РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. П., 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205606 по описа за 2021 година
Производството е и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-
003216/01.07.2021г. на ***** Дирекция „Инспекция по труда” /Дирекция
„ИТ“/ гр. Пловдив, с което на „А.б.г.” ЕООД, ЕИК *****, в качеството на
работодател, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...” № ..., вх...,
ап..., представлявано от А.Р.Д. - управител, е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл.414 ал.3 от КТ.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител мл. адв. Е.К., жалбоподателят „А.б.г.” ЕООД,
моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ” гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт В.Б. оспорва жалбата. Моли съда да потвърди
НП като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
„А.б.г.“ ЕООД, в качеството си на изпълнител, на 20.04.2021г.
сключило договор с Е. Т. Т. с предмет премахване на сгради, находящи се в
гр. П., на ул. „...“ № .... В изпълнение на поетото задължение жалбоподателят
организирал работници на един от строителните обекти – „Премахване на
склад“, които да изпълнят поетото задължение. На 21.05.2021г. работникът на
обекта - Д.Е.М. претърпял злополука, падайки от покрива на сградата. По
този повод била извършена проверка от служители на МВР, както и на
Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив.
В хода на проверката било установено, че към 21.05.2021г. на
строителния обект в гр. П., ул. „...“ № ... от страна на „А.б.г.“ ЕООД са били
приети на работа няколко лица, сред които и св. С. Р. Щ., ЕГН **********,
като общ работник, при установени елементи на трудово правоотношение –
работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е
сключен с него трудов договор в писмена форма. Последният бил от група,
организирана и превозвана до място ежедневно с микробус от св. АС. М. ХР.,
като полагал труд с работно време от 08:00ч. до 17:00ч. ежедневно до
21.05.2021г. и получавал за същото от управителя на „А.б.г.“ ЕООД
заплащане от по 50 лв. на ден, с почивка единствено в неделя. Трудът, който
полагал св. Щ. бил като на общ работник и се изразявал в почистването на
дървения материал от премахваната сграда, бутане на стени, носене на тухли,
посредством различни пособия на труда - кирки, лопати и прочие.
Непосредствено след случИ. се инцидент, девет от работещите на
обекта лица били качени в микробус от органите на полицията, за да бъдат
отведени на разпит в Трето РУП гр. Пловдив. На място, преди да бъдат
отведени към районното управление, работниците разговаряли и със св. Н.
Ил. Б., на длъжност „***“ към Дирекция „ИТ“ гр. П., като обяснили, че
работят от няколко дни на обекта и нямат сключен договор. На 26.05.2021г. в
Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив, св. Х. от името на всичките девет, работили на
обекта лица на 21.05.2021г., писмено декларирал, че са полагали труд на
2
строителния обект от 12.05.2021г., с работно време от 08:00ч. до 17:00ч.
ежедневно и са почивали само в неделя, както и че управителят на „А.б.г.“
ЕООД им е плащал по 50 лв. на човек на ден. Наред с горното св. Х. обяснил,
че всичките девет лица са изпратили копия на личните си карти на управителя
на „А.б.г.“ ЕООД, за да им сключи трудови договори, но още не били
подписани такива. Същият предоставил копия на личните карти на лицата,
работили на 21.05.2021г.
След като се запознал с всички събрани по случая материали от
извършената проверка на място на строителния обект и от дадените на
26.05.2021г. в Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив обяснения от св. Х. и от
представения от РП – Пловдив Протокол за разпит на св. Щ., св. Б. направил
констатации за извършено от „А.б.г.“ ЕООД нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от КТ, поради което съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 16-003216/09.06.2021г. Актът бил съставен в
присъствието на представляващия дружеството А.Р.Д., който се запознал с
неговото съдържание и го подписал без възражения. Получил и препис от
акта.
Срещу съставения АУАН постъпили и писмени възражения от страна
на дружеството в определения от закона срок.
Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа
на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „А.б.г.”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение
на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото – АУАН № 16-
003216/09.06.2021г., Договор за премахване на сгради от 20.04.2021г.,
Протокол за разпити на св. Щ. от 21.05.2021г. по досъдебно производство №
289/2021г. по описа на Второ РУ при ОДМВР - Пловдив, Декларацията от
АС. М. ХР. до Дирекция „ИТ“ гр. П. от 26.05.2021г., копие от лична карта на
св. Щ., Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на
„Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и от гласните
такива – изцяло от показанията на свидетелите Н. Ил. Б. /актосъставител/, С.
Р. Щ. и АС. М. ХР., частично от показанията на свидетелите И. Костадинов Ч.
и И. Сашов Х..
Следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ
3
редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното, която в случая не се опроверга.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Б., А.Х. и С.Щ. изцяло
като непредубедени, логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства по
делото. В показанията им се потвърждават установените елементи на трудово
правоотношение между „А.б.г.“ ЕООД и св. С.Щ. – характерът на работата и
продължителността с липса на инцидентен характер, място на работа,
уговорено възнаграждение и заплащане, почивка и реално престиран труд без
наличен писмен трудов договор. Показанията им напълно съответстват и с
подадената от св. А.Х. декларация от 26.05.2021г. Св. С. Щ., пряко засегнат в
случая, от своя страна заявява, че е полагал труд като общ работник като
другите, изразяващ се в бутане на стени, носене на тухли, почистване на
дървен материал, посредством различни пособия на труда и инструменти,
осигурявани от дружеството, с установен 8-часов работен ден, за което е
получавал по 50 лв. на ден, плащани от управителя на дружеството, като
посоченото си кореспондира със заявеното от св. А.Х.. Потвърждава се, че св.
А.Х., че е открил възможността за работа, че е откарвал някои от работниците
с личен транспорт до обекта и просто физически е давал надника на
останалите лица от групата, който надник всъщност се е осигурявал от
дружеството, което ги е наело. Не се установява ръководна зависимост на св.
С.Щ. от св. А.Х. или от което и да е друго лице, освен от „А.б.г.“ ЕООД. От
показанията на св. Н.Б. се установяват предприетите действия по изясняване
на фактите, процедурата по съставяне на акта, включително за проведените
разговори с работниците от обекта. Съдът приема, че изложеното в АУАН и
НП се подкрепя именно от този доказателствен материал и служи за
установяване на обективната истина.
Съдът оцени критично показанията на свидетелите И. Ч. и И. Х. в
частта относно липсващата трудова връзка между установените на обекта
работници без трудов договор, сред които и св. С.Щ., и дружеството-
жалбоподател, сочейки, че конкретната група от лица била случайна,
непозната и по свое усмотрение събирала отпадъчния дървен материал около
премахваната сграда, каквато защитна линия следва жалбоподателят. Няма
логично обяснение обаче падането на едно от тези лица - Д.М. от сградата
при бутането на бетона, ако лицата са нямали въобще достъп до сградата, а
инцидентно са събирали дървен материал около нея в деня на злополуката.
4
Съдът оцени критично показанията им в тази част с оглед тяхната
нелогичност и изолираност от останалия кредитиран от съда доказателствен
материал, като отчете заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото
предвид установената им трудова зависимост с дружеството-жалбоподател. В
тази им част показанията се подкрепят единствено от обясненията на
управителя А.Д., в които обаче се съдържат изгодни за дружеството факти и
напълно противоречат на установената фактическа обстановка. В останалата
част показанията на свидетелите И. Ч. и И. Х. се кредитират от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП.
Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано
извършено от страна на „А.б.г.” ЕООД административно нарушение по
смисъла на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, изразяващо се в това, че на
21.05.2021г. на строителен обект, находящ се на ул. „...“ № ..., дружеството-
жалбоподател е приело на работа като общ работник С. Р. Щ. при установени
елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място и
уговорено трудово правоотношение, без да е сключен с него писмен трудов
договор.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно,
така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността
му. Безспорно установени са всички елементи на трудово правоотношение.
5
Осъществяваната от св. С.Щ. трудова дейност е била в полза на дружеството-
жалбоподател. Ирелевантни обстоятелства са организирането на групата и
транспорта по усмотрение на някой от работниците, кой е открил
възможността за работа или записвал смените, кой физически е предавал
надника, осигуряван от дружеството-жалбоподател. Липсват каквито и да е
доказателства св. С.Щ. да е бил нает и да е престирал труд срещу заплащане
под ръководството и за сметка на св. А.Х. или от което и да е друго лице.
Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН. Процедурата по чл.40 ал.1 от ЗАНН е спазена и АУАН
е съставен в присъствието на представляващия дружеството, който е имал
възможност да възрази непосредствено след това, но не го е направил.
Административното обвинение срещу „А.б.г.” ЕООД е повдигнато на база
проведени разговори още на място между актосъставителя и установените без
трудови договори работници, на база съставени официални материали по
образуваното досъдебно производство и проведените действия в Дирекция
„ИТ“ гр. Пловдив. Възражението на защитата, че актосъставителят не бил
потърсил обяснения от св. С.Щ. за случилото се би могло да има значение
единствено при установяване на фактическа обстановка, различна от вече
приетата и описана в акта и постановлението, което да рефлектира върху
правилността на обжалвания акт, което в случая не е така.
Правилно на основание чл.414 ал.3 от КТ на „А.б.г.” ЕООД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500
лв. Наказанието е в минимално предвидения от законодателя размер за така
установеното нарушение, който не подлежи на редуциране от страна на съда.
Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ не може
да бъде приложена, предвид изричната забрана на чл.415в ал.2 от КТ.
Нормата на чл.415в ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид
изричната уредба в посочената правна норма за този вид нарушения и
недопускане от страна на законодателя прилагането на института на
маловажност по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ в изрично посочените случаи,
какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов договор, тази
привилегирована разпоредба не може да бъде приложена в процесния случай.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на
6
извършеното нарушение. На първо място следва да се подчертае, че
нарушението е формално, така че са без значение както причините за
допускането му, така и евентуално настъпилите вредни последици. Освен
това несключването на трудов договор води до редица вредни последици за
работника, свързани с трудовия и осигурителен стаж и правата, които
произтичат от тях, а именно полагането на труд, без работника или служителя
да е наясно дали работи по трудов договор, какво е уговореното му трудово
възнаграждение, което несъмнено засяга правата му на страна по трудовото
правоотношение, избягване на задължителните данъци и осигуровки към
бюджета, което категорично води до отрицателно засягане на осигурителните
права на лицето и осигурителната система като цяло.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и
административен съд, както и в касационното производство, страните имат
право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на
разноски има въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение,
каквото искане беше свевременно направено. С оглед на това, че конкретният
размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че предвид
фактическата и правна сложност на делото, разглеждането му в рамките на
четири съдебни заседания с разпит на свидетели и извършените процесуални
действия, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
максимално предвидения размер от 150 лв..
По аргумент от т.6 §1 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят
в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция „Главна Инспекция по Труда“, която видно от чл.2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-
003216/01.07.2021г. ***** Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с
което на „А.б.г.” ЕООД, ЕИК *****, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...” №..., вх..., ап...,
представлявано от А.Р.Д. - управител, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл.414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „А.б.г.” ЕООД, ЕИК *****, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...” № ..., вх..., ап...,
представлявано от А.Р.Д. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда “ сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8