№ 8351
гр. С., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110150843 по описа за 2021 година
З.” е предявило срещу ответника З. иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
628,48 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на
вреди по лек автомобил марка „П.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на
13.05.2018г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.08.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.05.2018г. в гр. С., водачът на лек автомобила марка „М. с
peг. № . с водач Н. К. поради неспазване на достатъчна дистанция е реализирал по негова
вина ПТП с намиращия се пред него и спрял на пешеходна пътека лек автомобил марка
„П.”, модел „2008” с peг. № .. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол от
водачите.
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „П.” имал сключена
застраховка „Каско” в З.” по полица № .. След подадено уведомление в застрахователното
дружество била образувана щета № ., изготвен бил опис на щетите, калкулация и доклад по
щета, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била
заплатена сума в общ размер 628,48 лева с преводно нареждане за кредитен превод от
18.07.2018.
Твърди се също така, че към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка
„М. с peг. № ., управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” в З..
Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил - З.”
изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 628,48 лева, но
1
същата не била заплатена.
Ищецът претендира присъждането на деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е подало отговор на ИМ, в който оспорва
същата по основание и размер. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
увредения автомобил поради рязко спиране от негова страна. Счита, че представеният към
ИМ двустранен протокол за ПТП не представлява годно доказателствено средство във
връзка е механизма и причините за ПТП. Алтернативно прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „П.”. Претендира прекомерност на
изплатеното обезщетение за ремонт на автомобила.
Не оспорва факта на наличие на застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
събитията, на лек автомобил „М. с peг. № ., сключена в З.. В съдебно заседание на
26.04.2022г. процесуалният представител на ответното дружество изрично сочи, че не
оспорва и наличието на сключена имуществена застраховка при ищеца относно увреденото
МПС.
Ответникът претендира присъждането на съдебни и деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 411 КЗ:
От представената по делото застрахователна полица № . от 21.12.2017г. се
установява, че на същата дата ищецът и „Л.ова къща С. Л.” ЕАД сключили в
законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка “Каско” за МПС
– „П.” с номер на рама . с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на
застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили
застрахователна сума от 15185 евро и период на покритие на застраховката от 21.12.2017г.
до 20.12.2018г. Това обстоятелство не се оспорва и от ответника.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП /л.
7 от делото/, уведомление за щети на МПС от 15.05.2018г., опис на щета, както и от
показанията на свидетеля А.П. и Н. К. и заключението на АТЕ се установява, че в срока на
застрахователното покритие, а именно на дата 13.05.2018г. в гр. С. е реализирано ПТП
между лек автомобила марка „М. с peг. № . с водач Н. К. и лек автомобил марка „П.”, модел
„2008” с peг. № ., управляван от свидетеля П..
Конкретно датата и мястото на настъпване на ПТП съдът изведе на база
уведомлението за щети на МПС, подадено до З.” на дата 15.05.2018г., в което изрично е
посочено, че се касае за ПТП, реализирано на 13.05.2018г. в гр. С., Община „В.”.
Уведомлението за щети не е оспорено от ответника, а свид. П. потвърди както подписа си
под протокола за ПТП, така и подписа си под уведомлението за щети, което сочи, че именно
2
въз основа на негови сведения и спомени относно ПТП е попълнена информацията в
уведомлението, включително тази, касаеща дата и място на настъпване на ПТП и относно
механизма – спиране на увредения автомобил пред пешеходна пътека за пропускане на
преминаващ пешеходец и последвал удар отзад от другото МПС. В уведомлението по щета
изрично е посочено, че в лявата страна на протокола са попълнени данните за увреденото
МПС и неговия водач. Последното отбелязване в уведомлението по щета, отговаря на
заявеното от свид. П., че страда от дислексия, което прави допустимо погрешното попълване
на данните на невиновния водач в лявата страна, а не в дясната.
Фактът, че свидетелят П. потвърди подписите си под уведомлението и протокола за
ПТП, както и, че свидетелят Н. К. също потвърди подписа си в протокола за ПТП,
мотивираха съда да приеме за безспорно установени датата и мястото на настъпване на
ПТП, участниците в него и механизма. В този смисъл, обстоятелството, че и двамата
свидетели не успяха да си спомнят подробности относно конкретното ПТП, не е от
съществено значение.
Отново на база така обсъдените до тук писмени и гласни доказателствени средства
съдът направи извод, че вина за настъпване на ПТП има именно водача на лек автомобил
„М. с рег. № ., който поради неспазване на дистанция не успява да спре своевременно и
реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил „П.”, управляван от свид. П..
Изводите на съда в горния смисъл се потвърждават и от заключението на
неоспорената АТЕ. Механизмът, посочен от вещото лице на настъпване на ПТП,
кореспондира и подкрепя отразения механизъм на ПТП в схемата на двустранния протокол
за ПТП и в уведомлението за щети.
Съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, доколкото вещото лице е отговорило
в пълнота и обективно на поставените въпроси.
Съгласно заключението:
Стойността на ремонта по фактура във фирмен сервиз с ДДС е 628,48 лева,
ликвидационни разходи – 15 лева. Стойността на ремонта по средни пазарни цена с ДДС е
363,83 лева и ликвидационни разходи 15 лева. Автомобилът е нов до 2 години от пускането
в експлоатация и трябва да се отремонтира във фирмен сервиз.
Вещото лице сочи следния механизъм на ПТП: на Х-обратно кръстовище,
регулирано с вертикалка сигнализация и пешеходна пътека, водачът на лек автомобил „М.
не се съобразява с дистанцията със спрялото пред него МПС – „П.”, поради което го удря в
задната част. Описаните части в „А.”, протокола за ПТП и съответно отремонтирани, са в
зоната на удара: задна част и са повредени в причинно-следствена връзка от процесното
ПТП. Увредена е задна броня. Предвид обстоятелството, че автомобилът е бил в гаранция
към датата на събитието, същият е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз.
Стойността на ремонта в официален сервиз е 628,48 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изводи относно факта на налична
гаранция по отношение на увредения автомобил към датата на ПТП, е направило на база
3
отразеното в регистрационни талон.
В подкрепа на изводите на вещото лице относно гаранционния срок на увредения
автомобил е и отразеното в застрахователната полица по застраховка „Каско”, в същата е
уговорен начин на ликвидация на щети - право на ползване на официален сервиз на марката.
Отделно, видно от съдържанието на регистрационния талон на увреденото МПС /л. 20 от
делото/, годината на производство на автомобила е 2017г., което е още една индикация, че
автомобилът е бил в гаранция към датата на ПТП.
С оглед на горното, съдът счита, че така събраните доказателства не сочат за наличие
на съпричиняване от страна на свидетеля П..
От представената по делото и неоспорена справка от сайта на Гаранционен фонд /л.
35 от делото/, а и безспорно между страните, съдът приема за установено, че към датата на
ПТП застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” на делинквента бил
ответникът по делото.
Видно от представеното по делото преводно нареждане, ведно със справка за
извършени плащания /лист 32-34 от делото/, на 18.07.2018г. застрахователят-ищец заплатил
на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 628,48 лева, представляваща
цена на извършения ремонт за възстановяване на увредения автомобил.
Подобен разход се потвърждава и от заключението на АТЕ, която сочи, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, който е бил в гаранция
към датата на ПТП и в този смисъл е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз, е
в размер на 628,48лева.
Изплащането на сумата по застрахователното обезщетение се потвърждава и от
заключението на ССЕ, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло. Вещото
лице е отговорило пълно и обосновано на поставените въпроси.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по пазарни цени
за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ
възлиза в размер на сумата 628,48 лева и съвпада с размера на заплатеното от ищеца
застраховател обезщетение, поради което правото на регрес на ищеца е възникнало за
същата сума.
4
При доказателствена тежест за ответника да установи в процеса положителния факт
на погасяването на дълга в размер на 628,48 лева, доказателства за това не са ангажирани по
делото.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен изцяло за
сумата от 628,48 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба
в съда до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същите съдът определя в
общ размер на 1040 лева, от които 50,00 лева – внесена държавна такса, 300 лева – за
техническа експертиза, 300 лева за ССЕ, 30 лева за свидетел и 360 лева за адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
Съдът не счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е уговорено в минималния
размер от 300 лева, съответно с ДДС е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 1040 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. да заплати
на З.” с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., на основание чл. 411
КЗ, сумата 628,48 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети на товарен
автомобил „П.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 13.05.2018г. в гр.
С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. с ЕИК . да заплати на З.” с ЕИК .
сумата от 1040 лева – разноски по делото, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5