ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Велико Търново , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20214100900001 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Т. П.“, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление град Р., ж.к. „О.“ бл.., вх.., ап.., представлявано от
управителя В. Т., чрез пълномощник – адвокат Е. Е., срещу „П. Т. К.“ ЕООД с ЕИК ... и Г.
П. Х., с която е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди от противоправно
поведение на ответниците вследствие осъществена нелоялна конкуренция, извършена
посредством нелоялно привличане на клиенти и нарушаване на забраната за разгласяване на
търговска тайна. Поискано е осъждането им, при условията на солидарност, да заплатят на
ищеца обезщетение за причинените вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Ответните страни са депозирали писмени отговори на ИМ, в които са заели становище
за недопустимост, респ. неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като съобрази фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба,
допълненията към нея и писмените отговори на ответните страни, както и представените
към тях писмени доказателства, и след като извърши проверка за допустимост на
предявения иск, намира следното:
Ищецът претендира обезщетение за вреди на основание чл.105 ал.1 от ЗЗК в резултат
от осъществена нелоялна конкуренция, извършена посредством нелоялно привличане на
клиенти и нарушаване на забраната за разгласяване на търговска тайна. Посочената
1
разпоредба предвижда, че за причинени вреди вследствие извършени нарушения по този
закон виновното лице дължи обезщетение, като исковете за обезщетение се предявяват по
реда на ГПК. От друга страна, установяването на нарушение на забраната за нелоялна
конкуренция, предвидена в Глава VII на ЗЗК, както и изобщо на нарушенията по този закон,
е изрично възложено от законодателя в компетентност на Комисията за защита на
конкуренцията с предвидено в Глава XII административно производство за установяване на
нарушения. Контролът по ЗЗК по отношение на ЮЛ – търговски дружества и ФЛ се
осъществява от Комисия за защита на конкуренцията. Националното ни законодателство е
създало същата като независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да
прилага този закон и да установява нарушения на свободната конкуренция съгласно
разпоредбите на ЗЗК и/или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на
Европейския съюз. КЗК е националният орган по конкуренцията, който осъществява и
сътрудничество с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на
държавите-членки на Европейския съюз по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент
(ЕО) № 139/2004 /чл.1 ал.3 от ЗЗК и чл.54 ЗЗК/. Отделно съгласно разпоредбата на чл.8 от
ЗЗК установяването на тези нарушения е изцяло и единствено в компетенциите на този
орган, а съгласно чл.64 от закона, ВАС действа в качеството на инстанция за съдебен
контрол по отношение на постановените от Комисията решения и определения.
Разпоредбата на чл.105 ал.4 от ЗЗК предвижда, че влязлото в сила решение на ВАС, което
потвърждава решение на Комисията за установяване на извършено нарушение по ЗЗК, има
обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя, като
такава обвързваща сила има и решение на Комисията, което не е обжалвано или жалбата
срещу него е оттеглена. От това следва, че гражданските съдилища, които разглеждат искове
за вреди вследствие извършени нарушения по този закон, са обвързани от задължителната
сила на решението на КЗК, респ. на ВАС, досежно установяването на нарушението – със
съдържанието му, съответстващо на дадената от КЗК квалификация, като на доказване
съобразно общите съдопроизводствени правила пред гражданския съд ще подлежи
установяването на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
– вредата, причинната връзка между нарушението по закона и вредата, както и размера на
последната.
С оглед изложеното съдът намира, че гражданските съдилища не могат да установяват
нарушения по ЗЗК във връзка с предявени по реда на ГПК искове за вреди вследствие
извършено нарушение на този закон, какъвто е настоящият, тъй като ЗЗК установява
изключителна компетентност на КЗК за това, създадена именно с тази цел от държавата.
Изводът е, че е недопустимо гражданският съд да изземва компетентността на
специализирания административен орган и да го замести при установяване на нарушения по
ЗЗК. Обратното би означавало КЗК да бъде лишена от специалната си компетентност да
следи за спазване на конкурентното законодателство. При това положение съдът намира, че
като предявен преди влизане в сила на решение на КЗК за установяване на твърдяното
нарушение на ЗЗК, искът по чл.105 ЗЗК в настоящото производство се явява
2
преждевременно предявен и като такъв недопустим.
При този изход на делото и поради направеното от ответника Г. П. Х. искане за
присъждане разноски, на основание чл.78 ал.4 ГПК, съдът намира, че ищецът следва да бъде
осъден да заплати на същия сторените от него разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, е изцяло заплатено в полза на упълномощения адвокат. Същото искане е
направил и ответникът „П. Т. К.“ ЕООД, но дружеството не е представило доказателства за
реално направени разноски по делото, поради което неговата претенция се явява
неоснователна.
По съображения от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1/2021г. по описа на Окръжен съд-Велико
Търново поради недопустимост на предявения от „Т. П.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление град Р., ж.к. „О.“ бл.., вх.., ап..., представлявано от управителя В. Т., чрез
пълномощник – адвокат Е. Е., срещу „П. Т. К.“ ЕООД с ЕИК .. и Г. П. Х. с ЕГН **********,
иск за обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на ответниците
вследствие осъществена нелоялна конкуренция.
ОСЪЖДА „Т. П.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град Р., ж.к. „О.“ бл..,
вх.., ап..., представлявано от управителя В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Х. с ЕГН ********** и
адрес град Велико Търново, ул.“Т. Т.“ № ., направените по делото разноски – в размер на 3
500 /три хиляди и петстотин/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от определението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3