Решение по дело №1027/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……………....

гр. Варна

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично  съдебно заседание, проведено на двадесет и осми  февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

                                                                       ДЕЯН  ДЕНЕВ

                                                                                    

 

при секретар Д. Вълчева и с участието на прокурор Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдията Петков въззивно наказателно общ характер дело № 1027 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда №14 от 08.05.2018г.  по  НОХД 46 по описа за 2018 година на   РС Варна,  трети наказателен състав.

Обжалвания съдебен акт е осъдителен, за подсъдимия  Д.А.С., като същият е признат за виновен в това, че на На 28.06.2017 г. в гр.Девня, обл.Варна, се заканил спрямо длъжностно лице  по повод изпълнение на службата му – спрямо К. И.Д. – началник на Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Девня, с престъпление против личността й с думите “Ще видиш какво ще ти се случи! Ще те пребия! Зная къде живееш!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

 На основание чл.144, ал.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, , което да бъде изтърпяно при първоначален“ общ“ режим.

С присъдата Районен съд гр. Девня на основание чл.189,ал.3 НПК е осъдил подсъдимия  да заплати направените по делото разноски в размер на 74.06 лв.,представляващи разноски направени в досъдебното производство за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР – Варна и 56.00 лв. , направени в съдебното производство за възнаграждение на вещо лице.

Въззивното производство е образувано по жалба на Д.А.С., чрез процесуалния му представител адв. Б.Б., в която се твърди, че постановената присъда е в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излагат се  доводи, че постановената присъда е необоснована,явно несправедлива и неправилна.

В заключение се моли обжалвана присъда да бъде отменена и подс. С. да бъде признат за невиновен. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата и налагане на друг вид наказание при приложението на чл.55 от НК.

Въззивния съд прие, че делото не е изяснено от фактическа страна с оглед наведените доказателства, че по отношение на подсъдимия е образувано дело за принудително лечение по ЗЗ поради което бе даден ход от фаза на съдебното следствие. В хода на същото бе назначена СПЕ .

В хода на съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.

В съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа жалбата по наведените в нея съображения.

Подсъдимият в последната си дума моли да бъде оправдан , тъй като счита, че е невиновен.

         Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Атакуваният съдебен акт е образуван въз основа на внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д.А.С. с който е  предаден на съд с обвинение по чл. 144, ал.2 вр.ал.1 от НК

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проверени в съдебно заседание доказателства . В резултат на това са установени следните релевантни факти:

От 2003 г. св.К. И.Д..работела в отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Девня. От 03.01.2017 г. св.Д. била назначена на длъжността началник на отдел „Закрила на детето” към ДСП - гр.Девня.

През месец ноември 2016 г. св.Д. работела по случай със децата на св. А. С. А.. Св.Д. и колежката и  св.И. Н.посетили жилището,на св.А. в гр.Девня, за да преценят дали последната има възможността да отглежда децата си, тъй като и четирите й деца били настанени в семейства на близки и роднини. При посещение св.Д. научила, че св.А. има намерението да съжителства с подс. С.. Св.Д. познавала С., понеже е работила по друг случай с децата на жена, с която той е съжителствал. През този период 2005-2006 г. подсъдимия често е посещавал отдел „Закрила на детето” - гр.Девня като заплашвал служителите с уволнение, ако вземат децата на жената, с която живее. Следващата среща на св.Д. със св.А. се състояла в края на м.февруари 2017 г. в сградата на отдел „Закрила на детето” - гр.Девня.Като на тази среща св.А. била с подс.С.. След като св.А. споделила, че смята да живее с подсъдимия, от него била поискана информация относно това с какво се занимава, познава ли децата на св.А. и друга информация, свързана с настоящото им общо съжителство. При задаването на първия въпрос от св.Д., подс.С. избухнал, и започнал да обижда свидетелката ,също така я е попитал коя е тя, че да му задава подобни въпроси. Св.Д. помолила подс.С. да напусне незабавно отдела, което той и направил. След известно време св.Д. помолила св.А. да се върне в отдела сама, тъй като следвало да изготвят молби за отпускане на финансова помощ. На св.А. била отпусната такава помощ, и св.Д. продължила да посещава дома й. През деня на 28.06.2017 г. св.Д. заедно с колежката си св.Я. К.посетили дома на св.А. и забелязали, че св.А. има синини по лицето и тялото си. След проведен разговор се установило, че между св.А. и подс.С. имало скандал, по време на който той й причинил въпросните наранявания. Същата вечер след работа св.Д. се прибрала в дома си в гр.Варна. Там се намирал и св.Д. С. Д., с когото тя живеела на семейни начала. Около 19:05ч. звъннал служебния мобилен телефон на св.Д.. След като отговорила  установила, че се обажда подс.С. от телефона на св.А., той започнал да крещи на св.Д., попитал я коя е, че ще ходи в дома му и ще иска да вземе децата на св.А.. Св.Д. се опитала да обясни, че не това е целта на посещенията й, след което подсъдимия се ядосал още повече, започнал да псува и казал, че ще види какво ще й се случи, ще я пребие и че знае къде живее. Свидетели на заплахите от страна на подс.С. станала съответно св.А., която била заедно с подсъдимия и св.Диян Д. , който бил заедно със св.Д.. Св.Д.  видял, че св.Д. е много уплашена, чул я да казва по телефона „не ме заплашвай”, след което взел телефона от ръцете й и попитал подсъдимия кой е и какво иска от св.Д.. Тогава подс.С. започнал да обижда и да псува св.Д. , като отново казал, че ще го намери и ще види какво ще му се случи. Веднага след приключване на разговора св.Д. се притеснила както за себе си и семейството си, така и за св.А., тъй като предположила, че подсъдимият може да се саморазправи с нея. Затова тя позвънила на същия телефонен номер. Св.А. не отговорила, това сторил подсъдимия, който отново заплашил св.Д., като й казал, че след около петнадесет минути ще бъде в дома й. Веднага след приключването на този разговор, св.Д. позвънила в полицията, а сутринта на 29.06.2017 г. депозирала писмена жалба в РУ МВР Девня.

В хода на разследването по ДП била назначена и изготвена СПЕ от в.л д-р Р.Бояджиева, от заключението на която е видно, че подс.С. не страда от психично заболяване, но са налице данни за психични поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Установило се, че подсъдимия има биполярно афективно разстройство в ремисия. Подс.С. не страда от психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Няма установени психопатологични феномени, които да променят качествено съзнанието му и да нарушават базисните му психични годности за участие в наказателен процес. Дори да се приеме, че подсъдимия има биполярно афективно разстройство, той е в състояние на ремисия и не определя болестно поведение на подсъдимия. Към 28.06.2017 г. същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В с.з вещото лице поддържа изготвеното заключение, като заявява, че и към датата на провеждане на с.з. няма промяна в състоянието на подс.С..

В настоящото производство бе назначена СПЕ, видно от заключението на която е установено, че подс. С. страда от Разстройство на личността и поведението, по точно от вида Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Което от своя страна към настоящият момент позволява явяването на подсъдимия в съдебно заседание и даване на адекватни обяснения по делото.

Първоинстанционни съд правилно е приел за установена фактическата обстановка след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно е кредитирал показанията на св. К. Д. , които са подробни , последователни и ясни. Също така правилно е дал вяра на показанията на св.Д., св. Я. К.и св. И. Н., които изцяло кореспондират с показанията на св.Д..Правилно съда е кредитирал показанията на св. А. прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК , поради констатирани противоречия, взимайки предвид, че последните кореспондират с показанията дадени от св. Д..

Особено място е отделил РС-гр. Девня и с нужното внимание са ценени обясненията на подс. С. , като правилно същите са били отхвърлени като защитна теза по отношение предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е формирал извод в посока съставомерното поведение на подсъдимия от обективна и субективна страна по чл. 144 ал.2 вр.ал.1 от НК който въззивния съд намира за правилно формулиран , за което ще стане реч по долу.

 

По жалбата на подсъдимия  

При посочената горе фактическа обстановка подс.С. и защитата му намират, че  тя е неправилна и необоснована , при неправилно приложение на материалния закон , като се прави искане подсъдимия да бъде признат за невиновен като не заплаща и направените по делото разноски.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните причини :

Подс. С.  е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Престъплението по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се намира раздел V – „Принуда” от глава II на НК ”Престъпления против личността”, които закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. За осъществяването на това престъпление  се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление против личността или имот спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание. Съгласно  съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена.

Именно тези характеристики съдът определи като годни да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата – така подс. С. се е заканил спрямо длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – спрямо св. К. Д. – началник на отдел „Закрила на детето“ при ДСП- гр. Девня, с престъпление против личността и с думите „ Ще видиш какво ще ти се случи , ще те пребия, зная къде живееш“ .

Деянието на С. е осъществено при форма на вина пряк умисъл , той е съзнавал съдържанието на отправената от него заплаха, и че същата ще бъде възприета от заплашеното лице св. Д. именно като такава .

Квалификацията на деянието по чл.144 ал.2 от НК се обуславя от длъжностното качество на пострадалата Д. по смисъла на чл.93 т. 1 б.“а“ от НК , тъй като същата изпълнява служба в държавно учреждение- началник на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-гр. Девня  и спрямо нея са били отправени заплахи по повод изпълнението на нейната служба – по повод работата с децата на св.А..

Подсъдимия е отправил заплахите с цел да мотивира св. Д. противно на волята и да  не изпълни служебните си задължения по повод предоставянето на социални услуги на св. А., както и на нейните деца. С действията си подс. С. е засегнал свободната воля на пострадалата да формира решенията си и да изпълнява служебните си задължения.

Настоящия съдебен състав намира обществената опасност на деянието за висока .Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалата Д. , което обективно я е застрашило. Отправените от подс. С. заплахи вещаят застрашителен потенциал.

По изложените съображения и настоящия съдебен състав намира, че пострадалата е възприела така отправените заплахи , въз основа на които е и преживяла страхови реакции свързани с опасения за посегателство върху личността и .

Въззивния съд отчита като отегчаващи вината обстоятелства предходната съдимост на подс. С. , която не влияе на квалификацията на деянието , както и обстоятелството, че у него липсва критично отношение спрямо така извършеното деяние . Като смегчаващо вината обстоятелство настоящия състав отчита  установеното диагностицирано психично поведенческо разстройство и  биполярно афективно разстройство .

Първоинстанционния съд правилно е наложил на подс.С. наказание „лишаване от свобода” с приложението на разпоредбата на чл.54 НК, в размер между минималния и средния, а именно – шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. РС-гр. Варна е  съобразил размера на така наложеното наказание „лишаване от свобода” с диагностицираното биполярно афективно разстройство в ремисия. Тъй като в условията на затвора, при един по- дълъг период от време , това разстройство би могла да се активира и да доведе до тежки последици както за здравето и живота на подсъдимия, така и за здравето и живота на околните.

Водим от горното гореизложеното въззивният съд направи извода, че проверения съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

 

Предвид изложеното и на основание  чл.338 вр. чл.334 т.6  от НПК

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  ПРИСЪДА №14 по НОХД № 46/2018г.  по описа на  РС гр.Девня, трети  наказателен състав, с която подсъдимия Д.А.С., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.2, вр.ал.1 от НК

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                        

                                                                                        2.