№ 900
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, подадени от длъжника „С. Г. Г.“ ЕАД срещу
постановление от 25.10.2021 г. по изп. д. № 20217850400691 на ЧСИ Л. М., рег. № 785
на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
обикновените и пропорционални такси по изпълнението, начислени по ТТРЗЧСИ,
както и срещу постановление от 25.11.2021 г. по същото дело, с което длъжникът е
уведомен, че е начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6 363, 16 лв.
По отношение на първото постановление жалбоподателят поддържа, че
неоснователно ЧСИ не е уважил възраженията му срещу начислените такси, както
следва : за 3 лв. банкови комисионни и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, които
не се съдържат в изпълнителния лист и няма изпълнителен титул за тях, 72 лв. – за 3
бр. съобщения за прекратяване, по т. 26 – над размер от 10 лв., предвид материалния
интерес по изпълнителния лист (т. 26, б. „а“ от ТТРЗЧСИ) и за такса за връчване на
съобщения по т. 5 – над 10 лв., доколкото съобщенията са връчени по пощата.
Неоснователно ЧСИ е приел, че се дължат разноски заради прекратяване на изп. дело,
на основание чл. 433 ГПК. Сочи, че размерът на таксата по т. 26 от Тарифата е не
повече от 10 лв., предвид интереса по делото от 87, 42 лв. Сочи, че ЧСИ няма право да
начислява ДДС, тъй като регистрацията по ЗДДС не е основание ЧСИ да начисляват
ДДС върху събираните от тях такси и разноски. Поддържа, че когато не е посочено, че
данъкът се дължи отделно, той е включен в цената, като съгласно правната уредба не е
предвидено ЧСИ да начисляват отделно ДДС върху таксите по Тарифата. Поради това
намира, че ДДС не се дължи. Излага още, че е не налице основание и за начисляване на
посочените такси за банкови комисионни и съобщения за прекратяване и за
1
принудително изпълнение за такива такси. Мила ди се отмени постановлението и да се
определят такси, както следва : 200 лв. адвокатско възнаграждение, 20 лв. за
образуване, 5 лв. за удостоверение за НАП, 10 лв. по т. 26 и 15 лв. по т. 9 - за налагане
на запор.
По втората жалба, срещу постановление от 25.11.2021 г. по същото дело, с което
длъжникът е уведомен, че е начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6 363, 16
лв. поддържа, че длъжникът е изплатил публичните задължения към НАП на
25.10.2021 г., за което е уведомил ЧСИ, преди да му бъде връчено на 29.10.2021 г.
съобщението за присъединяване на НАП по делото и преди издаване на удостоверение
от НАП на 26.10.2021 г., т. е. преди НАП да бъде присъединен като взискател.
Неоснователно ЧСИ е начислил такса по т. 26, която не му се дължи, както и
незаконосъобразно и включил ДДС в нея. Излага аналогични съображения за
недължимост на ДДС върху таксите, събирани по ТТРЗЧКСИ, като се позовава и на
практика на СЕС. Моли да се отмени постановлението от 25.11.2021 г.
Взискателят по изпълнителното дело „Р.К.М.“ ЕООД, чрез представителя си,
оспорва жалбите като неоснователни. Излага доводи, че първата жалба е подадена след
предвидения срок и обжалването е преклудирано. Длъжникът е следвало да оспори
директно пред СГС размера на определените от ЧСИ такси, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за тях. На следващо място сочи, че таксите и разноските са
дължими във връзка с образуване на изпълнителното дело и извършване на
необходимите по него действия от ЧСИ. Таксите и разноските са авансово внесени от
взискателя, съгласно чл. 80 ЗЧСИ и за длъжника е възникнало задължение за
възстановяването им. Моли да се оставят без уважение жалбите. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение за производството, съгласно НМРАВ.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Л. М. поддържа,
че жалбите са неоснователни. Сочи, че по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено
поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което
също не е налице, и по новата точка 3 - за изпълнителни способи, които не са
приложени. Таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по т. 26
от ТТРЗЧСИ винаги е за сметка на длъжника, когато е платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата
е постъпила по изпълнителното дело. Начислените такси по изпълнителното дело са
фиксирани в ТТРЗЧСИ - по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, т. 26, като общата сума, посочена в
поканата за доброволно изпълнение е с включено ДДС. Поддържа още, че таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ се събира върху общата събрана сума съобразно интереса, а не само
върху главницата по изпълнителния лист и при определяне на таксата в сумата се
включват и разноските по изпълнението, като сумата от 72 лв. (представляваща
авансови такси), не е включена във формирането на т. 26. Вземането за разноски по
изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението, без
затова да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Това важи и за разноските
посочени в поканата за доброволно изпълнение. Сочи, че ЧСИ е регистрирано по
ЗДДС лице и за него възниква задължение за начисляване на ДДС върху таксите.
Излага съображения, че таксите за образуване на делото и изпращане на ПДИ на
длъжника са правилно определени. По втората жалба сочи, че безспорно е налице
плащане на целия дълг директно на присъединения взикател - Държавата (НАП) след
образуване на изпълнителното производство, което създава основание за начисляване
2
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като за извършеното погасяване е съставен протокол.
Счита, че когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, длъжникът дължи всички
такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение. Моли да се оставят
жалбите без уважение.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изп. дело № 20217850400691 на ЧСИ Л. М., рег. № 785 на КЧСИ е образувано
по молба от взискателя „Р.К.М.“ ЕООД с ЕИК *******, срещу длъжника: „С. Г. Г.“
ЕАД с ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.08.2021 г. от СГС
по решение от 18.05.2021 г. по гр. д. № 5539/2021 г. за сумата от 87, 42 лв. разноски
по делото.
ПДИ е връчена на длъжника на 18.10.2021 г., като на 19.10.2021 г. е постъпило
възражение от длъжника „С. Г. Г.“ ЕАД, който е искал намаляване на адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лв., както и е оспорвал начислените в ПДИ такси по
ТТРЗЧСИ и банкова комисионна. Съдът констатира, че претендирания от взискателя
адвокатски хонорар е в размер на 200 лв.
С оспореното постановление от 25.10.2021 г. по изп. д. № 20217850400691 на
ЧСИ Л. М. е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
обикновените и пропорционални такси по изпълнението.
Не се установява длъжникът да е платил дълга доброволно преди образуване на
делото. Има постъпила сума 337, 42 лева е преведена от „Първа инвестиционна банка“
АД на 20.10.2021 г., с която само частично е погасено задължението в размер на 474.
87 лв.
На 27.10.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение от НАП, в
което се посочва, че фирмата „С. Г. Г.“ ЕАД има задължения за данъци и осигурителни
вноски в размер на 104 131. 35 лв. Длъжникът е уведомен за наличието на задължения
към НАП със съобщение, получено на 29.10.2021 г. Съгласно удостоверение от НАП
(на стр. 30 от изп. д.) от 01.11.2021 г. „С. Г. Г.“ ЕАД вече няма данъчни задължения.
С постановление от 25.11.2021 г. по изпълнителното дело (стр. 53 от делото)
ЧСИ е уведомил длъжника, че върху задълженията му в размер на 105 131, 35 лв. към
НАП, като присъединен взискател, е начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
6 363, 16 лв.
При така установените факти, съдът намира, че двете частни жалби са
допустими, по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК, подадени от легитимирана страна и в
предвидения от закона срок. Възраженията на взискателя в обратния смисъл са
неоснователни.
По съществото на жалбите, съдът намира следното :
По първата жалба, относно събраните обикновени такси по ТТРЗЧСИ, съдът
констатира, че в ПДИ са посочени за събиране такси, които по Тарифата са в следните
размери : по т. 1. - за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв.; по т. 3. -
за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5
лв. ; по т. 5. - за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител
на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за
връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв.; по т. 6. - за издаване на удостоверение се събира
такса 5 лв.; по т. 9. - за налагане на запор без извършване на опис, включително върху
3
дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лв.
В съответствие с т. 33 Тарифана, таксите се плащат от взискателя при образуване
на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие.
Въпреки, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя, те
са за сметка на длъжника (т. 34 от Тарифата).
В случая начислените от ЧСИ такси по изпълнителното дело са фиксирани в ТТР
към ЗЧСИ - по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, като общата сума, посочена в поканата за доброволно
изпълнение включва следните такси, с включено в тях ДДС: по т. 1 - 24 лв. за
образуване на делото; по т. 3 - 6 лв. за извършена справка в НАП за наличие или липса
на задължения на длъжника, (удостоверението от НАП по чл. 191 ДОПК е условие за
продължаване на изпълнителните действия); по т. 5 - 24 лв. за връчване на ПДИ; по т. 9
- 18 лв. - за налагане на запор, по т. 5 - 72 лв. за два броя съобщения при прекратяване
на делото - за връчване на съобщения до страните за издадено постановление за
прекратяване на делото и съобщение до банката за вдигане на наложения запор.
Неоснователно се поддържа, че не следва да се начислява такса по т. 5 за
изготвяне на съобщения за прекратяване, доколкото таксата е определена
едновременно за изготвянето и връчването на съобщенията.
По въпроса за начисляването на ДДС върху таксите събирани от ЧСИ, съдът
намира следното :
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС изрично определя като независима
икономическа дейност упражняването на свободна професия от частните съдебни
изпълнители (ЧСИ).
Всяко лице има статут на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗДДС в случаите, когато същото извършва независима икономическа дейност, без
значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ частен съдебен
изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни
притезания. Глава седма на същия закон "Такси и разноски по изпълнението"
регламентира таксите, които събират частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 80
от ЗЧСИ за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78,
ал. 2, се внася авансово. Следователно таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са
възнаграждение за извършените от ЧСИ услуги/действия по повод изпълнението.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока
или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено
лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които
този закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във
връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в изключенията,
посочени в Глава четвърта "Освободени доставки и придобивания" от ЗДДС, те са
облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС. Следователно върху таксите се
дължи ДДС, което законосъобразно е начислено от ЧСИ.
В случая са начислени такси с ДДС, както следва : общо 144 лв. по т. 1, 3, 5 и 9
от ТТРЗЧСИ, с включено ДДС. Извършването на действията, за които са начислени
обикновените (прости) такси с ДДС, се установява от приложените в изпълнителното
дело писмени документи. Следователно таксите са дължими и са определени съобразно
съответните точки от ТТРЗЧСИ. Жалбата в тази част е неоснователна.
Относно възражението срещу начислените такси за издаване на изпълнителен
лист съдът намира, че от систематичното място на разпоредбите за издаване на
изпълнителен лист, които се намират в общите положения за изпълнителното
4
производство, се налага извод, че разноските за издаване на изпълнителен лист се
включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ГПК и следва да
се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист (в този смисъл
и определение № 617/16.12.2013 г. по гр. дело № 6154/2013 г. на ГК, І ГО на ВКС).
Предвид на изложеното настоящият състав приема, че платената по сметка на съда от
взискателя държавна такса от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист се включва в
разноските за изпълнението и следва да се събере от съдебния изпълнител извън
сумите по изпълнителния лист, поради което правилно е включена в изпратената до
длъжника покана за доброволно изпълнение. Тези разноски обаче възлизат на 5 лв. -
проста държавна такса за издаване на изпълнителния лист, без банкови или други
такси и комисионни, които не представляват разноски по изпълнението.
По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, определена в
размер на 35, 45 лв. с ДДС в ПДИ (по основната жалба), настоящият състав приема
следното :
Оплакването на длъжника в жалбата относно размера на дължимата на съдебния
изпълнител пропорционална по т. 26 ТТР по ЗЧСИ е основателно.
Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. - 10 лв. + 10 на
сто за разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не
следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т. е. в случая сумата 87, 42 лв.
Настоящият състав споделя становището, че при определяне на дължимата такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски за адвокатско възнаграждение.
Следователно дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 87, 42 лв.,
възлиза на 10 лв. без ДДС или 12 лв. с ДДС и до този размер се дължи от длъжника
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, следва да се отмени
над размер от 12 лв. с ДДС - за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ до приетия размер от 35, 45
лв. В останалата част, в която искането за намаляване на начислените такси е оставено
без уважение, разпореждането следва да се потвърди, както е постановено.
По втората жалба срещу постановление от 25.11.2021 г., с което длъжникът е
уведомен, че върху задълженията му в размер на 105 131, 35 лв. към НАП, като
присъединен взискател, е начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6 363, 16 лв.,
настоящият състав намира следното:
Съдът констатира, че във връзка със заплащането на задължения към НАП, по
делото не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ, освен изпращането на
запитване за задължения, в срока за доброволно изпълнение, което действие е довело
да заплащане на сумата по данъчните задължения извънсъдебно от длъжника.
Доколкото това е станало в срока за доброволно изпълнение, плащането следва да се
третира като равнозначно на доброволното. Следователно в този случай на ЧСИ не се
дължи таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата „се събира върху
събраната в изпълнителното дело сума“, като при тълкуване във връзка с останалите
разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира принудително
събраната от съдебния изпълнител сума, доколкото за останалите действия на съдебния
изпълнител са предвидени други прости или пропорционални такси, а в срока за
доброволно изпълнение не е налице основание за извършване на принудителни
5
действия.
По тези съображения съдът намира, че постановлението от 25.11.2021 г., с което
длъжникът е уведомен, че върху задълженията му в размер на 105 131, 35 лв. към
НАП, като присъединен взискател, е начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
6 363, 16 лв. е незаконосъобразно постановено и следва да се отмени.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че в настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. Става въпрос за контролно - отменително производство, което
протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а
извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със
закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая,
молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство
следва да се остави без уважение. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по
ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС)..
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 25.10.2021 г. по изп. д. № 20217850400691 на ЧСИ
Л. М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника „С.
Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на обикновените и пропорционални такси по
изпълнението, начислени по ТТРЗЧСИ, както следва : относно 3 лв. банкова такса и
относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ -над сумата от 12 лв. с ДДС до размер от 35, 45
лв. с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски
по изп. д. № 20217850400691 на ЧСИ Л. М., рег. № 785 на КЧСИ, възложени в тежест
на длъжника „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* за такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата от 12
лв. с ДДС до приетия размер от 35, 45 лв. и изцяло за 3 лв. банкови такси.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 25.10.2021 г. по изп. д. № 20217850400691
на ЧСИ Л. М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на разноските по
изпълнителното дело в останалата част.
ОТМЕНЯ изцяло постановление от 25.11.2021 г., по изп. д. № 20217850400691
на ЧСИ Л. М., рег. № 785 на КЧСИ, с което длъжникът е уведомен, че върху
задълженията му в размер на 105 131, 35 лв. към НАП, като присъединен взискател, е
начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6 363, 16 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7