Р Е Ш Е Н И Е
№350/11.01.2024 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на дванадесети декември, две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при
секретаря Таня Златева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело №
2999 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на Г.И.М., ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-15-304/31.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-438/17.10.2022 г.
на Г.И.М. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-712/16.09.2022 г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 2 от КСО на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и на
административнопроизводствените правила, като се развиват доводи, че
пенсионните органи неправилно са приели за трета категория стажа, положен от
жалбоподателя в периода 18.06.1984 г. – 31.12.1999 г. на длъжност „авиомеханик“
във Военни поделения № 44160 (26930) и № 28000, който стаж, според
жалбоподателя, следва да се квалифицира като такъв от първа или втора категория
труд съгласно т. 53 „б“ от ПКТП (отм.). В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорваното
решение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ Пловдив,
чрез процесуалните си представители юриск. В. и юриск. П., оспорва жалбата и
моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана по съображения,
представени по същество в съдебно заседание и развити в писмено становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и наведените от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
е започнало със заявление вх. 243-15-1912 от 06.06.2022 г., с което Г.И.М. е
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б от КСО. Към заявлението са приложени съответните документи,
установяващи осигурителния му стаж. С разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-712/16.09.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ гр. Пловдив е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с мотива, че не са налице необходимите условия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В това разпореждане общият осигурителен стаж на лицето е изчислен като
осигурителен стаж от III категория труд - 39 години, 09 месеца и 22 дни.
Разпореждането е съобщено на М., чрез пълномощника му Н.Г. В. на 12.10.2022 г.
и е обжалвано в срок по чл. 117 от КСО пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив
с жалба с вх. № 1012-15-438/17.10.2022 г. С Решение № 2153-15-304/31.10.2022 г.
решаващият орган е оставил без уважение жалбата, като е приел, че спорният
период от трудовия стаж на жалбоподателя от 18.06.1984 г. до 26.09.1996 г.,
положен на длъжността „авиомеханик“ в Поделение 26930 и за периода от
01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., положен в системата на МНО не следва да се
признава за такъв от II категория труд, тъй като трудът на
инженерно-техническия състав, пряко участващ в поддържането и ремонта на
въздухоплавателните средства във военната авиация, не е сред посочените
професии в разпоредбата на т. 53 „б“ от ПКТП (отм.), която, според решаващия
орган, е приложима за гражданската, селскостопанската и специализираната авиация.
Оспорваното
решение е съобщено на жалбоподателя, чрез пълномощника му на 15.11.2022 г.,
след което в законоустановения 14-дневен срок - на 18.11.2022 г. е обжалвано
пред съда чрез административния орган.
По
делото е представено писмо рег. № 283-2592/18.08.2023г. от началник на
Оперативен архив на БА, в което е посочено, че информация за Г.И.М. не фигурира
в сдадените за съхранение в архива документни на Военно формирование 44160, а
се съхраняват документи на Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево за периода от 01.01.2003г. до
31.12.2017г. Към писмото са представени заверени копия на допълнителни
споразумения № 598/28.06.1995г. и № 478/16.05.1996 г. към трудови договори,
сключени с жалбоподателя, в качеството му на работник на длъжност „авиомеханик“
с месторабота Поделение № 26930.
В
хода на делото от страна на жалбоподателя са представени Заповед № 143 от
19.06.1984г., издадена от началник щаб на 10-ти смесен авиационен корпус за
встъпване в длъжност на Г.М. *** и Удостоверение УПСГ-30, издадено от ДА
„Архиви“, дирекция „Държавен военноисторически архив“, удостоверяващо
осигурителен стаж и доход на Г. М. за периода от 18.06.1984 г. – 31.12.1986 г.
По
делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и
ценена от съда като компетентно изготвена, която установява следните
обстоятелства: Г.И.М. в периода от 18.06.1984 г. до 31.12.1999 г. е полагал
труд във военни поделения на Министерство на отбраната с номера 44160(26930),
32660 и 28000 като авиомеханик. Дейността и трудовите функции на авиомеханика
се състоят в поддръжка, обслужване и ремонт на авиационна техника, чрез пряко
участие (самостоятелно или в екип) във монтажно-демонтажни дейности на възли,
агрегати и детайли на авиационната техника, контрол върху работата, настройване
и калибриране действието на авиационната техника и водене на необходимата
документация, съпътстваща дейностите в авиацията. Според вещото лице, трудовите
функции на жалбоподателя се състояли в поддържане на въздухоплавателни
средства, тъй като авиомеханикът пряко и непосредствено (самостоятелно или в
екип) поддържа и ремонтира авиационната техника, в това число и летателната
техника (въздухоплавателни средства). Като вредни въздействия на работната
среда при обслужването и ремонта на авиационната техника, експертът определя
използването на различни материали и вещества, както и влиянието на
климатичните и метеорологичните условия - основно въздействие оказват различни
работни течности - горива, масла и греси, както и някои разредители.
Авиомеханикът изпълнява инженерно-технически мероприятия за обслужването,
поддържането и ремонта на авиационната техника. По отношение на конкретно
извършваните от Г.М. дейности при изпълнение на длъжността му, ВЛ съгласно
материалите по делото е установило, че жалбоподателят е поддържал и ремонтирал
различни детайли възли, агрегати и групи от авиационната техника, като тези
действия се изпълняват както поотделно на демонтирани елементи, така и в монтирано
състояние на летателните апарати, при провеждане на изпитания, настройки и
калибриране. Като поддържани въздухоплавателни средства са посочени самолети
МиГ 17, 19, 21, 23, които са реактивни - задвижват с газотурбинни реактивни
двигатели. В заключението си експертът пояснява, че военната авиация, за
разлика от гражданската и селскостопанската авиации, има специфични задачи,
които я определят като особен вид авиация. Нейните функции са различни (според
вида военна авиация), но общото, според експерта е, че тя трябва да осигурява
по-голяма и надеждна военна защита на страната и поддържането на военната
авиационна техника в изправност и бойна готовност е неотменно свързано с
функциите на военната авиация.
При
разпита си в съдебно заседание, проведено на 12.12.2023 г. ВЛ дава допълнителни
разяснения по отношение на местоработата и дейностите, които е изпълнявал
жалбоподателя. Посочва, че поделенията, в които е работил М. са особен вид, тъй
като се занимават с обслужване, поддръжка и ремонт на летателни апарати.
Дейностите, които се прилагат при ремонта, обслужването и поддръжката на
авиационната техника са пълен набор от технически действия и методи за контрол
на отделни възли, детайли, агрегати, монтаж, демонтаж на същите, почистване,
измиване, гресиране, смяна на технически течности. След тези дейности се
провеждат изпитания в различни фази от ремонта - на отделни агрегати и на
цялото летателно средство. Гориво, смазочни материали в пълен обем се заменят
от техниците. Извършва се почистване и измИ.е на авиационни възли, като
експертът разяснява, че биха могли да се изпълняват и шлосерски и заваръчни
операции. Посочва се, че една част от дейностите се извършва на закрито в
хангари или в стендови помещения, където се прави ремонт и обслужване на определени
агрегати, но много голяма част от дейностите, вкл. и част от изпитанията са на
открита площадка. Според становището на ВЛ жалбоподателят трябва да е
присъствал на всички тези действия, тъй като обемът на задълженията му изисква
той да присъства при извършване на тези технически операции, но експертът не
ангажира мнение дали действително е така.
По
делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Ц. И. Ц. твърди, че е
работил заедно с жалбоподателя в Поделение 26930 - Граф Игнатиево от 1979 г. до
1997 г. Не помни от кога М. е работил там. Посочва, че поделението представлява
войскова авиационна работилница. Занимава се със средни, текущи и аварийни
ремонти на авиационна техника, вкл. МИГ-15, МИГ-17 и МИГ-21 и МИГ-23, АН-2 и
ЕЛ-200-Деморава – чешки самолет. Разяснява какво представляват видовете ремонти
- текущи средни и аварийнии - при повреда. Самолетът се разглобявал нацяло до
ламарина и всичко наново се подменяло - кабели, двигатели и др. Свидетелят
определя тази дейност като много е трудоемка и пояснява, че
специалността авиационно оборудване включва над пет подспециалности
електро обзавеждане на самолета, приборно, височинно, кислородно,
електронна автоматика и САРП – „черната кутия“ на самолетите. Според свид. Ц.
жалбоподателят участвал пряко и непосредствено в ремонта на самолетите, който
се извършвал в неотопляем хангар през всички сезони на годината. Самолети за ремонт идвали от цялата
страна, налагало се и на място да се извършва отремонтиране. Свидетелят сочи,
че работата се извършвала при наличие на много вредни въздействия - досег до
вредни вещества – ацетон, бензин и спирт, с които се почиствали
машините и детайлите на самолета. За работата си във вредни условия получавали
допълнителен отпуск и безплатна храна. Конкретно за дейността
извършвана от жалбоподателя, свидетелят разяснява, че М. работил с живачна
колона, с която се пробвали скоростомери, високомери, тъй като същият отговарял
за приборното и височинно оборудване.
Свидетелят
И. П. Р. е работил от 1994 г. до 2000 г. като „началник група“ в поделението в
Граф Игнатиево заедно с жалбоподателя, който му бил подчинен. За него казва, че
работил като „механик по авиационно оборудване“. Посочва, че поделението се
занимавало с регламентни работи, текущи, малки и средни ремонти на самолети от
цялата страна, помагало се и на други поделения. Разяснява, че ремонтите, които
се извършвали били свързани с разглобяване, проверка на възли и детайли,
двигатели и сглобяване. Извършвала се поддръжка и ремонт на самолети МИГ-21,
МИГ-29 и АН-2. Според свид. Р., М. осъществявал работата си при наличие на
вредни въздействия, имал досег с агресивни течности като керосин, бензин,
масла, вкл. и масло „ВНИИ“, което било отровно. От самите масла имало
изпарения, а при проверка на генераторите и смяна на четки се вдигал прах. Сочи
се, че имало агресивни вещества в самото хале и в бетоновите отливки. След
регламентните работи се извършвало облитане на самолета, за да се провери в
полет дали е в изправност и работят ли всички възли, детайли и системи. Това се
извършвало в присъствие на изпълнителите. Имало е и полети, в които са
участвали. Всички, работещи в поделението, вкл. и М. получавали безплатна
храна, полагал им се допълнителен отпуск за работа в такава среда и им се
извършвали профилактични медицински прегледи.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес, чийто права и законни интереси са
засегнати, в срока на чл. 118 от КСО, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Основният
спор по делото е свързан с характера на работа на жалбоподателя в спорен период
на длъжност „авиомеханик“ от 18.06.1984 г. до 31.12.1999 г. и с това дали
положеният от него труд през посочения период следва да бъде категоризиран като
стаж от трета категория, както е приел административният орган или като стаж от
втора и първа категория труд, както се твърди в жалбата.
Административният
орган е отказал да признае горепосочения стаж за такъв от II категория с
аргумента, че поддържането и ремонтът на въздухоплавателните средства във
военната авиация не е сред посочените в т.53 „б“ от ПКТП (отм.), която
разпоредба се сочи да е приложима за гражданската, селскостопанската и
специализираната авиация. В оспорваното решение не се съдържа произнасяне на
административния орган във връзка с възможността за категоризиране на труда на
жалбоподателя през процесния период като такъв от I първа категория.
Съгласно
т.53 „б“ от ПКТП (отм.) втора категория труд се зачита на инженерно-технически
състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко
участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства;
инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал
със самолетообслужваща техника и перонна механизация. Конкретните професии се
определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и
Министерството на транспорта.
По
делото се установи, че през спорния период от трудовия си стаж жалбоподателят е
полагал труд на длъжност „авиомеханик“ във военни поделения към Министерство на
отбраната с номера 44160 (26930) и 28000. Съдът цени заключението на вещото
лице и събраните по делото гласни доказателства, чрез които се установява, че в
така посочените военни формирования Г.М. е извършвал дейности по поддържане,
обслужване и ремонт на авиационна техника, в т.ч. и летателна техника
(въздухоплавателни средства). Няма разминаване по отношение на това
обстоятелство със събрания по делото доказателствен материал. Не се оспориха,
дадените от свидетелите показания относно конкретните трудови функции, които е
имал М. при изпълнение на длъжността си, в каква среда и при какви условия е
работил. В тази връзка, както от СТЕ, така и от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че жалбоподателят пряко е участвал в ремонта и
поддържането на въздухоплавателни средства от различен вид. Това, че лицето е
упражнявало трудовите си функции във военни поделения, не означава, че не е бил
подложен на същите вредни условия на труд, както и останалите работници, заети
пряко с ремонта и поддръжката на въздухоплавателни средства на гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация, но действително от значение за
спора е въпросът изключена ли е упражняваната от него професия от посочените в
т. 53б от ПКТП.
От
заключението по приетата по делото СТЕ се установява, че военната авиация е
особен вид авиация и поддържането на военната авиационна техника в изправност
също се извършва, при наличие на вредно въздействие, свързано с използването на
различни материали и вещества, както и под влиянието на различни климатични и
метеорологични условия. По делото се установи, че М. е работил в неотопляем
хангар и на открито – на стартова площадка при вятър, ниски или прекалено
високи температури. Често дейността се изпълнявала, когато летателният апарат и
други такива са с работещи двигатели, при което освен всички други фактори се
появяват и насищане с изгорели газове и силен шум с различна честота.
По
мнение на вещото лице, ремонтът и обслужването на авиационна техника е занятие,
което налага частично или пълно разглобяване на дадено летателен апарат, като
при военните летателни апарати тази дейности има приоритет да поддържа в
оптимални стойности авиационното въоръжение и системите, които го управляват.
За изпълнението на тези приоритетни за специфичната военна авиация цели, ВЛ
посочва, че е характерно и използване на радиоактивни материали (например в
запалните системи на двигателите), горива и смазочни материали с голяма степен
на агресивност към органични материали и дори към някои метали, за които е
общоприето, че може да предизвика вредно въздействие върху човешкия организъм и
това влияние не би могла да се намали дори и при използването на съответните
мерки за безопасност. Установи се от СТЕ, че при ремонта и поддръжката на
авиационната техника често се налага да се ползват различни разредители,
киселини и основи, които могат да доведат до изгаряния и алергии. Т.е.
безспорно се установява, че се при ремонта на авиационната техника се използват
вредни материали и се извършват трудови дейности при вредно въздействие на
работната среда.
С
оглед така изложеното в приетото и неоспорено от страните, заключение на СТЕ,
съдът намира, че жалбоподателя е полагал труд в спорния по делото период при
същата вредност и тежест като на всички останали работници, участващи в
поддържането и ремонта на въздухоплавателни средства от специализираната
авиация.
Действително
военната авиация, поради характера на изпълнението на задачите, свързани със
защитата на националната сигурност и отбраната на страната се различава от
останалите видове авиация, посочени в нормата на т. 53 „б“ от ПКТП. Това се
потвърждава и от СТЕ, където ВЛ подробно е описало разликите между отделните
видове авиация и отразило, че военната авиация има специфични цели и задачи,
спрямо останалите и в частност спрямо специализираната такава по смисъла на т. 53б от ПКТП (отм.).
Същата е вид гражданска
авиация, осъществяваща полети на авиацията с общо предназначение, съгласно
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, която обаче има по-специфично назначение от тази по
превоз на пътници и товари. В тази насока са
нормите на Наредба №
24/2000 г. за издаване на свидетелства на авиационните оператори, извършващи
специализирани авиационни работи /понастоящем отменена с Наредба № 37/2016 г.
за авиационните оператори, издадена на основание ЗГВ/, в която изрично са
посочени специализираните авиационни работи и те включват например борба с
пожари, авиохимически работи /разпръскване на вещества от въздуха/, полети за
скокове с парашути, полети, свързани с контрол върху диви животни, геофизични
изследвания и картиране от въздуха и пр. специализирани авиационни дейности,
съставляващи предмет на работа на специализираната авиация. В тази връзка
е и действащата нормативна база, стъпила върху ЗГВ,
който е въвел и няколко европейски регламента, включително и Регламент /ЕС/ №
965/2012 на Комисията касателно регулацията на различни въздушни операции,
даващ определение за „специализирана операция“ /осъществявана съответно от специализирана авиация/,
като всяка операция, различна от търговски въздушен транспорт, при която
въздухоплавателното средство се ползва за специализирани дейности, като
строителство, фотография, картографиране, наблюдение и патрулиране и пр. и
изрично от регламентацията са изключени военни, митнически или полицейски
дейности, за които се използва т. нар. „държавно въздухоплавателно средство“
по смисъла на § 3, т. 9 от
Закона за гражданското въздухоплаване.
Ето
защо, въз основа на посочената нормативна база може да се направи извод, че военната авиация, като такава, ползваща
въздухоплавателни средства за военни цели /държавни въздухоплавателни средства
по смисъла на ЗГВ/ е вид авиация, различна от тази, ползвана за специализирани
операции, пак по смисъла на посочения закон, или т. нар. специализирана
авиация. В тази връзка разпоредбата на т. 53б от ПКТП (отм.) се
явява неприложима по
отношение на инженерно-технически състав по ремонт на въздухоплавателни
средства във военната авиация. Още повече, че в т. 53б от ПКТП (отм.)
е посочено, че конкретните
професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и
социалните грижи и Министерството на транспорта
и не е споменато
Министерство на отбрана, в рамките на което е управлението на военната авиация.
Ето защо и съдът намира, че в случая е правилен
изводът на административния орган за неприложимост на нормата на т. 53б от ПКТП (отм.), доколкото
жалбоподателят е полагал труд във военни формирования за обслужване и ремонт на военно-авиационна техника, а дейности,
свързани с военната авиация, не са изрично включени в посочената разпоредба от
Правилника.
От
друга страна от административните
органи, които са се
произнесли по заявлението на жалбоподателя изобщо не е направена оценка досежно категоризиране
на труда му като такъв от първа категория с оглед на нормата на
чл. 69б, ал. 1 от КСО, която също дава възможност за по-ранно пенсиониране при
минимум 10 години стаж по условията на първа категория. В тази връзка и не
стават въобще ясни причините, поради които и ръководителят на ПО в ТП на НОИ и директорът на ТП на НОИ Пловдив, не са проверили
изобщо наличието на основания за прилагане на чл. 69б, ал. 1 от КСО, като се
има предвид, че в заявлението си жалбоподателят не е посочил изрично само ал. 2 на чл.
69б от КСО, а общо нормата на чл. 69б от КСО. Отделно
от това от страна на административните органи не е извършен анализ относно приложимостта на някоя друга от
хипотезите, описани в ПКТП, освен тази на т. 53б от ПКТП (отм.).
С
оглед събраните по делото доказателства е налице неправилното процедиране на пенсионните органи, при категоризиране на труда на жалбоподателя на
длъжността авиомеханик през спорния период. Досежно конкретните характеристики на длъжността, която е била заета от
жалбоподателя, според съда изцяло приложима
в случая е разпоредбата
на т. 66б от ПКТП (отм.). Същата касае трудът на работници по измИ.е на авиационни
детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по
ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер
- лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. Видно
е, че цитираната норма обхваща всякакъв вид авиационна техника, поради което
е относима и към труда на
работниците по ремонт и изпитване на военна авиационна техника. Съгласно чл.
16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2000
г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на
т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет
от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за
осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от
първа категория.
Документите,
издадени от работодателите на Г.М. са приети по делото и не са оспорени в хода
на съдебно производство. Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в
тях. Видно от приложените заповеди за назначаване, допълнителни споразумения се
установява и характерът на извършваната от М. работа, като при съвкупната
преценка на доказателствения материал следва да се направи извод, че за
заеманата длъжност „авиомеханик“ във военни формирования, в които са се
извършвали ремонт и поддръжка на самолети предполага работа с вредни за
здравето материали. В тази връзка съдът кредитира и показанията на разпитаните
по делото свидетели, като достоверни и даващи обективни данни за релвантните за
спора факти обстоятелства, досежно
предмета на доказване. Съдът ги възприема като непротиворечиви и съответстващи
на останалия доказателствен материал по делото и конкретно на записаното в
писмените доказателства, удостоверяващи трудовия стаж на жалбоподателя.
Действително с нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО е
въведена забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания,
но в случая такова установяване няма, тъй като свидетелите не са посочвали
категорията на труда. От техните показания, които съдът намира за достоверни,
като дадени от бивши колеги на жалбоподателя, имащи преки впечатления от
работата му, се установява какво представлява трудовия процес и работната
среда, при които е полагал труд М., за които липсват писмени доказателства по
делото. В тази връзка се установява, че
трудовата дейност на жалбоподателя през процесния период е била пряко свързана
и се осъществявала именно в посочените в писмените доказателства по делото
военни поделения, където М. е извършвал дейности по поддържане и ремонт на
въздухоплавателни средства и където работата е извършвана при наличие на вредни
условия, като за вредния труд е предоставян
допълнителен отпуск и безплатна храна.
С оглед и на описаните по СТЕ вредности на труда,
изводът, който следва да се направи въз основа на събраните доказателства е, че
е налице установено при жалбоподателя за процесния период пряко изпълнение на
трудови функции, свързани със същата вредност, като тази, на която са подложени
работниците и монтьорите, посочени в т. 66б от ПКТП (отм.), независимо от това,
че същият не е бил назначен на длъжност „монтьор“, а на длъжността механик/авиомеханик. Това, че
длъжността „авиомеханик“, като такава от инженерно-технически персонал на
предприятие / по т. 67, ал. 2 от ПКТП/, не е изрично посочена в т. 66б от ПКТП
(отм.) не влияе върху извода относно конкретиката на извършваната работа от
жалбоподателя. В тази връзка следва да се има предвид, че т. 66б от ПКТП (отм.)
не се отнася до наименованието на конкретната длъжност, а както е посочено в Решение № 494/2023 г. по адм. дело № 6920/2022 г. на
ВАС, представлява „синтезирано определяне (определение) на трудовата
функция, която се осъществява при ремонт на авиационна техника“.
Съдът намира, че неправилно Директорът на ТП на НОИ -
Пловдив е отказал категоризирането на труда на жалбоподателя за посочения
период / повече от 15 г. / на длъжността „авиомеханик“, като такъв от категория, различна от трета, предвид
това, че във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, трудът следва да е от първа категория, доколкото включва трудова дейност,
осъществявана по специфичните условия на т. 66б от ПКТП (отм.), предвидени за
видове работници и монтьори на авиационна техника.
С оглед на изложеното и като не е изследвал задълбочено
въпросите, които имат отношение към правилното и законосъобразно решаване на
случая, което е могъл да стори в рамките на административното производство,
административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила и основни принципи, довело до неправилно приложение и материалния
закон. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл. 7 от
АПК, според който
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая,
а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК.
Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният
орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството/чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК/. Това от своя страна е довело до
нарушаване и на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават
административния орган да събере служебно доказателства и да издаде
индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Вместо това органът е бездействал, не е
назначил необходима експертиза, която му е била нужна именно предвид това, че в
компетентността на административния орган е преценката за категоризирането на
труда. В тази насока и доколкото преценката е на пенсионния орган, то същата
винаги следва да е обоснована. В случая, като не е изследвал въпроси от
съществено значение за направата на крайните му изводи, както издателят на
разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, така и решаващият
административен орган - ответник по настоящото дело, са приложили неправилно
закона.
Предвид
изложеното оспореното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъдат
отменено, а административната преписка да бъде върната на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив за ново произнасяне по
заявлението на Г.И.М. при съобразяване с дадените от съда задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
С
оглед изхода на делото, основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя
за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, които са в общ
размер на 1110 (хиляда сто и десет) лева, от които 10 лева държавна такса, 300
лева за възнаграждението на вещото лице и 800 лева, платени за адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Пловдив, ХVI-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-304/31.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-438/17.10.2022 г. на Г.И.М.
против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-712/16.09.2022 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 2 от КСО на Г.И.М..
ВРЪЩА
преписката, образувана по заявлението на Г.И.М., на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив за ново произнасяне съобразно
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр.
София за заплати на Г.И.М., ЕГН ********** ***, сторените от него
съдебно-деловодни разноски в размер на 1110 (хиляда сто и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: