РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 06.12.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело №663 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Б.Т.Л.,***
срещу Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-1085-000385/10.04.2019
г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“
– Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство (МПС ) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т.1,
б.„б“ от ЗДвП. С жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон. Иска се нейната отмяна.
Ответникът – Началник
сектор към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“
– Русе, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г.
Димитрова, счита жалбата за
неоснователна. Моли съда да потвърди издадената заповед за ПАМ и да присъди на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна
страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед /л.43 от делото/ е издадена от началник сектор на ОД
на МВР-Русе, сектор „Пътна полиция. Със Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. /л.57
от делото/ директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил лицата, компетентни да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП,
включително и от вида на процесната, между които е и издателят на оспорения в
настоящото производство акт – т.2, предл. Последно от заповедта, поради което
съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Като основание за налагане на ПАМ органът се е позовал на
разпоредбата на чл. 171, т.1,
б.„б“ от ЗДвП. Според нея, ПАМ от вида на процесната се налага на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
В заповедта са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на отказ да бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или неизпълни предписание на химико-токсилогично
лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Обстоятелството, че оспорващият е отказал извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява от АУАН от 10.04.2019 г., съставен от младши
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Русе /л.46 от делото/, в който
деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Впоследствие въз основа на акта е издадено НП № 19-1085-000998 от 17.04.2019 г.
/л.45 от делото/, с което на оспорващия са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. Актът за установяване на
административните нарушения е редовно съставен /съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП/ и
има доказателствена сила досежно удостоверените в него факти, релевантни за
настоящото производство. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в
хода протеклото съдебно производство гласни доказателства – разпита на
свидетеля В.П. /актосъставителя/.
Във връзка с така
установеното и приложението на материалния закон, съдът съобразява, че са
налице условията от хипотезиса на нормата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП. Посочените
в законовия текст предпоставки са
дадени алтернативно, като е достатъчно
наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В този смисъл това, че жалбоподателят е бил задържан въз основа на Заповед за задържане на лице от
09.04.2019 г. /л.4 от делото/ и е бил препятстван да отиде до болнично
заведение до 45 минути от връчване на талон за изследвана /л.5 от делото/, е
без всякакво значение за спора. За налагане на мярката е достатъчен доказаният
негов отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналоз.
Независимо от горното, мярката е незаконосъобразна.
Постановените с оспореният акт последици – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС за определен срок, при
всички случаи изискват наличието на действащо такова. От приложената по
преписката Справка за нарушител/водач /л.50-л.54 от делото/ е видно, че СУМПС на оспорващия е било валидно
до 04.11.2015 година.
Основното
предназначение на СУМПС е удостоверяване на правоспособността на лицето да
управлява МПС от дадена категория и то има срок на
валидност - чл.50,ал.1 от ЗБЛД.
Невалидното свидетелство е равнозначно на липса на свидетелство за
правоуправление, който извод следва от съобразяването на разпоредбите на чл. 171, т.2 от ЗДвП
и чл. 151, ал. 9
от ЗДвП - свидетелство
за управление означава, същото да е в срока за валидност. Целта на ПАМ по чл.171 от ЗДвП е
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. След като жалбоподателят към датата на издаване на
ПАМ няма валидно свидетелство за правоуправление, както се посочи по- горе
приравнено на липса на СУМПС, то приложената ПАМ се явява без предмет и съответно на това разпоредените в диспозитива на оспорваната заповед
правни последици са в противоречие на материалния закон. На това основание процесният
индивидуален административен акт се явява незаконосъобразен и се следва
неговата отмяна.
При
този изход на делото, на ответника не се следват разноски и такива не му се
присъждат.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд
– Русе,
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от Б.Т.Л.,***, Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-1085-000385/10.04.2019
г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“
– Русе, с която му е наложена принудителна административна
мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС ) на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“,
на основание чл. 171, т.1,
б.„б“ от ЗДвП.
Решението е окончателно на
основание чл.172 ,ал.5 от ЗДвП.
Съдия: