№ 237
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Мина Мумджиева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20241100603501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 16.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 9675/2015г., СРС,
НО, 4-ти състав, е прекратил наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по тъжба на частния тъжител Л. А. П. срещу
подсъдимите К. Т. и И. Т. за твърдяно престъпление от частен характер поради изтекла
абсолютна давност. На следващо място районният съд е осъдил тъжителя да заплати
деловодни разноски в размер на 700 (седемстотин) лв. на подсъдимия К. Т. и 1 900
(хиляда и деветстотин) лв. на подсъдимия И. Т..
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител чрез повереника му, в която се излага оплакване, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по допуснатия и приет за съвместно
разглеждане граждански иск, а е бил длъжен да направи това съгласно чл. 307 НПК,
независимо от изтеклата давност за наказателно преследване. Посочва се, че
неправилно са присъдени разноски, без да са представени документи за преведени,
получени или изплатени парични суми по наказателното производство.
По делото са постъпили възражения от подсъдимите чрез техните защитници,
в които се подчертава правилността на извода на СРС както относно основанието за
прекратяване и липсата на произнасяне по гражданския иск, така и по отношение на
присъдените разноски, за които са представени документи.
Във въззивното производство по искане на повереника на тъжителя
въззивният съд е допуснал събиране на писмени доказателства – справка за всички
проведени заседания по първоинстанционното производство, за извършеното
отразяване на резултата от тях в деловодния регистър и за съставените протоколи за
1
съдебните заседания.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество пред въззивния
съд, повереникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея
съображения. Същевременно прави искане въззивният съд да спре настоящото
наказателно производство и да разпореди извършване на процедура по чл. 94, ал.5 от
Правилника за администрация на съдилищата за възстановяване на липсващите
съдебни протоколи от проведените пред районния съд съдебни заседания на 24.04.2018
г. и 26.04.2021 г.
В откритото заседание пред въззивния съд, в което е даден ход по същество,
подсъдимият И. Т., редовно призован, не се явява и не взима лично становище по
основателността на жалбата. Защитникът му моли съдът да остави без уважение
жалбата срещу първоинстанционното определение, с което е прекратено
производството поради изтекла давност. Твърди, че към делото са приложени всички
относими и надлежни документи за извършените процесуални действия. Счита, че са
представени доказателства за платеното адвокатско възнаграждението от страна на
неговия подзащитен и иска да му бъде присъдено такова и за въззивното
производство.
Подсъдимият К. Т., редовно призован, не се явява в откритото съдебно
заседание. Защитникът му иска от съда да остави без уважение жалбата срещу
определението за прекратяване на първоинстанционното производство по изложените
доводи в писменото възражение. Моли за присъждане на направените разноски по
договора за правна помощ и настоява да не се спира наказателното производство,
както предлага повереникът, защото всички протоколи са приложени по делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и възражението срещу нея и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, намира за установено следното.
Производството по по н.ч.х.д. № 9675/2015г., СРС, НО, 4-ти състав, е
обазувано на 12.06.2015 г. въз основа на подадена частна тъжба от Л. П. срещу К. Т. и
И. Т. с твърдения, че те са извършили на 24.05.2015 г. престъпление по чл.130, ал. 1
НК, от което тъжителят е пострадал.
С тъжбата е направено искане да бъде приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпените от тъжителя неимуществени вреди, резултат от извършеното деяние,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.05.2015 г. до
окончателното й изплащане. Видно от начина, по който е формулирана претенцията,
искът се предявява срещу подсъдимите при условията на солидарност.
С разпореждане от 18.09.2015 г. съдията- докладчик е указал на частния
тъжител в 14-дневен срок да приведе тъжбата в съответствие с изискванията за форма
и съдържание, произтичащи от чл.81 НПК.
На 30.09.2015г. са депозирани писмени уточнения към частната тъжба, като са
изложени твърдения, че И. Т. нанесъл на тъжителя множество удари с метална съдина
в областта на главата му и конкретно в теменната част, в областта на челото, носа,
лява и дясна скула, а подсъдимият К. Т. му нанесъл един удар с връзка ключове в
тилната част на главата над врата.
С разпореждане от 28.03.2016 г. е даден ход на тъжбата, като твърдяното с нея
престъпление е квалифицирано по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Съдията-
докладчик е насрочил открито съдебно заседание за 12.07.2016 г. и е посочил, че по
2
направените искания, в т.ч. за конституиране в качеството на граждански ищец, ще се
произнесе в откритото съдебно заседание предвид принципа на състезателност и
равни права на страните, установен в чл. 12 НПК.
В откритото съдебно заседание на 12.07.2016 г. не е даден ход на делото, а
наказателното производство е прекратено на основание чл. 289, ал.1, вр. чл.24, ал. 5, т.
5 НПК, тъй като редовно уведоменият тъжител не се е явил, а преупълномощеният
адвокат от повереника му, присъстващ в залата, не е бил допуснат до участие от съда.
Първостепенният съд е приел, че не е изрядно процесуално легитимиран да осъществи
процесуалното представителство.
Определението за прекратяване е обжалвано от частния тъжител чрез
повереника му като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С решение № 254/24.02.2017 г. по в.н.ч.д. № 4554/2016 г. по описа на СГС, НО,
IV-ти въззивен състав, определението на СРС от 12.07.2016г. е отменено и делото е
върнато на СРС за продължаване на разглеждането от същия състав на съда.
С разпореждане от 18.07.2017 г. съдията-докладчик от СРС е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.10.2017 г.
В откритото съдебно заседание на 9.10.2017 г. не е даден ход на делото, защото
съдът е преценил, че с оглед характера на производството и възможността за
постигане на спогодба, е необходимо лично явяване на частния тъжител и на
подсъдимите. Делото е отложено за 7.11.2017 г.
В откритото съдебно заседание на 7.11.2017 г. не е даден ход на делото поради
постъпили молби за отлагане от подсъдимия И. Т. и от защитника му. Делото е
отложено за 5.12.2017 г.
В откритото съдебно заседание на 5.12.2017 г. не е даден ход на делото поради
постъпила молба от 4.12.2017 г. от подсъдимия Т. за влошено здравословно състояние
с приложено към нея медицинско направление. Делото е отложено за 30.01.2018 г.
В откритото съдебно заседание на 30.01.2018 г. не е даден ход на делото заради
постъпила молба от 25.01.2018 г. от подсъдимия И. Т. за влошено здравословно
състояние, ведно с приложена медицинска документация към нея. Делото е отложено
за 20.03.2018 г.
В откритото съдебно заседание на 20.03.2018 г. не е даден ход на делото
поради постъпила молба на защитника на подс. И. Т. от 23.02.2018 г. с твърдения за
служебен ангажимент пред друг съд, ведно с приложен отрязък от призовка от
Административен съд – гр. Търговище. Докладвана е и молба от 15.03.2018 г., в чието
приложение е включено копие от договор за правна помощ и съдействие на защитника
като процесуален представител по административното съдебно производство. Делото е
отложено за 24.04.2018г.
Към списъка на призованите лица за съдебното заседание на 24.04.2018 г. е
направено отбелязване от съдията-докладчик, че поради сигнал за поставено взривно
устройство е разпоредено опразване на сградата на СРС и делото е отложено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2018 г.
В открито съдебно заседание на 12.06.2018 г. не е даден ход на делото и е
предоставена възможност на тъжителя и подсъдимите за постигане на помирение.
Делото е отложено за 10.07.2018 г.
В откритото съдебно заседание на 10.07.2018 г. не е даден ход на делото и
отново е предоставена възможност за постигане на помирение. Делото е отложено за
1.08.2018 г.
3
В откритото съдебно заседание на 1.08.2018 г. не е даден ход на делото поради
неявяване на защитника на подсъдимия И. Т.. Делото е отложено за 23.10.2018 г.
По делото липсва протокол за проведено открито съдебно заседание на
23.10.2018 г. Провеждане на такова не е отразено и в справката от информационния
масив на СРС за проведени съдебни заседания по н.ч.х.д. № 9675/2015 г. По дело
следва приложен протокол от открито съдебно заседание на 17.11.2020 г. Призовките
за призоваване за заседанието на 17.11.2020 г. са изготвени на 12.10.2018 г., т.е.
съдебният деловодител е изпратил призовки с нова дата на съдебно заседание преди
23.10.2018 г. Това обстоятелство, преценено наред с липсата на протокол от заседание,
проведено на 23.10.2018 г., изяснява с необходимата степен на сигурност, че заседание
на 23.10.2018 г. не е било провеждано.
В откритото съдебно заседание на 17.11.2020 г. не е даден ход на делото
поради неявяване на частния тъжител и повереника му, като съдът е докладвал, че
повереникът е съобщил за възникнал здравословен проблем. Съдът е приел, че следва
да се осигури възможност на страните да вземат становище относно това дали е
изтекла абсолютната погасителна дейност за наказателно преследване. Делото е
отложено за 23.12.2020 г.
В откритото съдебно заседание на 23.12.2020 г. не е даден ход да делото
поради неявяване на подсъдимите и на частния тъжител, чието участие съдът е приел,
че е необходимо, независимо от явяването на повереника. Делото е отложено за
6.01.2021 г.
В откритото съдебно заседание на 6.01.2021 г. не е даден ход на делото заради
изразено от страните желание за започване на процедура по помирение. Делото е
отложено за 22.01.2021 г.
В откритото съдебно заседание на 22.01.2021 г. не е даден ход на делото
поради предоставена възможност на частния тъжител и на неговия повереник да се
запознаят със становищата с вх.№ 21003726 и № *********/20.01.2021 г. на
подсъдимите по проекта за споразумение с вх. № 21001663/12.01.2021 г. Делото е
отложено за 12.02.2021 г.
В откритото съдебно заседание на 12.02.2021 г. не е даден ход на делото
поради постъпила писмена молба от тъжителя от същия ден за настъпили внезапни
здравословни проблеми – негови и на повереника му. Делото е отложено и насрочено
за 26.03.2021 г.
По делото липсва протокол от проведено открито съдебно заседание на
26.03.2021 г. Приложена е молба от подсъдимия К. Т. с вх. № 21010622/25.03.2021 г. за
отлагане разглеждането на делото поради това, че подсъдимият е обективно
възпрепятстван да се яви поради влошено здравословно състояние. Приложено е
медицинско направление към молбата.
В приетата като писмено доказателство справка от информационната система
на СРС е отразено, че заседанието, насрочено за 26.03.2021 г., е било отложено. По
делото не е приложен списък за призоваване на лица за заседание на 26.03.2021 г.
Приложен е списък за призоваване за открито съдебно заседание на 14.06.2021 г., в
който е отбелязано, че всички страни са били уведомени, без да е уточнен начинът, по
който е извършено това; призовки за това заседание не са били изпращани.
В откритото съдебно заседание на 14.06.2021 г. не е даден ход на делото
поради заявена от страните позиция за постигане на помирение. Делото е отложено за
4.10.2021 г.
Липсата на списък за призоваване на страните за 26.03.2021 г., липсата на
коментари и възражения от тяхна страна в заседанието на 14.06.2021 г. относно
4
заседание на 26.03.2021 г., липсата на протокол за съдебно заседание на 26.03.2021 г. и
отбелязването в информационната система на СРС на статуса на заседанието като
отложено са факти, които разгледани комплексно изясняват с достатъчна
категоричност, че заседание на 26.03.2021 г. не е било провеждано.
В откритото съдебно заседание на 4.10.2021 г. не е даден ход на делото поради
приета от съда необходимост от конкретизиране на параметрите на помирението за
приключване на наказателното производство. Делото е отложено за 29.10.2021 г.
По делото липсва протокол за проведено открито съдебно заседание на
29.10.2021 г. Според справката от информационния масив на СРС, заседанието е било
отменено. Липсва съдебен акт за отлагане на делото от закрито заседание, но са
приложени призовки, изготвени на 24.08.2022 г., за призоваване на страните за
следващо съдебно заседание на 15.11.2022 г.
В откритото съдебно заседание на 15.11.2022 г. не е даден ход на делото
поради постъпила молба от подсъдимия И. Т. с приложен към нея медицински
документ от 14.11.2022 г. и поради неявяване на защитника му, който е бил нередовно
призован. Делото е отложено за 13.12.2022 г. В съдебното заседание на 15.11.2022 г. е
докладвана молба от повереника на частния тъжител, депозирана в обща регистратура
на 16.08.2022 г., която не се открива в материалите по делото. Съдът обаче е докладвал
пред страните нейното съдържание в следния смисъл – на 16.08.2022 г. повереникът е
отправил искане за насрочване на делото в открито съдебно заседание в спешен
порядък, като е изтъкнал факта, че предходното открито съдебно заседание (т.е.
заседанието от 29.10.2021 г.) е било отменено.
Комплексното обсъждане на фактите относно процесуалното развитие на
делото в периода от 4.10.2021 г. до 15.11.2022 г., липсата на протокол за проведено
заседание между заседанията на 4.10.2021 г. и 15.11.2022 г., отразяването в
информационната система на съда на статуса на насроченото за 29.10.2021 г. и
докладваното изявление на повереника в писмена молба от 16.08.2022 г. безусловно
изяснява, че заседание на 29.10.2021 г. не е било провеждано.
В откритото съдебно заседание на 13.12.2022 г. не е даден ход на делото
поради неявяването на подс. И. Т., от когото е постъпило искане за даване ход на
делото в негово отсъствие. Подсъдимият писмено декларира, че не желае помирение с
тъжителя, а иска делото да бъде прекратено по давност и да му бъдат заплатени
направените разноски. В това съдебно заседание повереникът е посочил, че при
наличие на предявен граждански иск съдът следва да се произнесе по него,
независимо дали ще бъде прекратено наказателното производство по давност.
Делото е отложено за 6.02.2023 г.
В откритото съдебно заседание на 6.02.2023 г. не е даден ход на делото.
Подсъдимите и техните защитници са направили искане за прекратяване на
наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. Повереникът е
изразил становище, че съдебното производство трябва да продължи, защото съдът да
се произнасе по предявения граждански иск. Повереникът е заявил, че според неговите
записки доверителят му е бил конституиран в качеството на граждански ищец през
2017 г. Съдът е мотивирал новото отлагане на делото с необходимостта да се
произнесе прецизно не само за наличието на предпоставките за прекратяване на
наказателното производство по давност, но и по други въпроси, като е съобразил
позицията на процесуалния представител на частния тъжител. Делото е отложено за
14.02.2023 г.
В открито съдебно заседание на 14.02.2023 г. не е даден ход на делото. Съдът
отново е отложил делото, като е приел необходимост от лично явяване на подсъдимия
И. Т.. Делото е отложено за 16.02.2023 г.
5
В откритото съдебно заседание на 16.02.2023 г. СРС е преценил, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство поради изтекла
абсолютна погасителна давност и липса на изявление за продължаване на делото от
подсъдимите до произнасяне с краен съдебен акт по съществото на обвинението. По
отношение на искането на повереника за произнасяне по предявения граждански иск
съдът е намерил, че не дължи такова, защото няма произнасяне на състава такъв иск
изобщо да е бил приет за съвместно разглеждане. Частният тъжител е осъден да
заплати разноските, направени от подсъдимите по делото.
Съобразявайки изложените факти за движението на делото , въззивният съд
намира за правилна преценката на СРС, че към датата на разглеждане на делото в
откритото съдебно заседание на 16.02.2023 г. е изтекла абсолютната погасителна
давност за наказателно преследване за процесното престъпление и наказателното
производство правилно е било прекратено на основание чл. 289, ал.1 вр. чл. 24, ал. 1, т.
3 НПК, след като подсъдимите са направили изрично волеизявление, че не желаят
разглеждането на делото да продължи. Престъплението, предмет на обвинението,
законосъобразно е било квалифицирано от съдията-докладчик с разпореждането за
насрочване по чл. 130, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода, и за този вид престъпление наказателното преследване е
допустимо да бъде осъществено в срок до четири години и половина на основание чл.
81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, освен ако подсъдимият изрично не поиска
производството да продължи с постановяване на акт по съществото на обвинението.
Това означава, че в случая за деяние, което се твърди, че е извършено на 24.05.2015 г.,
срокът на абсолютната давност за наказателното му преследване е изтекъл на
24.11.2019 г.
Оттук насетне същественият правен въпрос, чийто отговор не е безспорен
между страните, е дали независимо от прекратяването на наказателното производство,
следва съдебното производство да продължи, за да бъде разгледан предявеният с
тъжбата граждански иск.
Като проследи процесуалната история на делото, съдът намира за несъмнено,
че ход на делото пред първата инстанция изобщо не е даван в продължение на 8
години, нито съдът се е произнасял с нарочно определение за приемане на
гражданския иск.
Въззивният съд установи, че по делото не липсват протоколи от действително
проведени съдебни заседания. Както е изложено в релевантната фактология,
извършено е било четирикратно отсрочване на делото от първостепенния съд в
отсъствие на страните, т.е. в закрито заседание, което не е в изрядна процесуална
форма, но това само по себе си не е довело до нарушаване на правата на страните
извън безусловния факт на забавянето на процеса, защото те са били уведомявани
надлежно за съответното следващо съдебно заседание и без тяхното знание и участие
не са извършвани никакви действия. Несъмнено се установява от комплексния анализ
на доказателствата за администриране на делото, че първоначално насрочените
заседания за 24.04.2018 г., 23.10.2018 г., 26.03.2021 г., 29.10.2021 г. не са били
провеждани.
Повереникът е посочил още пред първата инстанция, че според неговите
записки доверителят му е бил конституиран като граждански ищец през 2017 г., но
през тази година всички заседания са били насрочвани с участието на страните (нито
едно от заседанията не е било отсрочвано в закрито заседание) и може да бъде
проследено в съставените протоколи, че подобно произнасяне на съда няма.
Същественото обаче е друго. Районният съд несъмнено е дължал произнасяне
но гражданския иск преди започване на същинското разглеждане на делото в
6
съдебното следствие, като за това е било достатъчно, при многократното отлагане на
делото в открито съдебно заседание, единствено да е налице редовна процедура по
призоваване на страните, за да е била осигурена възможността подсъдимите и
защитниците да изразят, ако желаят, становище по искането за приемането на иска за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
Липсата на подобно изрично произнасяне от съда в продължилия 8 години
процес, в който единствено е давана възможност на страните да се помирят, не може
да злепостави страната, която надлежно е упражнила правото си на достъп до съд чрез
подаване на тъжба с формулиран в нея граждански иск. Противното би означавало, че
ищецът се лишава от каквото и да било процесуално средство за защита, защото вече
не би могъл да предяви иска и по гражданскопроцесуален ред, независимо от
надлежното сезиране на компетентен да разгледа иска съдебен орган. Подобно
тълкуване на правомощията на съда и на гарантирания от НПК процесуален ред за
защита на правото за обезвреда на пострадал от престъпление е превратно, т.е.
несъвместимо с основния принцип на наказателния процес по чл. 15, ал. 2 НПК на
всички лица, които участват в наказателното производство, да се предоставят всички
процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси, на
основополагащото изискване съдът да се произнесе по всички въпроси, с които е
валидно сезиран, произтичащо от чл. 27, ал. 1 НПК и на точния смисъл, вложен в
правомощието по чл. 307 НПК съдът да се произнесе по гражданския иск и когато
признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Изхождайки от тази принципна позиция, въззивният съд съобрази, че за да се
конституира частният тъжител като граждански ищец, е необходимо да подаде устна
или писмена молба до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, като фактическото основание на претенцията се основава на съставомерните
факти на обвинението, повдигнато с тъжбата и с разпореждането за насрочване на
делото, в което се посочва правната квалификация на престъплението. Частният
тъжител е направил това искане с частната тъжба, съдията-докладчик е дал ход на
тъжбата с разпореждането и оттук насетне за съда действително е възникнало
задължението да се произнесе с мотивирано определение. След като престъплението е
по глава ІІ на НК – насочено срещу личността, това означава, че претенцията за
обезщетение на неимуществени вреди, която черпи основанието си от престъплението
– такова, каквото е предявено с тъжбата, е допустима. Различен би бил отговорът на
въпроса за допустимостта само ако във фактическия състав на престъплението се
включват имуществени вреди, а с гражданскоправната претенция се отправя искане за
присъждане на обезщетение за сума в различен размер от посочения в обвинението.
Следователно – в процесния случай единственото правно основание да не се приеме
искът за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд би било наличие на
пречка от характера на изтъкнатата в чл. 88, ал. 2 НПК – риск от това разглеждането
на гражданския иск да стане причина за отлагане на наказателното дело. Видно от
процесуалната съдба на делото, разглеждането на гражданският иск не би могло
разумно да се квалифицира като опасност от забавяне на дело, на което не е даден ход
8 години по причини извън процесуалното поведение на ищеца или доказателствената
необходимост да се изясни фактическото основание на иска.
В Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №
2/2012 г, за да достигне до крайния си правен извод, че производството по
гражданския иск продължава и след прекратяване на наказателното производство,
ВКС е изложил съображения за характера на юридическия факт на твърдяното
престъпно деяние като общо правно основание за възникване на две
материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската
7
отговорност за неговия извършител. Поради това едновременно с възникването на
материалното наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което
държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност чрез
наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му, възниква и
деликтното правоотношение, по което увреденото лице – пострадалият от
престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от
причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за
извършеното престъпление. Отбелязано е, че правното средство за установяване на
тяхната наличност и съдържание при осъществено престъпление е наказателният
процес, като с оглед общия предмет на доказване на двата вида отговорности, търсени
от обвиняемия, нормите, регламентиращи наказателния процес и свързаните с него
наказателнопроцесуални правоотношения, дават едновременна защита и санкция по
всяко от двете паралелно съществуващи материални правоотношения. Тези
разсъждения са поставени в основата на заключението, че логическа последица от
изтъкнатите специфики е изводът, че когато по правилата на чл. 84 – чл. 88 НПК е
приет за разглеждане граждански иск в наказателния процес, редът и условията,
съгласно които се осъществява охраната на субективното право на гражданите и
юридическите лица за обезщетяване на вредите от престъпното деяние, не следва да
бъдат поставяни в зависимост от ограниченията на предвидената процедура във връзка
с прилагането на закона относно преследваната наказателна отговорност. ВКС
подчертава, че защитата на материалното право по тези две правоотношения има
напълно самостоятелен характер, макар и реализирането й да е в рамките на едно
производство.
От положението, че поначало наказателният процес е правното средство за
защита и на двете материални права, разгледано в светлината на специфичното
развитие на конкретното производство, следва, че в процесния случай законосъобразно
започналият наказателен процес с повдигане на обвинение по тъжба на пострадалия Л.
П. срещу подсъдимите К. И. Т. и И. Х. Т. изисква предявеният иск с тъжбата, която е
първият елемент от фактическия състав на привличането на подсъдимите в това
процесуално качество, да получи произнасяне по същество независимо от изхода на
наказателното производство по обвинението. Гражданският иск в наказателния
процес е институт на наказателнопроцесуалното право и режимът по НПК има
приоритетно приложение спрямо интересите на пострадалия, както е изтъкнал ВКС,
защото в наказателния процес той се ползва от доказателствените правила на
наказателния процес (например – за доказване на иска в наказателния процес липсват
ограниченията при допускането на доказателствените средства, предвидени в ГПК,
като същевременно се спестяват време и средства).
Като съобрази обхвата и точния смисъл на указанията на ВКС за
уеднаквяване на съдебната практика, дадени в посоченото Тълкувателното решение,
относно това, че съдът дължи произнасяне по гражданския иск, включително тогава,
когато са налице материалноправните предпоставки за погасяване на наказателната
отговорност, въззивният съд намира, че първоинстанционното производство
незаконосъобразно е приключило изцяло, защото следва да продължи по предявения от
частния тъжител граждански иск.
Първостепенният съд законосъобразно в диспозитива на обжалваното
определение е прекратил наказателното производство по обвинението, но липсата на
втори диспозитив относно съдбата на образуваното наказателно дело от частен
характер по гражданския иск представлява съществено процесуално нарушение от
категорията на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като липсата на произнасяне, че процесът
продължава по гражданския иск, е довело до съществено ограничаване на
процесуалните права на една от страните. Изтъкнатото съществено процесуално
8
нарушение е отстранимо от въззивния съд чрез изменение на обжалваното
определение в две насоки:
– чрез допълването му с изрично произнасяне, че съдебното производство
продължава за разглеждане на предявения с тъжбата граждански иск, което по
правното си естество представлява форма на изменение на обжалвания съдебен акт,
доколкото изменя обхвата на произнасянето по неговия предмет;
– чрез отмяната му в частта, с която са присъдени разноски на подсъдимите,
тъй като този въпрос е решен преждевременно, защото правилното му решаване е
обвързано с изхода на делото по съществото му – в случая зависи от произнасянето по
основателността на гражданския иск. На същото основание въззивният съд намира за
неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на подсъдимите за платено
адвокатско възнаграждение на защитниците им във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното и на основата на съответното приложение на
правомощията на въззивния съд по чл. 334, т. 3 НПК и чл. 337, ал 3 НПК по отношение
на определение по чл. 341, ал. 1 НПК, с което се прегражда хода на съдебното
производство, Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 16.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 9675/2015г., по
описа на СРС, НО, 4-ти състав, с което се прекратява производството по делото, като:
– допуска ПРОДЪЛЖАВАНЕ на съдебното производство по н.ч.х.д. №
9675/2015г. на СРС за разглеждане на предявения с тъжбата граждански иск от Л. А. П.
срещу подсъдимите К. И. Т. и И. Х. Т.;
– отменя определението, в частта, с която Л. А. П. е осъден да заплати на
подсъдимия К. И. Т. сумата от 700 лв. и на подсъдимия И. Х. Т. сумата от 1900 лв. за
направените от подсъдимите разноски по делото, представляващи платено
възнаграждение на защитниците им.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част, с която е прекратено
поради изтекла абсолютна давност наказателното преследване за престъплението по
чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК по тъжбата на Л. А. П. срещу подсъдимите
К. И. Т. и И. Х. Т..
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитниците на подсъдимите К. И. Т.
и И. Х. Т. частният тъжител Л. А. П. да бъде осъден да плати направените от
подсъдимите разноски по делото, представляващи платено възнаграждение на
защитниците им за участието им във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10