О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
085260 Година, 2021 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……….………..………..… граждански състав ………………
На
деветнадесети януари …………….…..…... Година
две хиляди двадесет и първа
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели: …………………..
Секретар
…………………..………………………………………………………………..………
Прокурор
……………………..…………………….…...…………………………….…………….
като
разгледа докладваното от ……......………. Р. Калиманова
……………….………….
търговско
дело № ……… 669 .......…. по описа за……..……. 2019……..………. година.
Производството по делото е образувано
по повод исковите претенции на Д.Д.Д., ЕГН **********,***,
А.С.К., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С.,
ЕГН **********,***, Ж.Р.Т., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуален
пълномощник и Х.В.Х., ЕГН **********,*** чрез процесуалните му пълномощници,
всички със съдебен адрес ***-63, партерен етаж, офис №1 против „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“,
ул. „Московска“ №19 за приемане за установено, че вземането на ответното
дружество от ищците, за което е образувано изпълнително дело № 20138010400035
по описа на ЧСИ рег. №801 на КЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд, в
размер на 383591.98 лева, от които главница в размер на 250072.95 лева, изтекли
лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година в размер на 1807.89 лева и
законната лихва върху главницата за периода от 29.01.2015 година до 12.12.2019 година в размер на 123626.56 лева и такси по чл. 79
от ЗЧСИ в размер на 8084.58 лева не съществува поради погасяването му по
давност. Претендира се от ищците и осъждането на ответната страна да им заплати
сторените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представят и ангажират доказателства.
В исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, ищците твърдят, че били длъжници по
образувано пред частен съдебен изпълнител, per. № 801 на КЧСИ изпълнително дело № 20138010400035/2013 година
с взискател ответника „Банка ДСК“ ЕАД. Производството по посоченото изпълнително
дело било образувано въз основа на издадена от Бургаския районен съд заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
322/24.01.2013 година и изпълнителен лист от 28.01.2013 година по частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на съда. Съгласно
посочените документи, ищците били осъдени да заплатят солидарно на ответника
сумата от 350000 щатски долара, представляваща главница, сумата от 11622.77
щатски долара, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.08.2012 година
- 21.01.2013 година, сумата от 6029.20 щатски долара, представляваща
наказателна лихва за периода 25.08.2012 година - 21.01.2013 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013 година до окончателното
й изплащане, както и разноски в общ размер на 22038.67 лева.
В хода на изпълнителното производство
спрямо тях били проведени множество изпълнителни действия, но към момента на
подаване на исковата молба била
изтекла 5-годишната погасителна давност за цялото задължение за всеки от тях. В
тази връзка се поддържа от тях, че последното изпълнително действие спрямо
ищеца - длъжник Д.Д. било изпратено до „Уникредит
Булбанк“ АД запорно съобщение с изх. № 651/12.02.2013 година, от което се прави
извода, че на 12.02.2018 година
била изтекла 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на това лице по
изпълнителното дело.
Последното изпълнително действие,
извършено спрямо ищеца-длъжник А.К. било
насрочената с обявление с изх. № 1686/27.06.2014 година публична продан в
периода 01.07.2014 година - 01.08.2014 година на СОС с идентификатор №07079.616.90.5.5,
собственост на същия и съпругата му Мара Костадинова. Посочената публична
продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното
плащане от продажната цена на 07.08.2014 година. От това следвало, че 5-годишната погасителна давност
за цялото задължение на А.К. била изтекла на 07.08.2019 година.
Спрямо ищеца-
длъжник Н.С. последното изпълнително действие било насрочената с обявление с изх. № 2194/10.09.2014 година
публична продан в периода 11.09.2014 година - 13.10.2014 година на СОС с
идентификатор №07079.612.201.1.3, собствен на същия, Добринка Стоянова и Антон С.. Посочената публична продан била
успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от
продажната цена на 21.10.2014 година. Това сочело, че 5-годишната погасителна давност за цялото задължение
на Н.С. по изпълнителното дело била изтекла на 21.10.2019 година.
Излагат се твърдения в исковата молба,
че по отношение на ищеца-длъжник Ж.Т. последното
изпълнително действие било
насрочената с обявление с изх. № 872/19.03.2014 година публична продан в
периода 20.03.2014 година - 22.04.2014 година на СОС с идентификатор №07079.608.29.1.13,
нейна собственост и на Г. Тодоров. Посочената публична продан била успешна, а
лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от продажната
цена на 29.04.2014 година или 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на Ж.Т. по
изпълнителното дело била изтекла на 29.04.2019 година.
По отношение на ищеца-длъжник Х.Х. се сочи, че последното изпълнително действие спрямо
него било насрочената с обявление
с изх. № 866/19.03.2014 година публична продан в периода 20.03.2014 година - 22.04.2014
година на СОС с идентификатор №07079.617.134.1.61, собственост на същия.
Посочената публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота,
извършило последното плащане от продажната цена на 29.04.2014 година година. От
изложеното се прави извода, че 5-годишната погасителна давност за цялото задължение на това лице била
изтекла на 29.04.2019 година.
Ищците се позовават на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.
дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, относно прекъсването на давността като
сочат, че тя се прекъсвала от предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съгласно разясненията,
дадени с това решение, когaтo взискателят не бил поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна
давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или
било предприето последното валидно
изпълнително действие.
Понастоящем
размерът на задължението по образуваното
изпълнително дело № 20138010400035/2013 година не било удостоверено в официален
документ на ЧСИ, тъй като последният отказвал да издаде удостоверение за
размера на дълга, въпреки отправеното искане с вх. № 3647/12.11.2019 година от
длъжника Н.Г.С.. С писмо изх. № 5807/26.11.2019 година съдебният изпълнител се
аргументирал, че по делото била възложена счетоводна експертиза, която да
изчисли размера на дълга, а вещото лице все още не било представило заключение.
В тази връзка се пояснява, че експертизата била възложена от ЧСИ преди повече
от три години, но до момента не била извършена и нямало никаква яснота кога и
дали въобще ще бъде извършена.
Задължението по изпълнителното дело
било определено въз основа на последните предоставени от ЧСИ Трифон Д. данни - протокол
за разпределение с изх. № 204/28.01.2015 година, при отчитане, че същото било лихвоносно,
поради което актуалният му размер бил следния: главница в размер на 250072.95 лева,
изтекли лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година в размер на 1807.89 лева
и законната лихва върху главницата за периода 29.01.2015 година - 12.12.2019 година в размер на 123626.56 лева и такси по чл. 79
от ЗЧСИ в размер на 8084.58 лева, поради което общият размер на задължението на
ищците по изпълнителното дело възлизал на сума в размер на 383591.98 лева.
Ответникът, на когото съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда
срок е депозирал писмен отговор. В него същият сочи, че не бил надлежен
ответник по иска за сума в размер на 8084.58 лева, тъй като посочената сума се
дължи на съдебния изпълнител и не формира вземане на взискателя.
Твърди се от него, че вземането му
спрямо всички ищци не било погасено по давност, тъй като тя била прекъсвана
няколкократно. В производството по гражд. дело №
14180/2015 година по описа на Софийски градски съд ищците лично били признали
задължението. Това действие било обективирано в
подписан от тях отговор от 07.01.2016 година, подаден по посоченото дело, което
било образувано по предявен от ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК. С посоченият иск банката била оспорила принудителното
изпълнение, предприето против нея от взискателя Владилен
Миланов по изпълнително дело № 545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев за събиране на
сумата от 146345.56 лева, представляващи съдебни разноски по МАД № 15/2013 година
и МАД № 16/2013 година по описа на АС при БТПП и за сумата от 292.11 лева,
представляваща съдебни разноски за изпълнителен лист по гражд.
дело № 422/2015 година по описа на VI-7 състав при ТО на СГС. Вземането на Владилен
Миланов му било цедирано от ищците Д.Д., А.К., Н.С., Ж.Т. и Х.Х. с
договор за цесия от 11.08.2015 година. В това производство ответникът в
настоящия процес твърдял, че цедираното вземане било
погасено при условията на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД поради настъпилите правните
последици на осъществено от банката извънсъдебно прихващане срещу вземането на последната
от ищците по издадения на 28.01.2013 година изпълнителен лист по частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на Бургаския районен
съд, което вземане било предмет на образуваното при ЧСИ Трифон Д. изпълнително
дело № 35/2013 година, като изявлението за прихващане било породило действие на
27.08.2015 година, когато била отправена нотариална покана акт № 145, том II, per.
№ 9229 от 17.06.2015 година на нотариус
Виктория Дралчева. Предвид изложеното, ответникът счита,
че на основание чл. 116, б. „а“ от ГПК извършеното лично от страните признание
на задължението им към банката било прекъснало давността.
Според ответната банка, подадената от
ищците на 02.09.2015 година молба до ЧСИ Трифон Д. по изпълнително дело №
35/2013 година, съдържаща искане за издаване на справка дали сумата по
нотариалната покана е приспадната от остатъка от дълга им и какъв е размера на
задължението им по изпълнителното дело, несъмнено сочела на признание за
съществуването на непогасен остатък от задължението им. По този повод ЧСИ
поискал становище от взискателя, получено на 30.09.2015 година и изготвил
удостоверение изх. № 3103/23.10.2015 година.
В производството по гражд. дело №
14180/2015 година по опоса на СГС ищците били
изготвили отговор, в който заявявали, че се били свързали с ЧСИ Трифон Д. за
установяване размера на дълга им. Те били потвърдили пред правоприемника си -
цесионера, че имали задължение към банката - ищец, чийто размер
надхвърлял този на изпълняемото право по изпълнително дело № 545/2015 година на
ЧСИ Г. Дичев. Били направили изрично признание
на иска, което били потвърдили още веднъж с молба от 22.01.2016 година. В същия
смисъл било направено признание на иска и от страна на цесионера Владилен Миланов. Ответникът счита, че изложеното
недвусмислено сочело, че през месец януари 2016 година ищците били извършили признание
на задължението си, с последиците по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, с което били прекъснали
давността преди изтичането и.
Според ответната страна, давност по
отношение на вземането не била текла и по време на висящия изпълнителен процес
по изпълнително дело № 35/2013 година на ЧСИ Трифон Д.. Заявява, че му била
известна противоречивата съдебна практика по въпроса - от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС №3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането му. В
тази връзка счита, че следвало да бъде съобразена практиката на ВКС, според
която отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС не можела да бъде прилагана към изпълнителни производства,
образувани преди 26.06.2015 година или най-малкото към изпълнителни дела,
давността за вземанията по които не била изтекла към 26.06.2015 година. Като се
позовава на съдебна практика счита, че в конкретният случай, давността за вземането
му следвало да бъде преценявана при условията на ППВС № 3/18.11.1980 година, т.
е. спряна за времето на изпълнителния процес и едва след постановяването на
тълкувателното решение, взискателят можел да съобразява поведението си с
неговите постановки. Поради това, до 26.06.2015 година по отношение на процесните
вземания валидни били постановките на ППВС № 3/18.11.1980 година, като това била
най-ранната дата, от която можело да започне да тече погасителна давност за
вземането. Това налагало извод, че към датата на предявяване на иска, същата не
била изтекла.
Твърди се в отговора на исковата молба,
че на 18.08.2017 година било поискано извършването на изпълнителни действия
спрямо ищцата Ж.Т. - запор върху
вземанията по сметки, който бил наложен на 25.08.2017 година, с което действие
по отношение на нея давността била прекъсната. Тя била прекъсната и спрямо
длъжника А.К., против който през 2015 година бил предявен иск по чл. 135 от ЗЗД. С този иск било поискано да бъде обявена за относително недействителна по
отношение на банката сключената между А.К., Димитър К. и Г.К. сделка-дарение,
извършено с нотариален акт № 301/14.03.2012 година, акт № 168, том I на Служба
по вписванията - град Царево. Чрез този иск се целяло в крайна сметка
осребряване на имущество на длъжника и неговата единствена цел била осигуряване
на имущество за удовлетворяване вземанията на кредитора. Искът бил предявен в
рамките на давностния срок, включително в рамките на срока по чл. 433, т. 8 от ГПК. Поради горното, ответникът не следвало да търпи неблагоприятни последици
от това, че длъжникът бил недобросъвестен, разпоредил се с имуществото си и
препятствал насочването на принудително изпълнение върху него.
В заключение се заявява, че вземанията
на банката спрямо всеки един от ищците в качество им на солидарни длъжници не
била изтекла и те не били погасени по давност.
Ищцовата по делото страна, на която
съдът е изпратил препис от отговора на ответника и доказателствата към него, в
указания й срок е депозирала допълнителна искова молба.
С допълнителната искова молба ищците са
пояснили и допълнили исковата си молба, като са изложили аргументи и по
отношение на наведените от ответната страна твърдения и възражения.
За неоснователни са счетени твърденията
на ответната банка за прекъсване на давността за процесното
вземане с извършването на различни действия. Оспорени са твърденията на
ответника, че с подаденият отговор на 07.01.2016 година по гражд.
дело № 14180/2015 година по описа на СГС те били признали задължението си. Предмет
на това производство било установяване липсата на вземане по изпълнително дело №
545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев, което вземане нямало нищо общо с вземането,
предмет на изпълнително дело № 20138010400035/2013 година на ЧСИ Трифон Д. и на
настоящия процес. Волеизявленията, направени в горепосоченото исково
производство не прекъсвали давността за вземането по изпълнителното дело на ЧСИ
Трифон Д., тъй като те не касаели пряко въпросното вземане, поради което не
било налице изрично признаване на същото. Така направените волеизявления не
били насочени към кредитора, а представлявали описание на правоотношенията на
ищците с правоприемника им. Същото се отнасяло и до кореспонденцията на ищците
с ЧСИ Трифон Д. по повод дълга по изпълнително дело № 20138010400035. В същия
смисъл следвало да се тълкуват и изявленията им в молбата от 22.01.2016 година
по същото дело на СГС. Ищците намират, че молбата им до ЧСИ Трифон Д.
представлявала волеизявление пред него, обективиращо
искане за издаване на справка за дълга и за извършените погашения по делото.
По отношение на наложения на 25.08.2017
година запор върху вземанията по банкови сметки
на ищцата Ж.Т. се сочи, че същият бил
поискан и наложен след настъпила спрямо тази ищца перемпция по изпълнителното дело, настъпила ех lege на 29.04.2016 година.
Всички предприети изпълнителни действия след тази дата по отношение на нея следвало
да се считат за обезсилени по право, поради което погасителната давност била
изтекла на 29.04.2019 година и задължението й към банката след тази дата било
погасено.
Поддържа
се от ищците, че прекъсването на давността спрямо един от длъжниците не
произвеждало ефект спрямо останалите солидарни длъжници по задължението, тъй като действието
на давността било относително и всяко от задълженията на солидарните длъжници
се погасявало самостоятелно. В тази връзка се сочи, че действията, които един
от солидарните длъжници извършвал - признание, отказ от давност или които
кредиторът предприемал срещу един от длъжниците - предявяване на иск само
спрямо един длъжник, изпълнителни действия - не трябвало да вредят на
останалите.
За твърдяното
от ответника прекъсване на давността спрямо ищеца А.К. чрез предявяване на иск
по чл. 135 ЗЗД, се излагат съображения, че то било неоснователно, тъй като единствено
предявяването на иск за самото вземане прекъсвало давността, съгласно чл. 116,
б. „б” ЗЗД. Позовават се на разпоредбите на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и чл. 115,
ал. 1, б. „ж” от ГПК, както и на т. 1 от ТР № 3/22.04.2019 година по тълк. дело № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС, съгласно която
нормата на чл. 116 ЗЗД била от императивен порядък, съдържала изчерпателно
изброяване на основания за прекъсване на давността и не можела да се
тълкува разширително. От изложеното се прави извода, че с предявяването на иска
по чл. 135 от ЗЗД кредиторът-ответник не
можел да се позовава на прекъсване на давността, тъй като това действие нито
представлявало изпълнително действие, нито имало значението на „предявяване на
иск” по смисъла на чл. 116, б. „б” от ЗЗД.
В срока за допълнителен отговор на допълнителната
искова молба ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е подал такъв. Заявява, че изявленията на
ищците, направени в хода на производството по гражд. дело
№ 14080/2015 година по описа на СГС следвало да се ценят като признание на процесното вземане, тъй като предмет на установяване в това
производство е
било дали вземането по изпълнително дело № 545/2015 година по описа на ЧСИ Г.
Дичев било погасено поради прихващане именно с част от вземането по изпълнително
дело № 35/2013 година по описа на ЧСИ Трифон Д.. Счита, че с направеното от
ищците волеизявление пред цесионера за налично задължение към банката, чийто
размер надхвърлял този на изпълняемото право по изпълнително дело № 545/2015 година
по описа на ЧСИ Г. Дичев се признавало вземането по изпълнително дело № 35/2013
година по описа на ЧСИ Трифон Д..
Заявява, че искът по гр.д. № 14080/2015 г. на СГС бил признат изцяло, с
което било признато и съществуването на вземането, с което било извършено
прихващането.
Оспорват се твърденията на ищците, че
волеизявлението им засягало само косвено процесното
вземане като се сочи, че то било направено в отговора на страните по повод на
исковата молба по гражд. дело № 14080/2015 година
по описа на СГС, предназначен да стигне
именно до него. Ответникът счита, че в отговора страните не само били признали
задължението си пред своя правоприемник, както и че били признали иска, което
им признание несъмнено съдържало в себе си изявление за съществуване на негово насрещно
вземане.
Налице били редица конклудентни
действия, с които ищците манифестирали в достатъчна степен волята си да
потвърдят съществуването на конкретния дълг, а именно - молбата им до съдебния
изпълнител от 02.09.2015 година за издаване на справка за размера на дълга им
по изпълнително дело № 358/2013 година, към която били представили и
нотариалната покана на банката, съдържаща изявлението за прихващане,
изявленията им към техния правоприемник Владилен
Миланов.
Поддържат
се наведените в отговора на исковата молба твърдения, че не била текла
погасителна давност по време на висящия изпълнителен процес по изпълнително дело
№ 35/2013 година по описа на ЧСИ Трифон Д., поради което такава не била изтекла
по отношение на който да било от ищците.
Поддържат
се и изложените в отговора на исковата молба съображения за прекъсване на
давността по отношение на А.К. с предявяването против него на иск с правно
основание в чл. 135 от ЗЗД в рамките на давностния срок, който целял да
обезпечи принудителното изпълнение. Ответникът счита, че предявяването на такъв
иск следвало да се приравни на действие по принудително изпълнение, в случай,
че бил успешно проведен. Заявява се на следващо място, че срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК течал общо за солидарните длъжници и нямал относително
действие, тъй като доколкото дългът бил един, принудително изпълнение против
всеки един солидарен длъжник било достатъчно да осуети настъпването на перемпция.
Съдът намира, че част от така
предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото
производство с правно основание в чл. 124 във връзка с чл. 439 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД допустими,
поради което и не съществува пречка само те да бъдат разгледани по същество. В
тази връзка следва да се посочи, че направеното от ответната страна с отговора
на исковата молба възражение за частична неоснователност на иска за сумата от
8084.58 лева е основателно по следните съображения:
Със специалния иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като
твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, по
което е образувано изпълнителното дело, но в предмета на тази искова претенция
не се включват разноските по самото изпълнително дело. Въпросът за тяхната дължимост или недължимост от
длъжника се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79
от ГПК. Пътят на защита срещу определените в принудителното изпълнение разноски
е чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, поради което отрицателен
установителен иск за недължимост на разноските е
недопустим. Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено
досежно така посочената сума, представляваща разноски в изпълнителното
производство, поради липсата на правен интерес /така и в определение №89 от
27.01.2012 година по частно гражд. дело 0604/2011
година на ВКС, ІV г. о./.
Представените с исковата молба от ищеца
писмени доказателства са допустими и относими към правния спор, поради което и
като такива следва да бъдат приети по делото. Като такива следва да бъдат
приети и представените от ответника писмени доказателства.
Съдът намира за основателно искането на
ищците за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
да отговори на поставения от тях с исковата молба въпрос, поради което и като
такова същото следва да бъде уважено.
С настоящото си определение, освен
това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка
от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. С оглед заявените в процеса от страните по него становища и в
съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК на същите следва да бъде посочено,
че са безспорни и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: пред частен съдебен изпълнител Трифон Д., per. № 801 на КЧСИ е образувано изпълнително дело №
20138010400035/2013 година с взискател ответника „Банка ДСК“ ЕАД и длъжници-ищците;
въз основа на издадена от Бургаския районен съд заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 322/24.01.2013
година и изпълнителен лист от 28.01.2013 година, издадени по частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на съда ищците са били
осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата от 350000 щатски долара,
представляваща главница, сумата от 11622.77 щатски долара, представляваща
възнаградителна лихва за периода 25.08.2012 година - 21.01.2013 година, сумата
от 6029.20 щатски долара, представляваща наказателна лихва за периода
25.08.2012 година - 21.01.2013 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.2013 година до окончателното й изплащане, както и
разноски в общ размер на 22038.67 лева.
При така дадената от съда правна
квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване, че изпълняемото право, в случая дължимостта
от нея на сумите по издадения в полза на ответника изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 472/2013 година по описа на Бургаския районен съд, е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи значение за неговото съществуване, т. е. съществуването
на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на горното
производство, предмет на изпълнението, съобразно тяхното описание в исковата
молба, даващи основание да се оспорва от нея изпълнението. Ответникът по делото
следва да докаже своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба и по-точно правнорелевантните факти,
установяващи съществуването на оспореното вземане, а именно - че е налице
изискуемо вземане в негова полза спрямо ищците за присъдените му суми с акта,
постановен по посоченото по-горе гражданско дело. Това, а именно притежанието
на изпълняемо, непогасено по давност изпълняемо вземане, той следва да стори
също при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по горните съображения и на основание чл.
374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Д.Д.Д., ЕГН **********,***, А.С.К., ЕГН **********,***, и
двамата чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С., ЕГН **********,***, Ж.Р.Т.,
ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуален пълномощник и Х.В.Х., ЕГН **********,***
чрез процесуалните му пълномощници, всички със съдебен адрес ***-63, партерен
етаж, офис №1 против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Оборище“, ул. „Московска“ №19 за приемане за
установено, че вземането на ответното дружество от ищците, за което е
образувано изпълнително дело № 20138010400035 по описа на ЧСИ рег. №801 на
КЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд, в размер на 383591.98 лева, от
които главница в размер на 250072.95 лева, изтекли лихви върху главницата към
дата 28.01.2015 година в размер на 1807.89 лева и законната лихва върху
главницата за периода от 29.01.2015 година до 12.12.2019
година в размер на 123626.56 лева не съществува поради погасяването му по
давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
предявените от Д.Д.Д., ЕГН **********,***, А.С.К.,
ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С., ЕГН **********,***,
Ж.Р.Т., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуален пълномощник и Х.В.Х.,
ЕГН **********,*** чрез процесуалните му пълномощници, всички със съдебен адрес
***-63, партерен етаж, офис №1 против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, ул. „Московска“ №19
за приемане за установено, че вземане за такси по чл. 79 от ЗЧСИ в размер на
8084.58 лева не съществува поради погасяването му по давност.
ПРИЕМА представените от ищците и от
ответника при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
въпроса, поставен от ищците с исковата молба след предварителен депозит от 500
лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за това по сметка на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по така
допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Хаджиатанасов,
на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа
на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.02.2021 година - 14.20 часа, за която дата и
час да се призоват страните в настоящото производство.
В частта, в която производството по
делото е прекратено, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването на препис от него пред Бургаския апелативен
съд.
В останалата част настоящото определени
е е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се
връчи на страните по делото, а препис от допълнителния отговор на
допълнителната искова молба да се връчи на ищците на посочения от тях съдебен
адрес.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: