Решение по дело №470/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 590
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20205330200470
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    590                      19.03 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На       четвърти  март                                            2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    470      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000006/07.01.2020г. на директора на ИА „АА” гр. Пловдив, с което на П.Н.А. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер на съответно 200лв. и 500лв. за извършени нарушения по чл.40 изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и по чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000006/07.01.2020г. на директора на ИА „АА” гр. Пловдив, с което на П.Н.А. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер на съответно 200лв. и 500лв. за извършени нарушения по чл.40 изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и по чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.

   Жалбоподателят П.Н.А., чрез пълномощника си по делото адв.С., счита издаденото постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено.

   Въззиваемата страна- РД „АА” гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. за това, че на 03.12.2019г. около 15.20часа в гр. Пловдив, в близост до спирка № 57, като водач на лек таксиметров автомобил, извършващ таксиметров певоз на пътници, с открита табела „такси“ на покрива, без табела „не работи“ на предното обзорно стъкло : 1. В момента на проверката е без открит пътен лист за 03.12.2019г.-не попълва редовно и точно пътната книжка; 2. Лекият таксиметров автомобил е без таксиметров апарат с фискална памет.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 272695/03.12.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в ход на съдебното производство актосъставителят К.В.Ш. изцяло поддържа отразените в АУАН констатации. Същият допълва, че лично е констатирал извършеното в присъствието и на представители на полицията.

      При разглеждане на делото е разпитан в качеството на свидетел и К.Г.А.- свидетел по АУАН, който заявява, че  работел по специализирана полицейска операция на масовия обществен транспорт. След проверка на жалбоподателя констатирал, че същият не притежава никакви документ, поради което били извикани служители на ДАИ за ангажиране на отговорността му.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на П.А. административни нарушения по чл.40 изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и по чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34 на МТ. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показаният на актосъставителя Ш. и на свидетеля А., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите изцяло се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, копие на удостоверение за психологическа годност, пътна книжка, заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата за представяне в срок на изисканите документи пред компетентните органи.

    В тази връзка наистина по време на проверката автомобилът не е бил в движение, нито е имало клиент в него, но същевременно са били предприети всички действия от страна на жалбоподателя за извършване на таксиметров превоз на пътници при наличието на желаещи такива – поставена табела на покрива, липса на такава, указваща, че таксито не работи.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-0000006/07.01.2020г. на директора на ИА „АА” гр. Пловдив, с което на П.Н.А. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер на съответно 200лв. и 500лв. за извършени нарушения по чл.40 изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и по чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

   В конкретния случай съдът намира, че не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Макар наистина извършените нарушения да са от кръга на формалните такива, то същите касаят, от една страна точно и пълно отразяване на извършените превози, а от друга и правилно отчитане от фискална гледна точка на същите. Тоест така извършеното не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите подобни деяния и поради това правилно наказващият орган е преценил, че случаят не е маловажен.

   Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА” от по 200лв. и 500лв., то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗАвПр, те са в твърдо определен размер на санкцията за реализираните от жалбоподателя нарушения. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.

 

   По не се сочат конкретни, а при извършената служебна проверка от страна на съда и не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП.

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                      

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ