РЕШЕНИЕ

№ 99

гр.Бургас, 01.02.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 10 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2551 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Жалбоподател е Ж.Х.М., ЕГН: **********, с адрес *** Макариополски 2, вх.В. В производството жалбоподателката участва лично и чрез пълномощник – адвокат Х.Т.от АК Бургас.

 Ответник по жалбата е Комисия за защита от дискриминация гр. София. В производството ответникът взема участие чрез пълномощник – юрисконсулт Наталия Кръстева.

Заинтересована страна е Ж.Ж.В., с адрес ***. В производството страната взема участие чрез пълномощник – адвокат Т.Х.от АК Бургас.

Заинтересована страна е В.Ф.В., с адрес ***. В производството страната взема участие чрез пълномощник – адвокат Т.Х.от АК Бургас.

Заинтересована страна е Електроразпределение Юг ЕАД, с адрес гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Г.Данов 37. В производството страната не взема участие - лично или чрез процесуален представител.

Предмет на обжалване е решение № 709/29.09.2021 г. на първи специализиран заседателен състав на КЗД, с което е установено, че Ж.В. и В.В. не са осъществили дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак етническа принадлежност спрямо жалбоподателката М., и жалбата на последната е оставена без уважение. С решението КЗД препоръчва на Ж.В. и В.В. да се въздържат занапред от действия, които могат да породят съмнение за проява на дискриминация спрямо жалбоподателката Женет М. по признак етническа принадлежност.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно приложение на закона, като се излагат подробни съображения за събрани достатъчно доказателства установяващи факти, които да бъдат квалифицирани като проява на дискриминация. Сочат се и допуснати процесуални нарушения в производството пред КЗД. ИСка се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането на акта.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата, като подробни съображения излага в писмена защита. Не се ангажират нови доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

Процесуалният представител на ответника, в съдебно заседание, оспорва жалбата, като подробни съображения посочва в писмено становище по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Ж.Ж.В. и В.Ф.В., чрез процесуалният си представител, оспорват жалбата. Подробни съображения излагат в писмено становище.

Заинтересована страна Електроразпределение Юг ЕАД не изразява становище по жалбата и не взема участие в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), от лице, което е адресат на оспореното решение и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспореното решение съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

Комисията за защита от дискриминация е сезирана с жалба вх. № 44-00-1882/11.06.2019 г. и уточнение към същата с вх. № 44-00-2171/02.07.2019 г., подадена от Ж.Х.М., от които са представени заверени преписи. В жалбата г-жа М. въвежда доводи за осъществена по отношение на нея дискриминация по признак „етническа принадлежност“, от лицето Ж.Ж.В. и подбудителство към тази дискриминация, осъществено от В.Ф.В., двамата конституирани като ответници в хода на проведеното производство пред КЗД. По конкретно в жалбата са изложени твърдения, че същата е лишена от право на достъп до електроенергия, предоставян чрез общ Трафопост до собствениците на имоти в местността „Ласката“, общ. Айтос, тъй като била арменка. Подробно жалбоподателката описва, че през 2012 г. е закупила парцел в местност „Ласката“, общ. Айтос, който имот не бил електроснабден. Същата сочи, че през 2015 г. е заплатила на Ж.Ж.В. встъпителна така - 50 лв.; такса включване - 20 лв.; годишна вноска за 2015 г. - 5 лв.; месечна вноска за месец VI и VII - 4 лв., за да бъде включена към електропреносната мрежа на местността. До м. април 2017 г. същата продължила да заплаща дължимите такси за поддръжка на ел.мрежата на местността, за което получавала от В. неофициални бележки, от които са представени заверени преписи. Твърди се в жалбата, че след като преустановила плащанията Ж.Ж.В. и съпругът й Вельо Ф. обвинили М. в кражба на ток и отправили срещу нея обидни квалификации, като сочи: „Вельо Ф. заяви, че докато е жив аз няма да видя ток“. През месец март 2019 г. М. отново поискала имотът ѝ да бъде електроснабден. Искането било разгледано на събрание на ползвателите на ел.енергия от трафопост „Ляската“, проведено на 13.04.2019 г. от 12.00ч., на което събрание М. не присъствала. Последната твърди в жалбата си пред КЗД, че събранието било нелегитимно, защото не присъствали всички ползватели на ел.енергия. Също така твърди, че по информация от присъстващи на събранието, непосредствено преди гласуването дали до имота ѝ да има или не ток, Вельо Ф. заявил на всеослушание: „На арменката не трябва да се дава ток!". В резултат на проведеното събрание, било взето решение да не се предоставя ток на М.. Жалбоподателката твърди още, че откакто имала имот в местността „Ляската“, семейство Фотеви и няколко техни приятели никога не я били наричали по име, а винаги с неприязън я назовавали: „арменката“. В жалбата се сочи още, че през времето, в което на жалбоподателката и бил отказван достъп до ел.енергия, към мрежата на местността „Ляската“ били включени няколко нови собственика на имоти, като за тяхното включване към мрежата не било провеждано събрание да се иска съгласието на останалите собственици, както било с нея. Посочено е още от жалбоподателката, че няма причина да се срамува, че е арменка и че е недопустимо да бъде лишавана по този признак от изконно човешко право, нито да бъда унижавана и оклеветявана. Счита, че има достатъчно основание да твърди, че е нарушен принципът на равно третиране спрямо нея, което по чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр окачествява като пряка дискриминация на етническа основа. В жалбата посочва, че отправя своето обвинение към Ж.В. Фотева като извършител на пряка дискриминация на етническа основа, а към съпругът й Вельо Ф. като подбудител за извършване на такава.

С разпореждане № 637/15.07.2019 г. на председателя на КЗД, от което е представен заверен препис, е образувана по жалбата на М. преписка № 176/2019 г., разпределена на Първи специализиран постоянен състав, за което жалбоподателката е уведомена с уведомление изх.№ 44-00-2376/22.07.2019 г., връчено ѝ на 25.07.2019 г., видно от приложения препис от известие за доставяне.

Проведена е регламентираната в чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. процедура по проучване, в рамките на която са изискани становища и доказателства от участниците в производството.

Изискано е и е представено становище с вх. №44-01-146/15.10,2019г.,  от В.Ф.В. и Ж.Ж.В., в което същите заявява, че считат жалбата срещу тях за неоснователна, а изложените в нея твърдения за необосновани и неотговарящи на фактите и обстоятелствата от обективната истина. Ответниците твърдят, че с цел електифициране на имотите в местността „Ляската“ през 1976 г. – 1978 г. бил изграден трафопост в собствения им имот. Този трафопост се поддържал от абонатите, които ползвали електроенергия от него. Посочват още, че за потребената електроенергия през трафопоста ималоедин общ електромер, който се отчитал от страна на „ЕВН България“ ЕАД и се издавала една обща сметка, след което В. минавала по имотите на всички абонати, които имали подотчетни електромери, отчитала потреблението на всеки един от тях поотделно и събирала съответните такси. Сочат още, че М. била присъединена към тази локална електроразпределителна мрежа през лятото на 2015 г. до месец април 2017г., когато същата отказала да плаща суми за поддръжката на трафопоста. Посочват още, през този период от близо две години, на М. бил осигурен подотчетен електромер, като нейният съсед Гюнел Ахмедов поел ангажимент да осигури техник, който да свърже нейния имот с електромера, като ответните страни никога не са имали ангажимент за това. Единственият техен ангажимент бил да се докара електричество до подотчетния електромер на М.. Лицето, което монтирало лично електромера за нейния имот се казвал Станчо Жеков, който бил бивш ел. техник на местността „Ляската“. Твърдят, че единствената причина, поради която имотът на М., към момента на изготвяне на становището, не е бил електрифициран е именно отказът й да заплаща необходимите за това разходи, свързани с поддръжката на въпросния частен трафопост. Предвид общото ползване на трафопоста, и отказа на електроразпределителното дружество за обособяване на отделни партиди, всички потребители на ел.енергия си поделяли разходите за поддръжка на трафопоста, а тези които не участвали в общите разходи били лишавани от потребяване на енергия. Сочат още, че не само М., но и други съседни имоти били лишени от достъп до ел.мрежата в местността „Ляската“. Излагат доводи, че в случая не е доказано наличието на неравно третиране от тяхна страна към М. на който да било от признаците в чл. 4 от ЗЗДискр.

В хода на проведеното проучване е изискана информация от община Айтос, във връзка с установяване механизма на предоставяне на ел.енергия в местността „Ляската“. Постъпил е отговор с вх. № 16-15-530/30.09.2019 г., в който е отразено, че трафопостът в посочената местност е изграден въз основа на учредено право на строеж в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Поискана е информация от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като в получения отговор с вх. № 90-12-18-11.11.2019 г., дружеството е посочило, че местността „Ляската“ се захранва чрез трафопост, на който има монтирано средство за измерване. Според отговора абонат на дружеството е Ж.Ж.В.. В ЕР Юг не били налични данни кога и на базата на какви документи е извършено присъединяване на този обект към електроразпределителната мрежа.

Установява се по-нататък, че в ЕР Юг била получена жалба от Ж.Х.М. с вх. № 2627/18.03.2019 г., в която жалбоподателката сочела данни, че същата била собственичка на имот в местност „Ляската", в която местност обектите се снабдявали с електрическа енергия от трафопост, стопанисван от Ж.Ж. Фотева и Вельо Ф.. Твърдели се различни факти и обстоятелства е се отправяли искания във връзка с електроснабдяването на имота и. С писмо с изх. № 2627-1/25.03.2019г. ЕР Юг отговорило на М.,  като подчертало, че към онзи момент жалбоподателката не фигурирала като клиент на ЕР Юг и не била ползвател на мрежата му чрез посочения от нея имот. Предоставена й била информация за начина за ново присъединяване на обект към мрежата на ЕР Юг - по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Такова искане за присъединяване не било подадено в дружеството след посоченото писмо.

С вх.№ 4555/13.05.2019г. в ЕР Юг било получено искане за извършване на проверка от Комисия за енергийно и водно регулиране, по повод получена жалба от Ж.М.. В указания от комисията срок ЕР Юг бил извършил исканата проверка и бил предоставил на КЕВР информация с писмо с изх. № 181/17.5.2019 г.

Било изразено становище, което и към момента на провеждане на процедурата пред КЗК поддържали, а именно - че дружеството не било компетентно и не могло да предприеме действия във връзка с изложените в жалбата оплаквания, тъй като те били свързани с гражданскоправни отношения на страните, които нямали отношение към лицензионните задължения на ЕР Юг.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - първи специализиран заседателен състав на КЗК, определен с Разпореждане № 747/05.06.2020г. на председателя на комисията, с което са изпълнени особените изисквания на чл.54 вр. с чл.48 от ЗЗДискр. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити. Изложени са фактическите констатации на органа, доказателствата, въз основа на които те са формирани, както и изведените от фактите правни изводи. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Производството пред КЗК е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр. – образувано е въз основа на постъпила от Ж.М. писмена жалба, след определяне на състава е определен и докладчик. Докладчикът е провел процедура по проучване, в рамките на която е събрал всички необходими доказателства, осигурявайки правото на страните да установят твърденията си с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Докладчикът е изготвил заключение и след дадена възможност на страните да се запознаят с материалите е внесъл преписката, въз основа на което е насрочено и проведено открито заседание от състава на КЗК, с призоваване на страните. След заседанието е постановено оспореното решение. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Разпоредбите на ал.2 и ал.3 от същия текст съдържат определения на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

И в двата случая (на пряка и непряка дискриминация), за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е основано, свързано с някой от признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., т.е. следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, представляваща признак по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Тормозът на основа на посочените признаци също се смята за дискриминация по силата на чл. 5 от ЗЗДискр. Според дефиницията, дадена с §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

В разпоредбата на §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на понятието "неблагоприятно третиране". Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4 ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Що се отнася до самия признак по чл.4 от ЗЗДискр, то в случая се касае за етническа принадлежност. В производството е било безспорно, че търсещата защита Ж.Х.М. принадлежи към арменската етническа група в България, т.е. основателно е прието, че сочения признак по чл.4 от ЗЗДискр е налице.

За да бъде установено дискриминационно третиране на едно лице спрямо друго, е необходимо да се установи при развитието на отношенията им възникването на определен противоправен резултат за второто лице, който резултат съзнателно е допуснат от първото лице поради наличието на признак (или няколко признаци) от посочените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.

Правилно и обосновано решаващият състав на КЗК в случая е приел, че е налице признак по чл.4 от ЗЗДискр, както и че е налице допуснат от Велчеви неблагоприятен за М. резултат, изразил се в изключване на захранването с електричество на имота и. Обоснован е и извода на комисията за  липса на основания да се приеме, че неблагоприятните последици за М. са имали за своя причина етническата и принадлежност. Установената причина за спиране на захранването е отказа на М. да заплаща необходимите за електроснабдяването суми. Не е установено лица от друга етническа принадлежност да са отказвали да заплащат необходимите разходи и захранването им да не е било изключвано, което би сочило неравно третиране.

Установено е в случая, че при провеждането на общото събрание на лицата, ползващи електрозахранване чрез абонатната станция на Велчеви, е имало изказване на мнение за изключване на захранването на имота на М., при което изложилия това мнение участник в обсъждането е посочил жалбоподателката като „арменката“. Основателно е прието, че посочването на етническата принадлежност в случая е с единствена цел идентификация на лицето. Освен липсата на данни в конкретната ситуация, които да обосновават противен извод, това следва и от общите обществени нагласи. В България арменският етнос винаги е бил приет добронамерено и с уважение, при което споменаването на арменски произход или етнос не се възприема негативно. В тази насока съдът намира аргументи и в самите твърдения на жалбоподателката, според които баща и е бил познат в обществото и уважаван представител на арменската общност.

Изложеното сочи, че доколкото обществените отношения, в които жалбоподателката участва, се развиват по нежелан за нея начин, то това не е резултат от етническата и принадлежност.

В заключение съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на решението на КЗД. В съответствие със задълженията си, сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си, в съответствие с приложимите норми, както и с целта на закона да даде защита на реално понесли дискриминация лица. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

По повод направеното от ответната страна искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателката следва да заплати на КЗД 100лв. разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Х.М., ЕГН: **********, с адрес *** Макариополски 2, вх.В, против решение № 709/29.09.2021 г. на първи специализиран заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА Ж.Х.М. да заплати на Комисия за защита от дискриминация с адрес гр.София, бул.Драган Цанков 35, 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :