Р Е
Ш Е Н И Е
№
28
12.06.2020
г., гр. Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в
открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
мл. с. МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Григорова и с
участието на прокурор Александров, като разгледа докладваното от младши съдия
Дългичева ВНОХД № 25 по описа за 2020 г., за да е произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
гл. ХХI от
НПК.
Образувано е по жалба на П.П.
*** чрез адв. И.Ж. от ГАК против присъда № 92/17.02.2020 г., постановена по НОХД № 1069 по описа за 2019 г.
на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.
С горната присъда Габровски
районен съд е признал подсъдимия П.П.П. за виновен в това, че в периода
03.05.2019 г. - 04.05.2019 г. в гр. Габрово, действайки при условията на
продължавано престъпление, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с присъда №
469/27.09.2018 г. по НОХД № 1176/2018 г. на РС Габрово, влязла в законна сила
на 13.102018 г. за деяние по чл.343 б, ал.1 от НК, както следва:
- на 03.05.2019 г., около
14.45 часа в гр. Габрово, по площад "Възраждане" управлявал МПС - лек
автомобил "Пежо" модел 206, с рег. номер ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,16 на хиляда, установено по надлежния
ред с химическа експертиза;
- на 04.05.2019 г., около
06.00 часа в гр. Габрово, по улица "Чумерна" управлявал МПС - лек
автомобил "Пежо" модел 206, без регистрационни табели, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,35 на хиляда, установено по
надлежния ред чрез техническо средство алкотест "Дрегер 7410+",
като на основание чл.343 б,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание да се изтърпи при
първоначален строг режим и наказание "глоба" в размер на 500 лева в
полза на държавата. Със същата присъда първоинстанционният съд на основание чл.343
г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложил на подсъдимия и наказание "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от три години.
На основание чл.68, ал.1 от НК първоинстанционният съд е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия П. с
присъда по НОХД 1176/2018 г., влязла в законна сила на 13.10.2018 г., наказание
"лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, като е
определил първоначален строг режим за изтърпяването му на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. "В" от ЗИНЗС.
На подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
В законният срок присъдата
е обжалвана от П.П. чрез служебния му защитник адв. И.Ж. от ГАК. Същият счита,
че по така постановената присъда наложеното наказание е явно несправедливо и
като такова не би могло да постигне целите, уредени в чл.36 от НК. Моли
настоящия състав да измени присъдата, като вземе предвид тежкото здравословно
състояние на подсъдимия, което представлява изключително смекчаващо вината
обстоятелство, както и признанието на вината от страна на подсъдимия.
Подсъдимият П. се явява
лично пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и моли да му бъде намалена
присъдата.
Адв. Ж. поддържа
депозираната жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита, че присъдата на РС - Габрово е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК,
намира за установено следното:
Атакуваната присъда е
постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от
подсъдимия и неговия защитник адв. Скорчев. При провеждане на предварителното
изслушване на подсъдимия, съгласно чл.
371, т. 2 НПК, той признават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е
констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373,
ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия
и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден
на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения,
изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК.
Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена
фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание
приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел
от правна страна, че подсъдимият П.
както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл
е осъществил състава на престъплението по чл.343 б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 от НК, за което го е признал за виновен. Решаващият съд
му е определил наказание от три години лишаване от свобода и съобразявайки
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал последното до две години
лишаване от свобода.
При
индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е приел, че смекчаващи
вината обстоятелства липсват. Като отегчаващи вината обстоятелства районният
съд е отчел обстоятелството, че престъплението е извършено в изпитателния срок
по влязла в сила присъда за същото по вид деяние, както и че подсъдимият е
управлявал автомобила в срока на изтърпяване на наказанието "лишаване от
право да управлява МПС", наложено с присъда по НОХД № 1176/2018 г. на РС -
Габрово. На следващо място, като отегчаващо обстоятелство се сочи и това, че
подсъдимият е управлявал процесното МПС след като на 03.05.2019 г. са били
свалени регистрационните му табели. Първоинстанционният съд намира за
отегчаващо вината обстоятелство и това, че според справката за съдимост на
подсъдимия последният за пореден четвърти път извършва престъпление против
транспорта след употреба на алкохол. Така взетите предвид обстоятелства
районният съд е възприел като очертаващи подсъдимия като деец с висока степен на обществена опасност,
упорито отказващ да се съобразява с обществения ред. По тези съображения
районният съд е определил наказанието на подсъдимия над средния предвиден в
закона размер.
Настоящият
въззивен състав счита, че така наложеното наказание от две години лишаване от
свобода е правилно определено от първоинстанцонния съд. Въззивният съд намира
направеното от служебния защитник на подсъдимия възражение за несправедливост
на наказанието за неоснователно. Обстоятелството, че подсъдимият е в тежко общо
здравословно състояние не би могло да обоснове налагане на по-леко наказание.
От медицинските документи, приложени по делото се установява, че подсъдимият
страда от чернодробно хронично заболяване. Това му заболяване, обаче, не го е
възпряло от извършване на престъпното деяние, а напротив - за пореден път
подсъдимият е употребил алкохол и е предприел управление на МПС в нетрезво
състояние. Здравословното му състояние е следвало да го възпре от извършване на
деянието, а не да служи като смекчаващо отговорността му.
На следващо
място, в съответствие с ТР 1 / 2008г. на ОСНК, в случая признанието на подс. П. по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство не следва да се третира и „оказаното
съдействие от страна на подсъдимия в досъдебното производство” в какъвто смисъл
е направеното във въззивната жалба искане.
Видно от
приложената справка за съдимост, подсъдимият е осъждан няколкократно. Прави
впечатление, че всички деяния, за които е подведен под наказателна отговорност,
са такива по чл.343 б, ал.1, т.е управление на МПС след употреба на алкохол.
Наказанията, които са му били наложени за извършените деяния, са били
„пробация“, както и „лишаване от свобода“, изпълнението на които е било
отлагано по реда на чл.66 от НК. От тези обстоятелства следва, че подс. П. е
демонстрирал трайна склонност към нарушаване на законово регламентираните
забрани за определено поведение, като се наблюдава подчертан афинитет към
престъпленията против транспорта, каквото е и престъплението, предмет на
настоящото производство. Наложените преди наказания очевидно не са постигнали
предвидените в закона цели и не са били достатъчен мотив към въздържане от последващи прояви. В тази връзка следва да се обърне внимание и
на приложената по делото справка за нарушения на Закона за движение по пътищата
и правилника по прилагането му, приложена към досъдебното производство.
Многобройни са извършените административни нарушения на Закона в периода от
2007 г. до 2018 г. За тях на П. са били налагани множество и различни наказания
/глоби, налагани с наказателни постановления; фишове; принудителни
админитративни мерки/. От изложеното следва, че механизмът, изготвен от
държавния апарат за превенция, както и последващ контрол и санкциониране на извършените
нарушения и престъпления не е дал никакъв резултат. Настоящият състав намира,
че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години би било подходящо с
оглед бъдещото поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.
От всичко гореизложено
следва, че по - лекото наказание би било крайно неефективно предвид
безрезултатността на всички наложени до този момент наказания.
Предвид условията за приложение на чл.68, ал.1 от НК спрямо наказанието
по НОХД № 1176/2018 г., тъй като престъплението по НОХД № 1069/2019 г. е
извършено в изпитателния срок на предходното осъждане, то районният съд
правилно е преценил, че същото следва да се изтърпи ефективно.
Въззивният
съд се солидаризира и с мотивите по наложеното наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от три години. Предвид системността на
извършваните престъпления по чл.343 б, ал.1 от НК от подсъдимия, с лишаването
на последния от възможността да управлява МПС, би му се отнела и възможността
да извърши друго престъпление от този вид.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил и режима, при
който следва да се търпят отделните наказания „лишаване от свобода“ –
първоначален строг съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. В от ЗИНЗС.
При извършената служебна
проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи
при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до нейното отменяване. Присъдата на Габровски районен
съд следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн. чл.338 от НПК ПРИСЪДА № 92 от 17.02.2020 г. по НОХД № 1069 по описа
за 2019 г. на Габровски районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.