Решение по дело №704/2016 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                    03.05.2017г.            гр.Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на трети април през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар В.Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 704 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

 

ИЩЕЦЪТ – Р.Й.Д. ***, твърди в депозираната искова молба, че със заявление от 12.01.2016г., във връзка с което било образувано ч.гр.д.№ 270/2016г. по описа на РС – Пловдив, упражнил правото си за издаване на заповед за изпълнение. В рамките на преклузивния срок по чл.414 от ГПК длъжникът обаче подал възражение срещу заповедта.

На 06.07.2014г. ищецът сключил с ответника договор за изработка, по силата на който се договорили ищецът да изгради покривната конструкция и таван на втория етаж на жилищна сграда, находяща се в с.Белозем ******, за сумата от 4 400 лева. Материалът следвало да бъде закупуван от ответника, а когато той не можел – от ищеца, като средствата за това ще получава от ответника или майка му. Ищецът започнал работа заедно с още двама работника. Разрушили стария покрив, след което трябвало да се изгради нова конструкция за таван на втория етаж. Поставили термопанели вместо стомано-бетонна плоча и започнали да градят покрива. Заляли стомано-бетонен пояс на зидовете, изградили нови комини, направили и капандура. Завършили работата в уговорения срок. В края на м.септември се срещнали с ответника, който заявил, че покривът не е довършен и поискал затваряне на стрехата, което според ищеца не влизало в уговорката им. Ответникът следвало да доплати на ищеца сумата от 3 250 лева. От тази сума през м.октомври ответникът заплатил на ищеца 2 000 лева. Останалата сума не заплатил до момента на депозиране на исковата молба. С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи присъдените с цитираната заповед за изпълнение суми, а именно: сумата от 1 250 лева – главница, представляваща неизплатената част от престация по договор за изработка от 06.07.2014г., сумата от 132 лева – законна лихва за забава за периода от 01.01.2015г.(деня, следващ деня, в който следвало да бъде изплатено дължимото) до 12.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, като ответникът бъде осъден да му заплати и направените в настоящото производство разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – И.Т.Б. *** законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че ищецът не изпълнил задълженията си по договора да изработи всичко поръчано. Алтернативно твърди, че при извършване на работата същият се отклонил от поръчката и изпълнената работа имала недостатъци, поради което ответникът възразил, като ищецът му дължал заплащане на разходите, необходими за поправката и съответно намаление на възнаграждението.

Посочва, че през м.юни ищецът извършвал довършителни работи в имота и при разговор ответникът потвърдил, че ще прави ремонт на покрива и таваните на втория етаж, както и стоманобетонен пояс, но това следвало да бъде уточнено при следващото отиване на ответника в имота. Ищецът първо следвало да завърши започнатия навес, както и да извърши монтаж на ПВЦ ламперия на една от постройките в имота. В края на м.август 2014г. ищецът установил, че ламперията не била монтирана, а навесът не бил завършен, като единствено бил започнат демонтажът на стария покрив от двуетажната постройка. В опит да изяснят отношенията си, ищецът поискал 2 000 лева, които ответникът му платил, без да получи насрещен документ. Ответникът поискал да сключат и договор за покрива, при което посочил, че следвало да бъдат извършени следните дейности: 1. демонтаж на покрив и покривна конструкция, демонтаж на всички тавани от втория етаж, демонтаж на два комина, 2. отпадъците от демонтажа да се изчистят от двора, 3. възстановяване на над-покривната част на един от комините, 4. направа на стоманобетонен пояс върху всички зидове, 5.    Монтаж на таван гредоред с греди 12 см х 12 см, а за таван изолационни термопанели, 6. изграждане на покривна конструкция, слагане на дишащо фолио под керемидите, наковаване на летви, нареждане на керемиди, сух монтаж на капак за било, 7.  монтаж на капандура. Преди ответникът да напусне отново страната обаче, ищецът не донесъл договора за подписване, както се били уговорили. През м.октомври 2014г. ответникът извършил преглед на изработеното, при което установил, че демонтажът не бил извършен надлежно, както и че монтираният таван няма термоизолационни функции. Въпреки недостатъците ответникът платил на дядото на ищеца със задължение да му ги предаде сумата от 2 000 лева, а на следващия ден предал на ищеца още 2 000 лева. От поисканото от ищеца за плащане останала сумата от 1 234 лв. Според ответника тази сума не била дължима, тъй като съгласно уговореното в общата сума влизали дейности, които не били извършени, като освен това при извършване на работата изпълнителят се отклонил от поръчката и изпълнената работа имала недостатъци. С оглед на така изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Прави възражение за прихващане за цялата сума, предмет на заявената искова претенция, като посочва, че от същата следва да бъде прихваната сумата от 100 лв. за демонтиране на целия дървен гредоред, което не било сторено, както и разходите, необходими за отстраняване на некачествената работа и отклонение от поръчаното, а именно за опушване на пространството между новите дървени греди, стоманобетонния пояс и термоизолацията - 341 лв., за опушване на термопанелите - 70 лв., за опушване на покрива - 200 лв., за изграждане на каратаван(за смъкване на тавана до стандартния размер) – 1 000 лв., както и 288 лв. - вложени материали за зидария на два реда тухли върху валките под стоманобетонния пояс, попълване с пяна, вата и дървени трупчета.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Въз основа на подадено на 12.01.2016г. в Районен съд – Пловдив заявление от Р.Й.Д. е образувано ч.гр.д.№ 270/2016г. по описа на съда. Заявителят обосновал вземането си със сключен договор за изграждане на покривна конструкция на жилищна сграда, находяща се в с.Белозем, обл.Пловдив, ******, сключен на 06.07.2014г. Във връзка с така заявеното на 15.01.2016г. била издадена Заповед № 201 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която ответникът И.Т.Б. бил осъден да заплати на ищеца – заявител претендираните със заявлението суми, а именно:  сумата от 1 250 лева – главница, сумата от 132 лева - мораторна лихва за периода от 01.01.2015г. до 12.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса – 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 300 лв.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-техническа експертиза. В депозираното от вещото лице заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че при огледа на място във връзка със сключения между страните по делото устен договор за изграждане на покривна конструкция и таван на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в с.Белозем, Пловдивска област, ******, било установено, че е извършен ремонт на жилищната сграда, като е демонтиран старият покрив и изградена нова дървена покривна конструкция, покрита с нови керемиди. Между подпокривното пространство и втория етаж на жилищната сграда бил демонтиран гредоред. Монтирани били термопанели за топлоизолация. Изпълнен бил стоманобетонов пояс над зидовете. Изградени били нови комини. За изпълненото строителство не бил съставян протокол образец 19 и не била издавана фактура. Не били известни единичните цени, по които  работил изпълнителят, за да се изчисли стойността на извършеното строителство.

Вещото лице посочва още, че демонтирането на хоризонталните дървени валки от гредореда не било изпълнено напълно. Същите били отрязани така, че част от тях останали в зидовете. Пространството между тях било запълнено с иззиждане на тухли, пяна и дървени трупчета, което не би било необходимо, ако били демонтирани целите греди.

Таваните на помещенията на втория етаж не били завършени. Видими били дървените греди от новия гредоред и топлоизолацията от термопанели. Липсвала монтирана облицовка. Не били измазани стените в частта на новоиззиданите тухли и стоманобетоновия пояс. В тази връзка вещото лице посочва, че по делото няма писмени доказателства, от които да се установи дали тези неизпълнени видове работи са били уговорени за извършване. Стойността на видовете работи за довършване на ремонта можело да се изчисли, ако бъдат посочени видовете работи, договорени за изпълнение.

В заключението си вещото лице посочва още, че било необходимо демонтирането на целите дървени греди от съществущия гредоред. При това положение не било необходимо иззиждането на два реда тухли между валките под стоманобетоновия пояс, попълването с пяна, вата и дървени трупчета. За зидарията били употребени материали на обща стойност около 240 лв. без ДДС или 288 лв с ДДС.

Остатъците от дървените валки в зидовете под стоманобетонния пояс не се отразявали върху конструкцията на покрива.

Таваните на помещенията след ремонта били повдигнати с 55 см. от нивото на старите такива. Това се дължало, от една страна, на изпълнения стоманобетонов пояс с височина 30 см., и, от друга страна, на иззиждането на тухли и недемонтирани остатъци от дървени валки.

Пространството между новите дървени греди, стоманобетонния пояс и термопанелите, монтирани над гредите, на места било затворено с дървени трупчета, пяна и вата, а на места останали отвори, през които можело да влизат птици. Опушването било извършено некачествено. Според вещото лице, то трябвало да се извърши с тухлена зидария и измазване. За да бъде завършен ремонтът на покрива, било необходимо да се извърши затваряне на образувалите се отвори. Стойността на затварянето на отворите с тухлена зидария по средни пазарни цени към момента на изпълнение(м.август 2014г.) като труд възлизало на 80.34 лв. и материали - 217.76 лв. или общо 298.10 лв. без ДДС или 357.72 лв. с ДДС. Стойността на затварянето на отворите по цени към настоящия момент като труд възлизало на 71.25 лв. и материали - 213 лв. или общо 284,25 лв. без ДДС или 341,10 лв. с ДДС.

Топлоизолацията от термопанели била изпълнена над дървените греди на тавана. На места панелите били прорязани, образували се отвори, поради което същите не изпълнявали напълно присъщата си функция за топлоизолация на помещенията от подпокривното пространство. Необходимо било опушване на отворите около прорезите с пяна или друг изолационен материал. Стойността на опушването възлизала на около 60 лв. с ДДС.

Стоманобетонният пояс не бил изграден на правилното място. Същият трябвало да се изгради върху съществуващите зидове, след като се демонтират дървените валки от стария гредоред. Същият бил изпълнен с около 15 см. над това ниво.

Намаляването на височината на помещенията не било възможно без да се извърши следното: цялостно демонтиране на новия покрив, разрушаване на изпълнения стоманобетонов пояс, демонтиране на остатъците от дървените валки, разрушаване на новоизпълнената тухлена зидария, изграждане на нов стоманобетонов пояс и нова дървена покривна конструкция. Това не било оправдано като разход и не било необходимо. За да се намали височината на покрива, описаните видове работи били на стойност около 4 000 лв., без стойността на материалите.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от ищеца. Свид.Г.Т., тъст на ищеца, заяви в показанията си пред съда, че познава ответника. През 2014г. правили ремонт на покрива на къщата му в с.Белозем. По време на строителството ответникът го нямало, бил в чужбина. Свидетелят не знаел каква е уговорената между страните сума за ремонта. Знаел обаче, че строителните работи били уточнени. Изпълнили уговореното, дори свършили допълнителни работи, за които не взели пари. Ищецът контролирал строежа.

Свидетелят заявява още, че ответникът му предал 2 000 лева през м.октомври или ноември 2014г. и обещал да доплати още 1 000 лева накрая на месеца. Свидетелят не знаел, че И. не бил дал на Р. останалите пари.

Ответникът нямал никакви забележки към сградата, свидетелят не усетил у него и негативно отношение към ищеца.

След като покрили къщата и изхвърлили боклука, ответникът направил оглед на извършеното. Нямал забележки. Седмица по-късно дал парите.

Свид.В.Д., син на ищеца, заяви при разпита си в съдебно заседание, че участвал в ремонта на покрива на отв.И.Б., като помагал на баща си. Старият покрив трябвало да се замени с нов. Не бил присъствал на срещи между баща си и собственика и не знаел какво се били уговорили. Почти всеки ден свидетелят бил на строежа, но никога не бил виждал там ответника. Там била само майка му, а той бил в чужбина. Забележки от нейна страна по отношение на качеството на извършеното нямало. Свидетелят разбрал, че собственикът е недоволен от ремонта едва по повод на делото.

 

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Предявеният в настоящото производство установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК касае претенция за незаплатено възнаграждение по договор за извършване на строително-монтажни работи, който договор е разновидност на договора за изработка, уреден в разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, както и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Тоест писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. За да заместят обаче изричното писмено волеизявление за сключване на договор, съответно, за да приеме съдът, че е налице формирано в тази връзка съгласие, по делото следва да са налице безспорни данни за ясната воля на страните да се обвържат с договор за изработка при конкретни и предварително уточнени условия. За целта следва да е налице достатъчна конкретизация както на видовете и количествата работи, които изпълнителят следва да изпълни, така и на размера на възнаграждението, което следва да получи за извършването им.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че през лятото на 2014г. ищецът е извършил ремонтни работи в къщата на ответника, находяща се в с.Белозем, обл.Пловдив, по негово възложение, което навежда на извода за сключен между страните устен договор за изработка. Съгласно разпределената между страните доказателствена тежест обаче, ищецът следваше при условията на пълно и пряко доказване да установи както наличието на валидно сключен договор, така и пълното и точно изпълнение на задълженията от негова страна като изпълнител, а също и виновното  неизпълнение на вменените с договора задължения на ответника, степента на неизпълнението и в частност размера на дължимата от ответника и незаплатена  стойност на възнаграждението за уговорената и извършена от ищеца работа. В тази връзка съдът намира, че предявената искова претенция за заплащане на неплатено възнаграждение за извършени ремонтни работи по твърдения договор в случая остана недоказана.

Както вече бе посочено, за установяване валидността на сочения като основание за възникване на спорното правоотношение и черпените от него права договор, ищецът следваше да докаже с надлежни доказателствени средства наличието на постигнато между страните съгласие по всички необходими реквизити на твърдения договор за строителство, а именно предмет, срок, цена, дължими насрещни престации и др. В конкретния случай между възложителя и изпълнителя не са съставени никакви писмени документи, а ангажираните от ищцовата страна доказателства не установиха по безспорен начин съдържанието на действителните договорни правоотношения между страните. По делото липсват конкретни доказателства за вида и обема на СМР, цената, уговорените срокове, поради което съдът приема, че същите не са надлежно установени. В случая реално съдът е лишен от възможността да посочи конкретно какви са били договорките между страните, респективно уговореното възнаграждение за каква работа по вид, количество и единични цени е следвало да се изплати. Липсва точна количествено-стойностна сметка, като база въз основа на която да се направят изводи какви строително-монтажни работи са извършени, съответно не са извършени, кои са извършени некачествено и съответно каква е тяхната стойност. Тоест в случая липсва какъвто и да било обективен източник на информация относно количеството видове строително-монтажни работи.

В тази връзка съдът приема, че липсват безспорни данни, от които да може да се направи извод, че страните са постигнали съгласие по основните изискуеми реквизити, установяващи наличието на валидно сключен договор.     Предвид констатираната липса на договореност между страните досежно конкретните по вид и брой СМР за процесния обект, единични цени и елементи на ценообразуване, начин и срок на плащане на възнаграждение за извършени работи и др., е невъзможно установяването  на действителния обем на извършените от ищеца като изпълнител по договора работи, степента на изпълнените от него задължения, обема на неизпълнените от ответника задължения за плащане и т.н. Ето защо съдът приема, че ищецът не установи по делото при условията на пълно главно доказване твърденията за дължимо му незаплатено от ответника възнаграждение за извършени строителни и ремонтни работи по валидно договорно правоотношение по договор от 06.07.2014г.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца присъдените със Заповед № 201 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.01.2016г. по ч.гр.д.№ 270/2016г. по описа на РС – Пловдив, а именно:  сумата от 1 250 лева – главница, сумата от 132 лева - мораторна лихва за периода от 01.01.2015г. до 12.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2016г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по заповедното производство в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, и 530 лева – разноски в настоящото производство за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар.

 

     Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Й.Д. с ЕГН : ********** ***, иск да се признае за установено по отношение на И.Т.Б. с ЕГН : ********** ***, че дължи присъдените със Заповед № 201/15.01.2016г. по ч.гр.д.№ 270/2016г. по описа на РС – Пловдив суми, а именно: сумата от 1 250 лв.(хиляда двеста и петдесет лева) - главница по договор за изграждане на покривна конструкция на жилищна сграда от 06.07.2014г., сумата от 132 лв.(сто тридесет и два лева) - мораторна лихва за периода от 01.01.2015г. до 12.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2016г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

            ОСЪЖДА Р.Й.Д. с ЕГН : ********** ***, да заплати на И.Т.Б. с ЕГН : ********** ***, разноски в заповедното производство в размер на 300(триста) лева и разноски в настоящото производство в размер на 530(петстотин и тридесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: