Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 03.05.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тринадесети
април две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
16 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищецът А.И.Т. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника Б.В.Т. сключили граждански брак на ****г. година, в град К.. От
брака си имали едно дете - Е.Б.Т., родена на *** ***, пълнолетна. След
сключването на брака и раждането на детето им, с ответника живели в град К.
През 2006 г. закупили жилище в град С., представляващо апартамент, на адрес
град С., област П., община С., ул. „К.Л.” №**, ет. *, ап. ** с площ от ** кв.метра, като към настоящия момент ищцата
и дъщерята на страните живеели в това жилище. През периода на съвместния им
живот с ответника се стремили да изградят хубаво семейство. Имало различия
между тях, но опитвали да ги загърбят, да ги изглаждат, за да продължават да
вървят заедно напред. Полагали взаимни усилия да поддържат добри
взаимоотношения, да се разбират. Опитвали се да изглаждат различията между тях,
които били свързани с развитието на съвместния им живот, отглеждането и
възпитанието на детето им. С течение на годините обаче, тези различия вместо да
се изглаждат се задълбочили и разширили. Ответникът започнал системно да
употребява алкохол, като това обстоятелство затруднявало общуването помежду им.
Ответникът ставал раздразнителен и избухлив след употреба на алкохол. Трудно
намирали съвместен път да вървят заедно напред и да се развиват като семейство.
Скандалите помежду им станали ежедневни. Преди около четири години, след
завръщане от мисия в А., ответникът напуснал семейното жилище.
Заживял на семейни начала с друга жена. Не се прибирал вкъщи, когато ищцата
била в дома им, но установявала, че когато я няма, от време на време, той
пребивавал в семейното жилище. През този период почти не общували, изключая
разговори по телефона във връзка с детето. Контактът на детето с неговите
родители не бил прекъсван. За периода през който ответникът не пребивавал в
семейното им жилище отчуждаването помежду им станало непреодолимо. През месец
юли миналата година ответникът без предупреждение се прибрал в дома им и с
прибирането му започнали отново скандалите и дрязгите между тях. Отношението му
към ищцата се изразявало единствено и само чрез обидни думи, и закани.
Духовната и физическата връзка между тях била скъсана отдавна и към настоящия момент
напълно изчезнала, разривът в отношенията им бил непреодолим. Съвместното им
съжителството било невъзможно. Отчуждението между тях, както и натрупалия се
негативизъм в отношенията били непреодолими. Липсвали нормални съпружески
отношения както духовни, емоционални, така и физически. Нямали съвместни
интереси, нямали визия за бъдещето им като семейство. С изключение на връзката
с детето, което вече било пълнолетно, нищо не ги свързало като семейство.
Счита, че бракът им е изпразнен от необходимото съдържание и брачната връзка е
само формална, поради което се явява обществено неудобна и за двамата. С
ответника не сключвали брачен договор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях граждански брак с акт № ****г., съставен в град К., като дълбоко и
непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината; да
предостави на ищцата ползването на семейното жилище, представляващо апартамент
в град С., на ул. „K.Л.“ № **, ет. *, ап. **, с площ от ** кв.м, състоящ се от две стаи; да постанови
след развода да носи брачното си фамилно име Т..
Ответникът Б.В.Т. с ЕГН ********** *** признава
иска за развод, наличието на основания бракът им да бъде прекратен без съдът да
се произнася по въпроса за вината, както и иска ползването на семейното жилище
да бъде предоставено на ищцата. Не възразява срещу искането тя да запази
брачното си фамилно име. Признава следните факти: че с ищцата са съпрузи по
сключен граждански брак на ****г.,че от брака си имат едно дете - Е.Б.Т.,
родена на *** г., че отношенията им са влошени и понастоящем са във фактическа
раздяла, че семейното им жилище е на посочения в исковата молба адрес на
ищцата, че е придобито по време на брака чрез покупко-продажба, представляващо
СИО, че след раздялата им жилището се
ползва от ищцата, че брачното й фамилно име е Т.; че нямат сключен брачен
договор. Оспорва следните твърдения на ищцата: че системно е употребявал алкохол,
под влиянието на който ставал раздразнителен и избухлив; че преди около четири
години напуснал семейното им жилище и заживял на семейни начала с друга жена;
че отправял към ищцата обидни думи и
закани. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и това се дължи
преди всичко на несходство в характерите на съпрузите, което през годините на
съвместен живот пораждало противоречия, конфликти, неразбирателство по важни
житейски въпроси, в т.ч. и относно начина на живот, отглеждане и възпитание на
детето и др., довело до постепенното им отчуждаване и прекъсване на всякакви
духовни и физически връзки. С оглед горното, счита, че бракът им е напълно
изпразнен от съдържание и желае развод, без съдът да се произнася по въпроса за
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Предлага
съпрузите да уредят последиците от брака в споразумение и преминат към развод
по взаимно съгласие. В случай, че съпрузите не постигнат споразумение,
ответникът прави искане, на основание чл. 57, ал.2 вр. с ал.1 от СК, ищцата да
му заплаща месечен наем в размер на 100 лева, считано от влизане на решението в
законна сила за семейното жилище, представляващо СИО.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака му с ищцата като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да
се произнася по въпроса за вината и да предостави на ищцата ползването на
семейното жилище, като осъди ищцата да му заплаща месечен наем в размер на 100
лева, считано от влизане на решението в законна сила за семейното жилище, представляващо
СИО.
В хода на устните състезания заявява, че не
е съгласен ищцата да запази брачното си фамилно име.
След преценка на събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак акт № * от ****г., съставен в град К., установено с
представеното удостоверение за сключен граждански брак. От брака си имат родено
едно пълнолетно дете - Е.Б.Т., родена на *** г., установено с представеното
удостоверение за раждане. По време на брака си с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № **/**** г. на Нотариус Т.Р. страните са
сключили договор за покупко-продажба и придобили в режим на имуществена общност
следния недвижим имот: апартамент № **, находящ се в град С., ул. „K.Л.“ № **, ет.*, състоящ се от
една стая, кухня, клозет и антре, целият със застроена площ от ** кв. метра, ведно с
2.104% ид. части от общите части на сградата, построена в държавна земя в кв. ** от плана на град С..
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от
съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че
ответникът е започнал да злоупотребява с алкохол, че след завръщането му от А.
е напуснал семейното жилище и установил връзка с друга жена и че отношенията
между съпрузите са прекратени от около четири години, са оспорени от ответника.
За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушана свидетелката
И. – майка на ищцата. Нейните показания установяват, че съпрузите били
военнослужещи. С течение на брака им ответникът започнал да употребява алкохол.
В началото било в нормални граници, после се превърнало в проблем, който се
задълбочил. В състояние на опиянение ставал агресивен и конфликтен. Първоначално
съпрузите живеели съвместно с родителите на ответника, а в последствие се
установили в град С.. Няколко месеца след като заживели самостоятелно,
ответникът започнал често да се прибира в дома на родителите си, казвал, че се
налага да им помага в отглеждането на животни, а и баща му се разболял.
Впоследствие ищцата установила, че съпругът й има връзка с друга жена. През
последните пет години ответникът живял при тази жена в град Х.. Двамата вече
нямали допирни точки. Дъщеря им тежко понесла раздялата, но не прекъснала
отношенията си с родителите на ответника, милеела за тях. Когато ответникът преустановил другата си
връзка, започнал да се прибира в С. по-често. В същото време заради
злоупотребата с алкохол го освободили от работа. След като приключила връзката му с другата
жена, ответникът започнал да притеснява дъщеря й, искал да възобновят
отношенията си и да се върне да живее при нея. Заради поведението му ищцата
поискала и спрямо ответника били наложени марки за защита от домашно
насилие.
При така установените факти, съдът намира,
че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от
съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да
изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена.
Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. И.,
обсъдени по-горе и се признава от ответника. Същият не ангажира каквито и да
било доказателства, които да опровергаят твърденията на ищцата, нито да оборят
показанията на свидетелката – нейна майка. Ето защо съдът намира, че брачната
връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само
формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за децата,
родени от брака, нито за обществото и
поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В
конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината,
ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
Претенция за
ползване на семейното жилище е направена само от съпругата, същата се признава
от ищцата и семейното жилище следва да се предостави на ищеца.
ОТНОСНО искането
за присъждане на месечен наем:
Искът се явява
недопустим и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Ответникът е
претендирал осъждане на ищцата да му заплаща за в бъдеще, до настъпване на
причина, водеща до погасяване на задължението месечен наем за неговата ½
ид. част от жилището на страните в размер на 100 лева. В правомощието на съда в
брачния процес е да определи размера на наема при предоставяне правото на
ползване на един от съпрузите и когато то има възмезден характер. С такова искане
съдът не е сезиран в настоящия процес. Предявеният осъдителен иск е недопустим,
доколкото се отнася за бъдещо плащане на наемна цена. Може да се предяви иск за
повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението
(чл.124 ал.2 от ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято
изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се
претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и
действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат,
преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е
недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било
предоставено ползването. В този смисъл е определение № 441/14.06.2012г. по
ч.г.д. № 352/2012г. на ВКС, ІV г.о. Ето защо следва да се прекрати
производството по направената осъдителна претенция.
ОТНОСНО фамилното име:
След развода ищцата следва да носи брачната
си фамилия Т., предвид изразеното от нея желание. Съдът аргументира този извод,
по следните съображения: разпоредбата на
член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна уредба и в
частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата е
направила искане да запази брачното си фамилно име. При това положение,
съпругата след прекратяване на брака следва да носи брачното си фамилно име.
При новия Семеен кодекс, противопоставянето на съпруга (ответник по делото) е
без правно значение.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка
член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При
образуване на производството ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй
като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то
дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и
предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до
окончателно определената да се събере от ответника. Следва да се осъди ответника
да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по
допускане на развода.
Разноски между страните не се претендират, не
се дължат и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал.
1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № * от ****г.,
съставен в град К., граждански брак между А.И.Т. с ЕГН ********** ***
и Б.В.Т. с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в град
С., ул. „K.Л.“ № **, ет. *, състоящ се от една стая, кухня, клозет и
антре, целият със застроена площ от ** кв. метра, ведно с 2.104% ид. части от
общите части на сградата, на съпругата А.И.Т. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата
да носи брачното си фамилно име Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно
основание чл. 57, ал.2 от СК, предявен от Б.В.Т. с ЕГН ********** за осъждането
на А.И.Т. с ЕГН ********** да му заплаща сумата от 100 лева месечно,
представляваща месечен наем за собствената му ½ ид. част от семейното
жилище - АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в град С., ул. „K.Л.“ № **, ет. *, състоящ се от
една стая, кухня, клозет и антре, целият със застроена площ от ** кв. метра, ведно с
2.104% ид. части от общите части на сградата, считано от влизане на решението в
законна сила до окончателното прекратяване на съсобствеността върху имота,
поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Б.В.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса
в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд, а в частта, с
която производството се прекратява, имаща характер на определение, може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.