№ 227
гр. Сливен, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200391 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на Е. И. П. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №F676677/24.10.2022г., издадено от директора на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Б., с което на жалбоподателката за
нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 3829,21 (три хиляди осемстотин двадесет и девет цяло и двадесет и
един) лева за нарушение на същата разпоредба. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с редовно
упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Претендира направените по делото разноски.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
По повод на извършена проверка от св. Д. Х.- гл. инспектор по
1
приходите в ТД на НАП- Б. било установено, че за периода от 01.08.2020г. до
31.07.2021г. жалбоподателката е реализирала облагаем оборот от 52062,16
лева и не е спазила срока по чл.96, ал.1 от ЗДДС за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС, в случая от 01.08.2021г. до 09.08.2021г.
Жалбоподателката не се е регистрирала по ЗДДС до 09.08.2021г. и не е
начислила ДДС. Тя подала заявление за регистрация и е регистрирана на
20.04.2022г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с
№20042202096734/20.04.2022г. Проверяващите приели, че на основание
чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС от датата на която задълженото лице е подлежало
на задължителна регистрация 24.08.2021г. до датата на фактическата
регистрация 20.04.2022г. лицето е извършило облагаеми доставки, т. е. за
периода от 24.08.2021г. до 19.04.2022г. в общ размер на 22975,29 лева, в т. ч.
данъчна основа 19146,08 лева и ДДС в размер на 3829,21 лева от продажба на
сурово мляко на територията на страната. Инспекторът приел, че задълженото
лице дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде
издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация
в срок, до датата на която е регистрирано от орган по приходите.
Задълженото лице не било начислило дължимия данък за извършените
облагаеми доставки на сурово мляко за периода от 24.08.2021г. до
19.04.2022г., които били в общ размер на 22975,29 лева, в т. ч. данъчна основа
19146,08 лева и се дължало ДДС в размер на 3829,21 лева.
Нарушението било установено на 19.09.2022г. по повод на извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол
№П- 02002022136142- 073- 001/19.09.2022г.
Свидетелката Д. Х. приела, че жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. За това нарушение на
19.09.2022г. съставила на жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение, а колежката й, св. М. И. се подписала като
свидетел по съставянето и връчването на акта. Актът бил получен от
упълномощено лице на 19.09.2022г.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-
гр. Б. възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното
наказателно постановление като на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС й
2
наложил наказание „Глоба“ в размер на 3829,21 (три хиляди осемстотин
двадесет и девет цяло и двадесет и един) лева за нарушение на същата
разпоредба.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения. По същество както в АУАН,
така и в НП липсва описание на нарушението. От обстоятелствената част в
АУАН и НП не става ясно за какво точно е санкциониран ответника по
касацията, тъй като едновременно са изложени фактически обстоятелства от
състава на две различни нарушения- по чл.96, ал.1 от ЗДДС (неподаване в
срок на заявление за регистрация по ЗДДС), за което е приложима
административнонаказателната разпоредба на чл.178 от ЗДДС от една страна,
а от друга нарушение по чл.86, ал.1 от ЗДДС- неначислен ДДС, за което е
приложима административнонаказателната разпоредба на чл.180, ал.1 от
ЗДДС. Неясна е и правната квалификация на нарушението- чл.180, ал.2 от
ЗДДС. Същевременно с наказателното постановление на жалбоподателката е
наложена „Глоба на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС в размер
на ДДС, начислен от наказващия орган на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС за
извършените от нея доставки независимо, че АНО се е позовал на чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС. По изложените съображения и независимо от направената
привръзка в наказателното постановление между нормите на чл.180, ал.2 и
чл.180, ал.1 от ЗДДС е останала неизяснена действителната воля на
административнонаказващия орган относно естеството на вмененото
нарушение на жалбоподателката, относно реда за начисляването на ДДС и
3
данъчната основа, върху която е начислен данъка и определен размера на
наложената глоба. В допълнение не е посочена дата на извършване на
нарушението, която е съществен елемент от обективната страна на състава на
нарушението и която поради неясното описание на нарушението не може да
бъде извлечена по тълкувателен път. Сочените пропуски са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице и препятстват
съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя: 1. за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. Действително тази норма следва да бъде посочена в
мотивите на наказателното постановление, тъй като тя определя дължимостта
на данъка, както и периода, за който следва да бъдат определени данъчните
задължения, тъй като тя предвижда хипотеза, при наличието на която е
дължим ДДС от лице, което не е изпълнило задължението си да подаде
заявление за регистрация и да се регистрира по ЗДДС.
Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не
може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се
нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от
възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано.
Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и
изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в
настоящия случай не е сторено.
Допуснатите съществени процесуални нарушения изцяло опорочават
административнонаказателното производство и същите не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на производството, тъй като всяко от тях е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а факта, че са съществени изключва приложението на чл.53,
ал.2 от ЗАНН.
4
Ето защо съдът счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата
страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, въз основа на представения договор за
правна защита и съдействие. Ето защо ТД на НАП- Б. следва да се осъди да
заплати на Е. И. П. сума в размер на 700 (седемстотин) лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №F676677/24.10.2022г, издадено от директора на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Б., с което на Е. И. П. с ЕГН
********** на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3829,21 (три хиляди
осемстотин двадесет и девет цяло и двадесет и един) лева за нарушение на
същата разпоредба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП- Б. да заплати на Е. И. П. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 700 (седемстотин) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5