Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик., 26.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при
участието на секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията ПОПОВА
гр. д. № 1308 по описа на РС Пазарджик за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** *** иск с
правна квалификация - чл.344 ал. т.1, 2 и 4 от КТ срещу „Териториален
център за пътнически превози Пловдив" със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, п.к. 4002, бул. „Васил Априлов" № 3 - поделение, със статут
на работодател и предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, към „БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД, ЕИК:1754056470125 за признаване на извършеното със
заповед № 52/23.01.2017г.
прекратяване
на трудовото му правоотношение за незаконно, възстановяване на длъжността,
която е заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение и
постановяване ответника да поправи основанието за уволнението на ищеца, вписано
в трудовата книжка или други документи на същият.
Твърди се в
исковата молба, че до 21.03.2017 г. ищецът работил в „Превозна служба" гр.
Септември, където изпълнявал длъжността „Кондуктор". Предприятието където
полагал труд било част от структурата на „Териториален център за пътнически
превози Пловдив" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к.
4002, бул. „Васил Априлов" № 3 - което от своя страна било поделение със
статут на работодател и предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ към
„БДЖ - Пътнически превози" ЕООД. Твърди, че той лично изпълнявал трудовите
си задължения в гр. Септември, в „Превозна служба" гр. Септември.
На дата
20.03.2017 г., когато следвало да се яви на работа на работното си място в
„Превозна служба" гр. Септември, след продължителен отпуск по болест,
който ползвал от 14.12.2016 г., се обадил на дежурния инструктор за да разбере
за работния си график. За негова изненада му съобщили, че докато е бил в отпуск
по болест му било прекратено трудовото правоотношение на незнайна за него дата,
поради наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание - уволнение. На
следващия ден в управлението на предприятието, към което работил, в гр.
Пловдив, му била връчена Заповед № 52/23.01.2017 г. издадена от работодателят му
- Ръководителя на „Териториален център за пътнически превози Пловдив"
/ТЦПП Пловдив/. Едва след като получил заповедта прочел и разбрал, че му е
наложено и защо дисциплинарното наказание.
Изложените факти
и обстоятелства, които прочетол в заповедта за дисциплинарно уволнение и с
които едва тогава за първи път се запознал, не отговаряли на истината, вменявали
му се във вина неща, които не бил извършвал. Посочвали се в заповедта редица
заповеди с твърдението, че ги бил нарушил. Твърди, че въпросните заповеди не били
свеждани до знанието му, не знаел за съществуването им.
Твърди се,че през
времето в което бил в отпуск по болест е лежал в болнични заведения, ежедневно ходил
на процедури по болнични кабинети и не е и нямало как да е получавал каквито и
да било документи изпратени му от работодателя, чрез които да е известен и да
се запознае, че срещу него се води някакво дисциплинарно производство. Твърди,
че не по негова вина не е получил каквито и да било документи от службата му и
по никакъв начин не бил възпрепятствал получаването на такива. Докато бил лежащ
в болнично заведение и/или е бил на болнични процедури е бил обективно
възпрепятстван на адресната си регистрация да получи каквото и да било във
връзка с водено срещу него дисциплинарно производство, да се запознае с факти и
обстоятелства и да вземе становище.
Твърди, че след
като не е получил нищо на адреса си по
местоживеене, който не бил променял и същият бил добре познат на работодателят
му, му е нарушено законно гарантираното право да защитя правата и интересите си
и възможността най-малкото да изложи своите факти, аргументи и възражения във
връзка с воденето срещу него дисциплинарно производство. Ако работодателят му бил
спазил стриктно предвидената в КТ процедура по налагане на дисциплинарно
наказание, щял да се увери, че не той е предизвикал скандал със служители на
„Превозна служба" гр. Септември, част от структурата на „Териториален
център за пътнически превози Пловдив" към „БДЖ - Пътнически превози"
ЕООД, а напротив, че той лично е съм пострадало лице от незаконосъобразното
поведение и физическо насилие от страна на такива служители, за което представял
фиш за оказаната му спешна медицинска помощ по амб. № 4496/12.12.2016 г. от
ЦСМП филиал гр. Септември. Но след като не му била дадена възможност да обясни
от негова гледна точка какво е станало през нощта на 11 срещу 12 декември 2016
г. в службата в гр. Септември, и тези негови обяснения не били взети в предвид
от работодателят му, то считал, че процедурата по налагането на дисциплинарно
наказание била тотално опорочена и издадената от работодателят му и Ръководител
на ТЦПП Пловдив заповед била незаконосъобразна и подлежала на отмяна.
Твърди се също,
че освен опорочената процедура; по налагане на дисциплинарно наказание, водеща
до незаконесъобразност на атакуваната заповед, то същата страдала и от други
пороци, които на собствено основание релевирали заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Така например преценката на работодателя за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание била основана на вече издадена от него
Заповед № 627/27.10.2016 г. с която той му бил наложил дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение". Същата заповед обаче, не била влязла в
законна сила и била предмет на друг трудов спор за който било образувано гр.
дело № 4640/2016 г. по описа на PC Пазарджик,
производството по което продължавало и към настоящия момент и делото било
висящо. Самия факт, че заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" е
оспорена за нейната законосъобразност пред съответния компетен съд и
производството по делото продължавало, то това означава, че същата не влязла в
сила и не е и не можело да е произвела правно значимо действие към момента на
налагането на дисциплинарното му наказание „уволнение". Така налагането по
отношение на него на най-тежкото дисциплинарно наказание, на основание, че
съществува предходно наказание „предупреждение за уволнение" било
незаконосъобразно и само на това самостоятелно основание, следвало наложеното му
дисциплинарно наказание „уволнение" да бъде отменено.
Твърди се в
исковата молба, че работодателят му не можел и не следвало да основава
действията си на не стабилизиран административен акт, но това пък съвсем явно
говорило за последователност и зле прикрита тенденциозност в поведението му
спрямо него.
Друго нарушение
при издаването на атакуваната заповед била неправилната преценка на
работодателя за адекватност на вмененото му нарушение на трудовата дисциплина,
ако такова изобщо съществувало, с тежестта на наложеното крайно тежко наказание
„уволнение". Преценката на работодателя подлежала на съдебен контрол, като
считал, че съда, след като прецени всички факти и обстоятелства ще стигне до
извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед и на това несъответствие на
вменено нарушение и наложено наказание. Изразява съмнение и оспорва твърдения в
атакуваната заповед факт на взимане на предварително разрешение от „Инспекция
по труда" гр. Пловдив за дисциплинарното му уволнение през времето, когато
ползвал разрешен му по съответния ред отпуск по болест.
Освен
незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение, поради
налагането му на дисциплинарно наказание „уволнение", оспорвам и
наложената му парична санкция на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, която била
неоснователна поради незаконосъобразност на самата атакувана заповед.
Твърди, че за да
защити правата и интересите си счита, че следва да се запознае по-подробно с
проведената процедура по налагането на дисциплинарно наказание по отношение на
него и едва след това да посочи своите доказателства и аргументи, тъй като нищо
от това което прочел във връчената му заповед за уволнение не знаел кога се
било случило.
Твърди, че ответника
бил прекратил трудовото му правоотношение с уволнение неправомерно, както в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 193 от КТ, така и на посочени в
атакуваната заповед неистински обстоятелства, вменени му, като извършени от него
нарушения на трудовата дисциплина, без да ги е осъществил и без да са налице обективни
доказателства за вината му, а не на последно място и основана на предходна заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, която не била влязла в законна сила и
не била произвела правно значимо действие.
Оформен е петитум, съдът да се
произнесе с решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да
постановите неговата отмяна; Да го възстанови на предишната му
работа; Да постановите ответника да поправи основанието
за уволнението му, вписано в трудовата му книжка или в други документи;
Претендират се сторените по делото
разноски.
Представят
се писмени доказателства.
В
законоустановеният срок е депозиран от ответника отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който се твърди, че със заповед № 52/
23.01.2017г. на Ръководител ТЦПП Пловдив било
прекратено трудовото правоотношение с Х.Х. чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение".
В
Пътнически център Пловдив бил постъпил рапорт с вх. №
286/16.12.2016г. от А.Ш. - началник влак от Превозна служба Септември. В него било описано, че на 12.12.2016г. след приключване на
дежурството от влак 125 г-н Ш. се бил настанил
в стая № 11 на Превозна служба Септември за почивка. Около 03:30часа той и
колегата му С. М. са били събудени от силен шум в коридора на етажа,
предизвикан от Х.Х.. Същият викал обиди на етническа основа към колегите си в
стая 11. Последвало е влизане на Х. в стаята, където са били настанени Ш. и М.,като
ищецът бил налетял на бой без да бъде предизвикан. Ш.
позвънил на дежурния диспечер и посъветван от него се е обадил и на телефон
112. През това време дежурният инструктор превозни бригади се е качил на втория
етаж и е прибрал Х. в съседната стая. Ищецът обаче излязъл от нея с нож в ръка и
налетял към Ш. със закани. Инструктор превозни бригади успял да му вземе ножа,
като през това време пристигнала и полицията. Х. се държал непристойно и с
органите на реда, които са го отвели с тях. Ищецът не бил
предизвикан за поведението си и според г-н Ш. бил във видимо нетрезво
състояние.
За
изясняване на случая са поискани обясняния от А.Ш., С. М., дежурният инструктор
А.Т., Х.Х., както и била поискана информация от
Районно управление гр. Септември.
Постъпило
било писмено обяснение от А.Ш. и от С. М., в което напълно се подкрепяло
заявеното в подадения рапорт.
В
обяснението си А.Т., който бил дежурен инструктор, превозни бригади на
11/12.12.2016г. , заявявал, че около 03:30ч. чул силен
шум от втория етаж и се качил да види какво става. Заварил Х.Х. и А.Ш. да се
карат, при което прибрал Х. в неговата стая. Същият обаче излязъл отново от стаята си и Т. видял нож в ръката му, който бил успял да вземе. През това време дошла и полицията,
която прибрала Х..
От
Районно управление гр. Септември било
постъпило писмо с per. № УРИ: 340000- 7956/16.12.2016г.
. в което се посочвало, че около 04:10ч. на
12.12.2016г. бил получен сигнал за възникнал скандал в
сградата на Превозна служба Септември. Изпратеният на място дежурен екип
установил, че Х.Х. бил в явно нетрезво състояние и влязъл в стаята на лицата А.Ш.
и С. М.. събудил ги е и започнал да отправя обидни думи и закани за
саморазправа спрямо тях. На Х. му бил
съставен АУАН за скандалното му поведение на основание чл.2. т.6 от Наредба за
поддържане и осигуряване на обществения ред на територията на Община Септември,
както и Протокол за предупреждение на основание
чл.65 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за да не влиза в спор и
саморазправа с Ш. и М. по какъвто и да е повод. Х. отказал да подпише
съставените му АУАН и Протокол, както и да даде писмено обяснения по случая.
Изготвено
било искане на обяснение по чл.193, ал.1 от КТ с
изх. № 338/20.12.2016г. до Х.Х., което било изпратено
по пощата с обратна разписка на посочения в личното му трудово досие адрес, тъй
като ищецът бил в отпуск за временна нетрудоспособност. Писмото било е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.
Съгласно
болничния лист на
ищеца № Е20167613394, издаден от
МБАЛ Здраве - Велинград ЕООД, за периода от 15.12.2016г.- 17.01.2017г. му бил определен 4 дни болничен режим - от 15.12.2016г. до
18.12.2016г. вкл. и 30 дни домашен режим, като писмото с искането на обяснение било изпратено след приключване на болничния му престой и
би следващо ищецът да е бил в дома си.
Ищецът
се бил снабдил и с последващ болничен лист №
Е20167570330, издаден от ДКЦ 1 Велинград ЕООД за периода от 18.01.2017г. до
16.02.2017г. с определен домашен режим.
Предвид
ползването на отпуск за временна нетрудоспособност от ищеца работодателят бил поискал предварително разрешение от Дирекция „
Инспекция по труда гр. Пловдив за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.330, ал.2,г.6 от КТ.
С
писмо с вх. № 136/20.01.2017г. от Директор на Дирекция „ Инспекция по
труда"" гр. Пловдив било дадено предварително
разрешение на основание чл.ЗЗЗ, ал.1, т.4 от КТ на ТЦПП Пловдив да се прекрати трудовото правоотношение с Х.Д.Х. на
основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ.
Със
заповед № 52/ 23.01.2017г. на Ръководител ТЦПП Пловдив било прекратено трудовото правоотношение с Х.Х. чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение".
Тъй
като ищецът все още бил в отпуск за временна нетрудоспособност заповедта му била изпратена по пощата с обратна разписка. Пликът отново
бил върнат в цялост с отбелязване, че пратката е
непотърсена.
Прието било от ответника, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от 15.02.2017г. - датата, която била посочена от пощенската служба за връщане на пратката.
Твърди се, че абсолютно неверни били твърденията на ищеца, че на 20.03.2017г. като се бил обадил на дежурния
инструктор да разбере графика си с изненада научил, че му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение", с което му било прекратено и трудовото правоотношение.
Не
отговаряли на истината и останалите твърдения в исковата
молба, че ищецът не бил запознат с цитираните в заповедта за наказание
заповеди, които се твърди, че бил нарушил. В заповедта за уволнение било посочено, че ищецът е нарушил т. 1 от Заповед №
51/30.01.2015г. на Управителя на „БДЖ-Пътнически превози" ЕООД, №
68/05.02.2015г. на Директор ППП Пловдив и № 1/21.03.2016г. на Началник Превозна
служба Септември, с които се забранява внасянето и употребата на алкохол в
сградите на „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД. Със заповеди № 51 и № 68
ищецът бил запознат лично срещу подпис, а със заповед №
1/21.03.2016г. бил запознат на 25.03.2016г. отново срещу подпис.
Наред с това поведението на кондуктор Х.Х. било в
нарушение на задълженията му по Етичен кодекс: стандарти за почтеност и
професионално поведение в Холдинг „ Български държавни железници" да се
държи почтително и да се отнася към другите с уважение. Съгласно кодекса
грубостите между служителите са напълно неприемливи. Съгласно подписаната от
него длъжностна характеристика Етичният кодекс е основен документ, който
лицето, заемащо длъжността, трябва да познава, т.е. познаването на Етичния
кодекс е задължение на ищеца.
Наред
с това на 28.10.2016г. на ищеца лично била
връчена Заповед №627/27.10.2016г. на Ръководител ТЦПП Пловдив, с която на ищеца
било наложено дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение" отново за употреба на алкохол в сградата на
Превозна служба Септември и грубо отношение и обиди към колеги. В тази заповед били цитирани разпоредбите на Заповед № 51 /30.01.2015г.
на Управителя на „БДЖ- Пътнически превози" ЕООД, № 68/05.02.2015г. на
Директор ППП Пловдив и № I/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември,
както и задължението съгласно Етичния кодекс да се държи почтително и да се
отнася с уважение към другите, както и че съгласно кодекса грубостите между
служителите са напълно неприемливи.
Твърди се,че дори
да се приемело, че ищецът не е бил запознат от по-рано с
тези документи, то със сигурност на 28.10.2016г. се бил запознал със съдържанието им, цитирано в заповедта за
наказание „ предупреждение за уволнение", като бил нарушил абсолютно същите разпоредби няколко седмици
по-късно и те били залегнали и в заповедта за уволнение.
Необоснован
бил доводът на ищеца, че преценката на
работодателя за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание било основано на вече издадената от него Заповед
№627/27.10.2016г„ с която му било наложено дисциплинарно
наказание „ предупреждение за уволнение" и която не била влязла в сила.
Извършеното
от ищеца нарушение на 11/12.12.2016г. било
достатъчно тежко по своя характер, за да обоснове налагането на най-тежкото
предвидено дисциплинарно наказание. Същият не само бил нарушил заповедите за забрана за употреба на алкохол
в сградите на БДЖ, той бил застрашил живота и
здравето на своите колеги, като не само им отправял психически тормоз,
обиждайки ги с нецензурни думи, но проявил и агресия, налитайки на бой и дори
се е наложило Инструкторът да отнеме нож от ръцете му. Поведението на ищеца
предизвикало основателен страх у колегите му Ш. и М., които са повикали
полицейски служители.
Фактът,
че това не бил първи подобен случай на агресия от страна на
ищеца в пияно състояние спрямо колеги в сградата на Превозна служба Септември,
единствено допринася за още по-голямата категоричност за съответствието на
наложеното наказание с извършеното нарушение.
Съдът като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
По същество ищецът излага съображения, че работодателят не е
спазил процедурата по чл.333
от КТ и не е поискал предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение от областна Дирекция“ Инспекция по труда“ в района, на която се намира мястото на работа на работника, въпреки
че същият е бил в отпуск поради заболяване
по смисъла на чл.333 ал.1 т.3 от КТ.
Освен това са изложени съображения,
че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ за даване на
обяснения или за изслушване на работника /ищеца/ във връзка с инцидента, по
повод на който е издадена процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Твърди
се , че причина за това не е недобросъвестното поведение на служителя, а
липсата на активност от страна на работодателя да предостави възможност на
същият за изслушването му преди да пристъпи към налагане на дисциплинарното
наказание. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът от
своя страна, счита, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца с ответника - работодател, тъй като обективно ищецът е извършил описаните
в заповед № 52/23.01.2017г. дисциплинарни нарушения. Твърди се, че на ищецът към
датата на уволнението е била връчена заповед № 627/27.10.2016г. на Ръководител
ТЦПП Пловдив, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение'' за употреба на
алкохол в сградата на Превозна служба Септември и грубо отношение и обиди към
колеги. В тази заповед били цитирани разпоредбите на Заповед № 51 /30.01.2015г.
на Управителя на ,,БДЖ- Пътнически превози" ЕООД, № 68/05.02.2015г. на
Директор ППП Пловдив и № 1/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември,
както и задължението съгласно Етичния кодекс да се държи почтително и да се
отнася с уважение към другите, както и че съгласно кодекса грубостите между
служителите са напълно неприемливи. В тази връзка ищецът бил запознат с основанията за
прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като дори да се приеме, че
същият не е бил запознат от по-рано с
тези документи, то със сигурност на 28.10.2016г. се е запознал със съдържанието
им, цитирано в заповедта за наказание , предупреждение за уволнение", като
е нарушил абсолютно същите разпоредби няколко седмици по-късно и те са
залегнали и в заповедта за уволнение.
Твърди се, че
работодателят е изпратил искане за
обяснение по чл.193. ал.1 от КТ и до ищеца по пощата, с обратна разписка, като
писмото е върнато като непотърсено. Върху същото имало отбелязвания на
пощенския служител на кои дати е посещавал адреса, като от представеното копие на върнатия плик, имало отбелязване от пощенския служител че е
посещавал адреса на 12.12.2016г. и на 29.12.2016г. и след като адресатът не е намерен е залепено
уведомление сам да си потърси писмото в пощенската служба. Ищецът не е сторил
това именно поради което пликът е върнат като „непотърсен". По същият
начин е върнат и пликът, с който е изпратена заповедта за уволнение - като „непотърсен".
Изразява се становище, че ищецът умишлено се е укривал с цел осуетяване контакт с работодателя.
Досежно
възражението на процесуалният представител на ищеца, че работодателят не е
спазил процедурата по чл.333
от КТ и не е поискал предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение от областна Дирекция“ Инспекция по труда“ в района, на
която се намира мястото на работа на
работника, ответника твърди, че ТЦПП Пловдив е със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив. Трудовото досие на ищеца се намирало в гр. Пловдив. Цялата
документация по събраната дисциплинарна преписка се е събирала в гр. Пловдив.
Заповедта била изготвена в гр. Пловдив. Освен това в КТ не било записано
изрично коя Териториална дирекция следва да даде предварителното разрешение. На
основание действащия устройствен правилник Териториална дирекция „ Инспекция по
труда" гр. Пловдив е била абсолютно компетентна да даде предварителното
разрешение. Същата упражнявала цялостен
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности
и решава по компетентност искания, поради което Териториална дирекция „Инспекция по труда" гр.
Пловдив била компетентна да се произнесе. Твърди се, че доколкото Инспекцията по труда в гр. Пазарджик също се
явява компетентна да даде такова разрешение, не води автоматично до извода, че
само тя има такова право.
Относно иска с правно основание
чл.344 ал.1 т.1от КТ
Не е спорно между страните, а и се
установява от трудов договор 01.01.2016г., че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал трудови
функции на длъжността „кондуктор” при ответника.
Със
заповед № 52/23.01.2017г. на Г.К. – Ръководител ТЦПП- Пловдив трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ - с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, поради нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на член 187,
точка 10 от КТ "неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор - при възникването на трудовото
правоотношение", а именно нарушение на т.1 от Заповед 51/30.01.2015г. на
Управителя на „БДЖ-Пътнически превози'" ЕООД, № 68/05.02.2015г. на
Директор ППГ1 Пловдив и № 1/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември,
с които се забранява внасянето и употребата на алкохол в сградите на „ БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД. Поведението на кондуктор Х.Х. е в нарушение на
задълженията му по Етичен кодекс: стандарти за почтеност и професионално
поведение в Холдинг „ Български държавни железници" да се държи почтително
и да се отнася към другите с уважение. Съгласно кодекса грубостите между
служителите са напълно неприемливи.
Заповед
№ 51/30.01.2015г. на Управителя на „БДЖ Пътнически превози" ЕООД — т.1 -
„т.1 „СТРОГА ЗАБРАНА за тютюнопушене и употреба на алкохол в
работни помещения, коридори, фоайета, стълбищни площадки, санитарно - хигиенни
помещения , зали, тавански и складови помещения,....,";
'Заповед №
68/05.02.2015г. на Директор ПШ1 Пловдив:
т.1 -
„СТРОГА ЗАБРАНА за тютюнопушене и употреба на алкохол в работни
помещения, коридори, фоайета, стълбищни площадки, санитарно - хигиенни
помещения , зали, тавански и складови помещения,...,";
Заповед
№
1/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември: „ Забранено
е внасянето и употребата на алкохол в сградата на ПС - Септември."
Заповедта е връчена на ищеца на 21.03.2017г., от която дата следва да се
счита, че правоотошението е прекратено – чл.335 ал.2 т.3 от КТ.
При прекратяване на трудово
правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически и правни
основания посочени в нея или противоречието между тях, както и нарушаване на
процедурата по налагане на наказанието, е самостоятелно основание обуславящо
незаконността на уволнението.
В настоящият случай съдът счита, че
атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение №52/23.01.2017г. следва да бъде
отменена, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила без да бъде разглеждан спора по същество.
На първо място
атакуваната заповед е издадена без работодателя да е изпълнил задължението си
по чл. 193 от КТ.
Доколкото не е установено от данните по делото
отправената до служителя покана за даване на обяснения или за изслушване във
връзка със започналото срещу него дисциплинарно производство да е достигнала до
адресата и причината за това да е недобросъвестното поведение на служителя. Поради липса на валидно връчване
- работодателят е следвало да прояви по-голяма активност и да предприеме нови
действия в тази насока - преди да пристъпи към налагане на дисциплинарно
наказание.
Ищецът
твърди, че спора за законността на уволнението не следва да се разглежда по
същество, доколкото същия към момента на уволнението се е ползвал със защитата
по чл.333
от КТ и работодателят противоправно не е изискал становище на Инспекцията
по труда. В същата разпоредба законодателят е предвидил особена процедура за
прекратяване на трудовото правоотношение с определена категория работници и
служители – само след разрешение на Инспекцията по труда, а в определени случаи
и след вземане мнението на ТЕЛК.
В
случая се твърди, че ищецът е бил болен и заповедта за дисциплинарно уволнение
на същият е издадена от работодателя през време на ползването на отпуск поради
болест, когато ищецът не е бил в състояние да даде отговор на работодателя си
поради това, че е бил лежащо болен, след оперативната намеса върху дясната му
ръка, а след изписването му, поради това, че е бил всекидневно на превръзки в
болничното заведение във Велинград, бил е с изцяло превързана дясна ръка и не е
могъл сам да се обслужва, включително и да пише, бил е и неадекватно състояние,
поради силните обезболяващи лекарства които е приемал заради силните болки, които
е изпитвал. Така не само, че не е разбрал за започналото срещу него дисциплинарно
производство, но до издаването на процесната заповед, не е бил в състояние, по
здравословни причини, да даде каквито и да било обяснения пред работодателят
си.
Тук е необходимо да се посочи, че
закрилата по чл.333
от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Практиката допуска
само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е
когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от
заболяване за което се предвижда закрила, каквито данни в настоящият случай не
са на лице. Във всички други случаи, дори неизпълнението на задълженията на
работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за
него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за
заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.
Освен това законът предвижда,че липсата
на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.333, ал.1 КТ, води до нарушаване на
предварителната закрила по чл.333,
ал.1 КТ и е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът
по същество.
От
данните по делото е видно, че ищецът е
започнал ползването на отпуск по болест и работодателят му е бил запознат с
този факт, за това последният е поискал и съответно получил мнението във връзка
с издадена заповед №52/23.01.2017г. на областна
Дирекция“ Инспекция по труда“ Пловдив, но въпреки това ръководителя на
ответното дружество, не е преодолял забраната по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ поради непоискване, съответно неполучаване
предварително разрешение от компетентния орган - „Инспекция
по труда" гр. Пазарджик,
Съдът
счита, че процедурата по чл. чл.333, ал.1 КТ
не е спазена от работодателя, въпреки изисканото разрешение от Дирекция“
Инспекция по труда“ Пловдив, тъй като местоизпълнението на трудовите задължения
на работника са в „Превозна служба" гр. Септември, обл. Пазарджик. Т.е
работодателят е следвало да поиска и да вземе
предварително разрешение от „Инспекция по труда" в гр. Пазарджик, а не от Инспекция
по труда“ Пловдив.
(РЕШЕНИЕ № 84 от
С
оглед гореизложеното съдът прие, че поисканото предварително
разрешение от „Инспекция по труда" гр. Пловдив е нищожно, поради липсата
на компетентност на органа даващ предварително разрешение. Тази нищожност от
своя страна влече липса на преодоляване на законовата забрана за
дисциплинарно уволнение, визирано от законодателя в чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.
Предвид
гореизложеното, съдът прие, че поради неспазване на процедурата по чл.333 ал.1
т.4 във вр.чл.333
ал.1 от КТ извършеното уволнение е незаконно и спора не следва да се
разглежда по същество, а заповед №
52/23.01.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно иска с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 от КТ
Доколкото уважаването на този иск предполага
признаването на уволнението за незаконно, предвид изложеното по – горе и липса
на пречки за възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди
уволнението, то ще следва иска да бъде уважен и ищеца възстановен на работата,
която е заемал преди незаконното уволнение, а именно „кондуктор“ в „ БДЖ
пътнически превози “ ЕООД .
По отношение на иска по чл.344,
ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка, съдът счита, че за ищецът липсва правен интерес да иска такава
поправка, тъй като разпоредбата на чл.346, ал.1 от КТ предвижда, че при признаване
на уволнението за незаконно, настъпилата промяна се вписва трудовата книжка на
работника или служителя. Тълкуването на разпоредбата на чл.346, ал.1 от КТ
налага извода, че предявяване на това искане е допустимо само в случаите,
когато искането за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение не е обвързано с оспорване законността на заповедта за
прекратяване на правоотношението, а се твърди, че фактическото основание за
прекратяването не съответства на основанието, вписано в трудовата книжка.
Именно с оглед на това разпоредбата на чл.346, ал.1 от КТ стриктно разграничава
двете хипотези, при които се вписват промени в трудовата книжка относно
прекратяването на трудовото правоотношение. Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка, е недопустим и производството следва да
бъде прекратено по отношение на този иск.
Относно разноските по делото
Ищецът е направил своевременно
искане за присъждане на разноски, каквито с оглед разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК му се дължат съобразно изхода на делото, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско
възнаграждение възлизащи на сума в размер на 460лв.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение което съдът счита за неоснователно
предвид на факта, че сторените разноски от ищеца са в рамките на
законоустановеният минимум съгласно НАВ.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик общо сумата от 90.00лв.,
представляваща ДТ в размер на по 30.00лв
за всеки един от неоценяемите искове.
Така мотивиран, Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Х.Д.Х. с ЕГН **********
*** извършено
със заповед № 52/
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл.344 ал.1 т.2 от КТ Х.Д.Х.
с ЕГН ********** *** на
длъжността, заемана от него преди уволнението - "кондуктор” в ПС Септември
в ТЦПП Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК:1754056470125.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1308/20017 г. по описа на РС Пазарджик по отношение
на предявения от Х.Д.Х.
с ЕГН ********** *** против „Териториален
център за пътнически превози Пловдив" със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, п.к. 4002, бул. „Васил Априлов" № 3 - поделение, със статут
на работодател и предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, към „БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД,ЕИК:1754056470125 иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, поради недопустимост на
този иск.
ОСЪЖДА „Териториален център за пътнически
превози Пловдив" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к.
4002, бул. „Васил Априлов" № 3 - поделение, със статут на работодател и
предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, към „БДЖ - Пътнически
превози" ЕООД, ЕИК:1754056470125 да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН **********
*** сумата от 460.00лв
сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Териториален
център за пътнически превози Пловдив" със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, п.к. 4002, бул. „Васил Априлов" № 3 - поделение, със статут
на работодател и предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, към „БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД, ЕИК:1754056470125 да заплати по
сметка на РС Пазарджик държавна такса в
размер на 90.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Пазарджишки окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: