№………./……………....
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Д.
Вълчева и с участието на прокурор Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдията Петков въззивно наказателно
общ характер дело № 1027 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет
на въззивното производство е Присъда №14
от 08.05.2018г. по НОХД 46 по описа за 2018 година
на РС Варна,
трети наказателен състав.
Обжалвания съдебен акт
е осъдителен, за подсъдимия Д.А.С., като същият е признат за виновен в
това, че на На 28.06.2017 г. в гр.Девня, обл.Варна, се заканил
спрямо длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му – спрямо К. И.Д. – началник на Отдел “Закрила на
детето” при Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Девня, с престъпление против
личността й с думите “Ще видиш какво ще ти се случи! Ще те пребия! Зная къде
живееш!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
На основание чл.144, ал.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, ,
което да бъде изтърпяно при първоначален“ общ“ режим.
С
присъдата Районен съд гр. Девня на основание чл.189,ал.3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 74.06 лв.,представляващи разноски направени в досъдебното
производство за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР – Варна и
56.00 лв. , направени в съдебното производство за възнаграждение на вещо лице.
Въззивното
производство е образувано по жалба на Д.А.С., чрез процесуалния му
представител адв. Б.Б., в която се твърди, че постановената присъда
е в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излагат
се доводи, че постановената присъда е
необоснована,явно несправедлива и неправилна.
В заключение
се моли обжалвана присъда да бъде отменена и подс. С. да бъде признат за
невиновен. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата и налагане на
друг вид наказание при приложението на чл.55 от НК.
Въззивния съд прие,
че делото не е изяснено от фактическа страна с оглед наведените доказателства,
че по отношение на подсъдимия е образувано дело за принудително лечение по ЗЗ
поради което бе даден ход от фаза на съдебното следствие. В хода на същото бе
назначена СПЕ .
В хода на съдебните
прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на присъдата и моли
да бъде потвърдена, като законосъобразна.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимата поддържа жалбата по наведените в нея съображения.
Подсъдимият в
последната си дума моли да бъде оправдан , тъй като счита, че е невиновен.
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Атакуваният съдебен акт е образуван въз основа на внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия Д.А.С. с който е предаден
на съд с обвинение по чл. 144, ал.2 вр.ал.1 от НК
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в
което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. Фактическата обстановка е
правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проверени
в съдебно заседание доказателства . В
резултат на това са установени следните релевантни факти:
От
2003 г. св.К. И.Д..работела в отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане” - гр.Девня. От 03.01.2017 г. св.Д. била назначена на длъжността
началник на отдел „Закрила на детето” към ДСП - гр.Девня.
През
месец ноември 2016 г. св.Д. работела по случай със децата на св. А. С. А.. Св.Д.
и колежката и св.И. Н.посетили
жилището,на св.А. в гр.Девня, за да преценят дали последната има възможността
да отглежда децата си, тъй като и четирите й деца били настанени в семейства на
близки и роднини. При посещение св.Д. научила, че св.А. има намерението да
съжителства с подс. С.. Св.Д. познавала С., понеже е работила по друг случай с
децата на жена, с която той е съжителствал. През този период 2005-2006 г.
подсъдимия често е посещавал отдел „Закрила на детето” - гр.Девня като
заплашвал служителите с уволнение, ако вземат децата на жената, с която живее. Следващата
среща на св.Д. със св.А. се състояла в края на м.февруари 2017 г. в сградата на
отдел „Закрила на детето” - гр.Девня.Като на тази среща св.А. била с подс.С..
След като св.А. споделила, че смята да живее с подсъдимия, от него била
поискана информация относно това с какво се занимава, познава ли децата на св.А.
и друга информация, свързана с настоящото им общо съжителство. При задаването
на първия въпрос от св.Д., подс.С. избухнал, и започнал да обижда свидетелката
,също така я е попитал коя е тя, че да му задава подобни въпроси. Св.Д.
помолила подс.С. да напусне незабавно отдела, което той и направил. След
известно време св.Д. помолила св.А. да се върне в отдела сама, тъй като
следвало да изготвят молби за отпускане на финансова помощ. На св.А. била
отпусната такава помощ, и св.Д. продължила да посещава дома й. През деня на
28.06.2017 г. св.Д. заедно с колежката си св.Я. К.посетили дома на св.А. и
забелязали, че св.А. има синини по лицето и тялото си. След
проведен разговор се установило, че между св.А. и подс.С. имало скандал, по
време на който той й причинил въпросните наранявания. Същата
вечер след работа св.Д. се прибрала в дома си в гр.Варна. Там
се намирал и св.Д. С. Д., с когото тя живеела на семейни начала. Около 19:05ч. звъннал
служебния мобилен телефон на св.Д.. След като отговорила установила, че се обажда подс.С. от телефона
на св.А., той започнал да крещи на св.Д., попитал я коя е, че ще ходи в дома му
и ще иска да вземе децата на св.А.. Св.Д. се опитала да обясни,
че не това е целта на посещенията й, след което подсъдимия се ядосал още
повече, започнал да псува и казал, че ще види какво ще й
се случи, ще я пребие и че знае къде живее. Свидетели на заплахите от страна на
подс.С. станала съответно св.А., която била заедно с подсъдимия и св.Диян Д. ,
който бил заедно със св.Д.. Св.Д. видял,
че св.Д. е много уплашена, чул я да казва по телефона „не ме заплашвай”, след
което взел телефона от ръцете й и попитал подсъдимия кой е и какво иска от св.Д..
Тогава подс.С. започнал да обижда и да псува св.Д. , като отново казал, че ще
го намери и ще види какво ще му се случи. Веднага
след приключване на разговора св.Д. се притеснила както за себе си и
семейството си, така и за св.А., тъй като предположила, че подсъдимият може да
се саморазправи с нея. Затова тя позвънила на същия телефонен номер. Св.А. не
отговорила, това сторил подсъдимия, който отново заплашил св.Д., като й казал,
че след около петнадесет минути ще бъде в дома й. Веднага след приключването на
този разговор, св.Д. позвънила в полицията, а сутринта на 29.06.2017 г.
депозирала писмена жалба в РУ МВР Девня.
В
хода на разследването по ДП била назначена и изготвена СПЕ от в.л д-р
Р.Бояджиева, от заключението на която е видно, че подс.С. не страда от психично
заболяване, но са налице данни за психични поведенчески разстройства, дължащи
се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Установило се, че
подсъдимия има биполярно афективно разстройство в ремисия. Подс.С. не страда от
психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на
съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Няма установени психопатологични феномени,
които да променят качествено съзнанието му и да нарушават базисните му психични
годности за участие в наказателен процес. Дори да се приеме, че подсъдимия има
биполярно афективно разстройство, той е в състояние на ремисия и не определя
болестно поведение на подсъдимия. Към 28.06.2017 г. същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В с.з
вещото лице поддържа изготвеното заключение, като заявява, че и към датата на
провеждане на с.з. няма промяна в състоянието на подс.С..
В
настоящото производство бе назначена СПЕ, видно от заключението на която е
установено, че подс. С. страда от Разстройство на личността и поведението, по
точно от вида Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Което от своя
страна към настоящият момент позволява явяването на подсъдимия в съдебно
заседание и даване на адекватни обяснения по делото.
Първоинстанционни
съд правилно е приел за установена фактическата обстановка след анализ и
преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност. Правилно е кредитирал показанията на св. К. Д. , които са
подробни , последователни и ясни. Също така правилно е дал вяра на показанията
на св.Д., св. Я. К.и св. И. Н., които изцяло кореспондират с показанията на св.Д..Правилно
съда е кредитирал показанията на св. А. прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК , поради констатирани противоречия, взимайки предвид, че последните
кореспондират с показанията дадени от св. Д..
Особено място е отделил РС-гр. Девня и с нужното внимание
са ценени обясненията на подс. С. , като правилно същите са били отхвърлени
като защитна теза по отношение предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд
е формирал извод в посока съставомерното поведение на подсъдимия от обективна и
субективна страна по чл. 144 ал.2
вр.ал.1 от НК който въззивния съд намира за правилно
формулиран , за което ще стане реч по долу.
По жалбата на подсъдимия
При посочената горе фактическа
обстановка подс.С. и защитата му намират, че тя е неправилна и
необоснована , при неправилно приложение на материалния закон , като се прави
искане подсъдимия да бъде признат за невиновен като не заплаща и направените по
делото разноски.
Въззивният съд намира
жалбата за неоснователна по следните причини :
Подс. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Престъплението по чл.144,
ал.2, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място,
където се намира раздел V – „Принуда” от
глава II на НК ”Престъпления против
личността”, които закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. За осъществяването на това престъпление се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с престъпление против личността или имот спрямо определено лице или лица, която да е приета от
лицето/лицата и би могла да възбуди
основателен страх. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо
е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото
съзнание. Съгласно съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв
страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да
възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена.
Именно тези характеристики
съдът определи като годни да възбудят основателен страх от осъществяването на
заканата – така подс. С. се е заканил спрямо длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му – спрямо св. К. Д. – началник на отдел „Закрила на
детето“ при ДСП- гр. Девня, с престъпление против личността и с думите „ Ще
видиш какво ще ти се случи , ще те пребия, зная къде живееш“ .
Деянието на С. е осъществено
при форма на вина пряк умисъл , той е съзнавал съдържанието на отправената от
него заплаха, и че същата ще бъде възприета от заплашеното лице св. Д. именно
като такава .
Квалификацията на деянието по
чл.144 ал.2 от НК се обуславя от длъжностното качество на пострадалата Д. по
смисъла на чл.93 т. 1 б.“а“ от НК , тъй като същата изпълнява служба в държавно
учреждение- началник на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-гр. Девня и спрямо нея са били отправени заплахи по повод
изпълнението на нейната служба – по повод работата с децата на св.А..
Подсъдимия е отправил заплахите
с цел да мотивира св. Д. противно на волята и да не изпълни служебните си задължения по повод
предоставянето на социални услуги на св. А., както и на нейните деца. С
действията си подс. С. е засегнал свободната воля на пострадалата да формира
решенията си и да изпълнява служебните си задължения.
Настоящия съдебен състав намира
обществената опасност на деянието за висока .Налице е вербално психическо
въздействие върху пострадалата Д. , което обективно я е застрашило. Отправените
от подс. С. заплахи вещаят застрашителен потенциал.
По изложените съображения и
настоящия съдебен състав намира, че пострадалата е възприела така отправените
заплахи , въз основа на които е и преживяла страхови реакции свързани с
опасения за посегателство върху личността и .
Въззивния съд отчита като
отегчаващи вината обстоятелства предходната съдимост на подс. С. , която не
влияе на квалификацията на деянието , както и обстоятелството, че у него липсва
критично отношение спрямо така извършеното деяние . Като смегчаващо вината
обстоятелство настоящия състав отчита
установеното диагностицирано психично поведенческо разстройство и биполярно афективно разстройство .
Първоинстанционния съд правилно е наложил на подс.С. наказание „лишаване от свобода” с
приложението на разпоредбата на чл.54 НК, в размер между минималния и средния,
а именно – шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
РС-гр. Варна е съобразил размера на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” с диагностицираното биполярно
афективно разстройство в ремисия. Тъй като в условията на затвора, при един по-
дълъг период от време , това разстройство би могла да се активира и да доведе
до тежки последици както за здравето и живота на подсъдимия, така и за здравето
и живота на околните.
Водим от горното
гореизложеното въззивният съд направи извода, че проверения съдебен акт е правилен
и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното и
на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №14 по НОХД № 46/2018г. по описа на
РС гр.Девня, трети наказателен
състав, с която подсъдимия Д.А.С.,
ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144
ал.2, вр.ал.1 от НК
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.