Решение по дело №16838/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1641
Дата: 10 март 2017 г. (в сила от 7 януари 2019 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20151100116838
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

10.03.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги И.

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 16.02.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./  гражданско дело № 16838/15г. и констатира следното:

Предявен е частичен иск от М. Д. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 100 000 лева /част от цяла претенция в размер на общо 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 14.10.15г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 13.10.15г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е загинал /на 14.10.15г./ Н. Д. /наследодател; баща на ищцата/. Произшествието е причинено от М. И.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на М. И./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящият граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – М. И. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.

Главният иск е основателен до размера на сумата 50 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан и свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на отношенията в семейството приживе и след настъпване на инцидента/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия, възрастта на ищцата и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия /същият е управлявал ненадлежно светлинно сигнализирано ППС-во в тъмната част на денонощието/. Това обстоятелство /преценено в контекста на конкретният механизъм на инцидента, удостоверен подробно от приетата по делото техническа експертиза и от наказателният съд в рамките на процеса срещу делинквента/ следва да се окачестви като съществено допринасящо за настъпване на процесния вредоносен резултат. В тази връзка – самият наказателен съд /в мотивите към постановената присъда/ е констатирал съществено съпричиняване /изразяващо се в няколко различни вида/ на вредоносния резултат от страна на загиналия. Тази констатация на наказателният съд следва също да бъде съобразена директно – в хипотезата на чл. 300 от ГПК.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 14.10.15г. /датата на смъртта/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /с оглед това – дължимият на ответника адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на сумата 2 030 лева – изчислен по правилата на Наредба № 1 върху сума в размер на 50 000 лева – съразмерно на отхвърлената част от иска/.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на М.Н.Д. ЕГН ********** сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ и законната лихва върху тази сума от 14.10.15г. до цялостното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 50 000 лева.

ОСЪЖДА М.Н.Д. да плати на З. „Б.и.“ АД – 2 245 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове, при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат К. – 2 030 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на СГС – 2 000 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: