни вноски в размер на 465 лева. Разликата е 1035
лева и това е размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
За нея искът е основателен и следва да се уважа, а за горницата над нея до
претендираните 1137,18 лева и за останалите компоненти на дълга се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в исковото и
заповедното производство – 61,34 лева; 350 лева за експертиза; има право да
претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство – 200
лева, но не и за заповедното, тъй като последното не е било успешно за него,
или общо – 611,34 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право да
му бъдат присъдени (при съотношение 1035 уважени към 1533,28
претендирани) 412,67 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. С. с ЕГН ********** да плати на „Б. Д.“ АД с ЕИК ***
следните суми:
главница 1035 лева (хиляда тридесет и пет лева);
законна лихва за забава върху главницата от 18.08.2023 г. до изплащане
на задължението;
дължими по недействителен Договор за кредит за текущо потребление от
18.11.2020 г. и
4
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за;
главница 102,18 лева, явяваща се разликата над присъдените 1035 лева
до претендираните 1137,18 лева – поради плащане;
възнаградителна лихва – 97,67 лева, за периода от 15.06.2021 г. до
18.11.2022 г. – поради невъзникване на задължението за нея;
лихвена надбавка за забава – 80,71 лева, за периода от 15.06.2021 г. до
18.11.2022 г. – поради невъзникване на задължението за нея;
обезщетение за забава – 97,72 лева, за периода от 19.11.2022 г. до
16.08.2023 г. – поради невъзникване на задължението за него;
разходи при изискуем кредит – 120 лева – поради невъзникване на
задължението за тях,
претендирани като дължими по същия договор за потребителски кредит.
ОСЪЖДА Т. В. С. с ЕГН ********** да плати 412,67 лева (четиристотин
и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки) на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** за
разноски по гр.д.№ 40/2024 на ТнРС и ч.гр.д.№ 464/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5