Р Е Ш
Е Н И Е
№
23
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
Г.
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М. и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА,
като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 20/2022 г. по описа съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Регионална дирекция на горите – Кюстендил, със седалище:
гр. Кюстендил, бул. България № 33, представлявана от директора против Решение №
59/15.11.2021 г., постановено по АНД № 234/2021 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е отменено наказателно постановление № 130/23.06.2021 г.,
издадено от директора на РДГ - Кюстендил с което на А.Б.Д., ЕГН ********** ***
на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2, пр. 7-мо от
ЗГ.
Касационния
жалбоподател е изложил
съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно
приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила
– касационни
основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочил е,
че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, като в противоречие с установените обстоятелства е
приел, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице не е
извършило нарушението, за което му е наложено административно наказание. Счита,
че Районен съд – Радомир не е обсъдил всички събрани доказателства и не е
изложил съображенията си за кредитиране на една част от тях и невъзприемане на
останалата. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление и да
присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, както и за присъдените в
негова полза от районния съд разноски.
Касационната
жалба е връчена на ответника – А.Б.Д.. В
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е
постъпил писмен отговор от пълномощника му – адв. Б.. Касационната жалба е
оспорена и са изложени съображения за правилност на обжалваното решение.
Искането към касационния състав е да го остави в сила и да присъди сторените
разноски.
В съдебно заседание,
касационният жалбоподател, чрез юрисконсулт А., поддържа жалбата. Моли касационния
състав да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление.
Заявява претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва касационната
жалба. Моли касационния състав да остави в сила решението на Районен съд –
Радомир. Претендира разноски.
В съдебно заседание,
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила
решението на Районен съд - Радомир.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и
при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен
интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение, решаващият съд е приел,
че на 22.04.2021 в 15.30 ч. служители на РДГ – Кюстендил
извършили проверка на адрес: гр. Радомир, ул. ****, който е и регистрираният
постоянен адрес на ответникът по касационната жалба. На място са установени
дърва за огрев, с общ обем от 3.5 куб. м., от които 2 пр. куб. м. – обикновен
бук, 1 пр. куб. м. – зимен дъб и 0.5 пр. куб. м. – обикновен габър, маркирани
със зелена боя и отпечатък на КГМ, чийто номер не се чете. За дървесината А.Д.
не е представил превозен документ. Обяснил е, че дървата са на сина му. Така
установеното е отразено в констативен протокол серия ПК07 № 139738
от 22.04.2021 г.
За
установеното нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ старши горски инспектор
при РДГ – Кюстендил, в присъствието на нарушителя и един свидетел е съставен
АУАН № 130/22.04.2021 г., серия ПА07 № 004257. Същият е предявен и връчен на
нарушителя, който го е подписал, като е посочил, че дървата за огрев не са
негови.
Въз
основа на АУАН директорът на РДГ – Кюстендил е издал наказателно постановление
130/23.06.2021 г., с което на А.Б.Д. на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2, пр. 7-мо от
ЗГ.
От
представените в хода на съдебното следствие превозни билети е установено, че за
дървата, предмет на нарушението са издадени два превозни билета на сина на
нарушителя – А. А. Д. и той ги е докарал за съхранение на адреса, посочен в същите.
При така
установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че
административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН – за проверка на
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, за
преценка на възраженията
и на събраните
доказателства и за извършване на разледване на спорните обстоятелства,
като в резултат на това е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Административен
съд -
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран
компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и
правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, Районен съд – Радомир
правилно
е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства,
относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са
формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В съдебния
акт е отразена дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени
и фактите, които са установени въз основа на тях. В тази връзка неоснователни
са оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост на фактическите
изводи.
При разглеждането на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са
възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно
районният съд е приел, че административно-наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба преди
да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая, нарушителят своевременно е направил
възражение срещу издаденият АУАН, като е посочил, че не той, а сина му съхранява
дървесината, предмет на нарушението. При това положение
административно-наказващият орган е бил длъжен да събере доказателства за
спорния факт. Като не е сторил това, той е издал правораздавателен акт без да е
изяснил кой е нарушителят и има ли извършено нарушение. В хода на съдебното
производство са представени писмени доказателства – превозни документи, от
които се установява основателността на отразеното в АУАН възражение, а именно,
че за процесната дървесина са издадени превозни билети на А. А. Д. – син на
лицето, привлечено към административно – наказателна отговорност. В
съответствие с така установеното, Районен съд – Радомир е направил правилният
извод, че нарушението, санкционирано с обжалваното наказателно постановление не
е извършено и е отменил последното като незаконосъобразно.
С оглед всичко изложено
настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното
производство. Правилно е приложен материалния. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 63д от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, както пред районния съд, така и пред
настоящата инстанция. Същото е в минимално предвидения размер съгласно чл. 18,
ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/15.11.2021
г., постановено по АНД № 234/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Регионална дирекция на горите –
Кюстендил, със седалище: гр. Кюстендил, бул. България № 33, представлявана от
директора да заплати на А.Б.Д., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2. /п/