РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 878
гр. Пловдив, 17 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното
от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1929 по описа
за 2018 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от О.О.С., с адрес ***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер
на 80 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда
да търпи и върши неща противни на волята за периода от
01.06.2007 г. до 20.06.2018 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, Затвора
гр. Пазарджик и задържането му под стража в ареста в гр. Кърджали, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна
площ на човек“), лоши хигиенни
условия в килиите (същите са мръсни,
с олющени стени, покрити с мухъл, олющен балатум, наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи), липса на постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел в килиите,
килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух, като
зимата е много студено, а лятото много горещо, липса на медицинско обслужване (не е лекуван и не е изпратен на ТЕЛК
въпреки заболяването му – туберкулоза, от което се е разболял през 2009 г.), с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
упълномощения представител адв. В.С., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От постъпила Справка рег. № 457/18 от 17.09.2018 г. от
Затвора Пловдив се установява, че през процесния период 01.06.2007 г. до
20.06.2018 г. О.О.С. е пребивавал в съответното място
за лишаване от свобода, както следва: от 01.06.2007 г. до 14.05.2009 г. в
Затвора гр. Пазарджик; от 14.05.2009 г. до 05.10.2009 г. в Затвора гр. Ловеч;
от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г. в Затвора гр. Пазарджик; от 26.11.2009 г. до
10.03.2014 г. в Затвора гр. Стара Загора; от 10.03.2014 г. до 10.12.2014 г. в
Затвора гр. Пловдив; от 10.12.2014 г. до 01.06.2015 г. в Затвора гр. Стара
Загора; от 01.06.2015 г. до 30.06.2016 г. в Затвора гр. Пазарджик; от
30.06.2016 г. до 10.01.2018 г. в Затвора гр. Стара Загора и от 10.01.2018 г. до
20.06.2018 г. в Затвора гр. Пловдив /л. 70/.
6. По делото е постъпил
отговор Рег. № 1231/25.10.2018 г. от Началника на Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Кърджали, в който се твърди, че ищецът е бил задържан в Арест –
Кърджали на 29.12.2006 г. по ДП № 776/2006 г. по описа на РУП – Кърджали, като
на 04.05.2007 г. е приведен в Затвора Пазарджик. В периода на пребиване в Арест
– Кърджали, същият е бил настанен в килия с площ от 4,96 кв.м., обособена с
вишка, пластмасови маса и табуретка, помещението няма собствен санитарен възел
и течаща вода, но на всички задържани е осигуряван достъп по всяко едно време
на денонощието до санитарния възел, обособен в ареста. Сочи се също така, че в
ареста има монтирани метални решетъчни врати, които осигуряват през деня достъп
до дневна светлина и проветривост, идваща от
прозорците на коридора срещу килиите, над вратите има монтирани решетки и
осветление. За посочения период не разполагат с данни дали лицето е било
настанявано с други лица. Освен това се твърди, че към онзи момент в ареста не
е имало въведени регистри и изисквания и извеждане на задържаните лица за
престой на открито или в обособени за целта помещения. За същия период на
лицето е било осигурявано медицинско обслужване от специалист – медицински
фелдшер /л. 144/.
7. От постъпили от Затвора
гр. Пазарджик писмо рег. № 3097/29.06.2018 г. /л. 26/ и писмо рег. №
547/07.08.2018 г. /л. 51/ се установява, че О.С. е постъпил в Затвора град Пазарджик
на 01.06.2015 г., съответно е преведен в Затвора град Стара Загора на
30.06.2016 г., като в този период последователно е пребивавал в следните спални
помещения:
- в периода 01.06.2015 г. – 24.06.2015 г.
включително е настанен в 310 спално помещение; квадратура без санитарен възел
14,44 кв.м.; санитарен възел 1,95 кв.м.; 5 бр. двойни вишки с размери 70/190
см.; 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см.; една маса и два стола; брой настанени
лишени от свобода – 9;
- в периода 25.06.2015 г. – 12.07.2015 г.
включително е настанен в 406 спално помещение; квадратура без санитарен възел
45,30 кв.м.; санитарен възел 1,29 кв.м.; 10 бр. двойни вишки с размери 70/190
см.; 10 бр. шкафчета с размери 45/40 см.; две маси и пет стола; брой настанени
лишени от свобода – 18;
- в периода 13.07.2015 г. – 06.09.2015 г.
включително е настанен в 501 спално помещение; квадратура без санитарен възел
30,54 кв.м.; санитарен възел 1,38 кв.м.; 6 бр. двойни вишки с размери 70/190
см.; 6 бр. шкафчета с размери 45/40 см.; 2 маси и 4 стола; брой настанени
лишени от свобода – 12;
- в периода 07.09.2015 г. - 30.06.2016 г.
включително е настанен в 803 спално помещение; квадратура без санитарен възел 21,07
кв.м.; санитарен възел 1,62 кв.м.; 4 бр. двойни вишки с размери 70/190 см.; 4
бр. шкафчета с размери 45/40 см.; една маса и 3 стола; брой настанени лишени от
свобода, както следва: от 07.09.2015 г. до 30.09.2015 г. вкл. – 8 л.с.; от
01.10.2015 г. до 31.01.2016 г. – 7 л.с.; от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. – 6
л.с.; от 01.03.2016 г. до 30.04.2016 г. – 8 л.с.; от 01.05.2016 г. до
31.05.2016 г. – 7 л.с.; от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. – 8 л.с..
Посочва се в
справката и че в спалните помещения има достъп на дневна светлина посредством
прозорци, чрез които се осъществява и проветряването на помещението, а в
тъмната част на денонощието светлината е изкуствена, санитарните възли са с
течаща вода.
Относно периода
01.06.2007 г. – 30.12.2009 г. и от 31.12.2010 г. до 01.06.2015 г. се сочи, че
не може да бъде предоставена информация в които точно килии е пребивавал
лишеният от свобода, тъй като срокът, определен в Номенклатурата на делата на
ГД „ИН“ за съхранение на сведенията за вечерна проверка е тригодишен и архивът
не е наличен.
8. По делото е постъпило Становище
Рег. № 2507/15.08.2018 г. на Началника на Затвора гр. Пловдив, в което се
твърди, че всички спални помещения, в които е бил настаняван ищецът, са били
със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода. Във всички спални
помещения има много добър достъп до естествена дневна светлина, прозорците са с
ПВЦ дограма /отваряеми/ и проветряването зависи от
желанието на самите лишени от свобода. В рамките на деня всички лишени от
свобода имат достъп до престой на открито не по-малко от един час дневно.
Отделно от това се конвоират до затворническите магазин, библиотека, баня,
храна, през който времеви период имат възможност за достъп на открито като
допълнителен престой извън посочения по-горе един час. Посочва се също така, че
вратите на спалните помещения не се заключват през светлата част на деня и
лишените от свобода могат свободно да се придвижват в коридора.
Относно наличието
на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив се твърди, че има сключен централен
договор /от ГДИН гр. София/ с обезпаразитяваща фирма,
която идва месечно да третира кухненските блокове и общите помещения, като при
постъпили оплаквания, винаги са се третирали и спалните помещения на лишените
от свобода, което е правено нееднократно. Във всеки коридор има обособени
спортни зали, в които желаещи лишени от свобода да поддържат спортна форма. В
затворническата кухня има назначени двама служители – главен готвач и домакин
хранителен склад, които осъществяват контрол и изпълнение на възложените задачи
от лишени от свобода. Те имат за помощници назначени лишени от свобода към
домакинския щат на Затвора гр. Пловдив. Всички работещи лишени от свобода са с
изрядни медицински документи, подготвени преди назначаването им. Относно
квалификацията им, от страна на затворническата администрация се твърди, че се
осигурява трудова квалификация в областта на общественото хранене, като се
подбират лишени от свобода, осъществявали трудова дейност като готвачи,
бармани, сервитьори, работници кухня, работник транжорна
и др., но при липса, се назначават след предварително обучение и лишени от
свобода без горепосочените специалности. Храната като калориен, качествен и
количествен състав, се сочи, че е на много добро ниво и реално е нямало писмени
или устни жалби от лишени от свобода не само за посочения период, а и по
принцип. Конкретно при престоя си в Затвора гр. Пловдив ищецът С. не е подавал
никакви жалби относно качеството на храната /л. 56/.
Към това
становище е приложена и Справка, от която се установява, че ищецът е настанен в
Затвора гр. Пловдив на 11.01.2018 г. в Приемно отделение, на 16.01.2018 г. е
разпределен на пост 6 в стая 18, която е с площ от 26,3 кв.м., като през този
период в нея са били настанени 7 лишени от свобода, като седми човек в стаята е
бил настанен В.Д.Д., работещ като агрегатчик
към домакински щат, платен труд, при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен
ден, с право да нощува в агрегатното помещение до освобождаването му на
18.07.2018 г. и реално в стаята за този период са нощували 6 л.с. Стаята разполага
със санитарен възел с постоянно течаща вода, разполага с два отваряеми прозореца, гледащи на запад с постоянна дневна
светлина и отлична естествена вентилация на спалното помещение. Стаите се
пръскат ежемесечно за насекоми, а при необходимост и по-често. Отоплението се
извършва посредством локално парно на природен газ, което се включва от 1
октомври до 30 април, или при три последователни дни със средноденонощна
температура по-ниска от 12 градуса и прогноза от НИМХ-БАН за трайно застудяване
/л. 57/.
Приложена е и
Докладна записка от 15.08.2018 г. от д-р В. В., лекар ординатор в МЦ при
Затвора Пловдив, ведно с 9 бр. медицински документи. Посочва се в нея, че С. е
боледувал от „Инфекциозно пневмонична ТБК на белите дробове“ през 2009 г. На
13.12.2010 г. е установена „ТБК>стадий на всмукване“ – с допълнително лечение 5 месеца. Излекуван е
окончателно. С. продължавал да настоява за ТЕЛК, но нямало данни за активност
на заболяването през 2016 г. На 10.01.2018 г. е приведен в Затвора Пловдив. На
12.07.2018 г. са му издадени 3 бр. медицински направления: МДД № 127 за
рентгенография на бял дроб; МДД № 128 за лабораторно изследване за кръв и
Медицинско направление № 561 за консултация с лекар специалист по пулмология и фтизиатрия. Сочи се също така, че на 17, 18 и 19.07.2018 г.
на 22 л.с. са изследвани храчки за Туберколоза в
Микробиологична лаборатория на Фтизиатрично отделение
на УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, но С. е изключен от списъка, тъй като е
отказал изследвания. От преместването си в Затвора Пловдив до момента на
подаване на исковата молба, С. не е имал оплаквания, които да наложат
извършване на изследване и контролен преглед. Напротив, имало е молби от негова
страна за работа в обособено производство и кухнята, сочещи, че е здравословно
добре и може да работи /л. 58 и сл./.
9. В хода на съдебното
производство е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, се
свежда до следното:
След запознаване
с всички приложени по делото медицински документи и след извършен преглед и
нови изследвания на ищеца О.О.С., вещото лице е
установило, че същият е боледувал и е излекуван от туберкулоза през 2009 г.,
видно от епикризата от Ловеч; получил е ТЕЛК решение за ХОББ през 2010 г.,
което към момента на извършване на прегледа, не може да бъде потвърдено с данни
от оплакванията на ищеца, както от физикалното
изследване и функционалното изследване на дишането. На въпроса, заболял ли е
ищецът от нещо по време на престоя му в затвора, от какво и каква е причината
на заболяването, експертът заявява, че ищецът се е разболял от туберкулоза по
време на престоя, което е видно от приложената епикриза. Не може да се направи
връзка между престоя му в затвора и заболяването от туберкулоза, защото
съгласно епидемиологичните данни за нашата страна, заразяването може да стане в
детска възраст и поради естеството на развитие на взаимоотношенията между
причинителя на туберкулозата и организма на човека (дълготрайната
скрита-латентна фаза на заболяването - без клинични прояви) да се боледува в
различни по-късни периоди на живота. От съществуващите в делото медицинска
документация и данни от епикризата, експертизата сочи, че лечението на
туберкулозата е проведено съгласно изискванията и нормативните документи на
Министерството на здравеопазването в България, както и в съгласие на
съществуващите указания на Световната здравна организация. Проведено е както
интензивно лечение в болницата, така и поддържащо лечение след това. Лекуван е
със съществуващите и утвърдени в цял свят медикаменти. Постигнат е добър ефект
и обезбациляване в обичайните срокове.
Рентгенографията показва липса на рецидиви 9 години след това. От медицинската
документация на делото няма данни за проведено лечение за ХОББ. От проведения преглед
вещото лице счита, че няма данни за ХОББ и не се налага лечение. Всичко това
е довело до извода, че ищецът О.О.С., е клинично здрав и не страда от туберкулоза и ХОББ
към момента на изготвяне на експертизата.
Допълнително в
съдебно заседание вещото лице д-р Д. заявява, че е направил преглед на ищеца,
който преглед е включвал анамнеза - разпит на болния, в който той обяснява
неговите оплаквания и преглед - преслушване на болния със слушалки. След тези
две неща, които спадат към физикалното изследване, е
направена снимка и храчка за изследване на бацили за туберкулоза, както и
функционално изследване на белия дроб, където се виждат капацитетите му, което се прави в една референтна лаборатория
за изследване на дишането, където се изследват обемите и капацитетите на дихателния
процес чрез вдишване и издишване от пациента. На базата на тези изследвания е
изготвена и медицинската експертиза. Експертът е изследвал също така и снимки,
измервания на храчки от предишни години, които са правени от медицинското
обслужване от затвора, за които има данни по делото. Даден е отговор на
зададените въпроси така, както са формулирани като всички необходими
изследвания във връзка със задачата, която е поставена, са направени. Ищецът е посетил
две отделения, за да се извършат изследванията. Едното отделение е по фтизиатрия и другото е катедрата по патофизиология, където
се намира лабораторията за изследване на дишането. Заболяването туберкулоза е
установено през 2009 г. в затвора.
10. По делото са разпитани
трима свидетели.
Първият – Х.В.Т., разпитан в съдебно заседание,
проведено на 12.10.2018 г., заявява, че познава ищеца от Пазарджишкия затвор от
2016 г. – 2017 г., където били заедно 6 месеца. Свидетелят го прехвърлили от
18.12.2015 г. до 24.06.2016 г. в Затвора Пазарджик. За този период О.С. през
цялото време бил в Затвора Пазарджик в 803 килия, а свидетелят бил в 805 килия.
Вътре в килията били по 14 човека в стая, осветлението не било както трябва.
Нямало нормални условия в тяхната стая. В 803 не знае колко човека били, но
според него били поне 10 човека. Осветлението не само в тяхната килия,
навсякъде било лошо. Имало малки прозорци за светлина. Прозорчетата били с
размери 60 на 60 сантиметра. Прозорците били може би 4 или 5 на брой във всяка
една стая. И в 805, и в 803 килии имало по 4-5 прозореца, малки според него, с
размери 60/60. Тези прозорци не се отваряли, доколкото
си спомня, само един се отварял в тяхната килия. В 803 килия, в която бил ищецът
не знае дали се отваряли прозорците и колко. На тази светлина трудно можело да
се чете. Те били две преходни стаи, едната била с дюшеме от дърво, нямало
никаква хигиена, дъските от дюшемето се размествали и непрекъснато ги
намествали. В Пазарджишкия затвор имало плъхове като катерици. Обикаляли между
тях, по леглата се мушели, в столовата ги имало, в бидоните се давели. В
тяхната стая имало течаща вода и тоалетна, но имало стаи, в които нямало. В 803
килия не си спомня дали имало течаща вода и тоалетна. Имало килии, в които
имало течаща вода и тоалетна, в други килии нямало. Храната, която ядели, не
знае къде са били предишната вечер плъховете, защото те се разхождали
навсякъде. От време навреме влизали и в килията на О.С.. Той обикновено си
лежал на леглото, не бил много разговорлив. Свидетелят влизал в неговата килия
за малко, но не обръщал внимание в какво състояние е. В приемната имало
най-много дървеници и хлебарки, прозорците били изпочупени и там най-много се
настивало. Свидетелят точно там настинал. Той от 15.03.2015 г. бил в
Пловдивския затвор. От 24.06.2016 г. бил в пловдивския арест на
“Ал.Стамболийски” 4, там храната била много лоша, постоянно давали грах, всяка
една манджа била с грах. От тази дата до момента е в затвора Пловдив. Не знае О.С.
от кога е в затвора Пловдив, но напоследък го виждал по карето, на храна, но
почти не контактувал с него. Те били в различни отряди. Нямал пряк контакт с
него, не може да кажа как се чувства. В Затвора Пловдив имало достъп до студена
течаща вода и тоалетна, но условията били крайно мизерни, вратите били изгнили,
имало дупки, всичко било олющено. Той не знае О. в коя килия е. От известно
време започнал да събира дървениците.
Свидетелят показа
на съда пликче, в което е поставил дървениците, за които твърди в свидетелските
си показания.
Заявява, че от
тези дървеници не можело да се спи, това е нечовешко. Пръскали за хлебарки, но
не и за дървеници, но пръскали с разреден разтвор, защото хлебарките не
умирали. Тяхно било задължението да почистват помещенията. Те си спазвали
дежурствата за почистване на килиите, но нямало с какво да почистват. Пускали
молби да им дадат кофи, парцал, метла и лопата или да им бъдат донесени от
близките, но отрядната Т.Ц.им отказвала и им връщала молбите, дори някой път и
не им връщала молбите. Чистели с някаква стара кърпа, с някакви стари метли от
карето или си пригаждали разни неща. В коридора имало възможност да се
разхождат свободно. Нямали право да посещават други спални помещения, но те си
влизали за малко по стаите – да играят карти или нещо друго. На два месеца един
път се пръскало за хлебарки. Свидетелят лично попитал за какво пръскат и му отговорили,
че за хлебарки пръскат, но хлебарките не умирали. Пускали са молби и жалби за
тези дървеници и хлебарки, но не са получавали отговор. И до Главна дирекция са
писали, но до тях не отивали жалбите. Не искали дори да им дадат изходящ номер.
На карето като излизали, нямало тоалетна и чешма и при необходимост трябвало да
се връщат в стайните помещения за тоалетна, но тогава времето свършвало.
Вторият свидетел
– Н.М. С.– разпитан в съдебно
заседание, проведено на 07.12.2018 г. заявява, че от юни 2008 г. до септември
2009 г. с О.С. са били в затвора гр. Пазарджик, в една килия. В килията били
18-19 човека. Тоалетна имало в килията и течаща вода с мивка, но имало много
влага в стаята. Капело влага от тавана, прозорците били счупени. Там О.С. се
разболял от туберкулоза. Ходил на лекар, който му казал: “нищо ти няма, ще се оправиш” и му дал два-три парацетамола.
Неговите оплаквания във връзка със заболяването започнали от декември 2008 г. и
три-четири месеца никой не му обръщал внимание. Ядял хляб и повръщал, вода пиел
и пак повръщал. И накрая, свидетелят не си спомня точно кога, било през март –
април, когато ищецът припаднал и тогава го изнесли в болница. Свидетелят също
се разболял от туберкулоза и бил пет месеца в Ловеч. О.С. бил вече в затвора Пазарджик,
когато него през юни месец 2008 г. го отвели там. О. пушел цигари, когато били
заедно в килията. Сега не знае дали пуши, защото не са заедно. Никога не бил го
виждал да си взема наркотици и да се боцка. С.не води дело срещу държавата. Не
знае колко му остава да лежи от наказанието. Ищецът от доста време бил в
затвора. О.С. сега бил в Пловдивския затвор, а свидетелят бил в затвора в
Пазарджик.
Третият свидетел
- М. М.Ф. – разпитан в съдебно
заседание, проведено на 18.01.2019 г. заявява, че познава О.С., пет-шест месеца
са били заедно в затвора в Пазарджик, в 803 килия, осмо отделение. В тази килия
са били с ищеца от края на 2015 г. до първите месеци на 2016 г. В килията са
били 8-9 човека, тясно е било вътре в килията, мизерия. Леглата в килията са
били двойки, едно над друго. Свободни легла е нямало. Леглата в килията са били
8-9. Единични легла е нямало. От Главната дирекция е имало разпореждане за
преглед на О.С., но не са го закарали на преглед. Свидетелят е видял
разпореждането и го е прочел от О., той е имал документи. В килията е имало
дървеници, хлебарки, било е мизерия вътре. Храната е била слаба, колкото са
давали - толкова. Осветление е имало в килията, можело е да се чете. В килията е
имало студена вода и тоалетна. Прозорците на килията са били два обикновени
прозореца, които се отваряли. След многократните ходения на О.С. - по
три-четири пъти е ходел на ден да говори с доктора в затвора да му обърне
внимание, да го прегледа, заради тези разпореждания, които е получил от
Главната дирекция, но не са му обърнали внимание. Докато са били заедно в
затвора в Пазарджик ищецът заради тези неща, че не са го преглеждали, е направил
гладна стачка. За това много са го тормозили служителите, но затворниците не са
го тормозили. Тормозът се е изразявал в това, че когато е искал да ходи при доктора,
не са го пускали и само в това се е изразявал тормозът. Свидетелят уточнява, че
не самите служители са го тормозеха, а докторът го е тормозел, защото той не го
е допускал до преглед. По всяко време лишените от свобода имали право да излизат
по коридорите. От три-четири месеца свидетелят е в затвора Пловдив - от първи
октомври миналата година.
11. В хода на съдебното
производство по делото са приети също така и приложените към исковата молба
доказателства /л.7-19/; Справка изх.№ 1730/09.08.2018 г. от Затвора гр. Стара
Загора /л.53-54/; писмо Рег. № 21/18 от 17.09.2018 г. на Началник Затвора гр. Пловдив /л.72/;
Докладна записка Рег. № 685/17.09.2018 г. на д-р К.Д.– Директор МЦ при Затвора –
Пловдив, ведно с приложените към нея 11 бр. медицински документи /л.74-100/;
копия от писма – отговори на отправени от ищеца жалби да различни институции
/л.101-109/; Становище рег. № 971/26.11.2018 г. от Затвора гр. Пловдив /л.146/;
Справка от Затвора гр. Пловдив от 18.12.2018 г. /л.180 и сл./; График за
почистване на стая на пост VІ /л.184/; 3 бр. жалби на ищеца от 07.12.2018 г.
/л.147/, от 18.12.2018 г. 8л.186-187/, от 18.01.2019 г. /л.189/, както и
Молба-декларация от същия от 18.01.2019 г. /л.190/.
ІІІ. За правото:
12.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрациите на Ареста в гр. Кърджали, Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр.
Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща,
разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, е административна по своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че С. през исковия период 01.06.2007 г. –
20.06.2018 г. не е пребивавал в Ареста гр. Кърджали, а в останалите заведения,
в които се твърди, че е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, съответно Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр.
Пловдив е пребивавал както следва: от 01.06.2007 г. до 14.05.2009 г. в Затвора
гр. Пазарджик; от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г. в Затвора гр. Пазарджик; от
10.03.2014 г. до 10.12.2014 г. в Затвора гр. Пловдив; от 01.06.2015 г. до
30.06.2016 г. в Затвора гр. Пазарджик и от 11.01.2018 г. до 20.06.2018 г. в
Затвора гр. Пловдив.
За останалите периоди (от 14.05.2009 г. до 05.10.2009 г.;
от 26.11.2009 г. до 10.03.2014 г.; от 10.12.2014 г. до 01.06.2015 г. и от
30.06.2016 г. до 10.01.2018 г.) се установи, че лицето е пребивало в други
заведения, а именно Затвора гр. Ловеч и Затвора гр. Стара Загора, които обаче
не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
При това положение, и с оглед изрично заявеното от
пълномощника на ищеца в първото по делото съдебно заседание, че няма да прави
уточнение спрямо периодите, посочени в исковата молба, възведените в
обстоятелствената й част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3
от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от С., ще следва да
бъдат разглеждани, както следва: за Затвора гр. Пазарджик в периодите от
01.06.2007 г. до 14.05.2009 г., от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г. и от
01.06.2015 г. до 30.06.2016 г., съответно за Затвора гр. Пловдив в периодите от
10.03.2014 г. до 10.12.2014 г. и от 11.01.2018 г. до 20.06.2018 г.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Следва, с оглед възражението на процесуалния представител
на ответника да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
13. На първо място,
и с оглед наведените възражения от страна на ответника в отговора на исковата
молба, че сумите, които се претендират за периода преди 2013 г., не се дължат
поради изтекла погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт,
се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да
бъде осъществено единствено доброволно /аргумент от чл.118 от ЗЗД/. И
най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено
от страна на ответника в отговора на исковата молба.
По отношение на периодите от 01.06.2007 г. до 14.05.2009
г. и от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора
гр. Пазарджик, съдът констатира, че е изтекъл давностният срок за предявяване
на иск.
Това е така, защото в случая приложение следва да намери Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№
3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от
момента на преустановяването им. А от
приложените по делото справки се установява, че на 14.05.2009 г., съответно на 26.11.2009
г. дори и да са били налице твърдените незаконосъобразните действия и
бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора гр. Пазарджик,
същите следва да бъде прието, че са преустановени, доколкото ищецът на тези
дати е бил приведен в други заведения, а именно – Затвора гр. Ловеч и Затвора
гр. Стара Загора.
С други думи казано, искът за периода 01.06.2007 г. -
14.05.2009 г. е следвало да бъде предявен най-късно до 14.05.2014 г., а за
периода 06.10.2009 г. – 26.11.2009 г. – най-късно до 26.11.2014 г. Исковата
молба обаче, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана
на 22.06.2018 г., т.е. искът за периодите от 01.06.2007 г. до 14.05.2009 г. и
от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр.
Пазарджик, е погасен по давност.
При това положение, следва отхвърляне на предявения иск в
тази част, поради погасяването му по давност. Неоснователен е и обусловеният от
него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
14. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
15. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното
му наказание в периода от 10.03.2014 г. до 10.12.2014 г. включително и от
11.01.2018 г. до 20.06.2018 г. включително в Затвора гр. Пловдив, както и в
периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2016 г. в Затвора гр. Пазарджик, са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла
и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством
централно парно. Непротиворечиви в тази насока са показанията на разпитаните по
делото свидетели, посочени от ищеца.
Действително, от показанията на разпитаните по делото
свидетели и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са
с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените
от свобода, които се грижат за почистването.
16. По отношение
твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно
състояние на С., съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т.ч. и от изготвената СМЕ не може да бъде направен извод
ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през разглеждания период от
01.06.2015 г. до 30.06.2016 г., когато е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик,
съответно от 10.03.2014 г. до 10.12.2014 г. и от 11.01.2018 г. до 20.06.2018 г.,
когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, за решението на който да му е било
отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение
или специализирано лечение.
От представения по делото Здравен картон на С. за
първоначален медицински преглед от 10.03.2014 г., се установява, че същият в
момента на настаняването му в Затвора гр. Пловдив е бил клинично здрав,
клинично здрав е бил и при постъпването му в Затвора гр. Пазарджик на
01.06.2015 г. /л. 78 и сл./. Не се установява и активност на болестта туберколоза през търсения период, от която ищецът твърди да
е заболял в затвора. В този смисъл са представените по делото Докладна записка
от 15.08.2018 г. /л. 58/, Резултат от извършена лицева рентгенография на белите
дробове и сърце в право положение от 21.06.2016 г. /л. 65/, както и 2 бр.
Докладни записки от 12.05.2016 г. /л. 64 и л.66/. Горният извод се подкрепя и
от приетата по делото СМЕ.
17. Установява се
обаче, че в периодите от 10.03.2014 г. до 09.12.2014 г. включително и от
11.01.2018 г. до 20.06.2018 г. включително, когато е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, както и в периода от 01.06.2015 г. до 29.06.2016 г. включително,
когато е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, т.е. за 831 дни, С. е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание С. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
17. Съдът приема за
доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период,
доколкото от страна на ответника се твърди единствено, че са сключени договори
с обезпаразитяваща фирма, но каквито и да било
доказателства в тази насока не са представени, в т.ч. и такива за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В подкрепа на това оплакване
на ищеца са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
18. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането от 10.03.2014 г.
до 09.12.2014 г. вкл., от 01.06.2015 г. до 29.06.2016 г. вкл. и от 11.01.2018
г. до 20.06.2018 г. вкл. характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1 700
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 80 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (1 700 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
19.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 62 лв., съразмерно уважената
част от иска.
20. При този изход
от производството и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във връзка с
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Административен съд – Пловдив деловодни разноски в размер на 290 лв., за
изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството СМЕ и държавна
такса.
21. С оглед изхода
на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ответника не се дължи
присъждане на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на О.О.С., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 1 700,00 лв. за претърпени неимуществени вреди за
периода от 10.03.2014 г. до 09.12.2014 г. вкл., от 01.06.2015 г. до 29.06.2016 г. вкл.
и от 11.01.2018 г. до 20.06.2018 г. вкл., както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 22.06.2018 г. – датата на подаване
на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер
от 80 000 лева за останалите периоди в обхвата на претендирания - 01.06.2007 г.
до 20.06.2018 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати в полза на адвокат В.С. ***, сумата от 62 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1929
по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 290 лв.,
представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещо
лице и държавна такса, които следва да се заплатят по сметката на съда за
държавни такси.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: