Решение по дело №528/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 254
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Милена Асенова Карагьозова
Дело: 20214120200528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Горна Оряховица, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200528 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ АС. АЛ. В. атакува издадения срещу него
електронен фиш Серия К № 4679130 на **** – Велико Търново. Оспорва
същия като незаконосъобразен. Излага подробни доводи в жалбата и в
депозираното пред настоящата инстанция писмено изложение/л.100 от
делото/.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА **** гр. Велико Търново – редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не заема становище по
жалбата.
Районна прокуратура – ТО Горна Оряховица – редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
По делото се събраха доказателства, от съвкупната преценка на които
съдът намира за установено следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4537187, издаден от **** –
Велико Търново/л.97 от делото/, на Кр.Р.М., като представител на „*****”
ООД на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
1
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева за това,
че на 14.02.2021 г., в 14,16 часа, на ПП І-4 (София – Варна), км 153+343, общ.
Лясковец, в посока гр. Варна, при ограничение 60 км/ч за извън населено
място, въведено с пътен знак В-26, заснет със стационарна система тип
„MultaRadar SD 580” и отчетен толеранс, с МПС „Дачия Логан” с рег. № В
****НК е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с техническо
средство № 00209D33F1A0, като се е движил със скорост 91 км/ч и е
превишил максимално разрешената скорост от 60 км/ч с 31 км/ч, в нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя и същият е депозирал с
дата 30.03.21г. декларация относно посоченото нарушение, в която е
декрарирано, че на 14.02.21г. процесният автомобил е управляван от
жалб.А.В.. Приложен е и договор за ползване с дата 13.02.21г./л.89/, приемо-
предавателен протокол със същата дата, копие от СУМПС на В./л.94/.
Съставен е за посоченото нарушение обжалвания в настоящото производство
електронен фиш Серия К № 4679130 на **** – Велико Търново против
жалбоподателя АС. АЛ. В./л.8 от делото/.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Същата е процесуално допустима. ЕФ е
връчен на жалб.В. на 25.06.2021г./л.15 от делото/, а жалба е депозирана, видно
от пощенското клеймо на 02.07.2021г./л.7/ и получена на 06.07.21г./л.4/.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш за
нарушение установено и заснето с техническо средство се изпраща на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП (собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, а когато собственикът е юридическо лице – на неговия
законен представител). В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
2
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По така описания в
ЗДвП начин е процедирано и в конкретния случай.
Админинстративнонаказващият орган е анулирал първоначално издаденият
електронен фиш Серия К № 4537187, издаден от **** – Велико
Търново/л.97/. Издаден е против жалбоподателя обжалвания в настоящото
производство електронен фиш Серия К № 4679130 на **** – Велико Търново.
От приложените по делото материали е безспорно установено, че след
като се е запознал с жалбата и приложената към нея декларация
административнонаказващият орган е анулирал първоначално издадения
електронен фиш и е издал нов на лицето, посочено като нарушител.
Жалбоподателят на свой ред е имал възможност да представи писмена
декларация с данни за лице, извършило нарушението.В жалбата до
настоящата инстанция от жалб.В. не се спори дали той е водачът на
процесния автомобил/л.4/. В. надлежно е упражнил в законоустановения срок
правото си да обжалва ЕФ, поради което не се възприема доводът, наведен с
жалбата до съда за това, че неуказването на правото на обжалване и неговия
срок е довело до накърняване на правата на наказаното лице.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е регламентирана забрана за
водачите на пътните превозни средства при избиране на скоростта на
движение да превишават посочените в таблицата стойности, а съгласно чл.
21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е
регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената
скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява
самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално
правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен знак.
Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак максимално
разрешена скорост (какъвто е и процесният случай), той нарушава не
самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а правило,
формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1
от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил неправилно
3
материалния закон и е нарушил правото на защита на наказания, като е
квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл.21
ал. 1 от ЗДвП.

Анализът на установените факти по делото дава основание да се приеме,
че описаното в електронния фиш нарушение е установено и заснето със
стационарна система за видеоконтрол.
Електронен фиш по смисъла на т. 63 от § 6 от ДР на ЗДвП е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. При това
положение следва да се приеме, че електронният фиш е издаден при
съществено нарушаване на процесуални правила поради неточното посочване
на нарушената разпоредба от ЗДвП.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени
обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен. При този изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят
разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено адвокатско
възнаграждение. Представя се договор за правна защита и съдействие със
страни жалбоподателя и адвокат, в който договор /л.40 от делото/ фигурира
договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Посоченият защитник не се е явявал в
съдебно заседание, изготвил и депозирал е становище след постъпване на
изготвената жалбата за даване ход на делото в негово отсъствие и това на
жалбоподателя. Като взе предвид и размерите на възнагражденията за адвокат
съобразно чл.18 ал.2, респ. чл.7 ал.2 от Наредба за минималните размери на
адв.възнаграждения, както и размерът на наложената глоба, съдът намира, че
следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
4

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4679130, издаден от ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на АС. АЛ. В. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание
чл.189 ал.4,вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА **** – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на АС. АЛ. В., с ЕГН
**********, сумата от 300 лева/триста лева/, направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5