РЕШЕНИЕ

№ 1680

град Пловдив,12.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ- XXVIII състав, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа административно дело № 89/2021 година по описа на съда, докладвано от председателя, взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на “Бултекс-99” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез адв. Е.Т., против  Решение № РТД-3000-2569 от 22.12.2020/32-379656,  издадено от директора на Териториална дирекция „Тракийска“-Пловдив, в качеството му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент (МКС), с което е определена нова митническа стойност за стоки от МД с МРН 18BG003000Н0006507/09.01.2018г. и на дружеството на основание чл.77 §1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от МКС и чл.54 от ЗДДС са установени допълнителни задължения по посочената декларация общо 1673,94 лв., от които мито в размер на 583,93 лв., ведно с прилежащите лихви считано от 09.01.2018г. и ДДС в размер на 1 090,01 лв.,  ведно с прилежащите лихви считано от 09.01.2018г.. С подадената жалба иска отмяна на акта поради незаконосъобразност и необоснованост. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.Т., която поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора и  в писмена защита се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция – Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция “Митници“ (АМ), представляван от юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства. По същество изразява становище за заканосъобразност на издадения административен акт и за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2018г. жалбоподателят регистрира МД с МРН № 18BG003000Н0006507/09.01.2018г., с която са поставени под режим “допускане за свободно обращение” стоки с произход Китай, посочени като стока №1 “мъжки ватирани якета от 65% полиестер и 35% памук: collins jacket-tc 710бр.“, с код по ТАРИК № ********** и нето тегло 923кг., с декларирана митническа стойност в размер на 12308,79 лв. съответстваща на 13,34 лв./кг.. При извършена последваща проверка на декларацията е възприето от митническите органи, че декларираната на основание чл.70 § 1 от МКС митническа стойност за горепосочените стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. В тази връзка чрез сравнителен метод са използвани в определените в т.40, §1 от ДР на ЗМ „справедливи цени“ – оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено в четири последователни години, предоставени на разположение на страните-членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Съгласно данните, публикувани в „ТЕЗЕЙ“, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с кодове по ТАРИК и същата държава на произход за стока № 1 – **********, възлиза на 37,18 лв./кг.. Предвид възникналото съмнение относно това, дали декларираната митническа стойност на цитираните стоки може да бъде приета по реда на чл.70 §1 от МКС, са предприети действия в съответствие с разпоредбите на чл.140 § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 /РИ/ на Комисията и чл.195 § 1 от МКС. С писмо рег. инд. № 32-54679/19.02.2020 г. на МБ – Радиново са изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС. С отговор вх. № 32-65796/28.02.2020г. жалбоподателят е представил допълнителни документи /търговска факура, договор, платежни нареждания за превод на валута и фактури за продажба на стоката/, относно декларираната митническа стойност. В тази връзка при анализ на представените документи е констатирано, че за стока стока № 1 – 62019300, допусната за свободно обращение с МД с МРН 18BG003000Н0006507/09.01.2018г. липсват документи за извършено плащане при продажбата ѝ на първо търговско ниво. Затова митническите органи приели, че се касае за необичайно ниски цени, което за тях било достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от МКС, без да се оспорва автентичността на предоставените документи. В резултат на това е прието, че следва да се определи нова МС по един от вторичните методи. Посочено е, че на основание чл.140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, митническите органи могат да определят МС по метод, различен от този по реда на чл.70 § 1 от МКС. Изложени са аргументи на осн. чл.74 § 1 от МКС, според който текст, когато МС за внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл.70 § 1 от МКС, тя се определя като се прилагат последователно букви а, б, в и г от § 2 на чл.74 от МКС, докато се стигне до първата разпоредба, по която въпросната стойност може да се определи. Така в решението на директора на Териториалната дирекция са посочени методите по горе цитирания текст на МКС, като е посочено, че при изследване на метода съгласно чл.74 § 2 б. б от МКС е извършена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи / МИС –  IIIА/ за сравнителни цени на допуснати в обращение с крайно потребление сходни стоки. При нея е установен внос на сходни стоки, както следва: за стока № 1 с код по ТАРИК № ********** - “мъжки ватирани якета от 65% полиестер и 35% памук: collins jacket-tc 710бр.“ с код по ТАРИК ********** по МД с МРН 18BG003000Н0342477/13.12.2018г. са допуснати за свободно обращение мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук марка „camo jacket“ – 620 бр., от 96% полиестер и 4% спандекс – „elevations ii softshell jacket“ – 100 бр., „bright jacket“ – 100 бр. с митническа стойност, изчислена на 24,19 лв./бр.; С МД с МРН 18BG005100Н0809398/25.09.2018 г. са допуснати за свободно обращение мъжки палта от полиестер, полиамид – 481 бр. с митническа стойност, изчислена на 24,23 лв./бр.;  С МД с МРН 18BG003000Н0214510/10.08.2018 г. са допуснати за свободно обращение мъжки работни якета от 100% полиестер „lupus“ – 280 бр., с митническа стойност, изчислена на 24,24 лв./бр.. Предвид изложеното, органите на митническата администрация формирали извод, че следва да бъде приложен метода по чл.74 § 2 б.Б от МКС, според който митническата стойност, определена по този метод, е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначението в митническата територия на Съюза и изнесени в същия или приблизителен момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. В тази връзка са и изложените мотиви. Въз основа на метода, определен в чл.74 § 2 б.Б от МКС за стока № 1 била определена нова МС в размер на 24,19лв./бр. на база МД с МРН 18BG003000Н0342477/13.12.2018г., съответстваща на 18,61лв./кг.. На основание чл.77, §1, б.а от МКС, за процесната стока №1 от МД, ответникът е приел, че възниква митническо задължение в размер на 2060,99лв. от датата на приемане на митническата декларация 09.01.2018г.. Затова на основание чл.85 §1 от МКС е определен размерът на вносното митническо задължени въз основа на  правилата за изчисляване на митата, приложими за стоката към момента на възникване на митническото задължение.  Посочено е също така, че на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77 § 1 б. а) и § 2 от МКС, от датата на възникване на митническото задължение 09.01.2018 г.възниква задължение и за ДДС, за което на основание чл.55 ал.1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа при внос /по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗДДС/ в размер на 19 400,48 лв.. Така според решаващия орган, съгласно чл.66 ал.1 т.2 от ЗДДС предвид данъчна ставка от 20%ДДС, на основание чл.67 ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 3880.10 лева. На основание чл.29 във връзка с чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо рег. № 32-251097/28.08.2020 г. на Началника на МБ - Радиново, дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение, с което се определя нов размер на задължение по митническата декларация. С отговор вх. № 32-262422/09.09.2020 г. „Бултекс 99“ ЕООД е изложило аргументи, че не е налице основание за определяне на нова митническа стойност на процесните стоките по някой от допълнителните методи на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в която връзка е представило платежни документи по фактурите за продажба на първо търговско ниво. Независимо от възражението, административният орган е приел, че в случая възниква митническо задължение за доплащане и е определен нов размер на задълженията по ЗДДС. Така, на основание чл.77 § 1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от МКС е определен ДДС за доплащане в размер на 1 090,01 лв. и мито в размер на 583,93лв.

В хода на съдебното производство е прието без възражения от страните заключение на проведена съдебно- счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички налични по делото документи на процесните стоки, както и е извършило допълнителни справки.  В него е посочено, че стока №1 “мъжки ватирани якета от 65% полиестер и 35% памук: collins jacket-tc“ е предмет на потвърждение за продажба № 17С27655ВТ от 05.06.2017г. договорената продажна цена за 1 бр. е 10,10 щатски долара, а договореното количество е 4039 бр.. Стоките по фактура F17СТ0457ВТ/31.07.2017г., издадена от „Лонгуей Интернешънал Девеломент“ Лтд са предмет на потвърждение за продажба № 17С2765ВТ от 05.06.2017г. и № 17С2868ВТ от 06.06.2017г. между „Фуджоу Феревър Трейд Ко“ Лтд и „Бултекс 99“ ЕООД. Фактура № 000000457е осчетоводена , плащането е извършено на 16.12.2017г. с платежно нареждане за сумата от  69 192,30 щатски долара, включващо и фактура №469, ккато и кредитно известие № 2017007/07.08.2017г.. Посочено е, че Фактура F17СТ0457ВТ/31.07.2017г. е платена еднократно и изцяло с платежно нареждане от 06.12.2017г., с цена на стока №1 от 10,10 щатски долара за 1 бр.. По МД количеството на стоката е 710 бр., която стойност е равна на 7171щатски долара /710  бр.х10,10 щатски долара/ и същата съответства на декларираните стойности в кл.42 и кл.22 от МД. Вещото лице посочва, че няма съответствие между договорената и митническата стойнок.ст на стоките, тъй като в митническата стойност се включват и допълнителни разходи по доставка на стоките.

При така установеното от фактическа страна, на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните за това съображения:

При извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган - началника на митническото учреждение- от директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“, съобразно правомощията му по чл.19 ал.1 и ал.7 от ЗМ, ръководител на учреждението, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Спазена е и предвидената в закона писмена форма. Липсват съществени пороци, които да обуславят неговата нищожност.

По отношение на съответствието на атакувания административен акт с материалноправните разпоредби и административно –производствените правила, съдът прие следното:

Съгласно чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи. Според т.2 на чл.84 ал.1 ЗМ, обект на проверка може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки, като проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и 84м от ЗМ (чл.84, ал.2 от ЗМ). Ето защо в конкретният случай съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането, съобразно разпоредбата на чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ във връзка с чл.84а и следв. от ЗМ. Това е така, защото митническият орган би бил извършил последващ контрол на подадената митническа декларация  по смисъла на чл.84 ал.1, т.1 от ЗМ, ако беше взел предвид както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията, както и законосъобразността на действията на дружеството при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение с цел крайна употреба“ на стоки. При така извършения обаче, последващ контрол на декларирането, единствено е проверявана счетоводната и материална отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл.84а и чл. 84м от ЗМ /аргумент от чл.84 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от ЗМ/. Съгласно представеното писмо рег. инд. № 32-54679/19.02.2020 г. на МБ – Радиново от декларатора са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС. В тази връзка „Бултекс 99“ ЕООД е представил допълнителни документи -  търговска факура, договор, платежни нареждания за превод на валута и фактури за продажба на стоката. Така в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесните стоки и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки, поради което проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл.84а-чл.84м от ЗМ по аргумент от чл.84 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от ЗМ. На следващо място, спорен момент е дали в случаят са били налице предпоставките за определяне на митническа стойност по реда на чл.74 §2 б. „б“ и чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.. В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В разпоредбата на чл.74 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. Съобразно чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в този случай митническата стойност на стоките се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“, а съгласно чл.140 §2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1. Видно от мотивите на оспореното в настоящото производство решение, митническите органи са приели, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент, поради което за тях са налице основателни съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл.70 §1 от МКС. В случая е отразено, че след направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени няколко резултата за период от м. март 2018 г. до м. април 2018 г. /общо три/ за стока тип “мъжки работни якета“ и „мъжки работни палта“, за които не е посочен както производител, така и изпращач; не е посочена държава на произход, като са с различни митнически стойности, вариращи от 24,19 лв./бр. до 24,24 лв./бр.. Също така, представена е информация от системата „ТЕЗЕЙ“, според която справедливата цена при внос в ЕС за стоки с кодове по ТАРИК, същите стоки са посочени с цени от 37,18лв./кг. за стока №1. Поради всичко това е прието, че декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент и са налице съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.. Съгласно разпоредбата на чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ /в рамките на определянето на митническата стойност/ означава стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка, като в тежест на административния орган е да докаже, че се касае именно за „сходни стоки“. Ето защо в случая съдът не установи в оспореното решение да са изложени мотиви как е прието, че се касае за внос на сходни стоки по тези три случая. Още повече не е предоставена никаква информация за сравнение - не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Достатъчно данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на цитираното легално определение не се съдържат и в посочените и представени по делото МД за допускане до свободно обращение с цел крайна употреба. За да обосноват съмненията си относно декларираната от жалбоподателя митническа стойност, митническите органи са се позовали само и единствено на информацията от посочените МД, без да е посочен: код по ТАРИК, страна на произход на стоките - производител, изпращач. В резултат на изложеното, е констатирано, че сходни стоки се търгуват на многократно по-висока цена. Не са посочени, обаче, нито в оспореното решение, нито пред настоящата инстанция конкретни обяви и не е доказано действително да е налице сходство по смисъла на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение между посочените в МД за сравнение стоки и стоките предмет на процесния внос.       В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти - защо в случая са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките.         Това обстоятелство обаче не е взето предвид от решаващия орган при издаване на оспореното в настоящото производство решение, а е прието, че митническата стойност на трите стоки следва да бъде определена по формула нетни килограми на стоката умножени по единичната ѝ цена. Липсват мотиви за разликата между декларираната стойност на стоката по процесния внос и стойността на вноса на сходни стоки по цитираните по-горе 3 бр. МД, без да е изследвано дали тези стоки действително са със сходно качество и дали са взаимозаменяеми със стоката, чийто внос е оформен със митническа декларация с МРН МРН 18BG003000Н0006507. Формалното позоваване на информация от МД на други вносители относно извършени три вноса на стоки, без да е посочен изпращач и страна на произхода, без други мотиви за неприемане на митническа стойност определена по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., не обосновава приложение на чл.74 §2, б.“б“ от същия регламент. Сама по себе си разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, което е неправилно. Още повече изводът на митническите органи, че не е доказано на какво се дължи тази разлика, противоречи на представените от жалбоподателя доказателства за търговските му отношения с изпращача на стоките и представените фактури за последваща реализация на процесните стоки на първо търговско ниво. Горното се подкрепя изцяло и от приетата без възражения от страните ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи.

С оглед изложеното съдът намира, че от страна на ответника, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Следователно, не са били налице предпоставките, установените в чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74 §2 б.“б“ и чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., за определяне на митническата стойност на внесените от жалбоподателя стоки на база договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Макар в административното производство да е дадена възможност на дружеството-жалбоподател да изрази становище по възникналите съмнения и да представи доказателства, което то надлежно е сторило, липсват каквито и да са мотиви, защо органът не ги възприема. Митническите органи не са намерили аргументи защо декларираната стойност е значително по-ниска, без да са изложени мотиви защо не кредитират един или друг от представените от дружеството документи. От събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установяват основанията за определяне на митническата стойност на посочените стоки по реда на чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последствие на това е незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за която е подадена митническа декларация. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 797.00  лева, представляващи – 50.00 лв. ДТ, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 247 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на “Бултекс-99” ЕООД, ЕИК115784032, Решение № РТД-3000-2569 от 22.12.2020/32-379656/,  издадено от директора на Териториална дирекция „Тракийска“- Пловдив, с което е определена нова митническа стойност на стоки от МД с МРН 18BG003000Н0006507/09.01.2018г. и са установени на основание чл.77 §1 б. а, вр. чл.85 §1 от МКС и чл.54 от ЗДДС допълнителни публични задължения общо в размер на 1673,94лв., от които мито в размер на 583,93лв., ведно с прилежащите лихви считано от 09.01.2018г. и ДДС в размер на 1 090,01 лв.,  ведно с прилежащите лихви считано от 09.01.2018г..

ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК *********, да заплати на “ “Бултекс-99” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, сумата от общо 797.00 (седемстотин деведесет и седем) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: