Решение по дело №4479/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260471
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110204479
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260471/26.11.2020г.             Година 2020              Град Варна

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                         четвърти състав

На двадесет и пети ноември    Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4479  по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-011419/03.07.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Б.Б. ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП  на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП. Сочи се, че следствие на недоразумение касаещо счетоводното обслужване се е получило неволно забавяне в подаване на документите до НАП. Иска се отмяна на наказателното постановление.

 В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

 По същество се поддържат основанията за отмяна или изменяне, наведени с жалбата. Моли съда за отмяна на наказателното постановление или алтернативно- намаляване на наложеното наказание до предвидения минимален размер.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2019г. около 14:40часа  служители на ДИТ – Варна - св. Н. и св. И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на  строителен обект – строеж на сграда в м-стДжанаварски път“ гр.Варна, изграждана от„Б.Б. ЕООД.

В обекта извършвали трудова дейност пет лица, които извършвали зидария на тухли на предпоследна плоча на обекта. Едно от лицата бил Р. Й. Р..

Попълнен бил констативен протокол,  в който лицето посочило параметрите на установеното трудово правоотношение. Посочило, че работи за „Б.Б. ЕООД от 04.06.2019г. на длъжност «работник – строител» с установено работно място, при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 560 лева. С 5-дневна работна седмица и работно време от 8,00 до 17,00 часа.

Въз основа на предоставените документи било установено, че с лицето е сключен трудов договор с дата от 04.06.2019г. Предоставеното уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело дата на  уведомяване  04.06.2019г. -  18:27:24 часа.

При това положение бил сформиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по чл.62 ал.3 от КТ и на 21.06.2019г. от св. Н. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че на 04.06.2019г., като работодател е допуснал до работа  лицето Р. Й. Р. на длъжност « работник», на територията на  строителен обект – Сграда, находящ се в гр.  Варна,м-стДжанаварски път“ ПИ 10135.4021.75,  преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му, че възразява срещу нарешунието.

Други възражения не постъпили в тридневен  срок.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. Н. и св. И., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – трудов договор; констативен протокол; уведомление до ТД НАП и др.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; декларираното от заетото лице; копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.

Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма , но неправилно е определил размера на административното наказание над минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи път, адекватно на нарушението се явява административно наказание имуществена санкция в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за завишен размер на наказанието, съдът намира следното:

С жалбата и по същество на практика не се оспорва нарушението от фактическа страна а се сочат единствено причините довели до неговото осъществяване – липса на координация между дружеството и обслежващата го счетоводно фирма. Организацията на работа на дружеството е ирелевантна за настоящето производство и не е основание за отпадане на наказателната отговорност при допуснати административни нарушения, поради което и тези възражения съдът намира за неоснователни.

Според настоящия съдебен състав липсват основания и за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.

Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                     

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: