№ 157
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000926 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Г.Ф., чрез
пълномощника му адвокат С.М., против постановеното решение №260279 от
03.08.2021 г. по т.д.№251/2019 г. по описа на О.С.С.З в частта му, с която са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди на Д. П. М., в качеството и
на наследник по закон на починалите в хода на производството П.Т.Д. и
М.Ш.Д., от по 180 000 лв. частично от по 220 000 лв., или общо 360 000 лв.
частично от 440 000 лв., ведно със законната лихва.
Жалбоподателят Г.Ф. е останал недоволен от постановеното решение в
тази му осъдителна част, като счита, че е неправилно, поради противоречие с
материалния, процесуалния закон и, поради необоснованост. Изложил е
подробни съображения, че първоинстанционният съд е постановил решението
си в разрез с дадената от самия него правна квалификация, че ищците не са
доказали предпоставките на дадената от съда правна квалификация, че
мотивите му са вътрешно противоречиви, че е нарушено правото му на
1
защита, като е уважен иск на несъществуващо към момента правно
основаниие и в хода по същество е изменена правната квалификация, че не са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, тъй като отговорността на Г.Ф. е
различна от тази на прекия причинител, че са погрешни изводите за
механизма на ПТП, че не е анализирано заключението на съдебно
автотехническата експертиза в съответствие с чл.202 от ГПК, че решението е
постановено в нарушение на чл.52, чл.51,ал.2 от ЗЗД и задължителната
съдебна практика, че са нарушени чл.236,ал.2 във връзка с чл.235,ал.2 от
ГПК, че е направен погрешен анализ на събрания доказателствен материал.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част, като се отхвърлят
претенциите на неимуществени вреди изцяло. Претендира присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът Д. П. М., в качеството и на наследник по закон на починалите
в хода на производството П.Т.Д. и М.Ш.Д., чрез процесуалния и
пълномощник ааадвокат П.К., е представила отговор, в който счита
въззивната жалба за неоснователна, тъй като не са налице оплакванията в нея.
Моли да се потвърди решението, както и е направена претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2,т.1 от
ЗАдв. ведно с начислен ДДС.
Третото лице помагач на страната на Г.Ф. не е представил отговор и не е
взел становище в настоящото производство.
Съдът, след като разгледа делото, както и събраните доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 09.09.2021 г., а
въззивната жалба е подадена по пощата на 23.09.2021 г. в определения от
закона двуседмичен срок от връчване на решението. Постъпилата жалба не е
просрочена, изхожда от легитимирано лице да я подаде, поради което следва
да се пристъпи към разглеждането и.
Видно от исковата молба, предявени са обективно и субективно
съединени искове за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 16.01.2019 г., довело до смъртта на С.П.Д. на 23.01.2019
г., син на ищците П.Т.Д. и М.Ш.Д., починали в хода на исковото
производство и заместени от наследника им по закон Д. П. М., тяхна дъщеря.
Твърди се, че ПТП е предизвикано при управление на лек автомобил
2
Ф., модел М., с рама ****************, с водач М. В. Г., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена
скорост, изгубил контрол над автомобила, ударил паркиран на улица
автомобил, след което блъснал пешеходеца С.Д., в резултат на което той
загинал. По случая е образувано д.п. по описа на РУП К. и пр. пр.
№2333/2019 г. по описа на О.П. С.З., които не са приключили към завеждане
на исковата молба.
Посочва се, че ПТП е причинено от МПС без сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, поради което е
предявена претенция пред Г.Ф., като е образувана щета №**-****** от
18.02.2019 г., по която няма произнасяне.
Твърди се, застраховката Гражданска отговорност на автомобилистите
покрива отговорността на застрахованител лица за причинените от тях на
трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаване и
използване на МПС. Когато ПТП е причинено от МПС без сключена
посочената задължителна застраховка и са причинени вреди на трети лица,
тогава за вредите отговаря Г.Ф..
Посочили са болките и страданията, които са изпитали – неописуема
мъка и страдания. Синът им бил 47-годишен, в разцвета на силите си, помагал
им, съществували особено силни чувства на обич и привързаност, взаимна
подкрепа и всеотдайност. След смъртта му не могат да приемат случилото се,
мъката им е огромна, бащата получил мозъчен инфаркт, болката им не може
да се компенсира с нищо. Претендират обезщетение за причинените им
неимуществени вреди-болки и страдания – всеки един от тях по 180 000 лв.
частична претенция от общата по 220 000 лв.
Ответникът в отговора си оспорва тези претенции, като възразява, че
по щетата не са приложени поискани допълнителни документи, оспорва
констативния протокол за ПТП и неговата материална доказателствена сила,
оспорва механизма на ПТП и прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия С.Д., който нарушил чл.113 от
ЗДвП, пресичайки платното за движение на неустановено място, без да се
съобрази с останалите участници в движението и пътната обстановка.
Ищците са представили допълнителна искова молба, в която оспорват
възраженията и посочват, че ще се ползват от съставения констативен
3
протокол за ПТП.
Ответникът не е представил допълнителен отговор.
Страните са изразили становище и представили доказателства в
подкрепа на становищата си и разпределената им доказателствена тежест -
всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания и
възражения, в тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – вреда и причинна връзка, а
впоследствие – и да докаже кога е внесен лек автомобил Ф., марка М., с
регистрационен №****** в Б..
Ищците са приложили констативен протокол за ПТП, медицинско
свидетелство за смърт и епикриза, удостоверения за родствени връзки с
починалия С.Д. и за наследниците му, епикриза за ищеца П.Д., писма от Г.Ф.
по образуваната щета.
Ответникът е приложил талон за процесния автомобил Ф., марка М.,
удостоверение за допускане в движение част 2, удостоверение за допускане в
движение част 1, издадени от немски служби за допускане на автомобили в
движение, ведно с надлежни преводи.
На негова страна са разпитани свидетелите П.Т. във връзка с
обичайното местопребиваване на автомобила и А.К. във връзка с механизма
на ПТП.
Взети са обяснения от третото лице помагач в последното съдебно
заседание.
Изискани са документи от прокурорската преписка – протокол за
оглед, фотоалбуми, изготвени експертизи.
Изготвени са съдебна автотехническа експертиза и допълнителна
такава от вещото лице Валентин В..
За установяване претърпените болки и страдания от страна на ищците
са разпитани свидетелите Д.С. и Д.С..
Във въззивното производство е приложен препис от протокол на
проведено съдебно заседание от 23.09.2021 г. по нохд №2381/2021 на О.С.С.З,
което дело е образувано в резултат на досъдебното производство и
прокурорска преписка, от който се установява, че е проведено съкратено
съдебно следствие и постановена присъда, основаваща се на направените от
4
подсъдимия признания и факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на събраните доказателства се установява, че
първоначалните ищци са родителите на починалия С.Д., че същите са
починали в хода на исковото производство и са заместени от наследника им
по закон – настоящата жалбоподателка.
От приложената епикриза и медицинско свидетелство за смърт се
установява, че С.Д. е починал на 23.01.2019 г. в резултат на политравми по
цялото тяло и контузия на главата, като същият е постъпил по спешност в
болница в гр.С.З. на 16.01.2019 г. в крайно тежко състояние.
От констативен протокол за ПТП е видно, че същият е бил участник –
пешеходец и пострадало лице в произшествието на 16.01.2019 г., че същото е
настъпило при управление на лек автомобил Ф., модел М., с рама
****************, с водач М. В. Г., който нарушил правилата за движение
по пътищата, като при движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над
автомобила, ударил паркиран на улица автомобил, след което блъснал
пешеходеца С.Д.. За случая са образувани досъдебно производство и
прокурорска преписка, като към настоящия момент има постановена присъда
по нохд №2381/2021 на О.С.С.З.
Установено е, че автомобилът с посочената рама е с рег.табела с №
№******, както и че не е застрахован със задължителна застраховка
Гражданска отговорност. От приложените немски документи – талон и
удостоверения за допускане в движение, е видно, че първоначално
автомобилът е бил с рег.№** ** **, а впоследствие с рег.№ ** ** ***.
От обясненията на М.Г. е видно, че автомобилът бил вкаран в Б. поне
година, две преди ПТП. Бил оставен в автокъща. Взел го оттам предната
вечер, бил с австрийски номера, искал да го закупи чрез замяна с друг
автомобил, за което му съдействал приятел. Мислел да регистрира
автомобила, бил тръгнал към КАТ, когато се случило произшествието. Не е
поставял други номера на автомобила.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че той е съдействал на
М.Г. да закупи процесния автомобил Ф. М., като приятел. Взел тази кола от
негов приятел, който продавал автомобили, и М. я купил, но не си спомнял
кога е станало това, тъй като минало доста време. Знаел, че колата е минала
5
през няколко човека в Б., няколко пъти е продавана, както и че не била
регистрирана в Б., даже нямала транзитни табели.
От показанията на свидетеля К. се установява, че той е бил пътник в
лекия автомобил Ф. М., когато станало произшествието. Движили се в
дясното платно за движение, когато колата поднесла, ударила се в друга
кола, която била на уширение/паркинг/ и в следващия момент ударили
човека с дясната част, с десния ръб на автомобила. Нямало банкетна линия и
пътна маркировка в района на удара. Нямало тротоар. Имало магазин с
уширение паркинг и асфалт, като нямало възможност да се ходи между
магазина и спрелите пред него коли.
За механизма на ПТП е назначена съдебна автотехническа експертиза.
От констатациите на вещото лице В. се установява, че произшествието е
настъпило на 16.01.2019 г. в с.Е. в условията на дневна видимост при
частично мокра асфалтова настилка, като лек автомобил Ф. М., движейки се
по ул.Х.К., от запад на изток, се блъснал с предната си дясна част в задна лява
част на паркирания лек автомобил Ф.П., а впоследствие блъснал задно
движещият се в посока изток С.Д. в северния край на уширението, намиращо
се през магазин Н.. Вещото лице е установило местата на ударите спрямо
избрания ориентир, констатирало е, че там няма налична пътна маркировка и
забранителни знаци, изчислило е скоростта на движение на лекия автомобил
Ф. М. - ок.90 км/час преди настъпване на произшествието, ок.54 км/час към
момента на произшествието, посочило е, че за водача му е нямало зрителни
прегради, че той е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, че причината от техническа гледна точка за настъпването му
е движението със скорост ок.90 км/час, която не е съобразена с конкретната
пътна обстановка. Посочено е, че технически съобразената скорост за
населено място е до 50 км/час, че няма пътна маркировка и поставени
забранителни знаци.
Изготвена е и допълнителна експертиза от вещото лице В. за това къде
точно на пътния участък се е движил пешеходецът С.Д. – на пътя или на
т.нар. уширение, непосредствено преди настъпване на произшествието. От
констатациите се установява, че той се е движил в източна посока по пътното
платно до в северния край на уширението пред магазин Н.. Мястото на удара
е на пътното платно, като е изготвена скица към заключението за
6
онагледяване на констатациите.
Изводите на вещото лице следва да се кредитират, тъй като са
изготвени от специалист и съответстват на останалите събрани доказателства.
Разпитани са и свидетели за претърпени болки и страдания от страна
на ищците, след настъпване на смъртта на С.Д.. Свидетелката Д.С., близка на
ищците, установява, че Стефан и родителите му живеели в едно домакинство.
Той бил весел, лъчезарен, грижил се за родителите си, водил ги по лекари,
пазарувал им, грижил се за дърва и въглища. На погребението родителите
много скърбели и плачели. Животът им се променил. Не могат да го
прежалят. Баща му починал. Майката продължавала да страда.
От показанията на свидетеля Д.С., съученик на починалия С.Д., се
установява, че той бил опората на родителите си, тъй като се грижил за
всичко. След смъртта му животът на родителите му се променил. Баща му не
могъл да преодолее загубата, получил втори инсулт и починал. Майката
плачела постоянно, не е преживяла случилото се.
При така събраните доказателства, а и не се спори, че лекият
автомобил, при управлението, на който е настъпило ПТП на 16.01.2019 г., не е
застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
В чл.557 от КЗ са уредени основанията за плащане на обезщетения от
Г.Ф. на увредените лица от фонда на незастраховани МПС. В чл.557,ал.1,т.1
са посочени случаите, когато МПС не е установено или е напуснало
местопроизшествието, т.е. когато самоличността на делинквента не е
установена, а в чл.557,ал.1,т.2 - когато самоличността на делинквента е
установена. В тези случаи са разграничени хипотези, в които МПС обичайно
се намира на територията на Б., или обичайно се намира на територията на
държава членка, или на трета държава, или е доставено в Б. от друга държава
членка, без да е било формално регистрирано.
Видно от наведените твърдения в исковата молба, ищците са се
позовали директно на разпоредбата на чл.557,ал.1,т.2,б.а, ответникът при
докладване на делото е възразил, че се касае до б.б, като ищците не са
възразили. Впоследствие се е достигнало до отмяна на определението за
даване ход на устните състезания, като съдът е приел, че не е указал на
ищците спрямо квалификацията по б.б да представят доказателства кога е
7
внесен лек автомобил Ф. М. с регистрационен №****** в Б., като им е дал
указания в тази връзка. В съдебното решение е приета правна квалификация
по чл.557,ал.1,т.1,б.а от КЗ.
Видно от данните по делото, дадена е възможност и са събрани
доказателства за двете хипотези в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, като ищецът следвало да докаже твърденията си, вкл.
и наличието на фактическия състав по б.б, за да бъде обезщетен, ответникът –
възраженията, вкл. и по чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.557,ал.1,т.1,б.а от КЗ, подлежи на доказване следният
фактически състав: произшествие на територията на Б., същото да е
причинено от делинквент при управление на МПС, което обичайно се намира
на територията на Б., за МПС няма сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност, причинна връзка между произшествието и
настъпилите вреди.
Съгласно чл.557,ал.1,т.2,б.б, фактическият състав не включва
територия, на която обичайно се намира МПС, а следните елементи:
произшествие на територията на Б., да е причинено от делинквент при
управление на МПС, което е доставено в Б. от друга държава членка и не е
регистирирано по надлежния ред, че е настъпило в 30 –дневен срок от
приемане на МПС, че за него няма сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност, причинна връзка между произшествието и
настъпилите вреди.
Видно от твърденията на ищците в исковата молба, същите основават
претенциите си по по б.а, съгласно която се изисква МПС да се намира
обичайно на територията на Б..
В закона е дадена легална дефиниция на понятието “територия, на
която обичайно се намира МПС“. В чл.482 от КЗ е посочено, че това е
територията, където е издаден регистрационният номер на МПС или друг
отличителен знак, аналогичен на регистрационен номер. Когато не се изисква
регистрационен номер, територия, на която обичайно се намира МПС, е
постоянното местопребиваване на неговия държател. В ал.2 на посочената
алинея е уредена фикция за целите на предявяване претенция пред Г.Ф. в
случаите, когато няма регистрационен номер или има, но не съответства или
вече не съответства на това МПС. В тези случаи се приема, че територията, на
8
която обичайно се намира МПС, е територията на държавата, където е
настъпило произшествието.
От представените немски документи на органа, допускащ движението
на автомобили, се установява, че процесният Ф. М. е с немски
регистрационен номер, като към датата на ПТП е бил с поставен друг
регистрационен номер – с австрийска регистрация, който номер вече не
съответства на МПС по смисъла на чл.482,ал.2 от КЗ. Ето защо и при така
установената фактическа обстановка следва да се приеме, че територията, на
която обичайно пребивава процесния лек автомобил, е територията, където е
настъпило ПТП, а именно Б..
Този извод се подкрепя и от събраните свидетелски показания на
свидетеля Т., според който автомобилът бил внесен в Б. около две години
преди ПТП, намирал се в автокъща за продан, в който случай няма
задължение за задължителна регистрация по българския закон.
Така, установява се при преценка на събраните доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, че е настъпило ПТП на територията
на Б. с делинквент водачът на МПС, което обичайно се намира на
територията на Б. и което не е застраховано със задължителна застраховка
Гражданска отговорност. В резултат на произшествието е настъпила смъртта
на С.Д., т.е. установява се причинната връзка между произшествието и
смъртта на Д. по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Следва да се има предвид, че протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ, издаден от орган, имащ правото да
удостоверява посочените обстоятелства в него, и се основава на
непосредствени впечатления от актосъставителя му въз основа на оглед и на
обяснения от очевидци. Ползва се с обвързваща материална доказателствена
сила по отношение на възприетите от длъжностното лице - актосъставител
факти и обстоятелства, която може да бъде оборена с всички доказателствени
средства, ако удостовереното от длъжностното лице не отговаря на
обективните факти и обстоятелства. В случая удостовереното от
длъжностното лице в раздел “Обстоятелства и причини за ПТП“, съвпада с
показанията на разпитания свидетел К. в настоящото производство, както и се
потвърждава от вещото лице. Техническа причина за настъпването на ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил при управлението му със скорост
9
ок.90 км/час, която не е съобразена с нормативните изисквания и конкретната
пътна обстановка и условия.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с
конкретно установено действие или бездействие трябва да е оказал
влияние върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между
неговото поведение и настъпилите вреди. В случая възраженията на
ответника се основават на поведението на С.Д., за когото се твърди, че
пресичал пътното платно в нарушение на чл.113 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да спазват определени правила, а именно преди да
навляват на платното за движение да се съобразят с приближаващите се
превозни средства, да не удължават ненужно пътя си и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на пътното платно. В
случая обаче не се установява пресичане на пътното платно от пешеходеца.
Той се е движил в една и съща посока с лекия автомобил Ф. М., като е
ударен задно от лекия автомобил. Ето защо, не е налице твърдяното
нарушение на чл.113 от ЗДвП, а оттук и не се установява възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
направено в отговора срещу исковата молба.
Възмездяването на неимуществените вреди е уредено в чл.52 от ЗЗД
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от
ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се
имат предвид отношенията между починалия и ищците в настоящия
случай, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина им на живот. От значение са и
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
За установяване на неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, са разпитани
10
и двама свидетели на страната на ищеца, чиито показания са непосредствени
и непротиворечиви. Несъмнено следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетенията.
Връзката родители - дете е най-близката родствена връзка и няма
спор, че ищците, като родители, са изпитали болки и страдания в резултат на
смъртта на сина им, че са тъгували за него до смъртта им, настъпила в хода
на производството. Това се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели. Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
сина им, който е бил блъснат отзад, имайки предвид приложената епикриза и
описаните многобройни увреждания, възрастта на починалия, отношенията в
семейството, грижите, които синът им е полагал за родителите си,
страданията им и настъпилата тъга, коренната промяна на начина им на
живот, спрямо твърденията в исковата молба, съдът намира, че справедливо
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от
по 180 000 лв. за всеки един ищец. Тази сума се включва в лимитите на
застрахователното обезщетение. Съответства на социално икономическите и
обществени условия, както и на съдебната практика за сходни случаи. Ето
защо исковите претенции следва да бъдат уважени, както са претендирани,
като се присъдят за всеки един от ищците по 180 000 лв. частично от общата
сума 220 000 лв.
До този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено. Не се установяват твърдените
оплаквания във въззивната жалба. Не е нарушено правото на защита на
ответника при определяне на правната квалификация от страна на съда. На
първо място, съдът е обвързан при определяне на правната квалификация от
твърденията в исковата молба, които в случая се основават на хипотезата на
б.а. На следващо място са уважени доказателствените искания на ответника
във връзка с указаната му доказателствена тежест, която е в съответствие с
направените възражения в отговора му срещу исковата молба.
По разноските - претендирано е адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., което е основателно с оглед резултата по
делото и съобразно приложените списък по чл.80 от ГПК и договор за правна
помощ. Ето защо и съгласно Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати разноски
11
общо с вкл.ДДС в размер на 12 312 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260279 от 03.08.2021 г.
по т.д.№251/2019 г. по описа на О.С.С.З В ЧАСТТА МУ, с която са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди на Д. П. М., в качеството и
на наследник по закон на починалите в хода на производството П.Т.Д. и
М.Ш.Д., от по 180 000 лв. частично от по 220 000 лв., или общо 360 000 лв.
частично от 440 000 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2019 г. до
окончателното плащане.
Решението е постановено при учаастието на трето лице помагач на
страната на Г.Ф., а именно М. В. Г..
Осъжда Г.Ф. да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 12 312 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12