Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260058/24.08.2020год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска
колегия, в публично заседание на 16.08.2020год. / шестнадесети
август през две хиляди и двадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон Игнатов
мл.с. Мариета Динева
Секретар:
Емилия Павлова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
Ковачка въззивно гр.дело № 86 по описа за 2020год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
С Решение № 1670/05.11.2019 год., постановено по гр.дело
№ 34/2019год. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявен от Н.Ц.И. иск с правно основание чл.124 от ГПК,с който
се иска да бъде установено спрямо ответника В. И. ,че ищецът е собственик на
следния недвижим имот, а именно: УПИ *** в кв.** по плана за
регулация и застрояване на *** от 1988год. с площ от 652 кв.м. по документ за собственост и площ от 648
кв.м. по скица и граници по скица: от изток- улица с осови точки 213 и 214, от юг-дере, от запад- УПИ *** и *** в кв.** и от север- УПИ *** като неоснователен и
недоказан.
С решението Н.И. е осъдена да
заплати на В.И. разноски по делото в размер на 2 080лева.
Срещу решението е подадена жалба от Н.И..
По изложените в жалбата оплаквания за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение
се прави искане за отмяната му и за постановяване на ново,с което предявеният от нея иск да
бъде уважен , ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемият В.И. е депозирал писмен отговор,в който поддържа неоснователност
на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне и присъждане на разноски по
делото.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и оплакванията на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е депозирана искова молба от Н.И. ,с която е поискала да
бъде признато за установено по отношение
на ответника – В.И. ,че е собственик на урегулиран
поземлен имот *** в кв.** по плана на на *** от 1988год. с площ от
652 кв.м. по документ и 652 кв.м. по скица при граници : от изток- улица с
осови точки 213 и 214, от юг-дере, от
запад- УПИ *** и *** в кв.** и от север- УПИ *** . Ищцата твърди ,че процесния имот е
бил собственост на нейният баща- Ц. М. С.,който
й го е дарил през ***год. като сделката е обективирана в нотариален акт № ***,
том- *,дело № 299/1985год. Посочва ,че собствеността върху имота е придобита от
нейния баща на основание давностно
владение след като го е в продължение на
повече от 40 години явно, необезпокоявано и несъмнено . Сочи , че след
придобиване на собствеността по дарение през *** год., единствено и само тя
владее имота , явно и необеспокоявано,
плаща данък за него като периодично го почиства. Посочва ,че е предприела
действия по отграждането му ,за което и било издадено през ***год. разрешение
за строеж на ажурна ограда и протокол-
образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежа от ***год. Разяснява ,че месеци преди предявяване на
иска била разбрала ,че ответникът
притежава нотариален акт за дарение № **,
том- **, дело № 572/1986год. за
процесния имот , в който било отразено че е придобит Ц. К. С. –негова майка ,като
твърди ,че последната никога не е ползвала и владяла имота,респ. не е била
негов собственик, за да прехвърли собствеността върху него на ответника.
Ответникът оспорва иска. Твърди ,че процесният имот е бил собственост на М.
С. Д., общ наследодател на страните по делото.Посочва ,че процесният имот и
други съсобствени по наследство от М. Д. имоти са били предмет на делбено
производство по гр.дело № 252/1968 год. на ПРС,в което процесният имот се е паднал в дял на праводателя
на ответника- Ц. К. С.. Твърди ,че
процесният имот е бил предмет на иск по чл. 108 от ЗС,който бил уважен с влезли
в сила решения по гр.дело № 51/1986год. на ПРС и гр.дело № 50/1986год. на ПРС .
Поддържа ,че майка му е била собственик
на процесния имот и му го е дарила като определя като неверни твърденията на ищцата
,че нейният наследодател до ***год. , а тя самата след ***год. е владяла имота
явно и необезпокоявано. Твърди ,че с предявеният през 1986год. иск за собственост за процесния имот
придобивната давност е прекъсната и с
влизане в сила на решението по гр.дело № 51/86год. и че той, от предаването на владението върху имота и към настоящия момент го владее явно и
необезпокоявано. Твърди ,че имота е
водоснабден от него през 1993год.,че го
е оградил и че е подавал жалби до кмета
на *** в защита на собствеността си
против наследниците на Ц. М. за извършвани от тях неправомерни действия върху имота.
Жалба е подавал и до РП-П. във връзка с предприети от същите тези лица действия
за продажба на имота . Сочи за неверни твърденията на ищцата ,че едва през
2017год. била узнала ,че за имота има нотариален акт за дарение,тъй като е била страна
по воденото през 1986год. дело .Поддържа ,че от 1986год. владее имота и го е придобил по давност и моли предявеният от
него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Районният съд е отхвърлил предявения иск. Приел е за установено , че с
влязло в сила решение е било признато ,че праводателката на ответника е
собственик на процесния имот ,поради което
надлежно е прехвърлила правото на собственост върху него на сина си-ответник по
делото с нотариален акт № **, том- **,
н.д.№ 572/1986год. . Приел е също така ,че
след 1986год. ищцата не
е придобила собствеността върху имота и по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност, позовавайки се на съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, опровергаващи твърдението й за осъществено от нея постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
недвусмислено владение върху имота в срока по чл.79 от ЗС.
Обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което въззивният съд е
длъжен да извърши проверка за неговата законосъобразност с оглед наведените във
въззивната жалба оплаквания, а те са несъстоятелни
:
Предмет на разглеждане пред районния съд е установителен иск, с който се
цели да се разреши възникнал правен спор между страните относно принадлежността
на конкретно вещно право и да се
установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в
отношенията между спорещите страни по повод вещта , обект на оспорваното право.
Спорно в настоящия случай е правото на собственост върху Урегулиран поземлен имот *** в кв.** по плана на *** от 1988год. ,
който имот , чрез изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза се
установя , че е идентичен на парцел ***
в кв.** по плана на *** от 1974год.
От представено по делото Удостоверение за наследници от ***год. се
установява ,че ищцата в първоинстанционното производство е дъщеря на Ц. М. С., б.ж. на ***, починал на ***год.
Ответникът от друга страна е син на Ц. К. С. и това е видно от приложеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
№ ***год. Ц. К. С. и ищцата са
наследници на М. С. Д., бивш жител ***,
починал на ***год. и това се установява
от приложеното Удостоверение за наследници
№ ***год.
Ищцата в първоинстанционното производство легитимира правото си на
собственост върху процесния имот с
нотариален акт за дарение № ***, том- *,
нот.дело № 299/85, а ответникът –с нотариален акт за дарение № **, том- **,
дело № 572/86год. И двамата
твърдят и поддържат ,че техните
праводатели-баща и съответно майка са били изключителни собственици на
процесния имот ,първият на основание
давностно владение / нотариален
акт №***, том- *, дело № 297/85 год. , а втората- на основание давностно
владение , наследство и делба / нотариален акт № ***, том- *, дело №
1650/77год. /
По делото е представено съдебно удостоверение изх.№ ***год. на ПРС
и копие на изпълнителен лист от ***год. В удостоверението е посочено ,че в районен съд- Перник е било
образувано гр.дело № 51/1986год. със
страни Ц. С.- майка и праводател на
ответника и ищцата Н.И. ,в качеството й на ответник с предмет „ дело за
собственост“ , както и че делото е унищожено поради изтичане на срока за
съхранение в архив. Изпълнителният лист
е издаден въз основа на решение по
гр.дело № 51/86год. и в него е посочено
,че Н.И. е осъдена да предаде в полза на
Ц. С. собствеността и владението върху следния имот:празно дворно урегулирано място от 460 кв.м., образуващо
парцел *** в кв. ** по плана на *** ,местност „ ***“при граници : дере, улица и
д-р В.. Както бе отбелязано по-горе, посоченият в изпълнителен лист парцел *** в кв. ** по
плана на *** е идентичен на
процесния УПИ *** в кв.** по
регулационния план на *** .
Съобразявайки горното,както и
събраните по делото гласни и писмени доказателства районният съд е достигнал до
правилен и обоснован извод за
недоказаност на правата на ищцата върху процесния имот , който извод по изложените в обжалваното решение мотиви
въззивният съд напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Неоснователно се твърди във въззивната жалба ,че неправилно било прието от
районния съд, че спорът между ищцата и праводателя на ответника е бил разрешен
в предходно съдебно производство. На база цитираното съдебно удостоверение и
изпълнителен лист настоящият състав приема ,че
към датата на издаване на
последния - ***год. спорът относно собствеността върху процесния имот е бил
решен по съдебен ред и решението по
спора обвързва както ищцата-участвала в съдебното производство, така и
ответника като правоприемник на страна по спора . Предвид на гореизложеното не
следва да се обсъждат факти, съставляващи
основанието на вече решения по съдебен ред правен спор и представените от
страните за установяването им доказателства ,в частност нотариален акт № ***, том- *, дело № 297/85год. и нот.акт № ***, том-*, дело № 299/85год.
Такъв факт не съставлява упражнявано от ищцата владение върху процесния
имот след ***год. , поради което правилно районният съд е изследвал
въпроса дали правото на собственост е придобито от ищцата на основание давностно владение с
горепосочения начален момент. Настоящият въззивен състав счита ,че в
съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства районният съд е достигнал до правилен и
обоснован извод , че ищцата не е упражнявала явно и несмущавано владение върху
спорния имот в продължение на повече от 10
години, поради което не е придобила собствеността върху него по давност. Този извод не се променя и от събраните във въззивното производство гласни и писмени доказателства.
Придобивната давност е един от способите за придобиване на правото
на собственост върху конкретно определена вещ ,чийто фактически състав е
регламентиран в разпоредбата на чл.79 от ЗС. Последният , в хипотезата на недобросъвестно владение по чл.79, ал.1 от ЗС
включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от
ЗС-тоест фактическо упражняване
съдържанието на това право . В случая, предвид отречените права на ищцата на
основание дарение от нейния баща, същата може да претендира права единствено като недобросъвестен владелец
на процесния имот.
Пред районния съд е разпитана като свидетел Т. В. –сестра на
ищцата , която сочи, че процесният имот
е бил собственост на нейния баща- Ц. С.,който през ***год. го е дарил на сестра й . Сочи ,че последната го е заградила
през *** год.,че заедно със съпруга си е направила тоалетна и че го е водоснабдила през *** год. Твърди ,че единствено и само сестра
й го е ползвала ,като не е виждала други лица в имота ,в частност майката на
ответника и самия ответник.
Свидетелят В. К.
знае процесния имот като имот на Н.
и баща й ,като в имота е виждал до ***год нейния баща и братята й ,но не
и други хора.Установява ,че след смъртта на баща й е виждал в имота само ищцата, но не и ответника. Предполага ,че в
имота има ток и вода.
По делото е разпитан
като свидетел Г. С. ,който установява че
се познава с ответника от детските си години и че той обработва имота и се е грижил за него
още от около ***год. и 10 годишен период след това. Сочи ,че след
това ответникът е заминал на работа в чужбина като за имота продължил да се грижи брат му Е..
Последният косил и изкарвал тревата от
мястото,както и разрешил на свидетеля да си складира материали в него. Свидетелят сочи ,че имотът е бил заграден с ограда от колове и мрежа,/освен откъм
улицата/,в чието изграждане помагал. Знае ,че в имота има вода ,но не сочи кой
я е прокарал.След завръщането си от чужбина ,според свидетеля , ответникът
продължил да стопанисва имота .Сочи ,че в имота има тоалетна,която помни от
детските си години,но не знае кой я е изградил.Знае и за намиращ се в него и
кладенец,както и за имуществени спорове между
ищцата и ответника.
От показанията на
разпитания по делото свидетел В. Е. се установява ,че спорното място е работено
от ответника ,неговия баща и брат- Е. ,с когото свидетелят се познава лично и
като съсед на процесното място. Сочи ,че Е. е обработвал мястото до ***год.,
като в последните години е виждал в него и ищцата да го почиства. Свидетелят сочи ,че мястото е било заградено през ***год-***год. и че братът на ответника-Е. е прокарал вода в
него,възползвайки се от приятелството си с водопроводчик на име К.. Свидетелят
не знае собствеността върху имота на В. да е била оспорвана от някого,като
потвърждава че „ преди година“/ разпитът е проведен на 26.05.2019год./, е видял ищцата да
почиства имота. Сочи ,че имотът е разграден от 1997год.
Свидетелят Б. С.
посочва процесния имот като имот на ищцата,която познава от 55 години. Установява
,че преди 50-60години имотът е работен и ползван от бащата на ищцата ,като от
съпруга на ищцата знае ,че баща й им го е дал,за да си построят къща. Сочи, че в
имота има изградена тоалетна и бунар , направени от ищцата и съпруга й,както й
че 15-20 години след смъртта на бащата на ищцата ,тя и съпругът й са го
ползвали,даже почиствали веднъж „ по-миналата година“ /разпитът е проведен в
с.з. на 26.05.2019год./ .
Разпитаният като свидетел Ж. Т. знае спорното място.Сочи ,че в него е
виждал брата на ответника- Е. ,като знае имота е собственост на В.. Разяснява ,че за имота са се водили дела
,които са спечелени от семейството на В. и от тогава те си владеят имота.
Уточнява ,че главно Е. ходи в имота ,тъй
като В. работи в чужбина. Посочва ,че от 1980год. вижда в имота Е. , че той е
прокарал водопровод в него ,че той го е заграждал няколко пъти и че оградата
постоянно била разрушавана. Свидетелят посочва ,че познава ищцата,с която са
били съученици ,но твърди ,че никога не я е виждал в имота.Знае ,че в него има
тоалетна ,правена от ищцата и нейния съпруг много отдавна,но не знае да има
кладенец. Сочи ,че последно с Е. са почиствали имота преди две години /
разпитът е проведен в с.з. на 26.05.2019год./
Във
въззивното производство е разпитан свидетелят С.С. , който установява ,че
ищцата и брат й постоянно идват в имота и се грижат за него.
От показанията
на свидетеля В. Е. се установява ,че е виждал само веднъж ищцата да идва в
процесния имот , за да го чисти. Сочи ,че тази година имотът не бил косен ,като през тази година не е виждал в имота и
ответника.
По делото са
представени приходни квитанции за
заплатен данък от ищцата за имоти в ***
през 2017год., 2006год., 1014год.,
, 2016год., 2015год., 2014год., 2013год., както и такава за 2020год.
Такива за
представени на името на Ц. С. и В. И.
за имот в *** за 1989год., 1992год., , 2003год., 2001год.,
2005год., 2009год., 2010год., 2012год., 2013год., 2014год., 2015год. ,2016год.,
2017год., 2018год. и 2020год.
Процесният
имот е деклариран от ответника при
Дирекция „ ДМП“ при Община П. и това е видно от представеното Удостоверение за
декларирани данни.
По делото е
представен типов проект за изграждане на водопроводно отклонение в процесния
имот , изготвен на ***год. и на името на
ответника.
С молба от
2012год. ответникът е сигнализирал кмета
на *** и е поискал намеса от негова страна във връзка с предприети от
наследници на Ц. М. действие спрямо собствения му имот-процесния такъв ,
изразяващи се в разрушаване на изградена
от него ограда и изваждане на новозасадени плодни дръвчета. Съдействие от РП- П.
ответникът е поискал и във връзка с предприети от наследници на Ц. М. действия
във връзка продажба на негов имот с индивидуалиращи белези,идентични на
процесния имот.
Предвид така
събраните пред двете съдебни инстанции гласни и писмени доказателства
,въззивният съд намира ,че ищцата не е
доказала да е упражнявала след ***год. в продължение на повече от 10 години
фактическа власт върху процесния имот.
Дори и да се приеме ,че от свидетелските показания се установява упражнено от
ищцата владение върху процесния имот / в изискуемата по закон продължителност/, то това
владение не е било нито спокойно ,нито
необезпокоявано. Установени са по делото множество действия , извършени от ответника
лично или чрез трети лица , които се определят като смущаващи и оспорващи владението върху имота и
претендираните от нея права на собственост върху него.
Предвид гореизложеното ,настоящият състав счита че не се доказа по делото
да е осъществен напълно сложния фактически състав на
оригинерния придобивен способ-давностно владение по отношение на процесния имот от страна на ищцата –жалбоподателка в настоящото
производство,поради което същата не се явява
изключителен собственик на процесния имот и предявения от нея установителен
иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до същия правен извод , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение ,което
следва да се потвърди ,а в полза на въззиваемия В.И. – да се присъдят разноски за настоящото съдебно
инстанция в размер на 600 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1670/05.11.2019год., постановено по гр.дело №
34/2019год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Н.Ц.И. с ЕГН ********** от ***
да заплати на В.С.И. с ЕГН ********** от
*** сумата от 600 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: