Решение по дело №50/2023 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 123
Дата: 29 май 2024 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20234330100050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Тетевен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г. Гражданско дело № 20234330100050
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно чл.108 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС
.

Пред съда първоначално е представена искова молба от Д. Й. Й. от
с.Г.И.,ул.Първомайска № 7 против Г. Ц. Г. от м.и.; Я. С. Я. от гр.СЗ,бул.“ ПЕ , С. Я. С.
от Гр.С. М. Й. Ц. от с.Г.И. с правно основание чл.108 от ЗС .
В исковата молба се твърди ,че ищцата е собственик на овощна градина с площ от
0.900 кв.м. находяща се в строителните граници на с.Г.И.,Л. област, местността „Ч.“
,строителен полигон „Т“ по подробния устройствен план от 1975г.,при граници и съседи:
дере, наследници на Д.В.,път и наследници на Ц.Г.Г. по нотариален акт № 101,том
втори,per. 1802,дело № 251 /2001 г.-нотариус РР.В.- рег. № 392,район на действие Районен
съд-Тетевен. Имотът е възстановен с решение на ПК-Тетевен ,№ К 998/10.09.2001г. на
Поземлена комисия гр.Тетевен,на наследодателят ми Й.Г.В. т.2 от решението, и с договор
за доброволна делба от 1992г.,вписан 2001г. под № 192,дв.рег.640/2001г.,стр. 69-Районен
съд-Тетевен имотът е поставен в дал на ищцата .
С решение от 21.09.1995г. по гр. д. 294/1994 година в спор по чл. 14-от ЗСПЗЗ с ищец
Й.Г.В. е признато по отношение на Й. Ц. Г. ,МНГ от с.Г.И. и Д. Ц. Я.а от гр.СЗ,че Й.Г.В. от
с.Г.И., е бил собственик по наследство,делба и давностно владение на овощна градина с
площ от 0.900дка,в землище на Г.И., м.“Т“ /Ч. /, при граници: Ц.Г.,сега наследници,дере, път
и Д.В.. Решението е влязло в законна сила на 11.03.1996година, след влизане в сила на
решението , е отменен частично Нотариален акт № 10,т. втори,дело 478/1992година на
Районен съд-Тетевен, с който М.Н.Г.,Д. Ц. Я.а,Г. Ц. Г. и Й. Ц. Г. са признати за собственици
по обстоятелствена проверка ,като отмяната на въпросния нотариален акт е отразена със
забележка на акта.
Ответниците ,като наследници на М.Н.Г., Д. Ц. Я.а, Й.Ц. Г. и Г. Ц. Г. ,по отношение
на които е проведен успешно установителен иск за собственост по гр. д. 294/1994г.Районен
съд-Тетевен и отмяната на нот.акт 10/1992година е отразена , го включили неправомерно за
делба помежду си по гр. д.448/2021г. на районен съд Тетевен Същият този имот съобразно
1
решението за делба включен към имот с идентификатор № ХХХХХХХ от КККР на
с.Г.И.,област Л., и по тяхна молба от същия имот със заповед № 745/15.12.2022г. на Кмета
на Община гр.Тетевен са образувани три парцели новообразувана парцела първа/римско/-
39, втора -римско-40, трета римско-43.
Заповедта е обжалвана от ищцата ,тъй като е заинтересовано лице и случайно се
информирла за тази административна процедура,като заявява,че имотът който образува
парцел първа- римско,номер 39 е този неин който е придобит от ищцата по наследство и
делба, и за който е призната за собственик с нотариален акт № 101,том втори,peг. 1802 дело
№ 251/2001г.- нотариус РР.В.-рег. № 392,район на действие Районен съд-Тетевен. За този
неин имот,който е в строителния полигон на с.Г.И.,махала „Т“,при „Ч.“ от момента на
придобИ.ето му плаща данъчни задължения. Същият имот го декларирала в Данъчна
служба-Тетевен .
С исковата молба, която е подадена на 25.01.2023г е посочен като ответник Я. С. Я. с
ЕГН ********** от гр. СЗ , но същия се оказва ,че е починал на 24.12.2022г , поради което
по отношение на него делото е прекратено с определение №67/10.02.2023г , в сила от
24.03.2023г. , негов наследник е синът му ответника С. Я. С. /л.49/.
След образуване на делото е починал на 26.01.2023г ответника Г. Ц. Г. , като на негово
място са конституирани наследниците Ц. Г. Ц. и Д. Г. Ц. с определение №126/17.03.2023г.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответниците- Ц. Г. Ц.,Д. Г. Ц., С.
Я. С. с ЕГН-********** ,М. Й. Д. ,че ищцата Д. Й. Й. ,е собственик по наследство,делба
давностно владение на следния недвижим имот,а именно : ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от
0.900дка,в землище на Г.И.,м.Т/Ч. /,при граници: Ц.Г., сега наследници, дере, път и Д.В.,/по
решение Районен съд-Тетевен ,сега част от Поземлен имот с идентификатор №
ХХХХХХХ,с площ от2777кв.м.,при граници и съседи: ХХХХХХХ.12, ХХХХХХХ.28,
ХХХХХХХХХХ,ХХХХХХХ.30.,като от този имот по обжалваната заповед е
новообразувана първа-римско-39,като и отстъпят собствеността и предадат владението
върху същия.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от от С. Я. С., Д. Г. Ц., М.
Й. Ц. и Ц. Г. Ц., с, в който се твърди ,че искът е недостатъчно добре индивидуализиран,
недоказан и изцяло неоснователен.
Считат, че понастоящем ищцата не е собственик на процесния имот и искът и по чл.
108 от Закона за собствеността е изцяло неоснователен.
Наясно били , че е налице Решение от 21.09.1995 г. на Тетевенски районен съд по
гр. д. № 294 по описа за 1994 г., което решение е оставено в сила от Окръжен съд - Л. и от
Върховния касационен съд. Решението отменява Нотариален акт № 10, т. 2, н. д. № 478/1992
г. на Тетевенски районен съд, с който по обстоятелствена проверка наследодателите на
ответниците е призната собствеността по наследство и давностно владение върху имот,
представляващ застроено дворно място с площ от 2690 кв.м., находящо се в м. „Т“, с. Г.И.,
заедно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, масивен гараж и
стопанска постройка при съседи: Д.В. Димитров, дере, път и общинско , само досежно 0.9
дка овощна градина при граници: път, Д.В., дере и наследници на Ц.Г.Г., като собствеността
върху въпросните 0.9 дка е призната на Й.Г.В.. Въпросното решение е влязло в сила
11.03.1996 г. като това е вписано и върху самия Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 10, т. 2, дело № 478/1992 г.
Въпреки всичко изложено по-горе, считат предявения иск за неоснователен, защото от
момента на влизане на решението в сила нито Й.Г.В., нито негов представител или
впоследствие — наследник някога е имал някакви фактически претенции към имота, който е
нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-1786/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като поземлен
имот с идентификатор ХХХХХХХ, адрес: област Л., община Тетевен, с. Г.И., п.к. 5741, ул.
„Т“, вид собственост: Частна, вид територия: Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10
ш), площ 2777 кв. м. (две хиляди седемстотин седемдесет и седем квадратни метра), както и
2
изградените в него сгради.
Нито Й.Г.В., нито негови наследници били влизали във фактическа власт на въпросните
0.9 дка или на каквато и да била друга част от имота. Целият имот от около 2.7 дка,
включващ и спорните по настоящото производство 0.9 дка, е с поставена от наследодателите
на ответниците ограда, като през всички тези години, считано от влизане на гореописаното
решение в сила фактическата власт върху имота е упражнявана съответно от М.Н.Г. до
нейната смърт, съответно на 14.01.2000 г. Впоследствие, след нейната смърт, наследниците
на Ц. и М.Г. от първи наследствен ред - техните низходящи - дъщеря Д. Ц. Я.а и двама сина -
Г. Ц. Г. и Й. Ц. Г. продължавали докато са живи да упражняват фактическа власт върху
имота, отчитайки си един на друг правата помежду си, в качеството си на сънаследници.
Всеки от тях е наследил по равна част, по смисъла на чл. 5 от ЗН, а именно - 1/3.
Впоследствие, след смъртта на Д. Ц. Я.а (починала на 26.07.2011 г,), нейната 1/3 от
гореизброените имоти е разпределена между нейните наследници - сина й С. Я. С. и съпруга
й Я. С. Я. - всеки от двамата получавал по 1/2 от тази 1/3, което е равно на 1/6. Те двамата
продължават да владеят имота. След смъртта на Я. Я., С. С. притежава 1/3 от имота. Й. Ц. Г.
също е починал на 01.10.2017 г., като след неговата смърт, припадащата му се 1/3 идеална
част отива при единствения му наследник по закон - дъщеря му М. Й. Ц., която продължава
да осъществява фактическа власт по отношение на имота. Последният наследник - Г. Ц. Г.
също е починал, като оставя двама наследници - Д. Г. Ц. и Ц. Г. Ц., всяка от които
притежава по 1/6 идеална част и всяка си владее нейната част. Ако един от сънаследниците е
осъществявал фактическа власт върху имота, той винаги е бил с намеренията на държател
спрямо другите наследници - държи своята идеална част за себе си, а идеалните части на
другите наследници - за тях. Именно затова свидетелствала и развиващата се пред Районен
съд - Тетевен съдебна делба по гр. д. № 448 по описа на съда за 2021 г. Страните не
предявявали никакви претенции, различни от това, което им се полага по общо
наследствено правоприемство, като същото било удостоверено и от влязло в сила решение
по първата фаза на делбата. Твърди се тоталната липса от заинтересованост на Й.Г.В. и
неговите наследници от въпросния имот или части от него, не са намерили за необходимо да
предявяват иск за собственост, основан за давностно владение. Отделно от това, поради
липсата на каквото и да е оспорване на правата на ответниците до настоящия момент, за тях
и техните наследодатели не е съществувал и правен интерес за такъв иск. Позовават се на
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК НА ВКС.
Понастоящем, считат, че фактическият състав на придобивната давност, съгласно чл. 79 и
следващите от Закона за собствеността е напълно осъществен, поради което ответниците
били съсобственици по наследство и давност на въпросните 0,9 дка овощна градина при
граници: път, Д.В., дере и наследници на Ц.Г.Г., за които е отменен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 10, т. 2, дело №
478/1992 г. По този начин ответниците били изключителни собственици на целия имот,
нанесен в КККР с идентификатор ХХХХХХХ. Твърдят ,че владението е явно и спокойно,
като е поставена физическа ограда, тя не е нарушавана от никого и не е възниквал никакъв
спор по отношение на имота. Фактическата власт за период по-дълъг от 10 (десет) години .
Позовават се на чл. 82 от ЗС , съобразно който „владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си“, поради което молят предявения от Д. Й. иск да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.Претендират разноски.
В законово установеният срок е постъпила и насрещна искова молба ,която е със
съдържание и обстоятелствена част като отговора , с която молят съда да постанови решение
, с което да признае , С. Я. С. , М. Й. Д. , Д. Г. Ц., и Ц. Г. Ц. , за собственици при следните
квоти : За С. Я. С. и М. Й. Д. по 1/3 ид.ч.,а за Д. Г. Ц. и Ц. Г. Ц. по 1/6 ид.ч. върху
процесните 0,9 дка въз основа на давностно владене на недвижим имот находящ се в с. ГИ.
, м.“Т“ ,а именно 0,9 дка ,овощна градина при граници :път , Д.В. , дере , и н-ци на Ц.Г.Г.,
който е част от ПИ с кадастраланен идентификатор ХХХХХХХ целия с площ от 2777 кв.м.
В законово установеният срок е постъпил отговор на насрещния иск в който Д. Й. Й. ,
заявява ,че имота за който претендирала идвал от Й.Г.В. починал на 19.07.1997г. и описан в
3
Нотариален Акт 101/2001г. в реални граници: от към пътя имало канал с пръстени тръби
,минаващи под пътя Г.И. Тетевен , от към наследници на Димитър Веелв съществува малък
канал канавка , която поема водите при дъждове и ги отвежда в дерето ,от др. страна отстои
на 8 метра от къщатата на насл. на Ц.Г.Г.. Твърди ,че имотът не е ограден ,както се твърди в
насрещния иск и не е приобщен към другия имот. Имотът за който претендирали
ответниците по насрещния иск не бил останал в наследство от М.Н.Г. , по отношение на
нея нямало влязло в сила решение .Твърди ,че ответниците никога не са владели нейния
имот. Наследниците на Мария Грозева били лица ,които не живеели на територията на ГИ..
Й. Ц. Г. , който е в съседство на този имот е починал на 01.10.2017г. и не бил ползвал този
имот , ищцата ползвала имота .Моли да се отхвърли насрещния иск.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на
основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС и насрещен иск по чл.79 от ЗС .
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт № 101,том
втори,peг. 1802, дело № 251 /2001 г. на нотариус РР.В. с рег. № 392,район на действие
Районен съд-Тетевен, с който е призната за собственик на недвижим имот възстановен с
решение на ПК-Тетевен, № К 998/10.09.2001г. на Поземлена комисия гр.Тетевен, с които са
възстановени имоти на наследодателя Й.Г.В. , на овощна градина с площ от 0,900 кв.м.,
находяща се в строителните граници на с. Г.И. , м. „Ч. “, строителен полигон „Т“ и договор
за доброволна делба от 1992г.,вписан 2001г. под № 192,дв.рег.640/2001г.,стр. 69-Районен
съд-Тетевен.
С решение от 21.09.1995г. по гр. д. 294/1994 година на Р.С.Тетевен с правно основание
чл. 14 от ЗСПЗЗ с ищец Й.Г.В. /наследодателя на ищцата /е признато по отношение на Й. Ц.
Г. /наследодател на отв. М. Й. Ц. / ,Мария Найденова Грозева от с.Г.И. /наследодател на
С. Я. С./и Д. Ц. Я.а/насл. на отв. С. Я. С. / от гр.СЗ,че Й. Г. В. от с.Г.И./наследодател на
ищцата Д. Й. Й. /, е бил собственик по наследство,делба и давностно владение на овощна
градина с площ от 0.900дка,в землище на Г.И., м.Т /Ч. /, при граници: Ц.Г.,сега наследници,
дере, път и Д.В.. Решението е влязло в законна сила на 11.03.1996година, и с решението
частично отменен нот.акт № 10 ,т. втори,дело 478/1992година на Районен съд-Тетевен,с
който М.Н.Г.,Д. Ц. Я.а,Г. Ц. Г. и Й. Ц. Г. са признати за собственици по обстоятелствена
проверка , за този имот, а именно застроено дворно място неурегулирано находящо се в .
„Тушливец“ в землището на с. Г.И. , обл. Л. с площ от 2690 кв.м. заедно с построените ,в
него двуетажна жилищна сграда , масивен гараж и стопанска постройка , като отмяната на
въпросния нотариален акт е отразена със забележка на акта, в горната му лява част.
Видно от решение № 235/12.12.2003г на О.С.Л. , влязло в законна сила 02.02.2004г. е
отменена като незаконосъобразна заповед №150/08.05.2003г. на кмета на община Тетевен ,
с която е одобрено попълването на кадастралния план на с. ГИ. , обл. Л. с имот с пл.№1 в
строителен полигон „Т“ съгласно съдебното решение по гр.д.№294/1994г. на ТРС и
Нотариален акт №101/2001г.
Видно от представената скица/35/ на ПИ ХХХХХХХ, находящ се в с. Г.И. , общ. Тетевен
,ул.“Тушлевец“, същия е с площ от 2777кв.м., териотрия урбанизирана , за ниско
застрояване , т.е няма данни промените по -горецитираните решения да са отразени в КККР.
Видно от представеното удостоверение на община Тетевен за заплащане на данъци от
ищцовата страна за имот в с. Г.И. ,Т е декларирана земя по договор за делба от 27.02.1992г.,
посочен е №60-това е номерът на квитанцията , тъй като е с кметска заверка .По делото е
представен процесния договор за делба същия е вписан в един по късен момент , а иемнно
на 11.09.2001г по д №192 ,т.I ,дв. Рег. 640/2001г.,т.87, стр. 69, като този договор е посочен и
в Нотариален акт за констатиране на правото на собственост върху недвижим имот
възстановен по реда на ЗСПЗЗ №101, т.втори , рег. 1802,д. №251/2001г. на нотариус Р.В.а с
р.н. на действие Р.С.Тетевен.
С Решение №88 по гр.д. №448/2021г. на Тетевенският Районен съд -първа фаза на делба
, е допусната делба между С. Я. С., Я. С. Я. , Г. Ц. Г. и М. Й. Ц. на поземлени имоти
4
придобити по наследяване от М.Н.Г. и Ц.Г.Г. и двамата бивши жители на с.ГИ. , както и по
давностно владение на определени имоти , като под номер 12 в делбата е допуснат
процесния ПИ с идентификатор ХХХХХХХ по КККР на с. Г.И. ,обл. Л. , ул. „Т“, с площ от
2777 кв.м. , урбанизирана територия за ниско застрояване в едно с построените в него сгради
, като производството по делото е спряно на 20.07.2022г. на осн. чл.229 ал.1 т.1 ГПК .
Било е образувано и адм. д. №61/2023г на Адм. С.Л. , което е спряно до постановяване
на окончателен акт по настоящото дело .
От съдебно техниечска експертиза, компетентно изготвена и приета от съда се
установява ,че имотът предмет на Нотариален акт №101/2001г имота по решенито на
поземленаат комисия ПК №998/19.09.2001г. , т.2 и имота по решение по гр.д. №294/1994г.
на Р.С.Тетевен са идентични и се отнасят до един и същи имот.
Имот с кадастрален №ХХХХХХХ по КККР на с .Г.И. за пръв път е заснет и се появява в
КККР на селото , когато са приети през 2018г., като до тогава тази махала е била строителен
полигон и за нея не са изработвани никакви планове .
По отношение какъв е произходът на движение на имот с идентификатор ХХХХХХХ
по КККР от началния момент на придобИ.е по плана от 1975 г. и до момента , съобразно
представените документи , вещото лице е отговорило ,че Заповед №150/08.05.2003г на
кмета на община Тетевен , с която е било одобрено попълването на кадастралния план за
процесния имот е отменена с решение по гр.д. № 235/12.12.2003г. на ЛОС, то заснетия имот
от 1058 кв.м. попада в следните имоти по КККР на с. ГИ. -638 кв.м. в ПИ №ХХХХХХХ
собственост на ответниците ,334 кв.м. в ПИ №ХХХХХХХ.12 записан без собственост , 86
кв.м. в №ХХХХХХХ.28 река на общ. Тетевен .
От съдебно агротехническата експертиза, компетентно изготвена и приета от съда се
установява ,че в спорния имот са установени 11 бр. загниващи дънери най -вероятно от
сливи с диаметър 15-20 см. , като тези дървета са изсечени преди 2011г., като са установени
и две живи ябълки на възраст над 30 години .
По делото са разпитани две групи свидетели свидетели на ищцовата и на ответната
страна .
В показанията си свидетелите на ищцовата страна Д.Г.Н. и Н.Г.Н. , които са синове на
ищцата твърдят ,че имотът е наследствен на майка им от техния дядо, който му е
възстановен и знаят имота , тъй като от деца са ходили там, като същия се намира до техния
имот и на около 8,5м от имота на отв. М. Ц.. Д. Н. твърди ,че имота е поддържан от дядо
му ,баща му и от тях тъй като са го косили , на имота е имало и дръвчета.Ответниците
сложили в имота преди година и желозобетонни колове в тяхната територия .Свидетелите са
наясно с водените през годините дела и с техния резултат .
В свидетелските си показания С.Г.Ж. и ХДЦ твърдят ,че : първата св. СЖ, която е от
гр. С е съседка на ответницата М. Ц. , отсреща имали дворно място и тя била там от
2008г., твърди че в имота била виждала само М. , съпруга и баща и , като едва миналата
година видяла сина на Г. Н./т.е единия от синовете на ищцата/ да коси мястото в долната
част на парцела . Като заявява ,че мястто е с дръвчета и отможе би по-вече от три години
имало поставени бетонови колчета, като преди поставяне на колчетата имота се е
стопанисвал и отв. М. и Нейния съпруг.
В покаазнията си св. ХЦ заявява ,че живее в Б. , живяла е в Г.И. 23 години и тя е
единствен наследник на имот на границата с отв.М. , но не е била виждала ищцовата страна
да работи в имота .Когато имотът е бил в ТКЗС бил ливада и се е косял, но нямала идея
какъв е бил статута на мястото по онова време. Твърди ,че това място са го работили
нейното семейство и на ответниците ,твърди ,че имота не е разделен с мрежа .
Съдът кредитира показанията на св. Д. и Н. Н.и относно факта ,че същите знаят за
водените през годините дела по отношение на процесния имот , както и че същия се намира
до техния имот и на около 8,5м от имота на отв. М. Ц., като съдът взема предвид и факта ,че
същите синове на ищцата и същите са заинтересовани от изхода на делото . Както и по
отношение ,че последната година единия от тях е косил имота тъй като това се потвърждава
5
и от показанията на св.СЖ .
По отношение на показанията на св. СЖ и ХЦ , че не са виждали ищцовата страна в
имота , то и двете свидетелки не живеят постоянно в селото , а собственика на имота не е
длъжен постоянно да е в него и да извършва някакви дейности , тъй като принадлежността
на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск.

Освен това, правото на собственост не се погасява и губи с неупражняването му
постоянно и във всеки един момент.Ирелевантно в случая е обстоятелството, дали
свидетелките са виждали или не са ищцовата страна в имота .
По отношение на поставените бетонови колчета в имота , за които Д. Н. твърди ,че
сложени преди година , а св. Желева твърди ,че са поставени от преди може би по-вече три
години това същото е иревантно за спора , тъй като по своята правна същност придобивната
давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право на
собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и начин на
упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно (да не е
установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и
неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен период от време, като съгласно
разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато
владението е добросъвестно.
В случая поставянето на коловете , може да очертава само началото на факта на
владение , но от свидетелските показания е видно ,че в никакъв случай не е изтекъл 10
гоидшния давностен срок от тяхното поставяне . Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои, като определените в закона
срокове не са изтекли.
Св. Желева и Цолова твърдят ,че са виждали да се грижат за имота наследодателите на
ответниците по делото и ищци по насрещния иск , както и отв.М. Ц. , но видно от съдебно
техническата експертиза - Имот с кадастрален №ХХХХХХХ по КККР на с .ГИ. за пръв път
е заснет и се появява в КККР на селото , когато са приети през 2018г., като до тогава тази
махала е била строителен полигон и за нея не са изработвани никакви планове , поради
което настоящия състав счита ,че тъй като се касае за съседни имоти не може да се каже с
точност , кой в кой имот е бил и за кое точно се е грижил , в смисъл , къде точно е косил
трева , тъй като между имотите няма поставена ограда .
В случая както по-горе е указано ищцовата страна се легитимира с нотариален акт ,
издаден въз основа на решение на поземлена комисия и договор за доброволна делба , и
решение по гр.д. №294/1994г. на Р.С.Тетевен. Видно е от съдебно техническа експертиза, че
имотът на ищцата предмет на Нотариален акт №101/2001г , имота по решенито на
поземленаат комисия ПК №998/19.09.2001г. , т.2 и имота по решение по гр.д. №294/1994г.
на Р.С.Тетевен са идентични и се отнасят до един и същи имот, като имот с кадастрален
№ХХХХХХХ по КККР на с .ГИ. за пръв път е заснет и се появява в КККР на селото , когато
са приети през 2018г., като до тогава тази махала е била строителен полигон и за нея не са
изработвани никакви планове .
Ответниците не се легитимира с писмени доказателства касаещи собствеността на
процесния имот ,а твърдят изтекла в тяхна полза придобивна давност , за която по-горе в
мотивите си съдът се е произнесъл. Вярно е ,че по делото е представен нот.акт № 10,т.
втори,дело 478/1992година на Районен съд-Тетевен,с който наследодателите на ответниците
М.Н.Г./наследодател на С. Я. С./Д. Ц. Я.а насл. на отв. С. Я. С. /, Г. Ц. Г. /наследодател на
Ц. Г. Ц. и Д. Г. Ц. / и Й. Ц. Г./наследодател на отв. М. Й. Ц. / са признати за собственици по
обстоятелствена проверка , за този имот, а именно застроено дворно място неурегулирано
находящо се в . „Тушливец“ в землището на с. Г.И. , обл. Л. с площ от 2690 кв.м. заедно с
6
построените ,в него двуетажна жилищна сграда , масивен гараж и стопанска постройка, но
нотариалния акт е отменен частично за 0,9 дка овощна градина с решение от 21.09.1995г. по
гр. д. 294/1994 година на Р.С.Тетевен, което е отбелязано в него .
В настоящия случай, ищецът е доказал притежаваното от него право на собственост на
основание нотариален акт, решение на поземлена комисия , договор за доброволна делба , , а
ответниците не са установили претендираното от тях на основание оригинерно придобИ.е –
фактическия състав на придобивната давност, поради което предявеният от ищеца иск по
чл.108 от ЗС е основателен.
При така изложените фактически обстоятелства принадлежността на правото на
собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Освен това,
правото на собственост не се погасява с неупражняването му , т.е постоянно собственика да
е в имота.
Не се доказва от свидетелските показания , че наследодателите на ответниците , както
и самите ответниците , че са владяли процесния имот. В т.с. Решение № 1143 от 2.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № 4507/2007 г., V г. о., тъй като оглед чл. 79, ал. 1 ЗС признаването на
правото на изключителна собственост върху един изцяло или от части чужд недвижим имот
е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 10
години на фактическа власт по отношение на имота без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т. е. поведение, което
безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем.
За акуратност, следва да се отбележи, че едва предприетото от ответниците действие по
поставяне на колове в имота , които дори не са оградени с мрежа следва да се третира само
като начало на давностно владение. Това тяхно действие е извършено без изричното или
предполагаемо съгласие на собственика на имота и не съставлява незначително
безпокойство, защото е насочено към отричане правото на собственост на последния, затова
и не е от категорията на търпимите. По този начин ответниците за първи път са изявили
намерението си за своене по ясен и несъмнен начин, като се отрича чуждата власт върху
имота и се декларира, че същата се владее като собствена, и за което законът е установил
презумпцията по чл.69 от ЗС.
Вярно е ,че не се установи по един безспорен начин дали коловете са поставени преди
една година или преди три години , но това в случая е ирелевантно тъй като не са изтекли 10
години придобивна давност.
Допълнително с определението си по чл.140 от ГПК съдът е указал ,че ищци по
насрещния иск следва да докажат , отговаря ли претендирания имот на изискванията на
чл.59 от ЗТСУ отм и чл.200 ал.1 от ЗУТ , тъй като се твърди от тях оригинерен способ за
придобИ.е .
Съобразно чл.59 от ЗТСУотм. - Реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност
само ако отговарят на изискванията за минимални,размери за площ и лице, определени с
правилника за прилагане на закона . А съобразно чл.200 ал.1 ЗУТ реално определени части
от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19 от ЗУТ .
В случая предвид твърдения оригинерен способ на придобИ.е за имот във
високопланинсо село и съгласно чл.19 ал.1 т.5 ЗУТ в селата или частите от тях с
преобладаващ стръмен терен имота следва да има най-малко 12 м. лице и 250 кв.м
повърхност намалени най-много с 1/5.Действително този имот има повърхност , но няма
данни има ли лице , тъй като доказване от страна на ищците по насрещния иск не бе
извършено в тази насока .
При тези обстоятелства и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира, че
са изпълнени предпоставките за уважаването на исковата претенция по чл.108 от ЗС , тъй
7
като безспроно се доказва по делото ,спрямо ответниците Ц. Г. Ц. ,Д. Г. Ц., С. Я. С. и М. Й.
Д. ,че ищцата Д. Й. Йоранова ,е собственик по наследство, делба давностно владение на
следния недвижим имот,а именно : ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 0.900дка,в землище на
Г.И.,м.“Т“/“Ч.“ /,при граници: Ц.Г. , сега наследници, дере, път и Д.В. съобразно решение по
гр.д. 294/1994г. на Районен съд Тетевен , в сила от 11.03.1996. ,сега част Поземлен имот с
идентификатор № ХХХХХХХ,с площ от 2777кв.м. , при граници и съседи: ХХХХХХХ.12,
ХХХХХХХ.28, ХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХ.30 , като следва да се осъдят Ц. Г. Ц. ,Д. Г. Ц.
, С. Я. С., и М. Й. Д. да отстъпят собствеността и предадат владението върху овощна
градина с площ от 0.900дка,в землище на Г.И.,м.Т/Ч. /,при граници: Ц.Г., сега наследници,
дере, път и Д.В.,/по решение гр.д. 478/1992г.-Районен съд-Тетевен и Нотариален акт №
101,том втори,peг. 1802, дело № 251 /2001 г. на нотариус РР.В. с рег. № 392,район на
действие Районен съд-Тетевен,сега част Поземлен имот с идентификатор № ХХХХХХХ,с
площ от2777кв.м.,при граници и съседи: ХХХХХХХ.12, ХХХХХХХ.28,
ХХХХХХХХХХ,ХХХХХХХ.30.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл.79 от ЗС същия следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан , тъй като не се доказа ,10 годишно давностно
владение от ответниците , поради което следва да бъде отхвърлуна претенцията с която се
иска съдът да постанови решение , с което да признае , С. Я. С. ,М. Й. Д. ,Д. Г. Ц. и Ц. Г.
Ц. за собственици при следните квоти : За С. Я. С. и М. Й. Д. по 1/3 ид.ч.,а за Д. Г. Ц. и Ц.
Г. Ц. по 1/6 ид.ч. върху процесните 0,9 дка въз основа на давностно владене на недвижим
имот находящ се в с. ГИ. , м.Т ,а именно 0,9 дка ,овощна градина при граници :път , Д.В. ,
дере , и н-ци на Ц.Г.Г., който е част от ПИ с кадастраланен идентификатор ХХХХХХХ
целия с площ от 2777 кв.м. Поради което неразделна част от решението следва да бъде и
преподписана от съда комбинирана скица по съдебно техническата експертиза , л.219 от
делото .
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците
солидарно са съдебните разноски, направени от ищеца в размер на 1600лева съобразно
представения списък по чл.80 ГПК .
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ц. Г. Ц. с ЕГН
********** от гр. С,,ул. хххххххххххх ,Д. Г. Ц. ЕГН ********** от гр. С,ул.
хххххххххххх , С. Я. С. ЕГН-********** от гр.С жк.ххххххх и М. Й. Д. ЕГН -**********
с.Г.И.,ххххххххххх,че Д. Й. Й. с ЕГН ********** от с.Г.И.ххххххххххххх ,е собственик по
наследство,делба давностно владение на следния недвижим имот,а именно : ОВОЩНА
ГРАДИНА с площ от 0.900дка,в землище на Г.И., м.“Т“/“Ч.“ /,при граници: Ц.Г., сега
наследници, дере, път и Д.В., по решение по гр.д. 294/1994г. на Районен съд Тетевен и
Нотариален акт № 101,том втори,peг. 1802, дело № 251 /2001 г. на нотариус РР.В. с рег. №
392,район на действие Районен съд-Тетевен, сега част Поземлен имот с идентификатор №
ХХХХХХХ,с площ от 2777 кв.м., при граници и съседи: ХХХХХХХ.12 ,ХХХХХХХ.28
,ХХХХХХХХХХ,ХХХХХХХ.30, ,като на осн. чл.108 от ЗС ОСЪЖДА Ц. Г. Ц. с ЕГН
********** от гр. С, „хххххххххххх ,Д. Г. Ц. ЕГН ********** от гр. С, ,ул. хххххххххххх ,
С. Я. С. ЕГН-********** от гр.С хххххххххх и М. Й. Д. ЕГН -********** с.Г.И.,мт. да
отстъпят собствеността и предадат владението върху недвижим имот ОВОЩНА
ГРАДИНА с площ от 0.900дка,в землище на Г.И.,м.“Т“ /“Ч.“ /,при граници: Ц.Г., сега
наследници, дере, път и Д.В.,/по решение гр.д. 478/1992г.-Районен съд-Тетевен и
Нотариален акт № 101,том втори,peг. 1802, дело № 251 /2001 г. на нотариус РР.В. с рег. №
392,район на действие Районен съд-Тетевен, сега част от Поземлен имот с идентификатор №
ХХХХХХХ,с площ от2777кв.м.,при граници и съседи: ХХХХХХХ.12 ,ХХХХХХХ.28,
8
ХХХХХХХХХХ,ХХХХХХХ.30.

ОТХВЪРЛЯ насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС предявен от С. Я. С. ЕГН-
********** ,гр.С хххххххх, М. Й. Д. ЕГН -**********, от с.Г.И.,мт. , Д. Г. Ц. с ЕГН
********** от гр. С, ,ул. хххххххххххх и Ц. Г. Ц. ЕГН ********** от от гр. С,
„хххххххххххх подаден против Д. Й. Й. с ЕГН ********** от с.Г.И.ххххххххххххх , с
който се иска да бъдат признати за собственици при следните квоти : За С. Я. С. и М. Й. Д.
по 1/3 ид.ч.,а за Д. Г. Ц. и Ц. Г. Ц. по 1/6 ид.ч. върху процесните 0,9 дка въз основа на
давностно владене на недвижим имот находящ се в с. ГИ. , Т ,а именно 0,9 дка ,овощна
градина при граници :път , Д.В. , дере , и н-ци на Ц.Г.Г., който е част от ПИ с кадастраланен
идентификатор ХХХХХХХ целия с площ от 2777 кв.м.

Неразделна част от решението е преподписана от съда комбинирана скица по
съдебно техническата експертиза , л.219 от делото .

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК , солидарно С. Я. С. ЕГН-********** ,гр.С
жк.“ХХХХХХХХ, ет.2 М. Й. Д. ЕГН -**********, от с.Г.И.,мт., Д. Г. Ц. с ЕГН **********
от гр. С, ,ул. хххххххххххх и Ц. Г. Ц. ЕГН ********** от от гр. С, хххххххххххх ДА
ЗАПЛАТЯТ на Д. Й. Й. - ЕГН -**********, с.Г.И.,уХХХХХХХХХ сумата от 1600 лева
разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Л. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Решението да се връчи по реда на чл.39 от ГПК на процесуалните представители на
страните .

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9