Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 21.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на двадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 400
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 3531/ 13.01.2020 г., с която А.Ш., родена на
*** г., гражданка на Латвия, с адрес в гр. София, ж. к. „*********, с личен № *********чрез
процесуалния и представител, е предявила против ЗАД „ОЗКЗ.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск за осъждането му да и заплати
сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени
вреди - претърпени от нея болки и
страдания в резултат на ПТП от 28.09.2018 г. с МПС – т. а. м. „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с ДК№ ********управлявано от К.Е.К.,
за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2019 г. до
окончателното и изплащане, претендирани са съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 28.09.2018г., ищцата пътувала в автобус № 280, м.
„Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с ДК№********, с изписан peг. № 2169 странично,
собственост на „С.А." ЕАД, управляван отК.Г.Г.. В района на спирка „Фантастико"
/ЛТУ/, в около 13,45 ч., настъпило ПТП между т. а. м. „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с ДК № ********управляван от К.Е.К.. Вина за настъпването на ПТП
носел последният, който, движейки се в лявата от двете пътни ленти на бул. „Св.
Климент Охридски“, предприел маневра по отклонение надясно за преминаване в
съседна пътна лента, в резултат на което настъпило ПТП с движещия се в тази
пътна лента автобус. Водачът на последния рязко натиснал спирачки, в резултат
на което ищцата като пътник внезапно полетяла напред и се ударила в метална
стойка в автобуса, като в резултат на това и била причинена средна телесна
повреда. По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 11359 / 2018г.,
по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 43772 / 2018г. на СРП, приключило с
решение от 14.10.2019 г. по НАХД № 8472/ 2019 г. по описа на СРС, НО, 121
състав, с което К.Е.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2 вр. с чл. 342, ал.1 пр. 3 от НК, като на основание
чл. 78 а от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Решението е влязло в законна сила на 30.10.2019 г.
В резултат на ПТП изпитала
силни болки, поради което била отведена до УМБАЛ „Света Анна" гр. София,
където била хоспитализирана с диагноза „Счупване на горния край на лявата
раменна кост /хумерус/“, ставата била наместена, а ръката – имобилизирана в
мека превръзка, тип „Дезо“ с предписание за носене 35 дни. Била и предписана
обезболяваща терапия, въпреки която ищцата изпитвала интензивни болки, била
временно нетрудоспособна за периода от 28.09.2018 г. до 28.10.2018 г. Поради
липса на движение в ставата, била неспособна да се грижи за себе си и да се
обслужва сама, била и необходима помощ в задоволяването на елементарните битови
и хигиенни нужди. Станала сприхава, нервна, раздразнителна към близките си, не
можела да ходи на работа и изпитвала страх да излиза навън от дома си, за да не
падне, изпитвала тревожност и лесна уморяемост, липсвала и концентрация. На
05.11.2018 г. имобилизацията и е била свалена и е започнала физикална терапия
/раздвижване/, въпреки което изпитвала болки. Последователно били издавани
болнични листове за временна нетрудоспособност за периода от 29.10.2018 г. до
25.05.2019 г. На 05.11.2019 г. било установено в резултат на рентгеново
изследване, че в лицева проекция са налице данни за състояние след фрактура на
хумеруса, в областта на анатомичната шийка и туберкулум маюс на главата му –
вклинена, т.е. главата на хумеруса е деформирана, като три месеца по - късно
личи фрактурната линия. И към настоящия момент не е било настъпило пълно
възстановяване на ищцата. Все още изпитвала болки в лявата раменна става,
ограничени движения на лявата ръка, силни болки при промяна на времето.
Променило се емоционалното и състояние в резултат на шока от катастрофата,
който не успяла да преодолее, имала нарушения на съня, тревожност, отбягвала да
ползва градски транспорт, липсвала и активност, каквато имала преди това.
По отношение на т. а. м.
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК № ********била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/117002706463/ 20.10.2017
г., валидна до 19.10.2018г., издадена от ответника. На 18.02.2019 г. ищцата отправила искане до ответното дружество
за доброволно изплащане на обезщетение, по което получила мотивиран отказ на
20.05.2019 г. Не е получавала други писма от ответника с искания за
допълнителни документи.
При тези съображения настоява
дружеството – ответник да и заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2019 г. до
пълното изплащане на дължимата сума. Настоява за пълно удовлетворяване на иска,
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил изцяло заявените претенции по
основание и размер. Твърденията на ищцата не отговаряли на представените по
делото доказателства. По делото липсвал съдебен акт с действието, предвидено в
чл. 300 от ГПК, поради което ответникът оспорва вината на водача на МПС К.Е.К..
Неоснователни били твърденията на ищцата да е претърпяла конкретно посочените в
исковата молба неимуществени вреди, техните вид, степен и интензитет.
Продължителното лечение на ищцата се дължало и на нейните придружаващи
заболявания, които удължили периода на оздравяване. Навежда възражение за
съпричиняване и допринасяне на вредоносния резултат от страна на самата ищца,
която към момента на инцидента не се е държала никъде, което е довело
политането и удрянето и. Това индиректно се установявало от липсата на други
пострадали лица при инцидента. По този
начин нарушила задълженията си като пътник да седне на осигурените седалки или
са се разположи като правостояща по начин, по който да си осигури максимална
стабилност. Исковата претенция била завишена по размер и не отговаряла на
критериите за справедливост, визирани в чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се
акцесорната претенция за лихва поради неоснователност на главния иск. Настоява
се за отхвърляне на исковете, евентуално за редуциране на обезщетението
съразмерни на съпричиняването от страна на ищцата, претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед релевираните от всяка
от страните доводи, твърдения и възражения и ангажираните по делото
доказателства, Градският съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Съобразно Констативен протокол
№ К-619, съставен на 28.09.2018 г. от дежурен ПТП – О „ПП“ - СДВР, се
установява, че на същата дата по бул. „Климент Охридски“, в района на спирка №
0614 (Лесотехнически университет), е настъпило ПТП между следните МПС: т. а. м.
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК№ ********управляван от К.Е.К., и автобус, марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с ДК№********,
управляван отК.Г.Г.. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че товарният
автомобил, движейки се по бул. „Климент Охридски“ в посока от ул. „8-ми
декември“ към бул. „Андрей Сахаров“, преминавайки в съседна дясна лента, е
предизвикал ПТП с потеглящия отдясно попътно автобус „Мерцедес Конекто Г“.
Непосредствено след ПТП, в резултат
на което е пострадала А.Ш., същата е била отведена в УМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София.
В спешния кабинет и е била поставена диагноза „фрактура на раменната кост“.
Била е хоспитализирана в Клиника по
ортопедия и травматология в същата болница, в която и е била поставена
окончателна диагноза „счупване на горния край на раменната кост /хумерус/
закрито“. Като придружаващи заболявания са посочени есенциална първична
хипертония. Била изписана на датата на постъпване – 28.09.2018 г. От
представената медицинска документация се установява, че на 05.11.2018 г. е била
насочена за извършване на физикална рехабилитация. В амбулаторния лист от
проведения преглед е посочено, че има ограничени и болезнени движения на лява
раменна става, палпаторна болка в областта на горната 1/ 3 на лявата раменна
кост и намалена сила на юмручния захват на лява ръка. След проведената
рехабилитация в рамките на 10 дни обемът на активни и пасивни движения и
функцията на лява раменна става са били подобрени, а болковият синдром е бил
овладян. Втора физикална рехабилитация е била извършена през м.01.2019 г. Била
е в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 28.09.2018 до 25.05.2019
г. На 27.03.2019 г. е било издадено експертно решение № 0879, с което и е била
определена временна нетрудоспособност до 25.03.2019 г.
За ПТП е било образувано
досъдебно производство № ЗМ 11359/ 2018 г. по описа на СДВР, по което е било образувано НАХД № 8472/ 2019
г. по описа на СРС, НО, 121 състав. С влязло в сила решение № 256291/ 14.10.2019
г. К.Е.К. е бил признат за виновен в това, че на 28.09.2018 г. година в гр.
София, при управление на МПС т. а. м. „Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК№ ********по
бул. „Климент Охридски“ в посока от ул. „8-ми декември“ към бул. „Проф. Марко
Семов“, в района на спирка на МГТ № 0614 (Лесотехнически университет), нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от
ЗДВП, реализирайки ПТП с движещия се в дясна лента автобус марка „Мерцедес“,
модел „Конекто Г“, с ДК№********, при което по непредпазливост е причинена на А.Ш.
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, изразяваща се в
травматично увреждане - счупване /закрито, без наличие на външна рана/ на лява
раменна кост в областта на анатомичната шийка и на тиберкулите, което е
затруднило движението на горния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни. За
извършеното от К.Е.К. престъпление по чл. 343 ал. 1 Б. Б пр. ІІ, вр. чл. 342 ал. 1 пр. ІІІ от НК и на основание
чл. 78 от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв.
Страните по делото не спорят,
че за т. а. м. „Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК№ ********е сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност с ответното дружество, валидна от 02.11.2017 г. до 01.11. 2018 г.
На 18.02.2019 г. ищцата, чрез
процесуалния си представител, сезирала ответното дружество да и заплати
обезщетение. На 20.05.2019 г. дружеството – ответник отказало, тъй като не били
представени достатъчно документи в подкрепа на искането.
Всяка от страните е ангажирала гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
В показанията си З.В.В., пътувала в същото
превозно средство заедно с ищцата, сочи, че до спирката на Лесотехнически
университет на автобус № 280, последният внезапно набил спирачки и ищцата,
която вървяла и се държала в автобуса, залитнала, рамото и се ударило в един
стълб в автобуса и се чул силен пукот. Ищцата била свалена, уведомили спешна
помощ на телефон 112. Автобусът бил пълен с пътници. Ищцата била в предната
част на автобуса и се държала за дръжките от тавана. Първите четири седалки в
автобуса били свободни.
От показанията на ангажираната
от ищцата св. З. Господинова Томова се установява, че на въпросната дата в около
13. 30 - 14 часа, минавайки покрай спирката на Лесотехнически университет,
видяла ищцата в гръб. Леко я хванала, а тя изпищяла. Обяснила и, че е
претърпяла произшествие в автобуса и отива в болницата. След връщането и
свидетелката и дъщеря и, които живеели в съседство, помагали на А.Ш., тъй като
ръката и била обездвижена и не била в състояние да се обслужва сама, да
извършва елементарни ежедневни дейности, свързани с обличане, сресване и др.
Ходили до магазините и пазарували вместо нея. Ищцата била в болничен 8 месеца,
но не била напълно възстановена. Оплаквала се от главоболие. Не била в
състояние да се грижи за майка си, която живеела наблизо и била на 96 години. В
резултат на инцидента настроението на
ищцата се променило: преди била жизнена енергична, а след това станала
неспокойна и плачлива. Независимо, че посещавала физиотерапия и рехабилитация,
ръката все още я боляла и не можела да извършва елементарни домакински
задължения.
От заключението на
вещото лице по назначената СМЕ се установява, че на 28.09.2018г. при ПТП като
пътник в автобус, А.Ш. е получила травми в областта на раменната става. Била приета
по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“, където било установено счупване на лява раменна
кост в областта на горния й край. Направено е било закрито наместване на
фрактурата и имобилизация с превръзка тип „Дезо“ за 35 дни, като същия ден е била освободена за
домашно лечение. Провела е три курса за раздвижване и физиотерапевтични
процедури, била временно нетрудоспособна за общо осем месеца. При извършения
личен преглед вещото лице е констатирало, че ищцата страда от придружаващи
заболявания – артериална хипертония и ревматоиден артрит за период от около 10
години. Установило е ограничение на движенията за сметка на абдукция (повдигане
на ръката) до 70 градуса при норма - 180 градуса и вътрешна ротация - 10
градуса при норма - 80 градуса, както и
болки в раменната става. Вещото лице дава заключение, че А.Ш. е получила в пряк
и непосредствен резултат от ПТП, настъпило на 28.09.2020 г., счупване на горния
край на раменната кост, която увреда е с травматичен характер и протича с болка
и ограничение на движенията на рамото. Възстановителният период траел около 6
до 8 месеца, с болки, интензивни в началото с тенденция за отшумяване. Механизмът
на получената травма можел да бъде директен и индиректен, като и двата отговаряли
на травматични увреди, причинени на пътник в автобус при ПТП. Пациентката е
била приета по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“, където след преглед и
рентгенография е установено счупване на анатомическата шийка и туберкулите на
ляв хумерус. След информирано съгласие е било предприето закрито наместване на
фрактурата и имобилизация с превръзка тип „Дезо“ за период от 35 дни. По данни
на самата ищца е отказала оперативно лечение поради страх от операция. Приложеното
неоперативно лечение е било адекватно и
съобразено с желанието и. Ищцата и към настоящия момент страда от ограничение
на движенията на лява раменна става, затрудняващо ежедневните й дейности, с
неблагоприятна прогноза за възстановяването и. Настъпили са усложнения поради
лошо зарастнало счупване и последващите от това болка и ограничение на
движенията на лява раменна става, които са с траен характер и които болки и
страдания ще продължат да бъдат търпени от ищцата и занапред.
В заключението си по
назначената и приетата от съда САТЕ вещото лице е посочило, че ПТП е настъпило между
на МПС - т. а. м. „Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК№ ********и автобус марка
„Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с ДК№********, и двете движещи се по бул.
„Климент Охридски“ с посока на движение от ул. „8-ми декември“ към бул. „Г. М.
Димитров“, с еднаква посока на движение. Автобусът е потеглил от спирка на МГТ
с № 0614 – Лесотехнически университет, в дясната пътна лента по посока на
движението, а едновременно с него в лявата лента се е движил товарният автомобил.
При достигане на предната част на автобуса, автомобилът е предприел маневра „Смяна
на пътната лентата за движение“, като се е насочил от лявата към дясната лента
за движение. В този момент спрелият на спирката автобус е потеглил и е настъпил
удар между двете МПС в дясната пътна, на около 3,3-3,5 м. в ляво от десния край
на платното за движение. За автобуса ударът
е настъпил в предна лява част, а за товарния автомобил - в зоната на задна
дясна врата и задна дясна част на автомобила. Водачът на автобуса е предприел
аварийно спиране и поради ниската скорост на движение автобусът е спрял
незабавно, но в салона пътниците са били подложени на ускорение 1,79 м./ с2,
което е създало опасност от загуба на равновесие за тези правостоящи пътници,
които не са се държали за предназначените за тази цел дръжки /вертикални и
хоризонтални тръби, дръжки на облегалките на седалките и висящи халки над
главата/. Вещото лице е определило, че причината за ПТП е недостатъчна
дистанция между автобуса и т. а. м. „Ситроен“ при предприемане на маневра смяна
на пътната лентата за движение от лява в дясна по посока на движение.
Непосредствено преди ПТП автобусът е достигнал скорост на движение след
потегляне от порядъка на около 7 км./ ч., а товарния автомобил – около 45 км./
ч. Вещото лице е изчислило ускорението, на което са били подложени пътниците в
автобуса при посочената скорост в размер на 1,79 м./ с2, но ако пътникът е
седнал или се е захванал за дръжките за пътници, то е необходимо много по –
голямо ускорение, за да загуби равновесие. Граничните стойности за загуба на
равновесие на седнал или захванал се за дръжките за пътници над главата и вертикални
опори са от порядъка на 4,12 м./с2 за седящ на напречна седалка пътник, 3,25 м./с2
за пътник, захванат за вертикална опора и 2,74 м./с2 за пътник, захванат за
опора над главата - халки. Така изчислените от вещото лице стойности за загуба
на равновесие са значително по високи от реализираната 1,79 м./с2, поради което
вещото лице дава заключение, че ищцата не би загубила равновесие и не би
паднала, ако се е държала за предназначените за това дръжки и вертикални опори.
При
така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните
правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се
установи, че за МПС - т. а. м. „Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК№ ********е сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност с ответното дружество, валидна от 02.11.2017 г. до 01.11. 2018 г.
С влязло в
сила решение № 256291/ 14.10.2019 г. по НАХД № 8472/ 2019 г. по описа на СРС,
НО, 121 състав, К.Е.К. е бил признат за виновен в това, че на 28.09.2018 г.
година в гр. София, при управление на МПС т. а. м. „Ситроен“, модел „Берлинго“
с ДК№ ********по бул. „Климент Охридски“ в посока от ул. „8-ми декември“ към
бул. „Проф. Марко Семов“, в района на спирка на МГТ №***** (Лесотехнически
университет), нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.
25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП, реализирайки ПТП с движещия се в дясна лента автобус
марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с ДК№********, при което по
непредпазливост е причинена на А.Ш. средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал. 2 от НК, изразяваща се в травматично увреждане - счупване /закрито, без
наличие на външна рана/ на лява раменна кост в областта на анатомичната шийка и
на тиберкулите, което е затруднило движението на горния ляв крайник за период
по-дълъг от 30 дни, поради което за извършеното от него престъпление и на
основание чл. 78 а ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му
е било наложено „административно наказание“. Решението на съда, постановено по
този ред, има действието на влязла в сила присъда и представлява акт, който и
на основание чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно съдът намира за доказано, че водачът на товарния автомобил е
допуснал противоправно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Дружеството –
ответник е релевирало възражение за допринасяне на вредоносния резултат от
самата ищца, тъй като не се е държала на местата, предвидени в автобуса по
време на неговото движение, в резултат на което е изгубила равновесие. В тази
връзка съдът приема изцяло заключението на вещото лице по назначената САТЕ, че
изчислените от експерта стойности за загуба на равновесие при пътници, които са
седели или са били захвани за вертикалните опори или дръжки от тава са
значително по високи от реализираната 1,79 м./с2, поради което заключението му
е, че ищцата не би загубила равновесие и не би паднала, ако се е държала за
предназначените за това дръжки и вертикални опори. Заключението опровергава
показанията на св. З.В., че ищцата се държала за дръжките, разположени над
главата и в автобуса, поради което съдът намира, че ищцата е допринесла 50 % за
настъпването на вредоносния резултат. Ако се е държала за вертикалните опори
или дръжки, разположени в превозното средство, ускорението, предизвикано в
резултат на предприетото от водача на автобуса аварийно спиране, не би довело
до загубата на равновесие, падане и причинената травма.
В пряк и
непосредствен резултат от ПТП ищцата е претърпяла следните телесни увреждания:
фрактура на лявата раменна кост в горния и край /счупване на анатомическата
шийка и туберкулите на ляв хумерус/, с период на възстановяване около 8 месеца,
с интензивни болки в началото на периода, затихващи във времето; както и
последвало усложнение - лошо зарастнало счупване и последващите от това болка и
ограничение на движенията на лява раменна става, които са с траен характер и
които болки и страдания ще продължат да бъдат търпени от ищцата и занапред.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията, които е търпяла
пострадалата, възрастта и към датата на ПТП – 65 години, както и
отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота и.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на А.Ш. съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 40 000 лв. Това обезщетение следва да бъде редуцирано
съобразно обема на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %,
поради което настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция е
основателна до размера от 20 000 лв., като за разликата над този размер до
предявения такъв от 40 000 лв. е неоснователна.
От приложената
молба до ответното дружество е видно, че на 18.02.2019 г. ищцата е поканила
ответника да и изплати обезщетение, поради което исковата претенция по чл. 86
от ЗЗД е основателна, считано от 20.05.2019 г.
Ищцата е била
освободена от заплащането на държавни такси и разноски, поради което на
дружеството – ответник следва да бъде възложено заплащането на държавна такса
по сметка на СГС в размер на 400 лв. Заплатените от бюджета на съда
възнаграждения в размер на 250 лв.
следва да бъдат възложени на страните съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от исковете. На пълномощника на ищцата, защитавал я безплатно
съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 860 лв.
На дружеството
– ответник също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете поради тяхната неоснователност, в размер на 250 лв., както и
300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК -З.“ АД със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Възраждане“, ул. „********,
с ЕИК ********, да заплати на А.Ш., родена на *** г., гражданка на Латвия, с
адрес в гр. София, ж. к. „*********, с личен № *********сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени
вреди - претърпени от нея болки и
страдания в резултат на фрактура на лявата раменна кост в горния и край
/счупване на анатомическата шийка и туберкулите на ляв хумерус/, с период на
възстановяване около 8 месеца, както и последвало усложнение - лошо зарастнало
счупване и последващите от това болка и ограничение на движенията на лява
раменна става, получени при ПТП, настъпило на 28.09.2018 г. с МПС – т. а. м.
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК№ ********за което МПС има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.05.2019 г. до окончателното и изплащане,
формирана като редуцирано с 50 /петдесет/ % поради съпричиняване от самата
пострадала обезщетение в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 20 000 /двадесет
хиляди/ лв. до предявения такъв от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК -З.“ АД със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Възраждане“, ул. „********,
с ЕИК ********, да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лв.
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК -З.“ АД със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Възраждане“, ул. „********,
с ЕИК ********, да заплати по сметка на СГС, сума в размер на 125 /сто двадесет
и пет/ лв., заплатени от бюджета на съда разноски по делото съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК -З.“ АД със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Възраждане“, ул. „********,
с ЕИК ********, да заплати на адвокат Я.А. *** офис 107, адвокатско
възнаграждение в размер на 860 /осемстотин и шестдесет/ лв. на основание чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА А.Ш.,
родена на *** г., гражданка на Латвия, с адрес в гр. София, ж. к. „*********, с
личен № *********да заплати по сметка на СГС, сума в размер на 125 /сто
двадесет и пет/ лв., заплатени от бюджета на съда разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А.Ш.,
родена на *** г., гражданка на Латвия, с адрес в гр. София, ж. к. „*********, с
личен № *********да заплати на „ЗАД ОЗК -З.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. „Възраждане“, ул. „********, с ЕИК ********, сума в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лв., представляващи съдебно - деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част на иска и 300 /триста/ лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: