№ 51233
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110153351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК
Образувано е по заявление с вх. № 278477/02.09.2024 г. на ******, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника *******
С разпореждане от 16.09.2024 г. на заявителя са дадени указания в тридневен срок от
получаване на съобщението да:
- изложи фактически твърдения на какво основание претендира връщане на авансово
платената сума, а именно: дали твърди договорът да е бил развален и ако да - считано от
кога, поради което да е отпаднало основанието за задържане на същата, или твърди, че тя да
подлежи на връщане на договорно основание;
- посочи какъв е предметът на договора, който твърди да не е изпълнен, кои са страни
по него, като в случай, че не е страна по него - да изложи твърдения на какво основание се
легитимира като носител на вземането, което претендира, доколкото съдът не дължи да
извлича редовността на заявлението от приложенията към него;
Напомнено е, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде
отхвърлено – арг. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
В изпълнение на дадените указания с молба от 06.11.2024 г. заявителят посочва, че
процесното вземане за главница от 2 136,00 лв., представлява стойността на предоставени
столове и маси за изграждане на два ресторанта в центъра на София, продадени от неговата
фирма, която сума длъжникът не му е заплатил.
Съдът е констатирал противоречие в изложените твърдения, доколкото първоначално
се посочва, че процесното вземане представлява платена сума в полза на длъжника за
дейности, които последният не е извършил, а впоследствие се посочва, че заявителят е бил
този, който е извършил доставка на столове и маси по договор за продажба с длъжника,
поради което с разпореждане от 02.12.2024 г. на същия е предоставена последна възможност
на заявителя в тридневен срок от съобщението да уточни характера на претендираното
вземане в размер на 2 136 лв., а именно: дали твърди да се касае за:
- авансово платена от него сума в полза на длъжника, която подлежи на връщане
поради липсата на изпълнение от страна на последния, в който случай следва да се посочи
дали е дадена по силата на договор, който е бил развален и ако да - кога, както и какъв е бил
характерът на дейностите, които длъжникът е следвало да изпълни, или следва да се върне
на договорно основание и ако да - какво е съдържанието на това правоотношение и кои са
1
страните по него, или
- възнаграждение за извършена доставка на столове и маси до обекти на длъжника и
ако да - кои лица са страни по продажбеното правоотношение, като в случай, че страна по
него като продавач е трето за спора лице, предвид отбелязването в основанието на фактурата
от 31.05.2024 г., да посочи на какво основание именно той се легитимира като носител на
това вземане
Отново е напомнено, че при повторно неизпълнение на указанията заявлението ще
бъде отхвърлено.
В изпълнение на дадените указания с уточнителна молба от 13.01.2025 г. заявителят
посочва, че двамата с длъжника са страна по сключен договор за продажба/доставка на
столове и маси, но едновременно с това се поддържа, че процесното вземане за главница му
е прехвърлено от трето за спора лице – „****
В случая, и в двете уточнителни молби се излагат противоречиви твърдения относно
основанието, от което произтича процесното вземане за главница от 2 136,00 лв., доколкото
не става ясно кои са лицата, които са страни по твърдяния договор за продажба/доставка на
столове и маси - *** и **** или трето за спора лице – „****и ****. Това е така, тъй като с
последната уточнителна молба от 13.01.2025 г. се твърди наличието на извършена цесия от
посоченото дружество, което е в пълно противоречие с изложените по-горе в същата молба
твърдения, че страните по договора са заявителят и длъжникът. Следователно, налице е
неяснота относно основанието, от което произтича процесното вземане за главница от от 2
136,00 лв., доколкото се констатира противоречие относно обстоятелствата, легитимиращи
заявителя като негов носител.
Ето защо, съдът намира, че от страна на *** отново не са били отстранени
нередовностите на подаденото от него заявление по чл. 410 ГПК независимо от двукратно
предоставената му възможност, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК същото
следва да се отхвърли.
След като главното вземане не подлежи на присъждане според настоящия състав, не се
дължи и акцесорното вземане за лихва за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 278477/02.09.2024 г. на ******, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника *******
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването му от заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2