РЕШЕНИЕ № 834
21.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Светла Ианова…………………………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 619 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощник, против чл.33 от Вътрешни правила за условията и реда
за предоставяне на достъп до обществена информация от община Смолян, утвърдени
със Заповед №РД-0404-10.05.2018г. на Кмета на Община Смолян (ВП).
Жалбоподателят
сочи, че ВП, както и Приложения №1-4 към тях,
са публикувани на интернет-страницата на Община Смолян в секция „Достъп
до информация“. В Приложение №4 била
публикувана Заповед №ЗМФ-1472/2011г. на Министъра на финансите, определяща
размерите на разходите за достъп до обществена информация. Сочи, че по реда на
чл.41е от ЗДОИ подал две искания от 07.07.2020г. до Кмета на Община Смолян на
електронен адрес с искане да му бъдат предоставени на личния му имейл и в
писмен вид копие от Вътрешните правила, тъй като същите били публикувани със
защита, непозволяваща разпечатването им на хартия като можело да се разпечатат
само приложенията. Така се налагало
винаги да влиза в общинския сайт, вместо да ги чете и да ги има в по-удобния
писмен вид. Цитира разпоредбата на чл.33 от ВП, както и тази на чл.13 ал.2 от
същите, към която препраща оспорената такава и твърди, че бил поставен в пълно
неведение дали за поискания достъп до повторно използване на информация ще
дължи такса или достъпът ще бъде безплатен съгласно чл.41ж от ЗДОИ, което
обуславяло за него пряк, личен и непосредствен
правен интерес от обжалването. Сочи съдебна практика във връзка с
допустимостта и местната подсъдност на идентични оспорвания. Счита, че
уреденото в чл.33 от ВП е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен –
чл.41ж ал.9 от ЗДОИ. Излага съображения, че цените на разходите в Заповед
№ЗМФ-1472/2011г. на Министъра на финансите имали характер на частно вземане, а
таксите по чл.41ж от ЗДОИ имали характер на публично вземане и се събирали по
друг начин - аргумент от чл.162 – 163 от ДОПК, а Общински
съвет Смолян не бил определил в никоя наредба
размер на таксата по чл.41ж ал.5 т.3 от ЗДОИ. В изпълнение на чл.41ж
ал.9 от ЗДОИ ответникът следвало да уреди във ВП дали ще предоставя достъп до
повторно използване на обществена информация безплатно или срещу заплащане на
такса съгласно Тарифа, издадена от Министерски съвет. След като не сторил това,
оспорената част от ВП се явявала незаконосъобразна и подлежала на отмяна.
По изложените
съображения моли да се отмени разпоредбата на чл.33 от ВП. Претендира разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява. От пълномощника му – адв.Б. са
депозирани писмени бележки.
Ответникът – Кмета на Община Смолян, в
депозирано чрез юрисконсулт писмено възражение, излага съображения за
недопустимост на оспорването и моли същото да се остави без разглеждане. В
писмени бележки, депозирани чрез упълномощен адвокат се поддържат съображенията
за недопустимост на жалбата, излагат се и такива за неоснователността й като се
прави искане за оставянето й без разглеждане, алтернативно за отхвърлянето й. Претендират
се разноски съгласно представен списък.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 г. в 10:37ч. и в 12:04ч., П. З. подал две искания до Кмета на Община Смолян на електронен адрес с искане да му бъдат предоставени на личния му имейл, съотв. на хартиен носител Вътрешните правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация от Община Смолян.
Искането, подадено в 10:37ч. е било заведено с вх.№ ПНООМП000008/07.07.2020г. Същото е било удовлетворено с Решение №20/17.07.2020г. на Кмета на Община Смолян (л.38-39), получено от жалбоподателя на 20.07.2020г. (л. 41).
Искането, подадено в 12:04ч., след повторното му изпращане на 13.08.2020г. в 16:37ч.) е било заведено с вх.№ ПНООМП000010/14.08.2020г. С Решение № 26/27.08.2020 г. на Кмета на Община Смолян на П.З. е предоставен достъп до хартиения вариант на Вътрешните правила и му е указано да заплати сумата от 1, 35 лв. В решението за достъп е посочено, че тази сума съставлява разходите по предоставянето на информацията без ДДС, определена по нормативи по Заповед ЗМФ -1472/29.11.2011 г. С вносна бележка от 08.09.2020 г. жалбоподателят е заплатил сумата.
По делото, са представени заверени копия от Вътрешните правила (л. 21-л.34 от делото), ведно с утвърждаващата ги Заповед №РД – 0404/10.05.2018г., както и Заповед №ЗМФ-1472/2011г. на Министъра на финансите, Ред за предоставяне на информация за повторно ползване по реда на ЗДОИ (л.87) и Списък по чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ (л. 100-л. 102).
Според чл. 33 от Вътрешните правила,
информация за повторно ползване се предоставя след заплащане на материалните
разходи, съгласно чл. 13, ал. 2 от вътрешните правила. Според чл. 13, ал. 2 от
правилата, разходите по предоставянето на обществена информация се заплащат по
нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават
материалните разходи по предоставянето.
При така установеното, съдът намира от
правна страна следното:
Вътрешните правила, част от които е оспорената разпоредба, уреждат условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Смолян. В §2 от ПЗ на същите е посочено, че са изготвени на основание чл.15а ал.2 от ЗДОИ. Чрез приемане на Вътрешните правила се обезпечава изпълнение на задълженията за публикуване на актуална обществена информация и за информиране при подаване на заявление за достъп, въведени за задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти (какъвто се явява ответникът) и залегнали в разпоредбите на чл.15а ал.1 и ал.2 вр. чл.15 ал.1 т. 11 от ЗДОИ, съотв. в чл.21 от ЗДОИ , като в случая не е спорно, че вътрешните правила са публикувани на интернет страницата на Община Смолян.
Според посочените
разпоредби субектът по чл. 3 от ЗДОИ има задължение само да публикува, респ. да обяви
посочените в тях данни и информация, поради което актът, посредством който се
изпълнява това задължение – ВП, касае организацията на дейността на
администрацията на общината и по своя характер е вътрешноведомствен. Независимо
от този характер на Вътрешните правила и с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р България и Решение № 21 от 26.10.1995 г. на
Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 г., съдът е длъжен да
извърши проверка дали правилата в оспорената им част засягат права или законни
интереси на оспорващия.
Настоящия състав счита, че Вътрешните
правила в частта им на обжалвания чл.33 засягат неблагоприятно правната сфера
на жалбоподателя, доколкото като подател на искане за предоставяне на
информация по реда на чл. 41е от ЗДОИ, оспорената разпоредба го задължава да
заплати разходи по нормативи, несъответни на предоставянето на информация по
този ред. В тази връзка за него е налице правен интерес от оспорване на чл.33
от Вътрешните правила, поради което жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С оспорената разпоредба на чл. 33 от
Вътрешните правила е прието, че информация за повторно ползване се предоставя
след заплащане на материалните разходи, съгласно чл. 13, ал. 2 т.е. по
нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават
материалните разходи по предоставянето.
Така приетото е в противоречие с
материалния закон.
Процедуратата по предоставяне на
информация от обществения сектор за повторно ползване е регламентирана в глава
IV на ЗДОИ. Според разпоредбата на чл.41ж ал.1 от ЗДОИ информацията се предоставя безплатно или след заплащане на такса,
която не може да надхвърля материалните разходи по възпроизвеждането и
предоставянето на информацията, като съгласно ал.5 т.3 на същата разпоредба размерът на таксите, събирани от общините се определя
от Общинския съвет при ограничението същите да не надвишават тези,
определени с тарифа, приета от Министерския съвет.
Оспореният чл.33 от Вътрешните правила не е съобразен с разпоредбите на чл.41ж ал.1 и ал.5 т.3 от ЗДОИ. Разходите, визирани в чл.13 ал.2 от Вътрешните правила са тези по чл.20 ал.2 от ЗДОИ и те са различни от таксите по чл.41ж ал.1 от ЗДОИ. Разходите по чл.13 ал.2 от Вътрешните правила, респ. по чл.20 ал.2 от ЗДОИ, се заплащат въз основа на нормативи, определени от Министъра на финансите в Заповед №ЗМФ-1472/2011г., а таксите за повторно ползване се определят от Общинския съвет. Касае се за различни по естеството си плащания, извършвани от подателите на заявления за достъп до обществена информация, което не е отчетено от ответника при приемане на чл.33 от Вътрешните правила.
Препращайки в чл.33 от Вътрешните правила към разходите по чл.13 ал.2 т.е. към разходите по чл. 20 ал.2 от ЗДОИ, ответникът недопустимо е регламентирал заплащането на услугата по предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване по начин, различен от посочения в ЗДОИ.
По изложените съображения оспорената разпоредба на чл.33 от Вътрешните правила разпоредба е незаконосъобразна, поради несъответствието й с материалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора основателна е претенцията на
жалбоподателя в негова полза да се присъдят разноски. Същите възлизат в общ
размер 610.00 лв, от които 10.00 лв - внесена държавна такса и 600.00 лв -
изплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 21.07.2020г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
чл.33
от Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена
информация от община Смолян, утвърдени със Заповед № РД-0404-10.05.2018г. на
Кмета на Община Смолян.
ОСЪЖДА Община Смолян да
заплати на П.Т.З. ***, направените по делото разноски в размер 600.00
(шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: