Решение по дело №2914/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            18.04.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                              гражданско отделение

На двадесет и първи март                                        две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 2914 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Т.С.Н. ЕГН ********** с адрес *** **********, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 17754/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 514.98 лв. (петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и осем ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия и такса възстановяване относно обект находящ се в гр. Варна, м-ст „Дилбер чешма“ 409 с аб. № ********** и кл. № ********** по 5 броя фактури издадени за периода от 19.12.2016г. до 20.03.2017г.; сума в размер на 34.29 лв. (тридесет и четири лева и двадесет и девет ст.) мораторна лихва върху главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяка от фактурата до 13.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.11.2017 г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба се сочи, че ищецът като купувач и ответникът като продавач са страни по договор за продажба на електроенергия с място на доставка обект находящ се в гр. Варна, м-ст „Дилбер чешма“ 409 с аб. № ********** и кл. № **********. През периода от 07.11.2016г. до 06.03.2017г. продавачът доставил уговорената стока на стойност 514,98 лв. за което издал 4 бр. фактури в периода от 19.12.2016 г. до 20.03.2017 г., но купувачът не платил дължимата цена в уговорените срокове. На 21.02.2017г. била издадена фактура за извършено възстановяване на електрозахранването на стойност 19 лв. Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, срещу която длъжника възразил в срок. На това основание за ищеца е възникнал правния интерес да иска да бъде установено съществуване на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение   Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Оспорва реалната доставка на посочената електроенергия до обекта. Оспорва извършеното услуга - възстановяване на електричество, тъй като не са били налице предпоставките за това.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. 17754/2017 г. на ВРС се установява, че на кредитора „Е.П.” АД е издадена заповед за изпълнение срещу Т.С.Н. ЕГН ********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба. Срещу него длъжникът възразил в законоустановения срок по чл. 414 ГПК.

От писмените доказателства – копия от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР; копия от вестници „Черноморие“ „Черно море”, „Дневник” и „Труд”; извлечение от сметка към 08.09.2017г.; справка за потреблението и извлечение за фактури и плащания през последните 12/24/36 месеца към 13.10.2017 г.; Справка за консумирана ел. енергия, платени и неплатени фактури в обекта на потребление; фактури с №  0250275377/19.12.2016 г. на стойност 162,90 лева, № 0251007260/18.01.2017г. на стойност 238,43 лева, № 0251813763/20.02.2017г. на стойност 80,51 лева, № 0252617082/20.03.2017г. на стойност 14,14 лева,  № **********/21.02.2017 г. на стойност 19.00 лева,   се установява, че:   на 07.11.2007г. ДКЕВР е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Еон България Продажби” АД, които са били публикувани във в.-к „Дневник” и във в-к „Черноморие” на 30.11.2007г. На  21.07.2014г. ДКЕВР с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Е.П.” АД, което било отменено с решение на ВАС № 798/20.01.2017г. „Е.П.” АД издал в периода от 19.12.2016 г. до 20.03.2017г.,  4 бр. фактури за доставена електроенергия на обект в гр. Варна ********** с посочени в тях падежи 10.01, 10.02., 10.03., и 10.04.2017г. на стойност 495,98 лв., и 1 фактура за такса възстановяване от 19 лв. с падеж 21.02.2017г - всички на обща стойност от 514,98 лева.

 Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, всички представени по делото фактури са били осчетоводени от ищеца, като счетоводството му е редовно водено. Стойността на обезщетението за забава върху фактури с № 0250275377/19.12.2016г., № 0251007260/18.01.2017г., № 0251813763/20.02.2017г., № 0252617082/20.03.2017г., е  34,29 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, монтираното в обекта СТИ /електромер/ е било изправно към процесния период. Същото се индивидуализира по фабричен номер, който  е наличен по всички проверени от него документи. Метрологичната му годност изтича през 2018г. В периода от 07.11.2016г. до 06.03.2017г. е отчел потребление  на обща стойност 535,26 лв. Начисленото количество електроенергия е въз основа на регулярни месечни отчети и е възможно да бъде потребено в обекта.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

За настоящия казус меродавна е правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). Приложими са и общите условия на ищеца към договорите за доставка на електроенергия, които са приети през 2014г. до отмяната им с решение на ВАС на 20.01.2017г., а след това тези приети през 2007г., които са влезли в сила по реда на чл. 104а от ЗЕ, като в тази насока липсва спор по делото, както и че „Е.П.” АД е оператор на по см. на чл. 92 т. 6 от ЗЕ.

Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител по см. на чл. 92 т. 4 ЗЕ. Ответникът не доказа (липсва и твърдение в тази насока), наличието на писмено уведомяване на ищцовото дружество за промяната във връзка със собствеността и смяна на партидата, поради което дължи заплащането на потребената електроенергия (независимо кой е бил нейният реален ползвател – той или др. лице) за процесния период.

Оспорва се отчетеното от електромера количество електроенергия. Съдът приема въз основа на гореобсъдените писмени доказателства – осчетоводени фактури и заключения по приетите експертизи, че за процесния период се установи реалната доставка на ел. енергия от ищеца до обекта на ответника за периода от 07.11.2016г. до 06.03.2017г. на стойност  495,98 лв.

Предвид уважаването на главния иск, основателен е и акцесорния с правно основание чл. 86 ЗЗД, досежно обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница – общо  34,29 лв.

Недоказан по основание е искът, в частта му относно сумата от 19 лв. по фактура № **********/21.02.2017 г. - начислена такса за възстановяване. Не беше установено отправено от потребителя искане за такава услуга, както и наличието на валидно законово или договорно основание за начисляване на такава такса.

В съответствие с изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, такива следва да му се присъдят съобразно чл. 78 ал. 1 ГПК и представените доказателства за действителното плащане на държавна такса – 75  лв., депозит за експертизи 380 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 535,80 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в общ размер на  73,16 лв.  

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

                                        Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Е.П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и Т.С.Н. ЕГН ********** с адрес *** **********, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 17754/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР НА сумата от 495,98 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия относно обект находящ се в гр. Варна, м-ст „Дилбер чешма“ 409 с аб. № ********** и кл. № ********** по фактури № 0250275377/19.12.2016г., № 0251007260/18.01.2017г., № 0251813763/20.02.2017г., № 0252617082/20.03.2017г.; сума в размер на 34.29 лв. (тридесет и четири лева и двадесет и девет ст.) мораторна лихва върху главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяка от фактурата до 13.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.11.2017 г. до окончателното му изплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 19 лева – такса присъединяване по фактура № **********/21.02.2017г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Т.С.Н. ЕГН ********** с адрес *** ********** да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 535,80  лева, представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 73,16 лева – разноски по ч.гр.д. № 17754/2017г. на ВРС.

 

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: