Присъда по дело №353/2022 на Районен съд - Средец

М О Т И В И

Гр.Средец, 14.02.2023г.

към Присъда № 2/01.02.2023г., постановена по нохд № 353/2022г., по описа на
Районен съд – Средец, II наказателен състав.

ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас е повдигнало обвинение против
подсъдимия Х. В. М. за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това,
че на 16.08.2022г. в гр.Средец, област Бургас, от дом, находящ се на ***, като непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел от
владението на П. Д. Ч. чужди двидижими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „Редми Нот
10 Про“ на стойност 515,00 лева и 1 брой силиконов кейс за телефон на стойност 10,00 лева
– всички вещи на стойност 525,00 лева, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е протекло без участието на
акцесорни страни – частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът в хода на съдебните прения релевира доводи, че делото е изяснено от
фактическа страна и изцяло се подкрепя от самопризнанията, направени от подсъдимия в
хода на досъдебното производство и от събраните доказателства. Сочи, че М. е безработен,
не разполага с парични средства, но е оказал съдействие на органите на досъдебното
производство, предвид което предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което съобразно чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една
трета, т.е. да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и на
основание чл.69, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от две години, с оглед
това, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието.
Релевира, че разноските в размер на 63,90 лева следва да бъдат възложени тежест на М..
Подсъдимият Х. В. М. в съдебно заседание признава изцяло фактите и обстоятелствата,
описани във внесения срещу него обвинителен акт от страна на ТО – Средец към Районна
прокуратура – Бургас и се съгласяват да не се събират доказателства за тях, поради което
производството по делото е протекло по реда на глава XXVII от НПК – Съкратено съдебно
следствие и по конкретно по диференцираната процедура на чл.371, т. 2 от НПК.
Защитникът на подсъдимия адв.Й. Ж. също изразяват съгласие делото да се разгледа по реда
на особените правила на Съкратеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд и
по – конкретно по реда на чл.371, т.2 от НПК. Адв.Ж. отправя искане на подсъдимия да
бъде определено наказание в минимален размер, тъй като същият е в млада възраст, бил е
непълнолетен към момента на извършване на деянието, съдействал е на органите на
досъдебното производство и изразил съжаление. Подсъдимият М. поддържа казаното от
неговия защитник. В дадената последна дума подсъдимият М. твърди, че съжалява, като
няма да се повтори това да извърши кражба и отправя искане за определяне на минимално
наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Х. В. М. е роден на 18.10.2004 г. в гр. Бургас, с адрес: село Факия,
общ.Средец, обл.Бургас, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен и е с ЕГН **********.
Подсъдимият Х. М. бил от гр.Средец и бил криминално проявен. Същият помагал в
дома на свидетелката П. Д. Ч., която живеела в гр.Средец, *** и знаел, че къщата не се
заключвала. На 16.08.2022г. М. имал нужда от пари и решил да извърши кражба от дома на
свидетелката Ч.. Преди обяд подсъдимият отишъл в къщата на Ч., находяща се в гр.Средец,
***, която не била със заключени врати и влязъл в нея. В една от стаите М. видял мобилен
телефон марка „Редми Нот 10 Про“ на стойност 515,00 лева с положен на него силиконов
кейс на стойност 10,00 лева. Подсъдимият взел телефона със силиконовия кейс и с тях
напуснал къщата. Същият ден М. отишъл в дома на вуйна си свидетелката Д.С. М.а, като
предложил на последната откраднатия телефон марка „Редми Нот 10 Про“, ведно с
положения на него силиконов кейс, като тя го закупила за сумата от 50,00 лева и в
1

последствие го продала в гр.Бургас.
Към момента на деянията подсъдимият Х. В. М., роден на 18.10.2004г., е бил
непълнолетен - на 17 години, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Същият живеел с майка си и нейния съпруг.
Семейството му било социално слабо, а семейната среда конфликтна. Биологичният му баща
бил починал на 09.12.2021г., но не го бил припознал. М. следвало да бъде ученик в 12 клас в
ПГМССЕ „Н.Й.Вапцаров“ в гр.Средец. Имало данни за извършено от него деяние на
16.06.2022г. по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – придобиване/държане на високорискови
наркотици/аналози. В хода на проведеното досъдебно производство, разпитан в качеството
на обвиняем Х. В. М. се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното.
Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали
установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството, като самопризнанието на подсъдимия, извършено при условията на чл.371, т.2
от НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
самопризнанията и обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните в хода на
проведеното досъдебно производство свидетели – В. Х.ва М.а, Д.С. М.а, П. Д. Ч. и П. С. А.,
преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл.372, ал. 4 от НПК, а
също и от събраните по делото писмени доказателства, приложени на досъдебното
производство: Справка – характеристика от Детска педагогическа стая в ОД МВР Бургас за
непълнолетния Х. В. М. от 31.08.2022г., Заключение на съдебно – оценъчна експертиза и
справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието, направено в
съдебно заседание от подсъдимия като обективно, логично, непротиворечиво и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал, като няма противоречия по
главните факти от предмета на доказване, което да наложи подлагането на самостоятелен
анализ.
Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъпление по чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна:
Подсъдимият Х. В. М. като непълнолетен, който е разбирал свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, на 16.08.2022г. в гр.Средец, област Бургас, от
дом, находящ се на ***, отнел от владението на П. Д. Ч. чужди двидижими вещи – 1 брой
мобилен телефон марка „Редми Нот 10 Про“ на стойност 515,00 лева и 1 брой силиконов
кейс за телефон на стойност 10,00 лева – всички вещи на стойност 525,00 лева, без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
С действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на
престъплението „кражба“, тъй като с присвоителното намерение е отнел гореизброените
вещи, без съгласието на пострадалия и е прекъснал досегашното владение върху тях.
От субективна страна:
От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл от
подсъдимия, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Той е разбирал, че с поведението си отнемат чужди
движими вещи, че установява своя фактическа власт върху вещите, но е целял настъпването
на вредоносния резултат. Съдът намери, че подсъдимият М. към момента на деянието макар
и като непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, предвид приобщената доказателствена съвкупност по делото.
Относно наказанието:
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът с
оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, счете, че следва да определи същото при условията на
2

чл.58а от НК.
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
в размер до осем години.
Като смекчаващо вината обстоятелство при определяне размера на наказанието
съдебният състав взе предвид самопризнанието на подсъдимия, съдействието по време на
наказателното производство, младата възраст, ниската стойност на вещите, предмет на
престъплението, изразеното съжаление за извършеното деяния в рамките на досъдебното и
съдебното производство, както и чистото съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не намери. Предвид това за постигане целите на чл.36 от НК съдът счита, че следва да
се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание
чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и
следва да бъде в размер на четири месеца. Така същото се явява най – справедливо и
съответства на извършеното и личността на дееца. По – голямо наказание би било
неоправдана репресия и несъотносимо към стойността на предмета на престъплението.
Налице са предпоставките за приложение на чл.69, ал.1 от НК спрямо подсъдимия, тъй като
е непълнолетен към момента на извършване на деянието и има чисто съдебно минало,
определеното от съда наказание е в рамките на изискуемия 3-годишен срок от наказанието
„лишаване от свобода“ и най – вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не следва да бъде търпяно ефективно, като следва да бъде
отложено изпълнението на така наложените му наказание. Приложението на чл.69, ал.1 от
НК за срок от две години в необходима степен би осъществило адекватно и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия Х. В. М..
Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов
ред и неуважение към чуждата собственост. Подбуди - користни.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият Х. В. М. да заплати
направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Бургас в размер на 63,90 лева, за
изготвената експертиза.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:______________
/С.Артинян/

3

Номер на акта:	2
Дата:	1 февруари 2023 г.
Съдия:	Сирануш Сахак Артинян

Дело:	20222170200353
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 декември 2022 г.

Присъда по дело №353/2022 на Районен съд - Средец

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите