РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20224100500057 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на Г.И. Д. от В. чрез пълномощника му –
адвокат К. Л. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 475/11.11.2021 г. по гр.д. №
1586/2021 г. на ГОРС , в частта му с която е осъден на основание чл.150 СК да заплаща
на малолетното си дете В.Г. Д.а чрез неговата майка и законен представител ИВ. СТ. ЯЛ.
увеличена месечна издръжка в размер на 240 лева, считано от 11.08.2021 г. , с молба за
отмяната му в тази част и отхвърляне на предявения иск в цялост.
Наведени са оплаквания/ доводи / за неправилност на решението, чието
градиво почива на несъобразени от първоинстанционния съд и установени от
доказателствата, обстоятелства, годни за извода , че не е осъществен фактическия състав на
спорното право за увеличение на издръжката : ответникът понастоящем вече не е зает по
трудов договор и няма никакви източници на доходи, обременен е със задължение да
погасява вноски по договор за потребителски кредит, определения съгласно утвърденото по
гр.д. № 1158/2018 г. на РС П. споразумение по чл.51 СК преди три години размер на
издръжката/ 200 лева / значително е надвишавал минималния, а няма доказани
обстоятелства, които да са показател за стойностно увеличени нужди на детето.
Предмет на подадената от името на малолетното дете чрез пълномощника
му адвокат М.С. от ВТАК въззивна жалба е решението в частта му, с която е отхвърлен
иска за увеличение на издръжката за разликата от присъдения/240 лева/ до претендирания
му размер/ 400 лева/ , с молба да бъде отменено и искът уважен в своята цялост
1
Наведени са оплаквания/ доводи / за неправилност на решението, чието
градиво почива на несъобразени от първоинстанционния съд и установени от
доказателствата, обстоятелства, налагащи изводите, че възможностите на майката да
осигурява издръжка са по малки , тъй-като тя има и друго дете и получава понастоящем
обезщетение размер на 380 лева за отглеждането му , а съгласно данните на НОИ средният
потребителски разход за едно лице в страната е 1294,16 лева на месец , което означава, че
общия размер на средствата за месечната издръжка на детето трябва да възлиза поне на 600
лева , за да бъдат задоволени реалните му нужди.
В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата
ответникът развива съображения за пълно съответствие на решението с установените
обстоятелства и изискванията на закона, противно на наведените в нея оплаквания.
В с.з. пълномощниците на страните поддържат жалбите и претендират
присъждане на разноските.
Предявен е иск за увеличаване на издръжка с правно основание чл.51, ал.4 от СК.
По същество между страните няма спор по фактите/ обстоятелствата/ установени по
смисъла на чл.154 ГПК със събраните писмени и устни доказателства поради което
въззивният съд споделяйки напълно констатациите им , направени от първоинстанционния
съд препраща към тяхното подробно описание в мотивната част на обжалваното решение ,
без да е нужно да ги преповтаря – чл.272 ГПК.
Спорно е значението на някой от тях по въпросите увеличени ли са алиментните
нужди на детето за времето от 22.03.2018 г./ датата на която е утвърдено споразумението за
издръжката му / до датата на завеждане на делото/11.08.2021 г/ и съответно до
приключване на устните състезания пред въззивната съдебна инстанция /, ако да-
определеният размер на участие на ответника в осигуряването на издръжката достатъчен
ли е да ги покрие и ако не – възможностите му позволяват ли да удовлетвори в добавък
увеличените нужди ?
Отговорът на първия и третия въпрос е положителен , а на втория – отрицателен.
Законът вменява в задължение на родителите да издържат своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на издръжката се определя
като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и
възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал.1 от СК. Достатъчно е само да се
констатира наличие на увеличени нужди, дори и да не са налице по - добри възможности на
родителя от онези, които е имал при предишното присъждане на издръжката - т. 19 от ППВС
№ 5/ 16.11.1970 г. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за
равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските
задължения между двамата им носители - чл. 122, ал.2 от СК, чл. 140, ал. 3 от СК, чл. 6, ал. 2
от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно
възможностите на последните са съществено/ икономически значимо/ неравни. Тук веднага
обаче следва да се отбележи , че алиментната тежест на родителя, измерена в пари , при
когото вследствие на фактическа раздяла или развод е останало да живее детето, трябва да
се снижи спрямо тази на другия , дори и да съществува относително равенство във
възможностите им , тъй-като първият полага непосредствените всекидневни грижи за
същото .
Икономическата обстановка в страната, бележеща ръст на непрекъснато повишаване
на цените на стоките и услугите от март 2018 г. досега във връзка с изтеклите почти 4
2
години от определянето на предходната издръжка/ 3 години и 5 месеца до датата на
завеждане на делото /, естествения растеж на детето и възрастта му понастоящем / 5
години и 3 месеца / сочат , че за издръжката му , ако родителите живееха заедно и с общи
усилия му осигуряваха препитание, на месец биха били необходими поне около 500 лева-
една относителна и реално занижена парична оценка на неговите текущи и обичайни
потребности / без извънредни разходи/.
Съдът не разполага със сигурни доказателства за реалните доходи и съответно
настоящите възможности на двамата родители да осигуряват с двустранно пълноценно
участие общия необходим вследствие на увеличените нужди размер на издръжката за
детето. Майката е получавала обезщетение за отглеждане на друго малко дете по чл.53
от КСО, като последното представено документално сведение за това плащане е от
05.10.2021 г. в размер на 380 лева, а бащата в резултат на прекратен към 23.08.2021 г.
трудов договор е регистриран в ИБТ като търсещо работа лице с последно отбелязване за
това му положение към 10.10.2021 г. и през същия месец е заминал за Х. да търси работа.
Ако би се приело , че ответникът няма никакви доходи / тогава възниква въпроса за
източника на средства за личното му препитание/ и майката също няма такива /
доколкото получаваното обезщетение е за отглеждането на другото й дете /, то това
положение на нещата би могло да се разглежда от тяхна субективна страна като
основание за абсурдния извод, че и двамата се намират в невъзможност да осигуряват
издръжка за детето си , поради което са освободени от временно изпълнение на
законоустановеното си задължение!?
Възможността / невъзможността за даване на парична издръжка на ненавършило
пълнолетие дете с оглед участието в необходимия за стойностното покриване на
потребностите му общ размер , обаче се преценява не по критерия дали родителят се
намира във временно затруднение да осигурява парични средства поради липса или
недостиг на доходи/ безработица / , а по критерия дали той е обективно способен/
физически и умствено/ да се труди и получава такива и ако не е / поради трайно
заболяване отнемащо работоспособността му или снижаващо я до минимум /- дали
разполага с други начини за осигуряване / източници/ на средства, без да упражнява личен
труд- аргумент от чл. 140, ал.2, вр-. с чл.139, вр. с чл. 143, ал.2 СК, вр. с чл.81, ал.2 ЗЗД.
Размерът на паричната издръжка, необходим за удовлетворяване на увеличените
нужди на детето е недопустимо да се ограничава или изключва от обстоятелства на
поетите от ответника кредитни задължения и на отглеждането и издръжката на друго
дете от майката . Това на практика би значело да се лиши от ефект правото на
увеличение на издръжката на детето за сметка на удовлетворяване на вземания на други
кредитори.
Несъмнено ако участието на ответника в осигуряването на издръжката се запази в
установения с предходното съдебно решение размер , не биха се покрили стойностно
увеличените нужди на детето съразмерно с действителния размер , който същият следва да
поеме вследствие на изменението на обстоятелствата за изтеклото време, който въвзивният
съд преценява, че трябва да възлиза на 300 лева, т.е. увеличението е със сто лева.
Ответникът е млад човек , който не страда от заболяване, изискващо системни разходи за
лечение и намаляващо степента на неговата работоспособност. Остатъкът от средствата за
издръжката на детето ще трябва да бъдат осигурени от майката, като се отчете , че тя полага
всекидневни грижи за него . Началният момент, от който възниква измененото законно
задължение за заплащане на увеличената издръжка е датата на подаване на исковата молба
в съда - 11.08.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване. Падежът на всяко алиментно плащане съдът определя до 10-то число на
текущия месец, за който се дължи издръжката. За разликата до пълния му претендиран
размер от 400 лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
3
При този краен правораздавателен резултат ответникът на основание чл. 78, ал. 6, вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да бъде осъден да доплати по сметката на ВТОС държавна
такса/ освен присъдената с решението на районния съд такса от 57,60 лева / върху
допълнителното увеличение на издръжката, в размер на сумата 86 ,40 лева.
Изходът на спора налага и преразглеждане на въпроса за отговорността на страните
за разноски чрез отмяна на решението в тази му част , имаща характер на определение .
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 200 лева ,
съразмерно с уважената част от иска, а вторият дължи на първия на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата 340 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 475/11.11.2021 г. по гр.д. № 1586/2021 г. на ГОРС , в частта
му с която е отхвърлен предявения от името на малолетното дете в.Г. Д.а , с ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител И.С. Я. , с ЕГН: **********
срещу Г. ИВ. Д., с ЕГН: ********** иск за увеличение на издръжката за разликата
от присъдения й размер от 240 лева до размер на 300 лева, вместо което постановява :
ОСЪЖДА на основание чл.51, ал.4 СК Г. ИВ. Д., с ЕГН: ********** да заплаща на
малолетното си дете в.Г. Д.а , с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител И.С. Я. , с ЕГН: ********** още 60 / шестдесет/ лева към присъдения
увеличен размер на издръжката от 240 лева / при което общото й дължимо
увеличение възлиза на сумата 300 лева/, считано от 11.08.2021 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на
текущия месец, за който се дължи, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ПОТЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОТМЕНЯ решението / с характер на определение / в частта му за разноските,
вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. ИВ. Д., с ЕГН: ********** да заплати
на малолетното си дете в.Г. Д.а , с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител И.С. Я. , с ЕГН: ********** сумата 200/ двеста/ лева , представляваща
направени по производството / на двете съдебни инстанции/ разноски , съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК в.Г. Д.а , с ЕГН: **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител И.С. Я. , с ЕГН: ********** да заплати
на Г. ИВ. Д., с ЕГН: ********** сумата 340/ триста и четиридесет/ лева ,
представляваща направени по производството разноски / пред двете съдебни
инстанции/ съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК Г. ИВ. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.В. , ул.Ц.И. А. В. № 11 да заплати по бюджетната сметка
на ВТОС сумата 86,40/ осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева ,
представляваща следваща се държавна такса върху допълнителното увеличение на
издръжката.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5