Р Е Ш Е Н И Е № 261583
гр. Пловдив, 08.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13175 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 1164/ 17.07.2020 г.,
постановено по възз.гр.д. № 1124 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив,
VII граждански състав, е отменено решение № 604/ 20.02.2020 г., постановено по
настоящото дело в частта му, с която е прекратено производството по делото по
предявените от ищеца против ответниците искове за нищожност с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.4 ЗЗД, чл.26,
ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № ****** Делото е върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, а именно – разглеждане по
същество на предявените искове за нищожност. Поради това и доколкото с решение
№ 604/ 20.02.2020 г. съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС,
то предмет на настоящото решение са исковете за нищожност на договора за
дарение, предявени от А.И.А. против И.И. М. и Р. Н. А..
Ищецът А.И.А. твърди, че по силата на договор за делба
на земеделска земя от 27.01.1998 г. е получил заедно със ***** си Н. И. А. в
общ дял при равни права следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № ******* находящ се в землището на село *****, община *****,
местността *****, с площ от 3504 кв.м., начин на трайно ползване – нива. Сочи,
че след смъртта на ***** му, като единствен неин наследник останал ***** й – Р.
Н. А., който придобил по наследство ½ идеална част от имота. Твърди, че
през месец март 2019 г. бил потърсен от неизвестно за него лице, което му
съобщило, че били съсобственици на посочения недвижим имот. Ищецът извършил
справки в Имотния регистър, от където разбрал, че на 03.06.2015 г. ответникът Р.Н.А.
извършил две последователни сделки на разпореждане на собствените си ½
идеални части, както следва: 1) договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № ******, по силата на който Р.Н.А. дарил на И.И.М. 1/100 идеални части от
собствените му ½ идеална част от имота; 2) договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ******, по силата на който Р.Н.А.
продал на И.И.М. 99/100 идеални части от собствените му ½ идеална част
от имота. Ищецът поддържа, че договорът за дарение е нищожен, тъй като е
привиден и прикрива продажба. Намира, че прехвърлянето чрез дарение на 1/100 от
½ идеални части било безполезно и незначително по естеството си, поради
което и лишено от всякаква житейска и правна логика. В условията на
евентуалност претендира че договора за дарение накърнява добрите нрави, тъй
като съсобственикът се опитвал да избегне разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС. Общо
положение било, че водещи при формиране на волята за дарение у дарителя били
благодарността, признателността и желанието безвъзмездно да се награди едно
лице, а не желанието целенасочено да се накърнят интересите на другия съсобственик.
Поддържа също, че договорът е нищожен поради липса на основание, тъй като
липсвало дарственото намерение. Навежда като основание за нищожност и противоречие
на закона.
Предвид изложените твърдения моли да се прогласи
нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ******,
поради привидност и прикриващ договор за продажба между същите страни и същия
имот; евентуално – прогласяване на нищожността на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № ****** поради липса на основание или
алтернативно поради противоречие със закона и/или добрите нрави; както и на
основание чл.33, ал.2 ЗС да се допусне ищецът да изкупи 99/100 от ½
идеални от процесния имот, при цена и условия, уговорени в договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ****** Моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника И.И.М., със становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е предявен след изтичане на преклузивния
2-месечен срок, поради което следва да се отхвърли. Оспорва наведените от ищеца
основания за нищожност на договора за дарение. Твърди, че в знак на истинска
благодарност ответникът А. е искал да го надари дори с по-голяма част от имота,
но той настоял да му се дари по-малката част, а останалата да я закупи. Поддържа,
че страните действали изцяло добросъвестно и не прикривали или симулирали
волята си. Посочва, че с другия ответник се познавали дълго преди сделката,
имали контакти помежду си, М. винаги се отзовавал и помагал на А.. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на сторени по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Р. Н. А., със становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че с ответника М. се познавали не малко време преди сделките, били в
близки отношения, като и двете сделки били плод на взаимно решение и по чисто
човешки и морални подбуди. Двамата ответници били инвалиди, като М. многократно
помагал на А. безвъзмездно за много неща, които не можели да се оценят в пари –
съвети, разбиране, споделяне на проблеми и търсене на решаването им, помощ при
намиране на подходяща работа. Извършеното в полза на М. дарение било в резултат
на искрената и сърдечна благодарност, която А. изпитвал към него, като дори е
искал да му дари по-голяма част от имота. Твърди, че ищецът е разбрал много
по-рано от 2019 г. за сделките, тъй като след като И.М. станал собственик на
притежаваната от него идеална част, говорил с ищеца, който своеволно прибирал
цялата аренда от нивата. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
При предявен иск за прогласяване на
нищожност на договор, по който ищецът не е страна, от значение за допустимостта
на иска е наличието на правен интерес. Последният се обосновава от ищеца с
оглед намерението му да упражни своя потестативно право по чл.33, ал. 2 от Закона
за собствеността, в случай че бъде прогласена за нищожна сделката, с която
съсобственикът му е дарил част от притежаваната от него идеална част от със
собствения имот. Това е така, доколкото изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се
простира само върху продажбата на идеална част от недвижим имот за външно за
съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за желаещия да продаде
частта си на друг съсобственик, тъй като в отношенията между съсобствениците
разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗС не намира приложение. В случай че преди
продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен
договор за дарение, то последното става съсобственик и в последствие при
извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага
посоченото законово изискване. В този смисъл ТР № 5/ 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ищецът би могъл да упражни потестативното си право на изкупуване само ако
договорът за дарение, по силата на който надареният става съсобственик се
прогласи за нищожен, т.е. все едно не е бил сключван, а съсобственикът му е
продал идеалната си част, без да спази изискването на чл.33, ал.1 ЗС. В този смисъл за задължителните за настоящата съдебна
инстанция указания, дадени с определение № 1164/ 17.07.2020 г., постановено по
възз.гр.д. № 1124 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, VII граждански
състав.
С оглед изложеното и предвид задължителните за съда
указания на въззивната инстанция, настоящият състав приема, че е налице правен
интерес от предявяване за иска за прогласяване на нищожност и същият следва да
бъде разгледан на наведените от ищеца основания, а именно поради противоречие
със закона, поради противоречие с добрите нрави, липса на основание, привидност.
По отношение на поредността, в която следва да бъдат разгледани евентуално
предявените искове за нищожност на договора за дарение, следва да се има
предвид съдебната практика на Върховния касационен съд. Последователно се
приема, че когато в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече
от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да
съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от
поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при
условия на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание,
предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност
на друго основание. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или
заобикалянето му), към по-леките, каквито
са липсата на основание при каузалните сделки, липсата на съгласие, привидност,
невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл са
решение № 40 от 07.04.2020 г. по гр.д. № 2383 по описа за 2019 г. по описа на
ВКС, IV г.о., както и цитираните в него решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. №
1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение
№ 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV г.о. на ВКС. Поради
това съдът ще разгледа наведените от ищеца пороци в последователността
съобразно на тяхната тежест, като първо се разгледа противоречието със закона,
евентуално противоречието с добрите нрави, евентуално липса на основание,
евентуално привидност.
От фактическа страна между страните по делото не е
спорно, че с две последователни правни сделки ответникът Р. Н. А. е прехвърлил
на другият ответник И.И.М. притежаваната от него 1/2 идеална част от
съсобствения с ищеца поземлен имот, находящ се в землището на село *****. С
първия договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******
Р. Н. А. е дарил на И.И.М. 1/100 идеална част от притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот. С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот номер № ****** са продадени останалите
99 /100 идеални части от ½ идеална част от процесния имот. Спорни
остават правните изводи дали процесният договор за дарение е валидна правна
сделка, не страдаща от наведените от ищеца пороци.
По
иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД – противоречие със закона:
Противоречието със закона
представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради
което, за да се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма
е императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази
правна норма. Следователно противоречието на закона е общото основание за
нищожност на сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен
характер, трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна
правна норма. Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася
за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. В този
смисъл - Решение № 92 от 22.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1107/2011 г., II т.
о., ВКС.
Ищецът сочи в исковата молба, че процесният договор за
дарение противоречи на закона, тъй като била нарушена нормата на чл.33, ал.1
ЗС. Съгласно цитираната разпоредба съсобственикът може да продаде своята
идеална част от недвижимия имот на трето лице, само след като представи пред
нотариуса доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази
част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е
приел това предложение. В случая, доколкото се касае за договор за дарение
посочената норма не намира приложение, тъй като тя създава задължение за
съсобственика само в случаите, в които той се разпорежда възмездно с
притежаваната от него идеална част. Сам по себе си договорът за дарение не
противоречи на посочената норма, поради което и искът за нищожност на първото
наведено основание противоречие със закона е неоснователен. Поради това следва
да се разгледа следващия заявен порок на правната сделка.
По
иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави:
Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. За да обоснове така
наведения порок противоречие с морала, ищецът излага твърдения, че със сключването
на договора за дарение съсобственикът се опитва да избегне задължението по чл.33,
ал 1 ЗС и евентуалното възникване на потестативното право на съсобственика на
изкупуване. Съдът не приема за основателни наведените доводи. Както се посочи и
по-горе противни на добрите нрави са тези уговорки, които създават нееквивалентност
в насрещните престации по двустранните договори, които поставят една от
страните в неравностойно положение спрямо другата, когато се договаря на
многократно по-ниска цена. Възможността съсобственик да дари малка част от
притежаваната от него идеална част от имота реализира уредената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договарянето, като в случая не е налице ограничение от добрите
нрави. От това следва, че процесният договор за дарение не накърнява добрите
нрави и не е нищожен на това основание. Поради това и този предявен иск следва
да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД – липса на основание:
Нищожни са договорите, при които
липсва основание. Основанието при договора за дарение е дарственото намерение
на дарителя. За неговото установяване законът е предвидил презумпция - чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД. Последната обръща
доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена без
основание, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба
на сделките и се отнася и за дарението, доколкото в специалната уредба не е
изключено приложението й, респективно не е преуреден въпросът. Основанието е
обичайната цел на сделката. При дарение това е да се прехвърли собствеността
върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Мотивът и в този случай
не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В
този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази
сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и
добрите нрави, следва да докаже тези мотиви. В този смисъл Р № 385/121.08.2010 г.
по гр.д.№ 59/2009г. Ищецът, който твърди липсата на основание, не доказа в хода
на производството липсата на дарствено намерение от страна на дарителя. Именно
поради това, и този иск подлежи на отхвърляне.
По иска с
правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД – привидност:
Привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато
волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по
сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка
е нищожна. В този смисъл – решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017
г. на ВКС, IV г.о.
В случая, ищецът се позовава на
относителна симулация, като излага твърдения, че сключеният договор за дарение
всъщност прикрива продажба. При преценка на безспорно установените факти по
делото, а именно – че в един ден, с два поредни договора (с оглед номера им при
нотариуса) е извършено прехвърляне на притежаваната от съсобственика общо
½ идеална част от имота, то съдът приема, че двата договора от
03.06.2015 г. инкорпорират общо съгласие между двамата ответници. Това общо
съгласие прикрива действителната воля на ответника Р.А. да продаде на ответника
И.М. притежаваната от него ½ идеална част от имота на цена от 468 лв.,
договорена в договора за продажба, обективиран в нотариален акт № ******. Съгласно
чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие,
доколкото са налице условията за неговата действителност.
В случая, за доказване на симулация
ищецът, който не е страна по договора, не следва да представи „обратно писмо“.
Последното би било необходимо да докаже привидността, само ако на нея се
позоваваше страна по процесната сделка, а това не е налице.
От съвместното тълкуване на съдържанието на двата
договора, като се взе предвид, че са сключени на една дата, с два поредни
номера на при нотариуса, че в договора за продажба е уговорена всъщност цена за
цялата ½ ид. част от имота на ответника А., съдът прави своя извод за
привидност на съглашението. Дори разпитаният на ответниците свидетел П. Т. Н.
изяснява, че М. е закупил имот от А.,
а не че последният му го е дарил.
Позоваването от страна на
ответниците на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС не разколебава извода на съда. В
посоченото решение се приема, че няма заобикаляне на закона, когато с договор
за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в
полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена
в последствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС. Няма пречка обаче съглашението да е нищожно на друго
основание – в случая на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД. В
случая това основание се доказа, поради което искът за нищожност следва да се
уважи, а договорът за дарение да се прогласи за нищожен поради привидност.
За пълнота на изложението съдът
намира необходимо да добави и следното: С уважаването на иска по чл.26, ал.2,
предл.5 ЗЗД възниква процесуалното условия за разглеждане на иска за изкупуване
по чл.33, ал.2 ЗС, което настоящият съдебен състав в сторил с решение № 604/
20.02.2020 г. Съдът не отстъпва от заетото с решението становище за неговата
неоснователност поради неспазване на срока. Прогласяване на договора за дарение
за нищожен не поставя началото на течението на преклузивния срок по чл.33, ал.2
ЗС. Това е така, доколкото за разлика от иска за унищожаемост, който е
конститутивен, и правните последици настъпват от постановяване на съдебното
решение, то искът за нищожност е констативен (установителен), поради което
решението по него няма същия правен ефект. Напротив – за ищеца остава
задължението да докаже, че е узнал за прехвърлянето не по-късно от 2 месеца
преди завеждане на исковата молба в съда. Именно в този 2-месечен преклузивен
срок следва да се предявят и двата иска, за да е основателно упражняването на
потестативното право на ищеца. В този смисъл, неспазването на срока е основание
за отхвърляне на конститутивния иск за изкупуване, доколкото потестативното
право на съсобственика се е погасило.
По
разноските
При този изход на спора право на
разноски има ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както следва: 50 лв. за ДТ за
уважения иск, както и 200 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете. По отношение на правото на ответниците на разноски
съдът се е произнесъл, поради което не дължи повторно произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.И.А., ЕГН **********, адрес: *** против Р. Н. А., ЕГН: **********,
адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** искове с правно основание чл.
26, ал.1, предл.1, предл.2 и ал.2, предл.4 ЗЗД за прогласяване на нищожността
на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****** г., вписан в СВ
под акт № ******, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради
сключването му без основание.
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *******,
вписан в СВ под акт № ********, по предявения иск от А.И.А., ЕГН **********,
адрес: *** против Р. Н. А., ЕГН: **********, адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********,
адрес: *** с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба.
ОСЪЖДА Р. Н. А., ЕГН: **********, адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплатят на А.И.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) –
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.